Какво означава „Хвалете Твореца, всички народи“ в духовната работа?

Статия №25, 1990 г.

В Писанието е казано (Псалми, 117): „Хвалете Твореца, всички народи, прославяйте Го, всички племена, защото милостта Му надделя над нас и истината на Твореца е вечна. Алилуя“.

Трябва да разберем защо всички народи трябва да хвалят Твореца поради това, че е казано: „Защото милостта Му надделя над нас“. На пръв поглед би трябвало да е обратното: след като Той е проявил милост към народа на Исраел, народите би трябвало да се гневят на Твореца. А тук Писанието казва: „Прославяйте Го, всички племена“, именно защото „милостта Му надделя над нас“. Как е възможно това?

Трябва да обясним казаното, по пътя на духовната работа. Тоест всичко се разглежда в един човек, защото всеки човек е малък свят, както е казано в книгата „Зоар“. С други думи, в човека има свойството „народите на света“ и свойството „Исраел“. А свойството Исраел в човека се намира в изгнание под властта на народите на света.

Известно е, че Исраел е свойството Яшар-Ел (право към Твореца), тоест човек желае всичките му действия да бъдат насочени право към Твореца и всичко да бъде за благото на Твореца. А „народите на света“ са желанията, чиито мисли са насочени единствено към собствената им изгода. Известно е, че всеки народ има свое особено страстно желание. Тези желания властват над свойството Исраел в човека и не му позволяват да извършва онова, което Исраел трябва да извършва. Всеки път някой от народите налага на човека своето желание, за да постъпва той според него. Това се нарича, че народът на Исраел се намира в изгнание.

Трябва обаче да знаем и да вярваме, че всичко, което човек може да получи в получаващите келим, не е нищо повече от тънко светене в сравнение със светлината на наслаждението, облечена в духовното и получавана в отдаващите келим. Заедно с това нашите мъдреци са установили правилото: „Човек не умира, постигнал дори половината от желаното“.

Тоест няма човек в света, който да може да каже, че е най-щастливият човек на света. Както гласи правилото: „Който има сто, иска двеста“. Затова няма човек в света, който да живее без грижи и да се намира в пълен покой. Всеки има свой недостиг, както е казано: „Завистта, страстта и честолюбието извеждат човека от света“.

Излиза, че в крайна сметка всеки човек страда, защото не е способен да напълни своите хисарони. Но когато се удостои и получи от Твореца отдаващи келим, в тях той получава благото и наслаждението, които Твореца е приготвил за творенията. Тогава човек живее в свят, който целият е добро. Както са казали нашите мъдреци („Авот“, глава 6, Мишна 1): „Раби Меир казва: „Всеки, който се занимава с Тора лишма, се удостоява с много неща. И нещо повече – целият свят придобива стойност за него“.“

Тоест той вижда колко си заслужава да живее в този свят. Както бе казано по-горе, когато човек получава всичко в отдаващи келим, което представлява подобие по форма и се нарича „сливане“ и лишма, тогава върху него се излива благото и наслаждението, заложени в замисъла на Творението, наречен „Неговото желание да наслади Своите създания“, съобразно безграничната способност на Твореца.

Това е обяснено в книгата „Даряването на Тора“ (стр. 22):

„Нашите мъдреци са ни учили, че светът е сътворен единствено заради изпълняването на Тора и заповедите. Смисълът е, че намерението на Твореца при сътворяването на света е да разкрие Своята Божественост пред всички. Защото творението постига Неговата Божественост според мярата на благото и наслаждението, които получава и които непрестанно се увеличават, докато достигнат желаната степен. Чрез това нисшите се издигат посредством истинското постигане, превръщат се в колесница за Него и се сливат с Него, докато достигнат окончателното си съвършенство.“

От казаното следва, че когато човек се удостои с отдаващи келим и получи благото и наслаждението, заложени в замисъла на Творението, това се нарича: „Когато Твореца благоволи към пътищата на човека, дори враговете му помирява с него“. Раби Йеошуа бен Леви обяснява: „Това е змията“ (Йерусалимски Талмуд, „Трумот“, 8:3). Змията е злото начало, което е управникът на седемдесетте народа на света. Както бе казано по-горе, народите на света, намиращи се в тялото на човека, са причината той да не може да се удостои с благото и наслаждението.

