Какво означава „защото вие сте най-малобройни от всички народи“ в духовната работа

Статия 40, 1990

Казано е (Ваетханан, 7): „Не заради многобройността ви от всички народи ви възжела Твореца, защото вие сте най-малобройни от всички народи. Но заради любовта на Твореца към вас и заради спазването от Него на клетвата, с която се е заклел на бащите ви, ви е извел Твореца с крепка ръка и ви е освободил от дома на робството, от ръката на фараона, царя на Египет“. И са казали мъдреците (Хулин, 89): „Не заради многобройността ви — казал е Твореца на Исраел — ви възжелах, защото дори в часа, когато ви давам величие, вие се принизявате пред Мен“. Край на цитата.

И трябва да разберем на какво ни учи това, и мъдреците обясняват, че Твореца е казал на Исраел: „Възжелах ви, защото дори когато ви давам величие, вие се принизявате пред Мен“. Ако Твореца беше казал: „Въпреки че ви давам величие, вие се принизявате пред хора от плът и кръв“, бих разбрал това. Но мъдреците са казали: „Вие се принизявате пред Мен“, тоест пред Твореца. Що за стъпало е това, когато Твореца дава на човека величие, а той не се възгордява пред Твореца от това, че Твореца му е дал величие?

Нима ако царят дава величие на човека и го въздига пред министрите, този човек се възгордява и пред самия цар? Възможно ли е такова нещо? Ако е така, в какво е важността на това, че не се възгордяват пред Твореца, а се принизяват пред Него? Тоест по отношение на кого се принизяват? Здравият разум изисква,  когато човек осъзнава величието на царя, със сигурност да се принизява още повече пред царя.

А за да разберем това, трябва да си спомним реда на работата, какво означава поправяне на творението. Тоест за да достигнем сливането, наричано „подобие по свойства“, тоест да се удостоим с отдаващи келим, е направено поправяне, наречено съкращаване и скриване на светостта“. С други думи, скрит е вкусът на Тора и заповедите, в които е облечено благото и наслаждението, които Твореца е искал да даде на творенията. Това се нарича „Неговото желание да наслади творенията“. И всичко, което Той е искал да даде на творенията, е облечено в Тора и заповедите, наричани в книгата Зоар тарьяг (613) пкудин (вложения).

И за това се казва в коментарите Сулам: „Същината е в това, че пкудин (указания) идва от думата пикадон (влог). Във всяка заповед има особена светлина, облечена в самата заповед. Но за да се достигне светлината, облечена в тях, поради съкращаването и скриването, които има върху тях заради поправянето на творението, тоест за да получи човек благото и насладата, облечени в тях, той е принуден първо да получи келим, подходящи за светлината, тъй като трябва да има подобие по свойства със светлината — както светлината е отдаваща, така и кли трябва да бъде заради отдаване“.

Но тъй като в човека по природа има желание да получава за себе си, а не желание да отдава, как тогава човек може да промени своята природа, която Твореца е създал? За това са казали мъдреците: „Казал е Твореца: създадох злото начало, създадох Тора като подправка“. Тоест Тора дава на човека съвети как да излезе от любовта към себе си и да придобие желание да отдава. И в това състояние, казва книгата Зоар, 613-те заповеди се наричат тарьяг ейтин, тоест 613 съвета как да се постигне желанието за отдаване. Защото само в желанието за отдаване е възможно светлината, наричана „благо и наслада“, да се облече в него.

И за това са казали мъдреците: „Винаги човек да се занимава с Тора и заповеди дори ло лишма, защото от ло лишма той ще стигне до лишма, благодарение на светлината в нея, която го връща към източника и чрез това ще достигне стъпалото лишма“.

А в ло лишма има много степени:

1. Учи, за да предявява претенции. Тази е най-лошата от всички и за това са казали мъдреците (Брахот, 17): „Всеки, който се занимава с Тора ло лишма — по-добре да не беше се раждал“.
2. Учи, за да го наричат „рав“.

В тези две степени той иска възнаграждение от хората и не иска Твореца да му дава възнаграждение за работата му.

