Какво означава, че великият коен трябва да вземе за жена девственица, в духовната работа

Статия №29, 1991 г.

Книгата „Зоар“ казва: „Тази заповед предписва на великия коен да вземе за жена девственица, както е казано: „Вдовица, разведена, осквернена или блудница да не взема, а само девица от своя народ да вземе за жена“[^1]. „Зоар“ пита: защо трябва да вземе само девственица, без недъг? И отговаря: защото жената е чаша на благословията и ако са вкусили от нея, са я повредили. Иначе казано, тя намеква за Малхут, наричана „чаша на благословията“. А коенът, който принася жертва на Твореца, трябва да бъде съвършен, без недъг, защото недъзите правят коените негодни. Съвършен в тялото си и съвършен в жена си, за да се осъществи в него казаното: „Цялата си прекрасна, приятелко моя, и няма недъг в теб!“. Дотук са думите му.

Трябва да разберем какво означават в духовната работа „велик коен“, „девственица“, „вдовица“, „разведена“, „осквернена“ и „блудница“. Защо той трябва да вземе само девица без недъг? На какво указва „девица без недъг“? И каква е връзката с казаното, че жената указва на чашата на благословията, тоест на Малхут?

Светият Ари казва за Малхут, че всеки ден тя отново става девственица („Учение за десетте сфирот“, част 12, т. 174). Тя е само точка и трябва да бъде изградена наново, докато достигне състоянието гадлут (величие). Както е написано в „Шаар а-Каванот“, всеки ден е самостоятелен и „няма нито една молитва от сътворяването на света до края на света, която да е подобна на друга. Всеки ден се изясняват нови искри, които никога преди това не са били изяснявани“.

В духовната работа това трябва да се разбира така: Малхут означава свойството „небесна Малхут“, което човек трябва всеки ден да приема върху себе си наново. Не е достатъчно, че вчера е приел върху себе си небесната Малхут, защото всеки ден сам по себе си представлява ново свойство, както бе казано по-горе. Затова трябва да вярваме, че всеки път, когато приемаме върху себе си небесната Малхут, изясняваме искри, намиращи се извън светостта. В „Шаар а-Каванот“ е казано, че „преди това тези искри са били в плен сред клипот и са били издигнати към светостта благодарение на приемането на небесната Малхут и заниманията с Тора и заповедите“.

Това е смисълът на казаното в молитвата: „Благодарение на това, голямо изобилие ще се излее във всички светове“. Затова в свещените книги е казано, че по време на четенето на „Шма“ човек трябва да приеме върху себе си небесната Малхут и да насочи намерението си това приемане да бъде с готовност за саможертва. А тъй като всеки ден представлява ново свойство и Малхут трябва да бъде изградена така, че да достигне състоянието гадлут, тя се обновява всеки път.

Оттук идва намекът за великия коен, който в духовната работа се нарича „служещ на Твореца“. Това е човекът, който иска да се приближи до Твореца в състоянието гадлут и затова се нарича „велик коен“. Когато се готви да вземе „жена“, наричана „небесна Малхут“, той трябва да вземе „девственица“, защото девственица означава, че тя още не е била повредена. Както е написано за „девствена почва“ – така се нарича земята, която никога не е била обработвана: „Това беше девствена земя, която човек никога не е обработвал“.

С други думи, човек трябва да приеме върху себе си бремето на небесната Малхут така, сякаш никога преди не го е приемал и то е нещо напълно ново за него. Той трябва да мисли, че сега се готви да извърши нещо ново, което никога досега не е познавал. Следователно това приемане изисква особено вглеждане, за да разбере човек какво представлява приемането на небесната Малхут и какво се изисква от него, за да придобие трепет пред Небесата.

Човек трябва да обмисли какво да прави, за да може това състояние да остане постоянно в него. Тоест какво изисква Твореца от човека, който е приел върху себе си бремето на небесната Малхут. Както е казано: „Какво изисква от теб Твореца, твоят Всесилен, освен да изпитваш трепет пред Мен?“. Той трябва да размисли и какво представлява трепетът. Ако човек е престанал да помни за приемането на небесната Малхут, независимо по каква причина, а след това отново се е пробудил да я приеме върху себе си, той не трябва просто да продължи оттам, където е спрял, казвайки: „Трябва отново да пробудя в себе си небесната Малхут и да продължа както преди“. Той трябва да започне работата отначало.

Това може да се оприличи на човек, който е починал и е оставил ценни вещи, а децата му идват, за да получат наследството, което им е завещал. За това мъдреците са казали: „Подготви себе си да изучаваш Тора, защото тя не ти се предава по наследство“. Това означава, че ако човек е стигнал до състояние, в което е забравил всичко, тоест получил е падение, това е подобно на смърт. Преди това е бил жив, защото е имал небесната Малхут и е бил слят с Източника на живота. Когато това състояние е престанало да съществува в него, той се смята за мъртъв, както е казано: „Грешниците приживе се наричат мъртви“.

