РАБАШ

Какво означава „от нетърпение и тежка работа" в духовната работа

Статия 16, 1990 г.

В книгата Зоар, глава ВаЕра (стр. 23, и в Сулам, п. 65) е казано: „Раби Шимон каза: „от нетърпение" означава, че Йовел (Юбилей), който е Бина, още не е излязъл, за да им даде покой и свобода. А последният дух, който е Малхут, още не е завладял света, за да установи справедливи закони в него. Затова е имало нетърпение на духа. И кой е този дух? Това е Малхут, чиято ръка е била твърде къса, за да спаси Исраел. Това е тайната на „нетърпението на духа"." Дотук думите му.

Трябва да разберем какво представлява „тежката работа" и какво е „нетърпение", тоест каква е връзката между тежката работа и нетърпението в работата. Също така трябва да разберем тълкуванието на раби Шимон за нетърпението спрямо Малхут – каква е връзката му с тежката работа.

Известно е, че редът на работата в служенето на Твореца е такъв, че човек трябва да работи, за да се сдобие келим, в които ще има възможност да получи благото и насладата, които Твореца е замислил да даде на творенията. Както е известно, причината за сътворяването на световете е била Неговото желание да даде благо на Своите творения. Затова Той е създал в тях желание и стремеж да получават наслада и удоволствие. Чрез желанието и стремежа към удоволствие се измерва вкусът на насладата. Тоест колкото по-силен е стремежът към нещо, от което човек смята, че ще получи наслада, толкова по-голяма е мярата на удоволствието му. Затова малката или голямата наслада на човека се измерва с мярата на стремежа към удоволствието, което се съдържа в нещото.

Съгласно казаното, откъде идват различията у получаващите наслади? Щом всички са създадени с желание да получават за себе си, кой прави така, че единият да получава малка наслада, а другият – голяма? Тоест кой е онзи глупец, който би пожелал да получи малка наслада, когато може да получи голяма? Но тъй като Твореца е пожелал „да изяви съвършенството на Своите действия", тоест облагодетелстването на творенията да бъде съвършено – а именно когато получават благото и насладата, да не изпитват неудобство, тоест срам, както е казано: „Който яде чужд хляб, срамува се да погледне в лицето" – затова е било направено съкращение (цимцум) и скриване върху получаващите келим, с които човек е създаден по природа. Тоест тук има два аспекта:

1. Не може да се получи в тези келим никакво изобилие на святост.
2. Докато човек не е придобил отдаващи келим, той не вижда благото и насладата, които се намират в светостта.

И не е по силите му да достигне вкуса на насладата, освен онова, което е дадено като тънко сияние (неиру дакик) на клипот, за да могат те да съществуват. От тези искри, паднали в клипот, идват всички материални наслади. Те са разкрити за всички – тоест насладата е разкрита и всеки може да вкуси от тези наслади с получаващите си келим, които искат да получават удоволствие за себе си.

Но благото и насладата на светостта, където се намират основните наслади, които Той е пожелал да даде на творенията, са скрити от получаващите келим. Това се нарича съкращение и скриване.

Следователно, благодарение на това поправяне, е невъзможно да се получат насладите на светостта, освен според степента, в която човек е придобил отдаващи келим. От това произтичат две неща:

1. Човек трябва да вярва, че главното благо и наслада, които Твореца е пожелал да даде на творенията, се намират в светостта.
2. Трябва да се работи срещу природата – да не се получава нищо за собствена полза, а единствено в полза на Твореца.

Това поражда различие в степените. Тоест няма двама човека, които да са еднакви. Що се отнася до онова, което идва от страна на Даващия, всички са равни, както казва светият АРИ, че преди да са били създадени създанията и сътворени творенията, проста висша светлина е изпълвала цялата действителност. Нямало е начало и край, а само проста светлина. Но след това, тоест след извършването на поправянето, когато е невъзможно да се получавапо друг начин освен в отдаващи келим, са възникнали множество светове – тоест множество степени – съобразно намерението, с което могат да насочват с цел да отдават, което се нарича множество масахим (екрани). Чрез това е възникнало различието в степените.

Както казват мъдреците (Шабат 152): „На всеки праведник се дава място съобразно неговото достойнство."

Причината е, че има различие от страна на келим на получаващия, тоест келим, които получаващият трябва да създаде и които се наричат отдаващи келим – тоест да получава с намерение да отдава. Но получаващите келим за собствена полза идват от Създателя и човек не трябва да работи над тях, понеже Твореца го е създал с такива келим. Затова цялата работа на творенията се състои в постигането на отдаващи келим.