3. Учи, за да му даде Твореца възнаграждение в този свят — да има добър живот, препитание, здраве и т.н.
4. Учи, за да му даде Твореца възнаграждение в бъдещия свят.
5. Занимава се с Тора и заповедите, защото усеща, че служи на велик цар. Затова има наслаждение от това, че се занимава с Тора и заповедите. Тоест заради това наслаждение, което усеща, че служи на царя, си струва да се труди. Оказва се, че и тогава, когато той работи заради това, че служи на велик цар, и това още не може да се нарече чисто лишма, макар че работи в името на Небесата, тоест не иска никаква отплата за работата си, но все пак се стреми да почувства вкус в тази работа, защото усеща величието на  царя.

Тогава трябва да се знае, че и това още не се нарича чисто лишма, защото в крайна сметка той се стреми към наслаждението, което чувства по време на работата. Защото наслаждението, което усеща по време на работата, това е причината, заради която иска да бъде работник на Твореца. Излиза според това, че само това, че желанието за получаване усеща наслаждение по време на работата, това е, което го заставя да се занимава с Тора и заповедите. Затова и това се нарича „ло лишма“. Но тази ло лишма го довежда до лишма, защото светлината в нея го връща към източника.

И за това е казано в “Предисловие към книгата Зоар“, т. 30: „Вторият период е от тринадесетата година нататък, когато се дава сила на точката в сърцето му, която е обратната страна (ахораим) на чистата душа (нефеш де-кдуша), облечена в неговото желание за получаване от момента на неговото раждане. Тогава той започва да преминава под властта на системата на чистите светове в степента, в която се занимава с Тора и заповедите. 

Основната задача е да постигне духовното желание и да го увеличава. т. 31 …И при все това тази степен е много по-важна от първата, понеже именно тя е степента, която го довежда до лишма, както са казали мъдреците ни: „Винаги нека човек се занимава с Тора и заповедите ло лишма (не заради Твореца), защото от ло лишма стига до лишма“(заради Твореца).

Затова тази степен …се определя като “чиста”, което е смисъла на написаното  “слугинята, която прислужва на своята господарка”, т.е. светата  Шхина. Защото слугинята го довежда до лишма и той се удостоява със сиянието на Шхина (висшата Малхут).

Но човек е длъжен да направи всичко, което зависи от него, за да достигне до лишма. 

И последната степен от този период е той да пожелае да се наслади на Твореца, подобно на човек от този свят, завладян от страстно желание, дотолкова че страстта гори в него и денем и нощем, както е казаното от поета: „постоянната мисъл за Него не ми дава да заспя“.

А след всичко това започва редът на лишма, свързан с работата върху желанието за отдаване. И тук, за да бъде напълно отдаващ, човек няма сила да достигне до това, тоест цялото му желание да бъде само да отдава на Твореца, защото Той е велик и владее всичко – човек няма никаква представа как да постигне това. И за това се казва, че желанието за отдаване е в египетско изгнание. И това желание човекът може да осъзнае само над знанието, защото вътре в знанието няма никаква възможност това да се разбере. Тоест човек не е в състояние да разбере как е възможно да се извърши някакво действие, от което човекът да не се наслаждава. 

Излиза, че дори когато човек не изисква никакво възнаграждение за своята работа,  да работи го задължава желанието Твореца да се наслаждава от това. Оттук е и неговото наслаждение. Тук вече има наслаждение. Тоест от това, че той се наслаждава, че служи на Царя – това е неговото наслаждение. И как е възможно да бъде иначе, тоест да работи без наслаждение?

Затова, когато се казва, че човек трябва да работи с намерение да отдава, това е работа над знанието. И във всичко, което е над знанието, няма желание да получава за себе си. Тоест казват на човека, че той трябва да работи, само за да се наслаждава Твореца от неговата работа. Казват, че човек трябва да бъде в радост от това, че служи на велик Цар.

Но ако великият Цар разкрие Своята важност и величие, тогава наслаждението би било вътре в знанието. Тоест разумът разбира, че си струва да се служи на велик Цар. Но когато човек трябва да вярва във величието и важността на Царя, излиза, че по своето усещане той служи на незначителен цар. И ако е така, когато той казва над знанието, че е велик Цар, вече няма там място желанието за получаване да се съгласи на тази работа, защото цялото наслаждение е изградено над знанието.

И от само себе си е разбираемо защо тялото не иска да работи, когато не вижда важността на Царя. А му казват: въпреки че разумът подсказва, че ако няма разкриване на величието на Царя, там вече няма място за желанието да получава за себе си. Щом е така, как е възможно в човека да се появи способността да работи по причина, “защото Той е велик и управлява всичко”? Това би било добре, ако беше разкрито, но върху тази степен на величието на Твореца властва управлението на Фараона, царя на Египет, който е казал: „Кой е Твореца, та да слушам гласа Му“.

