РАБАШ 

Какво означава в духовната работа, че доброто начало и злото начало пазят човека

 Статия 11 (1991)

„Зоар“ казва („Вайишлах“, а в коментара „Сулам“ — пункт 1): „Раби Йехуда започнал: „Защото на Своите ангели ще заповяда за теб, да те пазят по всичките ти пътища“. 

В часа, когато човек идва на света, заедно с него веднага идва злото начало. Както е казано: „Грехът ми е винаги пред мен“, защото всеки ден то кара човека да греши пред своя Господар. А доброто начало идва при човека от деня, в който той идва да се пречисти. А кога човек идва да се пречисти? В часа, когато навърши тринадесет години. Тогава той се съединява с двете начала: едното отдясно, а другото отляво — доброто начало отдясно, а злото начало отляво. И тези двамата наистина са двама назначени ангели. Когато човек идва да се пречисти, злото начало му се покорява и дясната страна започва да властва над лявата. Тогава и двамата — доброто начало и злото начало — се обединяват, за да пазят човека по всичките му пътища, по които върви.“ Дотук са неговите думи.

И трябва да разберем следното. Когато говорим от гледна точка на духовната работа, разбираме, че доброто начало пази човека, когато той върви по пътя на Твореца и иска да постигне сливане с Твореца. Затова човек получава закрила от доброто начало. Но каква закрила получава от злото начало, благодарение на която ще постигне сливане с Твореца? Излиза, че ако не получи закрила от злото начало, той не може да постигне сливане с Него.

В главата „Толдот“ е казано: „И Твореца ѝ каза: „Два народа са в утробата ти и единият народ ще надделява над другия, а по-големият ще служи на по-малкия“.“ Раши обяснява, че думите „единият народ ще надделява над другия“ означават, че двата народа няма да бъдат еднакво велики: когато единият се възвисява, другият пада. Тоест те не могат да бъдат едновременно велики.

Известно е, че редът на духовната работа — всички действия на човека да станат заради Твореца — не е по силите на самия човек. Той трябва да получи тази сила само свише, както са казали мъдреците: „На онзи, който идва да се пречисти, помагат“. Но човек достига до степента постоянно да доставя наслаждение на своя Създател едва след като е разкрил цялото зло, намиращо се в него. Тогава получава силата, наречена втора природа — желанието за отдаване.

Тоест най-напред човек трябва да разкрие цялото свое зло. Тогава се смята, че вече има цяло кли — цялостен недостиг. И тогава получава пълната и съвършена светлина, за която мъдреците са казали: „Светлината, връщаща към Източника“. Но това не се случва, преди в него да се е разкрило това кли — тоест потребността от помощта на Твореца. Тази помощ трябва да бъде съвършена, както са казали мъдреците: „От небесата не дават нищо наполовина, а само в пълнота“.

Затова и недостигът на нисшия трябва да бъде цялостен. Но е невъзможно цялото зло да бъде разкрито на човека, защото, докато все още няма добро, той не е способен да преодолее злото, тъй като злото надделява над доброто. Затова, когато човек започне да се занимава с Тора и заповедите, всеки път доброто в него се увеличава, но в същата степен му разкриват и злото. Така работата му се уравновесява. Както е казано: „Човек винаги трябва да вижда себе си наполовина виновен и наполовина оправдан“ („Кидушин“, стр. 40). Затова злото му се разкрива на части — според усилията му да постигне доброто чрез усърдието си в Тора и заповедите.

От казаното следва, че когато човек желае да върви по пътя на сливането с Твореца, извършвайки всичко заради Твореца — тоест да доставя наслаждение на своя Създател, а не да действа за собствена изгода — и тъй като това противоречи на природата на човека, сътворен с желание за получаване заради собствена изгода, цялата му работа се състои в това да му бъде показано, че самият той не е способен да постигне тази сила и че само Твореца може да му даде силата, наречена желание за отдаване. А човек трябва само да подготви кли за получаването на тази сила, наречена втора природа. Оказва се, че именно благодарение на злото начало, което се разкрива в него в цялата си пълнота — тоест човек вижда истинския си недостиг и че сам, със собствени сили, не е способен да придобие желанието за отдаване — той достига до състояние, в което Твореца му дарява природата на отдаването. Следователно както доброто начало, така и злото начало водят човека към постигането на целта — подобието по свойства, наречено „сливане с Твореца“.

С това трябва да обясним зададения въпрос: какво означава казаното в „Зоар“: „Защото на Своите ангели ще заповяда за теб, да те пазят по всичките ти пътища“? Има се предвид, че и злото начало пази човека, за да достигне сливане с Твореца. Но ако злото начало пази човека, за да достигне сливане с Твореца, защо тогава се нарича „зло начало“? „Злото начало“ означава, че то изпраща на човека мисли и желания, които противоречат на светостта, като му внушава, че не си струва да полага усилия в Тора и заповедите. Тогава как то пази човека по пътя му към сливане с Твореца, така че той да извършва всичко заради Твореца, а не за собствена изгода?

