<- Кабала Библиотека
Продължете да четете ->
Начална страница на Кабала Библиотека / Рабаш / Статии / Какво означава, благославянето на човека е благославяне на синовете, в духовната работа

Какво означава, благославянето на човека е благославяне на синовете, в духовната работа

Статия №14, 1991

Пише се в Зхар (ВаЕхи, точки 371-372): „Пита за стиха: ‘И благослови Йосиф и каза: ще благослови момчетата.’ Трябва да разгледаме този стих, защото се казва: ‘И благослови Йосиф’, но не намираме благословия за Йосиф тук, че е благословил Йосиф, а неговите синове. Отговаря: ‘Раби Йоси каза: ‘Ет [на]’ е именно това, тъй като Ет означава Малхут.’ Пише се: ‘благослови Йосиф’, което е благославянето на синовете му, тъй като синовете му – Менаше и Ефраим – се считат за Малхут, което се нарича Ет. И когато неговите синове са благословени, той е благословен първо. Затова се казва и Йосиф, защото синовете на човека са неговото благословение.“

Трябва да разберем какво означава, че ако синовете са благословени, и Йосиф е благословен, в работата. Какво ни казва това?

Известно е, че цялата наша работа е да постигнем Двекут [сливане] с Твореца, което е подобие по форма, тоест да отдадем, както и Творецът отдава на низшите. Заради това ни е дадена работата в Тора и Мицвот [заповеди/добри дела], да ги правим с намерение да отдадем. По този начин човек се поправя в корена на своята душа, която е Малхут де Ацилут, считаща се за цялостният Израел. Затова Малхут се нарича „събранието на Израел“, тъй като всички души произлизат от нея.

Следователно, дотолкова доколкото те работят, за да отдават, те предизвикват Малхут, която се нарича Шхина [Божественост], да се съедини със Създателя, наричан Заир Анпин, или Йесод де Заир Анпин, защото Йесод се нарича „праведник“, който отдава на Малхут. Обаче, когато Малхут получава за себе си, тя няма равенство със Даващия, наричан „Създателят“, и това се счита, че Шхина е далеч от Създателя поради разлика във формата. Това се счита, че Създателят не може да отдава на Малхут и затова душите нямат изобилие.

Когато Създателят не може да дари на по-низшите, поради различието на формата между тях, това се нарича „скръбта на Шхина“. Тоест, от гледна точка на получателя, тя не може да приеме изобилие, защото ако приеме изобилие за по-низшите, всичко ще отиде към Клипот [обвивки/черупки], наречено „получаване с цел получаване“. Това се нарича също „скръб“ от гледна точка на Даващия, защото мисълта на творението е да прави добро на Своите творения, но сега Той не може да им даде наслада и удоволствие, защото всичко, което създанията ще имат, ще отиде към Клипот.

Затова Дарителят съжалява, че не може да даде, както майка, която иска да нахрани бебето си, но бебето е болно и не може да яде. В този момент има тъга от страна на Дарителя. В думите на Зоар това се счита, че има тъга отгоре, защото не може да има сливане, тоест Дарителят да даде изобилие на получателя. Дарителят на изобилие за нисшите се нарича Малхут, която получава изобилие от Заир Анпин. В думите на мъдреците ни това се нарича „Израел хранят своя Отец на небесата.“ Какво е храната? Това е, че Израел се усъвършенстват, за да станат годни да получават изобилие. Това е Неговата храна, тъй като това е целта на творението — да прави добро на Своите творения.

Следователно, когато низшите се занимават с Тора и Митцвот с намерение за отдаване, те предизвикват единение горе, тоест Малхут също, която получава изобилието за низшите, да стане дарител. Това се нарича “единение на Създателя и Шхина”. Тоест, горе има удовлетворение, защото низшите предизвикват изобилието да се спусне надолу.

Но ако низшите не работят с намерение за отдаване, това причинява скръб на Шхина. Тоест, горе има скръб, че Малхут, която се нарича Шхина, не може да отдаде наслада и удоволствие на творенията.

Въпреки това, трябва да направим две разграничения относно скръбта на Шхина. Трябва да различим, че има скръб от гледна точка на Даващия, наречен „Творец“, и има скръб на Шхина, която е наречена „майка на синовете“, тоест „събранието на Израил“, която е породила душите на Израил.