От казаното знаем в какво се състои работата на човека – тя е единствено работа за постигане на отдаващи келим. Тоест човек трябва да достигне състояние, в което всичко, което не е в полза на Твореца, не го интересува. Единственото му желание е да достигне състояние, в което да може да достави наслада на своя Създател. Затова, когато човек започва работата, той започва с ло лишма (не заради Нея), тоест заради собствена полза.

После той започва да разбира, че занимаването с ло лишма е само средство (сгула), чрез което ще достигне лишма (заради Нея), както казват мъдреците: „От ло лишма стигаме до лишма, защото светлината в нея го връща към доброто." И той вярва, че в крайна сметка ще достигне лишма.

След това човек напредва още една крачка и започва да полага усилия, като извършва действия, които ще го доведат до лишма. Тоест започва да разбира, че е необходимо да извършва действия и да ги насочва с намерение, за да го доведат до степента на лишма. И той прави равносметка доколко вече е удостоен с лишма.

Тогава той започва да вижда истината – колко е далеч от работата на отдаване. И всеки път вижда все повече колко е потопен единствено в себелюбие. И вижда, че всеки ден се връща назад. Тогава работата му, в която иска да работи с намерение да отдава, започва да се нарича тежка работа – по две причини:

1. Защото сега вижда какво означава „с намерение да отдаваш" – човек трябва да вярва на мъдреците – а онова, което вижда сега, какво е „заради Небесата", той не е знаел истинския му смисъл.

А както изяснихме за казаното в книгата Зоар върху стиха „или ако му стане известен грехът, с който е съгрешил" – пита се: „Кой му е съобщил?" И отговорът е: „Твореца." Трябва да тълкуваме, че онова, което човек усеща – колко е далеч от работата на отдаване и е потопен в себелюбие – е разкритие свише. И работата сега става трудна. Тоест след като свише са му съобщили значението на „заради Небесата, а не за собствена полза", работата му е станала по-трудна.

Но човек мисли, че е станал по-лош, отколкото когато е започнал да работи с намерение да отдава, сякаш сам по себе си е станал по-лош. Тогава човек трябва да вярва, че не е така, а той е приближил към истината, тъй като Твореца му е съобщил истинското му състояние. Излиза, че благодарение на работата, с която е започнал и която сега му изглежда тежка, това е, защото Твореца се е обърнал към него, тъй като сега е в по-възвишено състояние, отколкото преди да е започнал работата на отдаване.

Но втората причина, поради която му е станало по-трудно, е следната: по правило, когато човек иска да изучи някакъв занаят, той отива при майстор, за да учи занаята, който смята, че му подхожда. Ако майсторът види, че след известно време ученикът не напредва, казва му: „Този занаят не е за теб, прекалено труден е. Затова иди и потърси друг занаят – нещо по-леко за теб, и от него ще се изхранваш."

Затова в служенето на Твореца, когато човек започне да работи в работата на отдаване и мисли, че съгласно реда на ежедневната работа напредва, той казва, че си струва да продължи работата на отдаване, защото несъмнено ще усвои този занаят – да знае как да прави всичко единствено заради Небесата.

Но когато вижда, че след като е влагал усилия известно време в тази работа, не само не е напреднал, но дори се е върнал назад, тялото му казва: „Жалко за силите, които влагаш в тази работа, защото тя не е за теб. За нея са нужни хора с особени способности и смело сърце. Затова отиди на друга работа, тоест работи като всички останали и не бъди изключение."

Излиза, че това се нарича тежка работа, тъй като при всяка работа, когато иска да положи усилие и да върви по пътя на отдаването, тялото не му дава да работи, като излиза срещу него с основателни доводи. И наистина, в рамките на разума, то е право на сто процента. Излиза, че злословието, което чува от тялото си, утежнява работата му и тя се превръща в тежка работа.

Но човек трябва да вярва, че наистина напредва, както е казано по-горе. А онова, което вижда – че всеки път е все по-потопен в себелюбие и се намира в по-лошо положение, тоест в състояние на по-голяма низост, отколкото преди да започне работата на отдаване – е поради причината „Аз ожесточих сърцето му".

Тоест както бе казано по-горе, Твореца всеки път му разкрива какво значи да не работиш за собствена полза, а единствено в полза на Твореца. Излиза, че с това, че Твореца съобщава на човека смисъла на „да не работиш за собствена полза", човек вижда колко това е наистина противно на природата му. Тъй като човек е създаден с желание да получава за себе си, а сега иска да направи нещо, което е против природата. Затова това се нарича тежка работа.