Отговорът е, че ако злото не се е разкрило в човека в истинската си пълнота, той не е способен да получи помощ от Твореца, тъй като все още няма истински недостиг. Излиза, че все още няма истинско кли. Затова злото начало, изпращайки му мисли и желания, насочени против светостта, се нарича „зло начало“. Както казва моят баща и учител, „злото начало“ означава „образ на злото“. Тоест злото начало рисува пред човека картина, според която, ако извършва действията си заради Твореца, а не за собствена изгода, ще му бъде зле. Такива образи то рисува пред човека и това го довежда до отказ от работата за отдаване на Твореца.

Затова, когато човек започне да усеща образите на злото начало, той иска да избяга от работата, извършвана единствено заради Твореца. Тогава вижда, че няма никаква възможност да надделее над образите, които злото начало рисува пред него. И едва тогава той може да преодолее това и да каже, че само Твореца може да му помогне да излезе изпод властта на злото начало. Защото в този случай човек вижда доколко това е над неговата природа и не е по силите му да направи нищо срещу онова тъмно състояние, което злото начало рисува пред него.

Чрез тези образи човек вижда какво всъщност представлява злото — тоест до каква степен злото съществува в сърцето му и не му позволява да извършва каквото и да било заради Твореца, ако не вижда в него поне нещо за собствена изгода. Така посредством тези образи човек всеки път получава картина на злото. Но той не е способен да види всички тези образи наведнъж и разбира се, не е по силите му да ги понесе.

Показват на човека по малко и веднага този образ изчезва. Тогава човек сякаш забравя картината — какво означава „заради Твореца, а не за собствена изгода“. Затова в него отново се появяват сили да започне работата за отдаване. А когато мисли, че вече се намира на степен, на която може да работи единствено заради Твореца, веднага идва злото начало и отново му рисува картината на работата заради Твореца. И този образ отново го отдалечава от работата заради Твореца.

От това следва, че именно благодарение на злото начало човек е способен да достигне до истинско състояние, в което не може да се самозалъгва, като казва, че работи за Твореца и че всичките му действия са заради Него. Защото в момента, в който злото начало му нарисува картината какво означава „заради Твореца“, той вижда, че е далеч от такава работа. Следователно човек не може да лъже себе си, че върви по пътя на истината. Нали вижда как тялото му се съпротивлява на това дотолкова, че трябва да вярва над знанието, че Твореца все пак може да му помогне да се изтръгне изпод властта на любовта към себе си.

Следователно без закрилата на злото начало човек никога не би могъл да види истината. Излиза, че както всички разбират, че доброто начало пази човека по пътя към неговото съвършенство, за да бъде в сливане с Твореца, тоест да работи изцяло заради отдаване, така и без злото начало човек би мислил, че извършва всичко заради Твореца.

Когато злото начало идва при него с лоши образи и му казва, че не си струва да работи заради Твореца, тогава човек извършва пълно изясняване и вижда, че всичко, което по-рано е изпълнявал в Тора и заповедите, е било заради собствената му изгода. Защото сега злото начало му показва състоянието на работа единствено заради Твореца и човек се съгласява с него, че то е право, тъй като наистина не вижда какво ще спечели от това, че ще работи заради Твореца.

Това довежда човека до състояние на падение. Защото, преди злото начало да дойде при него с тези образи, той е знаел, че разбира се, всичко, което върши, е заради Твореца — тоест изпълнява онова, което Твореца е заповядал на човека да върши. Иначе защо би изпълнявал Тора и заповедите? А що се отнася до работата, която не е заради Твореца — всеки знае, че ако човек не работи заради Твореца, работата му не струва нищо. Затова, когато човек се занимава с Тора и заповедите, той самият знае, че работи заради Твореца. Но сега, когато злото начало идва при него с лошите образи на работата заради отдаване, той вижда, че е далеч от това да работи заради Твореца. А да работи не заради Твореца, разбира се, е работа без стойност. Тогава той иска напълно да изостави работата по изпълнението на Тора и заповедите. Защото по своята природа човек не е способен да извършва работа без потребност. Онзи, който работи, трябва да вижда, че извършва нещо. Затова, ако вижда, че не е способен да работи заради Твореца — както злото начало му е дало да разбере какво означава всичко да бъде заради Твореца и нищо за собствена изгода — а работата не заради Твореца, разбира се, не струва нищо, тогава той достига до състояние, в което изобщо иска да избяга от полето на работата.