Затова, когато човек получава благото и наслаждението, неговите получаващи келим също се подслаждат, защото той ги използва с намерение заради отдаване. Така и те получават благото и наслаждението. Това се нарича: „Когато Твореца благоволи към пътищата на човека“. Тоест когато човек се занимава единствено заради благото на Твореца, което се нарича „занимание лишма“, той се удостоява с много неща, както е казал раби Меир.

Затова народите на света, намиращи се в тялото на човека, също трябва да хвалят Твореца, защото и те сега получават благо и наслаждение благодарение на това, че човек се е удостоил с отдаващи келим, наречени „келим на хесед“. За това е казано: „Хвалете Твореца, всички народи, прославяйте Го, всички племена“. А защо трябва да Го прославят? Защото „милостта Му надделя над нас“.

Това означава, че келим на хесед са надделели над получаващите келим. А кой е дал силата на хесед да надделее? Единствено Твореца, както са казали нашите мъдреци: „Злото начало на човека го надвива всеки ден и ако Твореца не му помагаше, той не би могъл да го надвие“.

Излиза, че народите също трябва да хвалят Твореца за това, че „милостта Му надделя над нас“. Ние сме се удостоили с милостта на Твореца и благодарение на това сега виждаме, че „истината на Твореца е вечна“. Тоест сега пред всички народи се разкрива истината, че Твореца управлява света със свойството Добър и Творящ добро.

Враговете на човека са злото начало, наречено „ненавистник“, както е казано: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб“. Според обяснението на нашите мъдреци тук се говори за злото начало, което цар Шломо нарича „ненавистник“. И то се помирява с човека. Това се нарича: „И възлюби Твореца, своя Всесилен, с цялото си сърце“ – с двете си начала, с доброто и със злото.

Когато получаващите келим на човека придобият силата да получават заради отдаване, той служи на Твореца и със злото начало. Тоест тогава и злото начало обича Твореца, защото също получава благо и наслаждение.

Затова е казано: „И истината на Твореца е вечна“. В „Учението за десетте сфирот“ се обяснява седмото поправяне от тринадесетте поправяния на Дикна, наречено „И истина“. То се нарича така, защото в това поправяне пред всички се разкрива истината, че целта на Творението е била „да наслади Своите създания“.

От казаното следва как трябва да обясним по пътя на духовната работа думите на книгата „Зоар“, че над всеки от народите има управник, докато над Исраел властва единствено Твореца и народът на Исраел е Негов дял. Народите на света са свойството на получаването за себе си, както е казано в книгата „Зоар“ по повод стиха: „Милостта на народите е грях“: „Защото цялото добро, което вършат, вършат заради себе си“.

Тоест всичко, което правят, е единствено заради собствената им изгода. Това се нарича „седемдесет управници“, тоест седемдесет властващи сили, защото всеки народ има свое особено страстно желание, както бе казано по-горе. Като цяло това се нарича „зло начало“, защото то става причина човек да се отдели от Твореца. Това означава, че управниците властват над народите на света. С други думи, те не усещат, че съществува Творец, Който управлява света.

За разлика от тях свойството Исраел, което означава Яшар-Ел, усеща, че се намира в дела на Твореца. Това е така, защото всичките му действия са заради Твореца, а не заради собствената изгода. Това се нарича, че Твореца е взел народа на Исраел за Свой дял и никой друг управник не властва над него. Тоест онзи, който влиза в свойството Исраел, казва, че единствено Твореца властва над него и никаква друга сила.