Но се поставя въпросът: защо Твореца му е съобщил истината, щом човек не е способен да работи срещу природата? Отговорът е, както е казано: „За да положа тези Мои знамения." Тоест чрез разкриването на цялото зло у човека Твореца може да му даде помощ, както казват мъдреците: „На идващия да се пречисти – помагат му." И тъй като даденото свише е нещо съвършено, човек трябва да притежава съвършено кли, тоест съвършена липса, наречена съвършено кли, в което може да влезе съвършена светлина.

Излиза, че Твореца разкрива злото на човека, за да му помогне. Тоест няма светлина без кли. Затова, ако злото все още не е напълно разкрито, човек няма съвършено кли. И трябва да изтълкуваме „съвършено кли" като съвършено желание за помощ от Твореца. Защото докато злото не е разкрито, понякога човек казва, че ако се пребори, несъмнено ще достигне работата на отдаване. А понякога казва, че дори Твореца не може да му помогне. Затова, когато човек влага сили в работата на отдаване, вложените сили не му позволяват да избяга от бойното поле и всеки път получава все по-голяма нужда от помощта на Твореца. Излиза, че самата тежка работа е причината, поради която той вика към Твореца за помощ.

Ето какво е казано в книгата Зоар (Берешит-2, стр. 64, и в Сулам, п. 103): „Относно материалните и духовните страдания, които е понесъл преди да стигне до разкаяние, има два пътя:

1) „Всичко, което Милосърдният прави, за добро го прави." Той вижда с очите си, че ако не бяха ужасните мъки, които е понесъл заради потапянето си в природата на получаване за себе си, никога не би се удостоил с разкаяние. Затова благославя злото така, както благославя доброто. Защото без злото не би се удостоил с доброто. Излиза, че всичко, което Милосърдният прави, за добро го прави. Тоест води до доброто.

2) Това е свойството „и това е за добро". Тоест не само лошите неща са станали причина за доброто, но и самите лоши неща са се превърнали в добри. А именно, чрез много големи светлини, с които Твореца осветява всички онези лоши неща, докато те се обърнат и станат добри."

От казаното виждаме, че именно когато цялото зло бъде разкрито, тогава има съвършено кли, в което може да свети съвършена светлина. От изложеното по-горе виждаме причината, поради която Твореца е ожесточил сърцето му – тоест сърцето, наречено желание, всеки път все повече се е противопоставяло на работата на отдаване. Причината е, че имаме нужда от тежка работа, защото само чрез страданията от тежката работа тези страдания карат човека да извика към Твореца със съвършено желание Той да му помогне да излезе от властта на Фараона, египетския цар. Тоест именно от състоянието на низост, когато човек усеща, че му е по-зле от всички хора, това му дава тласък да извика към Твореца с цялото си сърце да му помогне.

Но в това състояние има множество възходи и множество падения. Тоест понякога човек не е способен да повярва, че състоянието, в което се намира, идва от Твореца – тоест че Твореца се е обърнал към него и чува молитвата му, с която моли Твореца да му даде помощ да излезе от изгнанието, в което се намира под властта на себелюбието.

Затова, когато човек притежава тази вяра, той не бяга от бойното поле – тоест не казва, че вижда как Твореца – не дай Боже – не чува молитвата му и затова няма на кого да се моли. А вярва, че Твореца чува молитвата му и Твореца му е дал знанието да разбере в каква низост се намира – никога не му е идвало наум, че е толкова потопен в себелюбие.

Затова всеки път се укрепва и не спира да се моли на Твореца, като казва, че несъмнено Твореца иска у него да се разкрие истинското желание, което да го извади от това изгнание. И така той не спира да благодари на Твореца за разкриването на истинското му състояние. И също така стои и се моли на Твореца, та нали вижда, че Твореца чува молитвите – в това, че му е разкрил злото, и несъмнено ще му помогне да го изведе и от злото, което се нарича избавление. Тоест той вярва, че Твореца му е дал да разбере, че се намира в изгнание, и след това несъмнено ще го извади от изгнанието.

Но понякога има падения – тоест трудно му е да повярва, че Твореца чува молитвите. Защото според мнението на човека, той смята, че вече се е молил твърде много. И несъмнено, ако Твореца чуваше какво се иска от Него, трябваше да помогне. И тъй като все още не е бил спасен, въпреки че се е молил, той казва, че Твореца – не дай Боже – не чува молитвата му. Може би чува другите, но какво значение има това – важното е какво аз чувствам. Тоест или ми е добре, или – не дай Боже – ми е зле.