От казаното ни става ясно какво обяснява „Зоар“ за стиха: „Защото на Своите ангели ще заповяда за теб, да те пазят по всичките ти пътища“. Защото без злото начало човек никога не би могъл да се удостои с работата за отдаване, тъй като само Твореца може да му даде силата да извършва всичко с намерение за отдаване. А без недостиг човек не може да получи нищо. Но той няма този недостиг — Твореца да му даде втора природа, тоест желанието за отдаване — защото мисли, че извършва всичко заради Твореца. Докато човек още не желае да работи заради Твореца, тялото не се съпротивлява дотолкова, че да се нуждае от помощта на Твореца.

Но не е така, когато човек желае да работи с намерение за отдаване. Тогава започва работата на злото начало и то му внушава, че не си струва да работи заради Твореца. По този начин злото поражда в него недостиг — потребност от помощта на Твореца. Излиза, че именно чрез злото той се приближава до Твореца. Тоест злото начало го пази, за да не се самозалъгва, че работи заради Твореца.

Излиза, че когато човек се моли на Твореца за помощ, молитвата му трябва да бъде ясна. Тоест той трябва да знае какво му липсва и недостигът му да бъде разкрит без никакво съмнение. Защото, ако недостигът не му е разкрит със сигурност, а той се съмнява в онова, което усеща като недостиг, това не е молитва. Затова, когато злото начало идва при него с лоши образи, човек узнава със сигурност какво му липсва. И това се нарича цялостен недостиг.

С това се обясняват думите на Яаков: „Избави ме от ръката на брат ми, от ръката на Есав, защото се боя от него — да не би да дойде и да убие мен и майката с децата“ („Вайишлах“, а в коментара „Сулам“ — пункт 70). Това означава, че онзи, който се обръща с молитва, трябва да разясни думите си както трябва: „Избави ме“. На пръв поглед това е достатъчно, тъй като освен избавление не е необходимо нищо друго. И въпреки това той казва на Твореца: „Може би ще кажеш, че вече си ме избавил от Лаван“. Затова пояснява: „от ръката на брат ми“. „Може би ще кажеш, че и други близки се наричат братя“, както Лаван казал на Яаков: „Нима затова си ми роднина, че да ми работиш даром?“. Затова пояснява: „от ръката на Есав“, защото въпросът трябва да бъде разяснен както трябва.

Тук е нужно да попитаме: ясно е, че когато човек разговаря с обикновен цар и го моли за помощ, молбата му трябва да бъде ясна, за да разбере царят за какво го моли. Но когато иска нещо от Твореца защо молбата му трябва да бъде толкова ясна? Нима Твореца не знае какво се случва в сърцето на човека? Нали Той със сигурност познава мислите на хората, защото Твореца се нарича „Знаещ мислите“, както казваме в молитвата: „Знаещ мислите, спаси ни“. Ако е така, защо трябва да изясняваме молитвата и молбата, така че да бъдат „разяснени както трябва“?

Отговорът е, че човек трябва да изясни молитвата така, че тя да бъде ясна и точна за самия него. Тоест човек трябва да знае какво му липсва. Защото понякога той мисли, че му липсват излишества и се моли за тях с всички сили. А от нещата, от които зависи животът му и без които не би могъл да получи живот на светостта, той се отказва. Смята, че му липсват неща, с чиято помощ ще може да стане съвършен и добродетелен и за тях се моли. А всъщност му липсват жизненоважни неща, без чието постигане ще остане в свойството мъртъв, както са казали мъдреците: „Грешниците приживе се наричат мъртви“.

Затова, когато злото начало му рисува лоши картини за работата по доставяне на наслаждение на своя Създател, чрез това зло начало той понякога достига до състояние, в което „съжалява за извършеното по-рано“ — подобно на съгледвачите, които злословят за земята на Исраел, както обяснява „Зоар“. Тогава той вижда, че е истински грешник и че няма никаква вяра в Твореца.

Както казва моят баща и учител, човек трябва да следи по какъв път върви, така че всичките му действия, които произлизат отдолу (итарута де-летата — пробуждане отдолу), да го доведат до свойството вяра в Твореца. Това означават думите: „Аз съм твоят Творец“ и „Няма да имаш други богове“. Те се наричат свойствата „гърло и хранопровод“ — двата признака, от които зависи животът на животното. Тоест, както в материалния свят, ако тези два признака на живот престанат да действат, животът на животното се прекъсва, така и в духовната работа: ако от човека бъдат отнети свойствата „Аз…“ и „Няма да имаш…“, тогава духовният му живот също свършва.

Затова понякога се случва човек да плаче и да моли Твореца за помощ за онова, което смята за важно. И макар да пролива сълзи, все пак не му се изпраща помощ за неговата молба, защото се намира в смъртна опасност, а моли за глупости. Тоест човек мисли, че при него всичко е наред и му липсва само някаква добавка. Но в действителност му липсва живот. Затова идва ангелът, наречен „зло начало“, и чрез своите картини му показва, че не си струва да се отменя пред Твореца, защото желанието за получаване за собствена изгода няма да спечели нищо от това. Тогава човек може да види истината — че той наистина е грешник.