Също така приписваме на Малхут даването на жизненост на Клипот [черупки/обвивки], както е написано: „И краката ѝ слизат към смъртта.“ Значението на „краката ѝ“ е Малхут в нейния край, която се нарича „крака“. Тя слиза, за да предаде жизненост на Клипот, които се наричат „смърт“, за да ги поддържа. В противен случай Клипот не биха съществували. Тъй като Клипот са необходими, както е написано: „и Бог направи така, че да се боят от Него“, Малхут ги поддържа само дотолкова, че да съществуват, тоест до степента, която им позволява да съществуват.

Въпреки това, трябва да направим две разграничения относно скръбта на Шхина. Трябва да различим, че има скръб от гледна точка на Даващия, наречен „Творец“, и има скръб на Шхина, която е наречена „майка на синовете“, тоест „събранието на Израил“, която е породила душите на Израел.

Също така приписваме на Малхут даването на жизненост на Клипот [черупки/обвивки], както е написано: „И краката ѝ слизат към смъртта.“ Значението на „краката ѝ“ е Малхут в нейния край, която се нарича „крака“. Тя слиза, за да предаде жизненост на Клипот, които се наричат „смърт“, за да ги поддържа. В противен случай Клипот не биха съществували. Тъй като Клипот са необходими, както е написано: „и Бог направи така, че да се боят от Него“, Малхут ги поддържа само дотолкова, че да съществуват, тоест до степента, която им позволява да съществуват.

Въпреки това, трябва да разберем защо това се нарича „скръбта на Шхина“, след като Творецът е създал света, за да прави добро на Своите творения. Следователно, би трябвало да се нарича „скръбта на Твореца“. Тоест, фактът, че творенията не се занимават с Тора и Мицвот с намерението да отдават, причинява това, че Творецът не може да отдава, така че скръбта трябва да се приписва на Твореца, а не на Шхина, която се нарича Малхут.

Баал аСулам каза: Каква е разликата между Създателя и Шхина? Той каза, че това е едно и също. Както Зоар казва: „Той е Шохен [обитаващ], а тя е Шхина.“ Това означава, че и двете имена са едно и също, но са светлина и Кли [съд]. Тоест мястото, където Шохен се разкрива, се нарича Шхина. Следователно, те са едно и също, но когато светлината не може да се разкрие поради различието по форма между светлината и Кли, се счита, че Шхина, където Шохен трябва да се разкрие, е в недостатък.

Поради тази причина се отнасяме към Шхина, тъй като Шохен не може да се разкрие на долните поради различието на формата. И понеже говорим само от гледната точка на Келим [съдове], наричаме изгнанието „Шхина в праха“, „Шхина в изгнание“, тъй като говорим от гледната точка на Келим, а не на светлините. Затова се нарича „скръбта на Шхина“, сякаш тя страда от неспособността си да дава на долните. Но ако навлезем в детайлите, трябва да кажем, че тук има и скръб от страна на Даващия, който се нарича „Даващият на долните“. Но когато говорим от гледната точка на Келим, го наричаме „скръбта на Шхина“.

Според горното, за да има удовлетворение горе, защото „Той изрече и волята Му се изпълни.“ Това означава, че за да бъде осъществено Неговото желание да прави добро на Своите творения, така че съществата да получат от Него наслада и удоволствие, което е радостта, която създадените същества предизвикват горе—както нашите мъдреци са казали: „Никога не е имало такава радост пред Него, както в деня, когато са създадени небето и земята“—когато съществата вървят по правия път, когато всичките им действия са, за да доставят удовлетворение на своя Създател, те правят Малхут, която е коренът на душите, да работи, за да отдава онова, което получава за душите, тоест за душите, така че те да станат способни да получават, за да отдават. Това се смята, че създанията предизвикват единението на Създателя и Неговата Шхина.

По този начин изобилието се дава на долните, защото изобилието, което се разпростира, е с цел поправяне. Тоест, чрез това получаване, по начин, който е в равенство на формата, горе има наслада, тъй като по време на получаването на изобилието там няма срам поради поправката, че те получават, за да отдават.

Според горното ще разберем какво попитахме: Какво означава „Благословията на човека е благословията на синовете“? Когато синовете, тоест сътворените същества, които се наричат „синовете на Създателя“, получават изобилието в изправяне на благословия, тоест когато искат да получат само защото желаят да доставят удоволствие на Твореца, защото „благословия“ означава отдаване, което е Хесед [милосърдие], тоест отдаване, както е написано в Зоар („Въведение в Книгата Зоар“, т. 37), че буквата Бет е Хесед, която означава благословия, което са Хасадим, които са залата на Хохма, която е включена в Бет.