Излиза, че тези падения пораждат у него мисли да избяга от бойното поле. И той казва, че това не е за него. Но ако не избяга, отново идва възход и той започва да мисли по друг начин, забравя всичките решения, които е взел, и започва да мисли другояче. И така продължава редуването на възходи и падения, докато у човека се разкрие истинска нужда от сближаване с Твореца – тоест кли, наречено желание, вече е завършено в цялата си правилна форма, а Твореца знае кога това е приключило, но човек не може да го знае. Тогава Твореца дава помощта и извежда човека от изгнанието.

От казаното ще разберем онова, което попитахме за тълкуването на книгата Зоар върху написаното: „И Моше говори така на синовете на Исраел (тоест с вестта за избавлението), но те не го послушаха от нетърпение и от тежка работа." Той казва, че нетърпението е Малхут, чиято ръка е била къса, за да спаси Исраел. Това може да се тълкува, както е известно, в смисъл, че главната работа е в свойството Малхут, както казва светият АРИ, че египетското изгнание е означавало, че свойството даат на светостта е било в изгнание. Тоест бремето на небесното царство, което трябва да се приеме, защото „Той е велик и властва" – тоест не заради награда, а работата трябва да бъде голяма наслада от това, че човек се е удостоил да служи на Царя заради важността на Царя – именно това е било в изгнание.

Тоест значимостта на светостта не е била разкрита, което се нарича „Шхина в праха". Тоест когато човек трябва да приеме да работи заради Небесата, тази работа се смята за низост, понеже не открива в нея вкус на важност. Излиза, че това, че Малхут се намира в праха – нещо незначително – е причината за тежката работа.

Това се нарича нетърпение – тоест Малхут, която е нещо значимо; тоест онзи, който служи на Царя, се нарича „виждащ Лика на Царя", седящ пръв в царството. У тези хора не се смята за тежка работа това, че седят при Царя и са от виждащите Лика на Царя, седящи първи в царството; нито ще кажем, че у тях има нетърпение, тоест че нямат приповдигнато настроение.

Но когато Малхут е в изгнание под властта на клипот, тогава Малхут се смята у тях за прах – нещо незначително. Това се нарича нетърпение, когато Малхут не може да даде приповдигнат дух, каквото трябва да се чувства, когато седиш при Царя. Излиза, че нетърпението и тежката работа са свързани едно с друго. Тоест ако Малхут е в праха, тоест маловажна, това води до тежка работа, защото в нещо, което няма вкус, всяко мигновение, в което човек надделява и работи, това усилие е изключително тежко. И не винаги човек е способен да надделее.

Ето какво означават думите: „Последният дух, Малхут, все още не е властвала в света, за да установи справедливи закони." Тоест Малхут все още не е имала управление, при което всеки да вижда, че всички закони от нея са справедливи. Тоест всичко да ляга на сърцето и всеки да усеща Малхут, наречена Управление, като добра и благодетелна, тъй като светът се ръководи от нея, както е казано: „И властта Му е над всичко." Това все още не е било разкрито.

И казва: „Затова е имало нетърпение. И кой е този дух? Това е Малхут, чиято ръка е била къса, за да спаси Исраел." Смисълът е, че тъй като тази Малхут все още е била в изгнание, ръката ѝ е била къса, за да спаси Исраел. Но когато тя излиза от изгнанието, напротив – тя дава на човека дух, за да бъде в приповдигнато настроение.

Затова, когато Моше дошъл и съобщил вестта за избавлението, те не могли да повярват, че ще излязат от египетското изгнание, както е казано: „И ще ви изведа изпод бремето на Египет и ще ви избавя от робството им." Тоест не само няма да имат тежка работа, но няма да имат дори каквато и да е работа – в това не могли да повярват, как е възможно подобно нещо.

Тоест ако бяха повярвали, със силата на вярата биха излезли от изгнанието. Тоест Малхут, наречена дух, щеше да се издигне нагоре по значимост, както е казано (Коелет, 3): „Кой знае дали духът на човешките синове се издига нагоре, а духът на животното слиза надолу, към земята?" Трябва да тълкуваме „духът на човешките синове" в смисъл, че след като човек е излязъл от животинското си състояние и е придобил свойство на човек, както казват мъдреците: „Вие се наричате човек" – тогава духът, тоест Малхут, наречена „дух", се издига нагоре по важност.

Но свойството на духа у животното – когато човек се намира в животинско състояние – при него духът слиза надолу по значимост. Затова народът на Исраел е трябвало да разкрие собственото си зло, както беше казано по-горе, за да има у тях съвършена липса и тогава да може да дойде съвършена помощ. Затова синовете на Исраел все още не са послушали.