С други думи, както подемите, така и паденията се извършват от Твореца. Това е смисълът на казаното в съботната сутрешна молитва: „Бог, Господар над всички действия“. Тоест Твореца извършва всички действия, които човек върши.

Както казваше моят баща и учител, благословена да е паметта му, преди действието човек трябва да каже, че всичко зависи от него, както са казали нашите мъдреци: „Ако не съм аз за себе си, кой е за мен?“. Излиза, че човек извършва всичко. Но след действието той трябва да каже, че всичко е извършено от Твореца, защото Той е Господарят на всички действия.

Според казаното трябва да обясним написаното (Псалми, 89): „И небесата ще прославят чудесата Ти, Творецо, и верността Ти – в събранието на светиите. Защото кой в небесата ще се сравни с Твореца, кой ще се уподоби на Твореца сред синовете на силните?“.

Трябва да разберем какво отношение има към нас това, че небесата ще прославят действията на Твореца. За нас е важно преди всичко да знаем какво трябва да правим. По пътя на духовната работа „небеса“ и „земя“ трябва да се обяснят като две състояния, в които се намира човекът:

1. По време на подем. Това състояние се нарича, че човек се намира в „небесата“. Небесата се наричат „отдаващ“, а когато човек се намира в подем, той желае да отдава на Твореца. Това означава, че всичките му действия са заради Небесата.
2. По време на падение. Тогава човек пада в свойството „земя“. Земята се нарича получаващо свойство. Тоест човек е паднал в състояние, в което не е способен да извърши нищо, ако чрез него не бъде напълнено желанието му за получаване. Това се нарича „земя“.

Както бе казано, човек трябва да вярва, че всичко се извършва от Твореца. Затова, след като е надделял над своето желание за получаване и се занимава единствено заради Небесата, за него е казано: „И небесата ще прославят чудесата Ти, Творецо“. Тоест действието, което човек е извършил, наистина е чудо, защото по силата на своята природа той не е способен да прави нищо друго освен заради собствената си изгода. А сега Твореца го е издигнал до свойството „небеса“.

За това е казано: „И ще прославят“. Тоест хората, които сега се намират в свойството „небеса“, ще прославят Твореца, защото това действие е извършено единствено от Твореца, а не от човека. Човек не е способен да извърши нищо, което не засяга собствената му изгода, защото е създаден с такава природа.

„И верността Ти – в събранието на светиите“ означава, че свойството вяра се намира в събранието на хората, които сега усещат, че са свети. Както е казано: „Бъдете свети, защото Аз съм свят“. Тоест както желанието на Твореца е да отдава, така и човек трябва да притежава единствено желание за отдаване.

Това е смисълът на думите: „И верността Ти – в събранието на светиите“. И то също е едно от чудесата на Твореца, защото те са се удостоили със свойството вяра и благодарение на това са станали събрание на светиите. Това е повторение на същия принцип.

Казано е: „Защото кой в небесата...“. Тоест онзи, който се намира в небесата и се е удостоил да бъде в свойството „небеса“, тоест в желанието за отдаване, „ще се сравни с Теб“. На пръв поглед е трудно да разберем казаното. Според буквалния смисъл Писанието би трябвало да каже: „Защото кой в небесата ще се сравни с Твореца?“. Нима някой би могъл да се заблуди и да помисли, че съществува такъв, който може да се сравни с Твореца?

По пътя на духовната работа трябва да обясним, че Писанието ни учи следното: човек не бива да допуска мисълта, че благодарение на положените от него усилия и труд сам се е превърнал в свойството „небеса“, тоест в отдаващ. Човек няма никакъв дял в това и не може да каже, че е помогнал на Твореца да придобие способността да го изведе от себелюбието и да го доведе до желание за отдаване заради Твореца.