В духовното причина и следствие се наричат „баща и син“. Следователно сега човек се нарича „син“ и иска да приеме върху себе си онова, което е останало след смъртта на бащата. Но „тя не ти е наследство“. Човек трябва да отвори нова страница в работата за Твореца, сякаш току-що се е родил и сега за първи път иска да приеме върху себе си бремето на небесната Малхут. Той няма от кого да го получи като наследство.

С казаното можем да обясним какво означават в духовната работа „велик коен“ и „обикновен коен“. „Коен“ е онзи, който служи на Твореца. Има служители, които принадлежат към общото множество – клал. Те се наричат „обикновени коени“. Други искат да работят по индивидуалния път – прат, за да достигнат състоянието гадлут, тоест да работят по истинския начин. Такъв човек се нарича „велик коен“.

При великите коени редът на работата е съвсем различен от този на общото множество. Когато човек се занимава с Тора и заповедите само по отношение на практическите действия, в намерението си той се опира на общото множество. Но има хора, които искат да работят и върху намерението, така че всичките им действия да бъдат заради Небесата.

Следователно „обикновен коен“ означава, че работата му е на нивото на клал, а „велик коен“ – че работата му е на нивото на прат. С това можем да обясним казаното в „Зоар“: „Защо трябва да вземе само девственица без недъг? Защото жената е чаша на благословията и ако са вкусили от нея, са я повредили“. Великият коен, тоест онзи, който иска да служи на Твореца по истинския начин, не трябва да взема жена – небесната Малхут, която вече е била повредена от него. Това означава, че не трябва да продължава с бремето на небесната Малхут, което е имал преди падението. То вече не се нарича „девственица“, защото тази небесна Малхут вече е била у него и е била повредена.

Това е подобно на чашата на благословията: „Ако са вкусили от нея, са я повредили“. Преди падението човек вече е вкусил от тази Малхут. А тъй като е получил падение, се смята, че я е повредил. Затова трябва да приеме върху себе си небесната Малхут наново, сякаш никога не е усещал нейния вкус и да отвори нова страница в духовната работа.

Според казаното можем да обясним и думите: „Вдовица, разведена, осквернена или блудница да не взема“. „Вдовица“ означава, че след падението човек се смята за мъртъв. Следователно предишната жена – небесната Малхут, която е имал преди падението – спрямо него се смята за вдовица.

Трябва да обясним и какво означава „разведена“ в духовната работа. Човек се е развел с нея, защото тя не му е харесала. В мига, в който не се съгласява да работи заради нея, понеже не усеща нейната значимост, това се смята за състояние, в което „мъжът се развежда с жената“. Макар тя да не желае да се разведе, защото изпитва състрадание към него – тоест Малхут вижда колко дълбоко е потънал в себелюбие и го съжалява – той се развежда с нея против волята ѝ.

Това е смисълът на закона: „Жената се развежда против волята си“. Щом тя не му харесва, се смята, че той се е развел с нея. Затова работещият за Твореца, наричан „велик коен“, не трябва да взема жена, която е разведена. Сега той трябва да започне наново да приема върху себе си бремето на Небесата и да не взема предвид миналото.

Трябва да обясним и думата „осквернена“ – защо на коена не му е позволено да взема осквернена жена. Когато човек отново се пробужда към работата за Твореца, ако се намира в свойството „велик коен“, това означава, че иска да работи във величието на Твореца. Когато човек работи, за да получи възнаграждение за труда си, той не гледа кой е даващият – важен човек ли е или не – а гледа възнаграждението. Ако един обикновен работодател плаща два пъти повече от важен човек, който притежава фабрика, човек естествено ще предпочете да работи за онзи, който плаща по-висока заплата.

Но ако работи без заплащане, защото желае да служи на важен човек, тогава винаги търси най-важния и желае да работи за него. Следователно онзи, който иска да работи в състоянието гадлут, тоест чиято работа се основава върху величието на Твореца и който иска да работи без каквото и да е възнаграждение, се нарича „велик коен“.

Коен е онзи, който служи на Твореца и желае да се приближи до Него. Така се обяснява казаното: „Човек, който принесе от вас жертва на Твореца“. Думите „от вас“ означават, че жертвата трябва да бъде „от самите вас“. Чрез това, че човек се приближава до Твореца, той се нарича „велик коен“.