Оттук следва, че когато синовете се занимават с благословение, тоест работят с цел да отдават, те предизвикват Малхут горе да се съедини със Заир Анпин. Това се нарича „съединяване на Създателя с Неговата Шхина“. От това съединение те също могат да отдават нагоре, тъй като синовете се занимават с отдаване. Това предизвиква благословението в корена горе да се спусне към синовете и това се счита, че народът на Израел получава изобилието от своя Отец в небесата.

В Зоар е написано (Берешит, т. 131): „Причината, поради която великите Мохин на Шабат [Събота] се наричат ‘наследство’, е че всички Мохин, които децата на Израел получават от своя Отец на небесата, идват чрез пробуждане отдолу, както са казали: ‘Трудих се и намерих, вярвай.’ Това е като хората, които придобиват притежания в този свят. Колкото по-голямо е притежанието, толкова по-големи трябва да бъдат усилията, които влагат за него. Но светлините на Шабат не изискват никакъв труд.“

Причината, поради която светлините на Шабат не изискват труд, е че Шабат е завършването на небето и земята, подобие на края на поправянето, когато всичко е поправено. Затова преди Шабат има шест делнични дни, които намекват за шестте хиляди години труд, докато постигнем края на поправянето. По същия начин има шест работни дни, които са времето за работа, а Шабат е покоят.

Затова нашите мъдреци казаха (Авода Зара 3): „Който не е работил в навечерието на Шабат, какво ще яде на Шабат?“

От това следва, че като се полага усилие да се излезе от контрола на себелюбието и да се бъде възнаграден със съсъди на отдаване, което е благословия, по този начин има удовлетворение горе, в това че могат да отдават на синовете.

Сега можем да разберем какво отговаря Зоар относно написаното: „Той благослови Йосиф“, и не намираме тук благословия, че той е благословил Йосиф, а по-скоро неговите синове. Той обяснява, че когато синовете му са благословени, той е благословен. Затова и е написано „Йосиф“, тъй като „синовете на човека са неговата благословия“. Тоест, Йосиф е наречен „даващият“, а неговите „синове“, обяснява Зоар, „неговите синове — Манасия и Ефраим — се считат за Малхут, която се нарича Ет.“

Това означава, че Малхут, която се нарича Eт, е така, защото съдържа всички букви от Алеф {пирвата бурва на иврит} до Тав {последната}, тъй като буквите се наричат Келим и получатели на изобилието, което се нарича „неговите синове“, тъй като тя получава за сътворените същества. Следва, че когато неговите синове са благословени, и той става благословен. Тоест, даващият, който е Йосиф, наречен Йесод, дава на Малхут, когато Малхут може да получава за синовете. Тогава Малхут се нарича „Майката на синовете се радва, Алилуя.“

Когато нисшите се занимават с Тора и Мицвот с цел да отдават, те предизвикват в корена на своята душа, която е Малхут, да се изравни по форма с Даващия. Това се нарича „съединение“. В този момент изобилието се излива към нисшите. Така те карат Малхут да бъде способна да получава изобилие за тях. Затова Малхут се нарича „майката на синовете се радва“.

Hallelu-KoH [Алилуя] означава Hellolu [възхвалявайте], Йод-Хей [Създателя] се наричат Хохма и Бина, които дават изобилие на качеството на Йосиф, а от Йосиф, който е Йесод, към Малхут, която се нарича Ет. Това е смисълът на написаното: „Той благослови Йосиф“, и това е смисълът на „благословията на човека са неговите синове“. Ако синовете са благословени, това се счита за благословия за човека, когато той може да отдаде наслада и удоволствие.

Въпреки това, тази работа, при която всички негови действия са с цел да отдава, е тежка работа, тъй като всички органи на тялото се противопоставят на това. Това е противно на човешката природа, която е създадена с желание да получава за своя собствена изгода. Това е смисълът на написаното (Псалм 22): „Аз съм червей, а не човек, позор за хората и презрян от народа.“

Трябва да тълкуваме, че „Аз“ се отнася до „Аз съм Господ, твоят Бог“, че това качество в него е като червей, тоест толкова слабо, колкото един червей. „А не човек“ означава, че когато искам да се прилепя към „Аз съм Господ, твоят Бог“, казват, че не подобава на разумен и мислещ човек да върви над разума. Това е по-скоро като луд човек.