Излиза, че именно благодарение на разкриването на злото, което пази човека, той може да помоли Твореца да му даде живот, наречен вяра в Твореца, за да може да се слее с Него, както е казано: „А вие, слелите се с Твореца, вашия Бог, сте живи всички днес“. За това е написано в „Зоар“: „Защото на Своите ангели ще заповяда за теб, да те пазят по всичките ти пътища“. Това означава, че и двете начала — доброто и злото — пазят човека, за да достигне до сливане с Твореца. А без злото начало той не би узнал истината — за какво трябва да помоли Твореца да му помогне.

С казаното по-горе трябва да обясним думите на мъдреците, че „на праведника злото начало изглежда като висока планина“. Това означава, че когато човек вижда колко голямо е неговото зло начало, подобно на висока планина, това е признак, че върви по истинския път, по който ще стане праведник. В противен случай злото начало не би му изглеждало като висока планина. Защото на човека не показват цялото зло, което се намира в него, а му го разкриват само според степента на доброто, което притежава, тъй като доброто и злото трябва да бъдат уравновесени. И тогава може да се каже, че човек трябва да вземе решение и да избере доброто.

С това се обяснява казаното („Вайеце“, глава първа): „И ето, ангелите на Твореца се изкачват и слизат по нея“. Известна е кушията — затрудняващият въпрос: „Защо ангелите на Твореца най-напред се изкачват?“. Нима не би трябвало да бъде написано: „Първо слизат, а след това се изкачват“? От гледна точка на духовната работа трябва да обясним, че „ангели на Твореца“ се наричат онези хора, които искат да бъдат пратеници на Твореца и да извършват святата работа по отдаване, както са казали мъдреците („Сука“, 10): „Ние сме пратеници на заповедта“.

Затова онези хора, които желаят да бъдат в свойството ангели, тоест да извършват всичко в полза на Твореца, се наричат „пратеници на Твореца“. Те трябва най-напред да се издигнат по степента, извършвайки добри дела, което се нарича изкачване по степента. И едва след това, когато се намират във възход и вече имат състояние, в което вървят по пътя на съвършенството, могат да помислят, че се намират в пълно съвършенство. Но тъй като човек има желание да достигне до сливане (двекут) с Твореца, свише му разкриват истината — колко далеч е все още от това да извършва всичко заради Твореца. Чрез разкриването на злото човек слиза от своята степен и започва да вижда истината — да вижда онова, което му липсва. Такъв е редът на духовната работа: отначало човек получава възход свише, а след това получава падение свише. Всичко това е поради гореспоменатата причина — чрез възходите и паденията човек достига до пълен, съвършен недостиг (хисарон). И този недостиг е толкова голям, че никой в света не е способен да го напълни освен самия Твореца. Това се нарича цялостно кли, годно да получи помощта на Твореца, благословен да е Той.

С това моят баща и учител, благословена да е паметта му, обяснява думите на мъдреците („Авот“, глава 2:21): „Не си длъжен да завършиш работата, но не си свободен да се откажеш от нея“. Той обяснява думите: „Не си длъжен да завършиш работата“ с това, че работата се състои в извършването на всички действия единствено заради Твореца, а човек не е способен да изпълни това със собствени сили. Ако е така, защо трябва да започва тази работа, щом така или иначе няма да може да я завърши? Защото в света е устроено така, че човек не започва никаква работа, ако предварително знае, че не е способен да я завърши. Тогава защо е казано: „Но не си свободен да се откажеш от нея“? Тоест човек все пак е длъжен да започне тази работа. И възниква въпросът: с каква цел трябва да я започне?

Отговорът е, че във всяко действие трябва да има желание и стремеж да се постигне желаното. Защото, ако човек получи нещо, без предварително да е имал недостиг за него, не може да му се наслади. Както е известно, няма светлина без кли — съсъд. Затова човек е длъжен да започне духовната работа за отдаване. Тогава, след като е вложил много сили, за да придобие тази способност, той вижда, че не е по силите му да я постигне. И когато след това Твореца му дава тази сила за отдаване, той може да ѝ се наслаждава.

За това баща ми и учителят ми, благословена да е паметта му, казва, че такъв е смисълът на „ще направим и ще чуем“, както казал Исраел, когато народите на света не пожелали да приемат Тора, защото виждали, че е невъзможно да се върви против природата. Но народът на Исраел казал: „Ще направим по принуда, дори сърцето ни да не желае това, но благодарение на това ще се удостоим със свойството „ще чуем““. С други думи, Твореца ще ни позволи да чуем, че тази духовна работа се приема от сърцето, което се нарича: „И положи това в сърцето си“.