Затова основната духовна работа е именно на това място, тоест тук започва процесът  лишма – когато той иска да работи с намерение Твореца да се наслаждава от неговата  работа, а за самия него не е важно какъв вкус усеща. Тоест работата, която той извършва, е, сякаш той усеща, че Царят е велик, но всъщност усещането му е „шхинта бе-афра“ (Шхина в праха), и той не усеща никаква важност, а само вкус на прах. И при все това той се преодолява и казва, че това е важно за него, сякаш усеща, че служи на велик Цар, защото тогава, разбира се, и желанието за получаване се наслаждава, понеже не е длъжен да вярва във величието и важността на Царя.

Но как човекът може да получи сила да преодолее тялото, когато усеща степента „шхинта бе-афра“? Каква радост може да получи от такава духовна работа? И още по-сложно: как  човек може да придобие потребност и стремеж да работи, когато не усеща никакъв вкус? Тоест ако той няма избор – може да се разбере, че човек работи насила. Но да жадуваш за такава работа, в която няма вкус – как е възможно? И понеже няма у него сила да се преодолява и да има радост от такава духовна работа, как е възможно да служи на Царя в такова низко състояние, тоест когато усеща вкус на прах, когато служи на Царя?

Затова той моли Твореца не да му разкритие Своето величие, за да усети в това вкус, а той моли Твореца да му даде сила, за да може да преодолее тялото и да работи в радост от това, че сега той може да работи единствено заради Твореца, защото желанието за получаване не се наслаждава от това, а усеща вкус на прах. Ако е така, заради какво работи той? Със сигурност само в името на Небесата. А за такава духовна работа няма никакво място вътре в знанието. И в тази работа човек вижда, че няма никаква възможност от страна на природата  да поиска да работи по такъв начин.

И в тази работа, в такова състояние човек вижда, че няма никаква възможност да работи с желание за отдаване, а не за собствена изгода. И това е възможно само като чудо от Небесата. И в действителност това се нарича „излизане от Египет“. Тоест да се излезе изобщо от рамките на разума, който той има от страна на природата, при който е невъзможно да се извърши каквото и да е движение, освен ако не се наслаждава от това. И тук той моли Твореца да му даде сила да работи там, където няма в него никакъв вкус и усещане, а само да вярва, че Твореца се наслаждава от тази духовна работа, защото той е целият в отдаване.

И затова тази молитва е истинска молитва, защото човек вижда, че няма на какво да се надява, че някога ще има в ръцете си възможност да направи нещо с намерение да отдава. Излиза, че човекът усеща колко е изгубен. Излиза, че тогава има тесен контакт с Твореца. И това човек трябва да цени – това, че човек моли Твореца да му помогне, и няма никой в света, който би могъл да го спаси.

Но тук възниква най-трудният въпрос: кой е казал на човека, че Твореца има удовлетворение от такава духовна работа, в която няма никакъв вкус, а само вкус на прах и за такава духовна работа човек трябва да моли Твореца, поради това че той иска да направи всичко само за да се наслади Твореца?

На това идва отговор: вяра в мъдреците, че трябва да вярваме на думите им. Излиза, че тази молитва, в която човек се моли, Твореца да му помогне да може да работи в състояние на низост, а вкусът е само на прах, това може да бъде единствено на основата на вяра в мъдреците, да им вярваме, че само по такъв начин можем да достигнем до състояние на лишма, а не до степента на собствена изгода. Тоест само те знаят какво е лишма и как да се достигне до това.

И с казаното можем да изтълкуваме онова, което попитахме за това, което мъдреците ни тълкуваха върху написаното „не поради множеството ви“: „Твореца каза на Исраел: жадувам за вас, защото дори в часа, в който Аз ви давам величие, вие умалявате себе си пред Мен“. И попитахме: нима по обичая на света този, когото царят възвисява, не се възгордява пред царя? Ако е така, какво ни говори това, че Исраел умаляват себе си пред Твореца?