На този човек му е забранено да взема осквернена жена. Всеки път, когато се готви да вземе жена, той трябва да взема девственица – жена, която никога не е имала мъж. Това означава, че той никога преди не е използвал тази Малхут и тя винаги трябва да бъде нова жена за него. Ако преди това вече е използвал тази Малхут, получил е падение и приемането на небесната Малхут е прекъснало в него, това е, защото я е осквернил. Той не се е отнасял към нея с почитта, подобаваща на небесната Малхут, а е постъпвал пренебрежително. Затова не трябва отново да приема същото свойство, защото то вече е осквернено.

Великият коен трябва винаги да се старае да взема девственица. Тоест трябва да си представя, че едва сега започва святата работа и че случилото се досега не го интересува. Той казва, че се надява отсега нататък да я пази и почита. Това е смисълът на думите: „Той ще вземе жена в девствеността ѝ“.

Трябва да обясним и написаното: „Вдовица, разведена, осквернена или блудница да не взема, а само девойка от своя народ да вземе за жена“. Какво означава „блудница“ в духовната работа? Когато великият коен иска да приеме върху себе си бремето на Небесата, той трябва да вземе девственица. „Девствена земя“ се нарича земя, която никога не е била обработвана. Естествено, не може да се очаква, че такава почва веднага ще даде реколта, от която човек да се изхранва. Едва след като я обработи и ѝ даде всичко необходимо, той ще може да се изхранва от нея.

Когато човек приема върху себе си бремето на Небесата, наричано „жена“, трябва да внимава да не желае жената да бъде „блудница“ – зона, свързано с думите „храни и осигурява прехрана“ – зан у-мефарнес. Ако човек е готов да приеме бремето на Небесата само при условие, че то го изхранва – тоест че получава от него духовна прехрана и вкус в Тора и заповедите – а иначе не би се съгласил да вземе тази жена, това в духовната работа се нарича „блудница“.

Той трябва да приеме небесната Малхут като бреме – „като вол под ярем и като магаре под товар“ – без каквито и да е условия. Това се нарича „девствена жена“, тоест „девствена почва“, която все още не му дава никаква прехрана. Ако човек се съгласи с тези условия, ще се удостои да бъде велик коен, приближавайки се до Твореца.

Според казаното можем да обясним думите на мъдреците („Кидушин“, 70а): „Всеки, който се жени за жена заради богатството ѝ, има недостойни деца, както е казано: „Те предадоха Твореца, защото родиха чужди деца“. Какво означава „да се ожени за жена заради богатството ѝ“? В духовната работа „жена“ се нарича небесната Малхут. Човек приема върху себе си бремето на Небесата, защото е чул, че тя притежава голямо богатство. „Богатство“ означава, че тя ще го осигурява – тоест че чрез небесната Малхут ще придобие добър вкус в Тора и молитвата. Иначе му е достатъчно да продължи по пътя, който е получил чрез възпитанието.

Защо сега му е необходимо да приема върху себе си бремето на Небесата и да полага усилия, ако небесната Малхут не увеличава печалбата му и не му дава по-голяма духовна прехрана? Наслажденията на този свят, от които понастоящем получава цялата си прехрана, вече не го удовлетворяват. Затова желае да получи небесната Малхут.

Това се нарича „да се ожени за жена заради богатството ѝ“. Единствената причина да приеме небесната Малхут е желанието да удовлетвори себелюбието си. Това се нарича също „да се ожени за недостойна жена“, защото във всички свещени книги е написано, че небесната Малхут трябва да се приема с готовност за саможертва. По този въпрос съществуват много тълкувания.

Според изучаваното от нас смисълът е, че човек приема висшата Малхут заради Твореца, а не заради собствената си изгода. Приемайки върху себе си висшата Малхут, той желае „да се възвеличи и освети великото Му име“, а не да получи нещо за себе си. Ако приема висшата Малхут заради себе си, тя се смята за „недостойна жена“. Това се нарича „заради богатството“, защото „богатство“ означава, че чрез него човек ще може да се изхранва, тоест благодарение на богатството ще се чувства удовлетворен от живота. Но човек трябва да се старае да вземе жена заради Твореца. Тоест висшата Малхут, наричана „жена“, трябва да бъде приета заради Твореца, а не заради самия човек.

Сега можем да разберем защо човек трябва да приеме вярата над знанието. Обикновено човек винаги мисли за печалбата. Ако не вижда, че ще получи нещо от духовната работа, предпочита да остане в покой и не желае да извършва никакво движение, докато не види какво ще получи.

Затова, когато му казват, че трябва да приеме висшата Малхут заради Твореца, тоест за да „се освети името Му“, тялото пита: „Какво ще получа, ако приема върху себе си висшата Малхут и каква изгода ще имам от това?“. Отговарят му, че няма думи, които тялото да може да разбере. Човек трябва да вярва, че за него е голяма чест да служи на Царя. Това се нарича „над знанието“, защото няма думи, с които да се обясни на тялото, така че то да разбере ценността на тази работа.