След това Писанието казва: „Кой ще се уподоби на Твореца сред синовете на силните?“. Това означава, че дори силните и могъщи хора не бива да мислят, че силата, с която са надделели над своето зло, е дошла от самите тях. Всичко идва от силата на Твореца. За това е казано: „Кой ще се уподоби на Твореца?“. Тоест кой би имал способността сам да надделее над злото без помощта на Твореца?

Но е казано: „На идващия да се пречисти му помагат“. Оттук изглежда, че работата на човека все пак е помогнала на Твореца и е създала място, в което да му бъде дадена помощ. Как тогава казваме, че всичко идва от Твореца?

Трябва да обясним думите на нашите мъдреци: „На идващия да се пречисти“. Ако виждаме, че човек идва да се пречисти по собствено желание, което се нарича пробуждане отдолу, отговорът е: „Помагат му“.

Тоест самият факт, че човек идва да се пречисти, произлиза от помощта свише. Иначе той изобщо не би дошъл да се пречисти. Излиза, че дори това, че човек идва да се пречисти, също идва от Твореца, а не от творението.

Макар това да противоречи на човешкия разум, от една страна, се казва: „На идващия да се пречисти“, което означава, че човек притежава избор и сам извършва действието. От друга страна, казваме, че всичко се извършва от Твореца. Излиза, че двете твърдения си противоречат.

Рамбам пише в своя коментар към Мишна („Авот“, глава 3, Мишна 15):

„Всичко е предвидено, всичко е разкрито и предварително известно на Твореца, но правото на избор е дадено. Въпреки това изборът е в ръцете на човека – да избере доброто или злото. Тоест човек притежава свободен избор и предварителното знание на Твореца, Който знае всичко, не принуждава човека към нищо. Макар това да е непостижимо за нашето възприятие и знание, знанието на Твореца не е като нашето знание и между тях няма никакво подобие. Защото Той и Неговото знание са едно. И както с ограничения си разум не постигаме същността на Твореца, така не постигаме и Неговото знание.“

От думите на Рамбам виждаме, че не е по силите на нашето възприятие да разберем тези две положения, които си противоречат. Моят баща и учител, благословена да е паметта му, казваше, че те си противоречат само преди човек да се е удостоил с лично управление. Но след като се удостои с лично управление, той може да разбере, че тук няма противоречие. С външния разум обаче това е невъзможно за разбиране.

Тоест съществува противоречие между възнаграждението и наказанието, от една страна, и личното управление, от друга. По отношение на всичко това трябва да вървим над знанието и да поддържаме и двете положения.

Подобно на това е казано в книгата „Зоар“ („Тазриа“, стр. 2, и в коментара Сулам, пункт 6) относно стиха: „Стойността ѝ е по-голяма от тази на бисерите“:

„Пита: трябвало е да бъде казано „придобиването ѝ“, тоест че е по-трудно да бъде придобита от бисерите. Защо тогава е казано „продажбата ѝ“? И отговаря: всички онези, които не се прилепват към нея в съвършенство и не са съвършени заедно с нея, тя ги продава и ги предава в ръцете на други народи. Както е казано: „И синовете на Исраел изоставиха Твореца“, и Той ги продаде в ръцете на Сисра. Тогава всички те се отдалечават от онези висши свети бисери, които са тайните и вътрешната част на Тора, и нямат дял в тях.“

Тук се говори за възнаграждение и наказание. По пътя на духовната работа това означава, че когато човек получи някакво пробуждане свише, но не знае как да съхрани състоянието на този подем, защото не го цени така, както трябва да се цени моментът, когато Царят го зове да влезе малко в светостта, тогава светостта го продава в ръцете на други народи.

Тоест мислите и желанията на другите народи започват да властват над него. Излиза, че от една страна, човек трябва да казва: „Всичко се извършва от управлението на Твореца“, а от друга страна, трябва да се придържа към принципа за възнаграждението и наказанието. Но както бе казано по-горе според думите на Рамбам, тези две положения трябва да се спазват едновременно.