„Позорът на човека“ е делото на вярата над разума. Това е позор за човек, който смята, че основната цел на човека е да се придържа към „Аз съм Господ, твоят Бог.“ С други думи, желанието да бъдеш възнаграден с „Аз“ като „Господ, твоят Бог“, означава, че ще бъде възнаграден лично, и това се нарича „твоят Бог.“ Тогава те проклинат и се кълнат, тоест казват, че това дело принадлежи на ангели, а не на хора, че е позор за човек да иска да го направи, въпреки че им казва: „Но виждате, че много хора вървят по пътя към възнаграждението, при което Господ е техният Бог.“

Тогава казват за тези хора, че са просто „презрени от хората“, което означава, че народите на света в тялото на човек му казват, че това дело — човек да бъде възнаграден с качеството „Аз съм Господ, твоят Бог“ — принадлежи на презрените, тоест на унизените хора, че е позор дори да се говори с тях, тъй като те вървят по пътя на Създателя като безумни глупаци.

Във всеки случай, когато човек иска да преодолее своите оплаквания, това е тежка работа и тук има възходи и падения. Необходими са допълнителни усилия, защото аргументите на народите по света в човека са готови да намерят някоя слабост в работата, за да му покажат, че си губи усилията, тъй като тази работа не е за него, и го съветват да избяга от начинанието. Човек е безсилен да им се противопостави, но може само да увеличи молитвата си, за да му помогне Създателят да победи враговете в себе си.

Това е смисълът на стиха (Псалм 32): „Много са страданията на нечестивия, а който се  уповава на Господа, {Хесед} [милост] ще го обкръжи.“ Трябва да разберем какво означава „Много са страданията на нечестивия“. Изглежда, че заради това „който уповава на Господа, {хесед} ще го обкръжи.“ Но в работата говорим за един човек, който съдържа в себе си целия свят.

Смисълът е, че докато човек е под властта на желанието да получава, той се нарича „нечестив“, тъй като не може да каже, че Неговото управление е добро и върши добро. Поради това той страда, когато иска да работи с намерение за отдаване. Човек се пита: „Защо не страдах, когато се занимавах с Тора и Мицвот, преди да започна да върша святата работа с намерение за отдаване? Имах радост в работата и винаги бях щастлив, защото вярвах в награда и наказание, и поради това спазвах Тора и Мицвот.“

Но сега, когато е започнал работата по отдаване, той изпитва болка, когато иска да се занимава с Тора и Мицвот, и му е трудно да прави нещо заради Твореца. Всеки път той вижда колко далеч е от Кдуша [святост], защото Кдуша означава равенство по форма, а сега вижда, че е далеч от това.

Отговорът е, че той трябва да вярва, че фактът, че сега е станал по-далеч от Създателя и се моли, това усещане, което изпитва, че сега е по-зле, отколкото когато е работил, за да получи награда, не е защото всъщност е по-зле от преди. Не е така, че сега към него се е прибавило повече зло и поради това е по-зле. По-скоро е така, че сега, след като е извършил много добри дела, истината му се е разкрила, че злото в него го управлява.

Обратно, преди да има доброто, на него не е можело да му се покаже истината, тъй като злото и доброто винаги трябва да бъдат в равновесие. Оттук следва, че той не е в такова падение, което го кара да мисли, че тази работа не е за него и иска да избяга от борбата. По-скоро това усещане идва при него точно когато има добрина.

Въпреки това, той вярва в Създателя, че му е дадено отгоре да усеща тези състояния на болка. Докато човек все още е в степента на „нечестив“, когато не може да вярва в напътствие с наслаждение и удоволствие, когато този човек преодолее, това се нарича „онзи, който се доверява на Господа“. Тогава той бива възнаграден с „Хесед ще го обгради“. Трябва да тълкуваме, че Yesovevnu [ще го обгради] идва от думата Mesovav [последствие]. С други думи, болките, които нечестивият е изстрадал, са били причината за Хесед, с това че той е заслужил качеството на Хесед. Следва, че „Много са страданията на нечестивите“ го е накарало да бъде възнаграден с Хесед.