Какво означава „Скритото принадлежи на Твореца, Всесилен наш" в духовната работа

Статия 45 (1990 г.)

Известно е, че в изпълнението на Тора и заповедите съществува понятието действие и понятието намерение. „Действие" се нарича онова, че човек трябва да изпълнява Тора и заповедите във всичките им подробности и тънкости и в замяна на това трябва да вярва, че ще получи възнаграждение. Това е, както казва Рамбам в края на „Закони за тшува": „Затова, когато обучават малките деца, жените и обикновените хора, ги учат само да работят от страх и за да получат възнаграждение, докато не се увеличи знанието им и не се изпълнят с по-голяма мъдрост — тогава им разкриват тази тайна малко по малко".

Излиза, че те гледат на изпълнението на заповедите като на нещо, което е за благото на онези, които се занимават с тях. Това се нарича „разкритата част в работата". Тоест човек може да види своите действия — дали са в ред. И някой друг, който го наблюдава как изпълнява Тора и заповедите, също може да види. Това се нарича „разкрита част", тъй като действията, които човек извършва, са разкрити за самия него и за останалите.

Не е така обаче с намерението. Тоест да насочи тези действия така, че да бъдат в името на Небесата — намерението човек не може да види в истинския му вид. И той може да лъже самия себе си, защото човек не е способен да види истината, тъй като „човек не вижда собствения си недостатък". Излиза, че намерението се нарича „скрита част". Тоест то е скрито от самия човек, който не може да познае истината. И в особена степен намерението е скрито от другаря му, защото човек не може да види какво намерение има другарят му в момента на изпълнение на заповедите. Затова това се нарича „скрита част в работата".

Според казаното, в работата трябва да различаваме разкрита част, наречена „действия" и скрита част, наречена „намерение в името на Небесата", и трябва да различаваме между общата работа и работата на отделния човек. В общата работа човек вижда, че напредва. Тоест всеки път придобива повече Тора, повече заповеди и съответно има гориво за работа, и затова винаги се намира в радост. И не може да разбере защо не всички хора се присъединяват към Тора и заповедите, щом той самият усеща такъв вкус в Тора и работата.

И този вкус осветява масите с Ор макиф (Обкръжаваща светлина), и това се нарича домем де-кдуша (неживо ниво на светостта). Тоест както в материалния свят всички растения произлизат от неживото, така и в духовната работа всяко „растително" ниво идва от домем де-кдуша. И без „неживо" няма „растително". И тази Обкръжаваща светлина свети на масите, ако те приемат върху себе си бремето на Тора и заповедите.

А главното е, че те нямат намерения, които да са срещу „тялото", което се нарича „за собствена изгода", защото с масите трябва да се работи, както казва Рамбам — „за да получат възнаграждение". И в мярката, в която вярват в наградата и наказанието, те вече имат гориво да вървят в работата с радост и желание.

Не е така, когато човек иска да върви по пътя на това да се удостои с нивото „в името на отдаването", което е срещу природата на тялото. Тогава тялото веднага започва да се противопоставя на неговия път. И тогава не му е достатъчно нивото на вярата, която го е осветявала с Ор макиф. А вижда, че му липсва вяра във величието на Твореца, за да има сила да преодолее въпросите на тялото.

И тогава започва ред от възходи и падения. И тогава човекът мисли, че не е достоен да бъде работник на Твореца с намерение да може да прави всичко в името на Небесата. И вижда, че всеки път му идват чужди мисли, които не е в състояние да преодолее.

Но според казаното от моя баща и учител, светла му памет: „Трябва да вярваме, че Твореца ни изпраща тези мисли. И това е, за да получим чрез тях желание да Му се молим, и то от дълбините на сърцето" — както е писано в статията „Чужди богове" от 1945 г. В такъв случай ние сме длъжни само да умножаваме молитвите си към Твореца, за да ни даде Той желанието да отдаваме и не сме способни да достигнем това желание със собствени сили. И трябва само да създадем съвети по два начина:

1. Да създадем съвети как да усетим, че ни липсва само силата да отдаваме.
2. Да Го молим да ни даде тази сила. Това се нарича тария”г ейтин (תרי״ג עיטין), тоест „613 съвета", как да достигнем дотам, че да имаме кли, наречено „недостиг" и напълване, наречено „светлина".

Тоест това, че Твореца дава желание да отдаваме, се нарича: „Всичко, което е по силите ти и в ръцете ти да направиш — направи". Тогава Твореца дава на човека втора природа, наречена „желание да отдава". И едва след като достигнем желанието да отдаваме, можем да се удостоим с нивото на тарияг пкудин (613 заповеди), което е светлината, облечена в 613-те заповеди.