И според горепосоченото обяснение, че в духовната работа има две степени:

а. Че Твореца му свети, докато той се занимава с Тора и заповедите, и усеща вкус в духовната работа, и усеща величието на Твореца, как служи на велик Цар, и вече е достигнал степента „когато си спомням за Него, това не ми дава да заспя“.

б. Това е степента на духовна работа лишма, тоест с намерение да отдава и да не получава награда. И тогава човекът стига до съпротива от страна на тялото, понеже не усеща никакъв вкус в духовната работа. Но той не иска никакво усещане за величието на Твореца, поради това че тогава това усещане му дава причина – че заради това усещане, което усеща при занимаването си с Тора и заповедите, това го задължава да се занимава с Тора и заповедите. Излиза, че вече не е само в името на Небесата, а собствената му наслада също е включена в нея.

И понеже тази духовна работа е изцяло над знанието, поради това че няма разум на света, който да е в състояние да разбере такова нещо, и тази степен се нарича „шхинта бе-афра“, и че човекът трябва да вярва, че именно от тази духовна работа Твореца има удовлетворение, тя се нарича духовна работа в категорията „вие умалявате себе си пред Мен“.

Тоест в часа, в който Твореца им дава да усетят величието на Твореца, те не казват: сега вече не ни е нужно да работим над знанието. Защото и тялото, когато усеща величието на Твореца, се отменя „като свещ пред факла“. А те казват: ние искаме да работим в категорията „вие сте най-малобройните измежду всички народи“, тоест че всички народи в човека биха казали, че тази духовна работа е презряна духовна работа, която е в категорията на умаление и низост, тоест че е в категорията „шхинта бе-афра“.

И както са казали мъдреците: „не поради множеството ви“ – „каза им Твореца на Исраел – жадувам за вас, защото дори в часа, в който Аз ви давам величие, вие умалявате себе си пред Мен“. „Дадох величие на Авраам“. И със сигурност тогава той би трябвало да се радва, защото вече усеща величието на Твореца и вече няма да има у него съпротива от страна на тялото, но той умаляваше себе си и каза: „а аз съм прах и пепел“.

Тълкуване. Той каза на Твореца: аз копнея за състоянието на духовната работа, която беше в категорията „Аз съм Твореца, твоят Бог“, в категорията на прах и пепел. Тоест за времето, когато при него духовната работа беше в категорията „шхинта бе-афра“, защото тогава беше уверен, че духовната му работа е изцяло за отдаване, че желанието за получаване няма никакъв дял в нея. Излиза, че тълкуването не е, че той умалява себе си спрямо Твореца, тоест че не се възгордява пред Твореца. А тълкуването е, че той умалява себе си, за да работи в категорията на низостта, въпреки че Твореца му дава величие.

Така също на Моше и Аарон Твореца даде величие. И те казаха: „а ние какво сме?“. Тоест те копнееха за духовна работа в часа, в който при тях беше в категорията „шхинта бе-афра“. Защото тогава, когато не усещат вкус в духовната работа, тогава идва грешникът и пита с претенцията „какво?“, тоест „каква е тази духовна работа за вас“ – че искате да работите именно в такава презряна духовна работа. И грешникът пита „каква е тази духовна работа за вас“, поради това че тогава те бяха уверени, че духовната им работа е изцяло за отдаване и желанието за получаване няма дял в нея.

И при Давид беше така. Твореца му даде величие и каза: „Аз съм Твореца, твоят Бог“. Това беше неговата работа в онова време, когато искаше да поеме тежестта на духовната работа; това се нарича: „Аз съм Твореца, твоят Бог“. А тялото му се намираше в състояние „и аз съм червей, а не човек“.

И Ибн Езра пита върху написаното „и аз съм червей, а не човек“. И казва: „Не е вероятно човек с разум да каже за себе си, че не е човек. И отговаря: Той просто говори така пред враговете си, за да го презират и в чиито очи той не струва нищо“.

И тук тълкуването е, че в часа, в който Твореца му даде величие, той не каза: сега вече нямам нужда да воювам с тялото, защото тялото ще се отмени пред Твореца „като свещ пред факла“. А казваше: “аз копнея за състоянието на низост, в което враговете ми, тоест народите на света в тялото ми да презират работата ми и да казват, че трябва да се работи само заради отдаване и да няма никакво усещане в тази работа.“ Това е знак, че той изобщо не е човек, защото те презират реда на духовната му работа. И това се нарича, че Исраел умаляват себе си пред Мен.