Когато човек не вижда печалбата вътре в знанието, му се струва, че усилието е по-голямо от наградата. Той не знае каква е наградата, докато усилията вижда непосредствено и не му е необходимо да вярва, че ги полага. Затова, докато не се удостои с трепет пред Твореца, човек винаги гледа усилията, защото не може да разбере ползата от духовната работа, а може единствено да вярва в нея над знанието. Затова тази работа се нарича „тежък труд“ и за нея е необходимо милосърдие от небесата.

Оттук ще разберем стиха: „Ти беше изнурен и уморен и не се побоя от Твореца“. Понеже човек вижда положените усилия, но още не вижда ползата от този труд и му остава само да вярва, той става „изнурен и уморен“. Всичко това е, защото още не се е удостоил с трепет пред Твореца. Човек трябва да знае, че вярата е кли. Когато кли е изградено правилно и е готово да получава, висшето благо веднага го напълва. Това е кли на вярата над знанието. Висшето благо се нарича „трепет пред Небесата“. Човек придобива тази светлина, след като е придобил кли, наричано „вяра над знанието“. Но преди да се удостои с трепет пред Твореца, той страда от усилията, защото светлината още не му свети.

Следователно онзи, който желае да приеме върху себе си бремето на висшата Малхут, трябва да работи над знанието – не заради себе си, а заради Твореца. Това се нарича „над знанието“, защото тялото не е съгласно с него и не разбира нищо друго освен онова, което е за собствената му изгода.

С това трябва да обясним казаното от мъдреците: „Няма бедно общество“. Известно е, че „беден“ означава „беден на знание“, както са казали мъдреците: „Беден може да бъдеш само на знание“. Моят баща и учител, благословена да е паметта му, казва, че Малхут означава „общество“. Следователно „няма бедно общество“ означава, че когато човек приема върху себе си бремето на висшата Малхут над знанието, това не означава, че няма знание, беден е на знание и затова приема висшата Малхут над знанието. Напротив, той се намира на степен, която е над знанието и е по-важна от него. В духовната работа понятията „горе“ и „долу“ означават, че „горе“ е по-важното, а „долу“ – по-маловажното.

Това е смисълът на казаното: „Няма бедно общество“. Онзи, който приема върху себе си висшата Малхут над знанието, не се смята за „беден“, тоест за човек, който няма знание. Следователно главното в духовната работа е да се работи над знанието. Когато човек иска да работи заради Твореца, това се нарича „над знанието“, защото е против знанието на тялото. Но човек трябва да знае, че му е необходима и Тора, както са казали мъдреците: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка към него“.

За това е написано в „Плодове на мъдростта“ („Писма“, стр. 64): „Целта на душата, когато влиза в тялото, е още докато е облечена в него, да се удостои да се завърне към своя корен и да се слее с Твореца, благословен да е, както е казано: „Да обичате Твореца ваш и да вървите по всички Негови пътища, да пазите заповедите Му и да се слеете с Него“. […] Но кой познава пътищата на Твореца, благословен да е? Това се нарича „Тора, състояща се от 613 пътя“, и онзи, който върви по тях, накрая ще се пречисти дотолкова, че тялото му вече няма да представлява желязна преграда между него и неговия Създател. Както е казано: „И ще отстраня каменното сърце от плътта ви“. Тогава той ще се слее със своя Създател. […] Затова е по-добре да се стремиш към целта „да копнееш за наставленията на Господаря“, тоест към свойството Тора. Защото онзи, който не познава пътищата и наставленията на Господаря, тоест тайните на Тора, как ще Му служи?“.

От казаното виждаме, че трябва да се полагат усилия, за да се придобие свойството Тора. А за да го придобие, човек трябва да приеме висшата Малхут над знанието. Тоест въпреки собственото си мнение, той не трябва да желае нищо за себе си, а само заради Твореца. С това трябва да обясним написаното: „И ще бъде потомството ти като земния прах“. „Потомството ти“ означава синовете. В духовната работа „синове“ – баним – означава разбиране – авана – в Тора и заповедите. Твореца обещал на Яаков, че разбиране в Тора и заповедите може да бъде получено само когато човек е съгласен да бъде „като земния прах“. Тоест когато е съгласен да изпълнява Тора и заповедите дори ако не усеща в тях никакъв вкус, освен вкуса на праха, защото казва: „Аз работя заради Твореца. Ако Той желае да Му служа по този начин, съгласен съм“. Тогава човек се удостоява с величие и разбиране.