Според казаното може да се обясни писаното: „Скритото принадлежи на Твореца, Всесилния наш". Тоест частта на намерението — да насочиш всички свои действия да бъдат в името на Небесата — това принадлежи на Твореца. С други думи, не е по силите на човек сам да достигне тази сила. Затова човек трябва да знае, че когато види, че никога няма да може да достигне до сила да прави нещо в името на Небесата, тогава той иска да избяга от полето на битката. Защото вижда, че никога няма да достигне до това. Затова писанието казва: „Скритото принадлежи на Твореца, Всесилния наш". Това означава, че скритата част, тоест намерението да отдава, не е в ръцете на човека, а в ръцете на Твореца — да даде втората природа, наречена „желание да отдава". И затова е казано „скритото" — то принадлежи на Твореца, Всесилния наш, защото Той ще го даде.

Обаче когато човек се удостои с желанието да отдава, той не бива да се моли желанието да получава да умре. Защото тогава, ако желанието да получава умре, човек няма да може да види низостта на желанието да получава. И излиза, че желанието да получава, което има, ще умре без тшува. А човек иска желанието да получава да се върне в тшува. Защото с това човек си отмъщава на желанието да получава.

Тоест човек вижда как желанието да получава е принудено да работи според волята на желанието да отдава, защото тшува (връщане) се нарича това, че желанието да получава се покорява на желанието да отдава и желанието да получава е принудено сега да работи във форма на получаване в името на отдаването. Не е така обаче, ако желанието да получава умре, преди човек да успее да го покори, така че да получава заради отдаване — излиза, че човекът не е поправил желанието да получава.

Според казаното може да се обясни писаното (Псалми 59:11): „Всесилния за моята милост ще побърза”.

И тълкува Раши: „Ще побърза да ми помогне" — отначало ще властва над мен ръката на врага ми. „Ще ми покаже враговете мои" — това, което копнея да видя. „Не ги убивай" — защото това не е явно отмъщение. „За да не забрави народът ми" — защото всички мъртви биват забравени. „Отстрани ги със силата Си и ги свали" — отстрани ги от владенията им, за да станат бедни. И това е отмъщение, което ще се помни дълги дни.

И трябва да се разбере кого Давид е проклинал така, и е казал на Твореца да не убива враговете му, а да ги остави живи и да станат бедни. Защото ако ги убие, те няма да страдат. Затова той моли Твореца да ги остави живи и да бъдат бедни. Само по такъв начин ще е в негова власт да им отмъсти — с това, че ги сваля от тяхната власт, както е писано: „и ги свали".

Как се обяснява това в духовната работа? Първо трябва да разберем кой е Давид. Известно е, че „Давид" се нарича Малхут, която е Малхут на небесата. Малхут де-кдуша е желанието да отдава, а срещу нея е желанието да получава за себе си, което се нарича ситра ахра (другата страна) — тя е противоположна на кдуша и е врагът на кдуша, както е писано: „Гледа грешникът праведника и търси да го умъртви", тоест желанието да получава иска да убие желанието да отдава.

Тогава Давид, който е меркава (колесница) на Малхут де-кдуша, се молил врагът му — желанието да получава, което иска да убие желанието да отдава, тоест святостта — Твореца да приближи спасението му, така че желанието да получава, тоест врагът, да не може да властва над него. И това е писаното: „Всесилния за моята милост ще побърза".

Тоест Твореца да ми даде милост предварително. Тоест желанието да отдава, наречено хесед (милост), да властва над желанието да получава.

Обаче „не ги убивай" — защото това не е явно отмъщение. „За да не забрави народът ми" — защото всички мъртви биват забравени. „Отстрани ги със силата Си и ги свали" — отстрани ги от владенията им, за да станат бедни. И това е отмъщение, което ще се помни дълги дни.

И за да разберем тези проклятия по пътя на работата, трябва да обясним, че той е проклинал врага, тоест желанието да получава за себе си, да не умира. Тоест ако се отмени желанието да получава, излиза, че то не вижда властта на желанието да отдава. Тоест „отмъщение" се нарича това, че другият вижда как е принуден да бъде покорен и подчинен. И тук намерението е, че същината на съвършенството е подслаждането на присъдите, което се нарича гвурот месамхот (радващи гвурот).

Затова, ако желанието да получава се отмени и само желанието да отдава бъде властващо, в това няма съвършенство на целта. И това е, защото целта на творението е била „ да дари добро на Своите творения", а не да отдават творенията на Твореца наслаждение и удоволствие. Както е известно, въпросът, че творенията трябва да отдават наслаждение на своя Създател, е само поправяне за нуждите на творенията. И ако е така, тук няма явно отмъщение, тъй като желанието да получава не се покорява на желанието да отдава, защото желанието да получава вече не съществува в реалността.

Не е така, когато желанието да получава е живо и е принудено да приеме властта на желанието да отдава — това се нарича „явно отмъщение". Тоест за всички е явно, че желанието да получава сега служи само благодарение на това, че е приело върху себе си желанието да отдава. И това се нарича „получаване в името на отдаването". Тоест то е приело целта на творението — „да дари добро на Своите творения" и заедно с това е в двекут (сливане) с Твореца, защото намерението му е да отдава наслаждение на своя Създател. И тогава той усеща какво може да даде на Твореца, за да Му е приятно. И вижда, че единствено когато получава от Твореца благо и наслаждение — от това Твореца се наслаждава, защото такава е била целта на творението.

Според казаното може да се разбере въпросът за подслаждането на гвурот. Понятието гвурот означава преодоляване, което се отнася основно до времето, когато човек се занимава и работи с келим де-кабала (получаващи келим). Като правило учим, че действията влияят на намерението. Затова в момента, когато използва келим де-кабала и иска да насочи намерение, противоположно на действието, тоест да отдава, тогава са нужни особени усилия за преодоляване, защото като правило гвурот се наричат „съдилища" (диним) — поради това, че над получаващото кли е извършен цимцум (съкращение) и съд, че е забранено да се използва без намерение в името на отдаването.

Затова в момента, в който човек е поставен под властта на желанието да получава, тези желания му причиняват състояние на горчивина. И той иска да се избави от тях. И винаги мисли как е възможно да се избави от тях. И те терзаят главата му. И ако беше по силите му да ги убие, така че да изчезнат от хоризонта — колко щастлив би бил тогава.

И това е, което казва Давид: „Не ги убивай, за да не забрави народът ми, отстрани ги със силата Си и ги свали".

Тълкуването на „отстрани ги" е — премести ги от място на място. И ги свали от ниво на богатство до ниво на бедност, тоест да не получават нищо в своите получаващи келим, а да са бедни без никакво изобилие. И отмъщението му ще е, че желанието да получава ще се покори и ще приеме върху себе си властта в името на отдаването. И проклятието му ще бъде, че всички ще влязат в кдуша, наречена „получаване заради отдаване". И това се нарича гвурот мемутакот (подсладени гвурот).

И това е въпросът в Рош а-Шана (Нова година), наречена „страшни дни", както казва светият Ари — Рош а-Шана е въпрос на изграждане на Малхут, наречена „мярата на съда". И Малхут се нарича това, че целият свят върви според нейното свойство, тъй като Малхут се нарича „събранието на Исраел", в което са включени всички шестстотин хиляди души на Исраел. И цялата работа в Рош а-Шана е приемане на бремето на Малхут. Затова се молим: „Царувай над целия свят със Своята слава".

Тоест Малхут, която трябва да приемем и да поставим над себе си — Неговата Малхут, благословено да е името Му — да не бъде във вид на шхинта бе-афра (Шхина в праха), а във вид на слава. Затова се молим в Рош а-Шана: „И така, дай слава на Своя народ". Тоест ние молим Твореца да ни даде да усетим нивото на славата на Небесата, тъй като Рош а-Шана е нивото на Малхут на небесата, която е в свойство на шхинта бе-афра. Затова Рош а-Шана е времето, когато трябва да молим Твореца да усетим славата на Небесата, тоест Малхут на небесата да бъде на почит у нас.

И тъй като в момента, в който искаме да молим Малхут на небесата да бъде разкрита над целия свят, тоест да стане „пълна е земята с Неговата слава", която да се усеща в целия свят, както е писано: „И ще дойдат всички да Ти служат". И тази молитва важи както за общото, така и за частното. Тоест тъй като „човек е малък свят", той включва в себе си целия свят. Затова молим в нашето тяло да не остане никаква степен на желание да работи за собствена изгода. Така и в общото в света — тоест „пълна е земята с познание за Творецаа". И по този начин текат всички молитви на Рош а-Шана — като общи молитви.

И редът на тръбенето също е по реда на работата, която е в три линии. Тоест когато започваме  работата на Твореца, започваме от нивото на една линия. Защото за „дясно" и „ляво" можем да говорим, само когато имаме две линии. И една линия се нарича „съвършенство", което означава, че се започва от нивото на действието. Тоест човек трябва да каже: тъй като е писано „днес Твореца, твоят Всесилен, ти заповядва" и нашите мъдреци са разтълкували: „Всеки ден да са в очите ти като нови, като че ли днес са ти заповядани" — излиза, че всеки ден е ново начало. Затова, когато започва от една линия, той трябва да е в радост от това, че е удостоен да изпълнява закона на Твореца.

И след това той преминава към нивото на намерението. Тоест да направи проверка доколко му е необходимо да прави всичко в името на Небесата. И тогава започва истинската работа. Защото тогава той вижда, че няма нито един орган, който да иска да направи нещо в името на Небесата. Това вече се нарича „лява линия". Както казват нашите мъдреци: „лявото отблъсква" — тоест той вижда колко е отдалечен от Творецаа. И той трябва да вярва, че Твореца го е отблъснал, защото благодарение на това той ще положи повече усилия.

И след това той се връща към една линия, наречена „съвършенство". Но сега вече една линия се нарича „дясната линия", защото лявата линия се принизява, за да да стане дясна. И след това човек се удостоява със средната линия, наречена „Твореца дава душата".