Какво означава „земята се уплаши и утихна" в духовната работа

Статия 33, 1990

Мъдреците в трактата Шабат (стр. 88, а) са казали: „Каза раби Хизкия за написаното: от небесата си направил да се чуе съд, земята се уплаши и утихна. Ако се е уплашила, защо е утихнала? А ако е утихнала, защо се е уплашила? Но в началото се е уплашила, а накрая е утихнала. И защо се е уплашила? Както обяснява Реш Лакиш относно написаното: „И стана вечер и стана утро – ден шести". Защо е излишното хей (буквата ה)? Това ни учи, че Светия, благословен е Той, е поставил условие пред действието на сътворението (Маасе Берешит) и им е казал: ако Исраел приемат Тора, ще съществувате, а ако не – ще ви върна в хаос и пустота (тоху ва-воху)".

И трябва да разберем какъв е смисълът на това, че Светия, благословен е Той, е поставил условие пред действието на сътворението. А това зависи от следното: ако Исраел приемат Тора, добре, а ако не, Той ще ги върне в хаос и пустота. И най-напред трябва да разберем какъв е смисълът на действието на сътворението (Маасе Берешит), тъй като виждаме, че цялото действие на сътворението се нарича с името арец (земя), както е казано: „земята се уплаши и утихна". Ако е така, трябва да разберем към какво именно ни насочва думата арец. А в Писанието е казано: „В началото Бог сътвори небето и земята". Щом е така, защо действието на сътворението се нарича само с името арец (земя), както е казано: „земята се уплаши и утихна"?

Трябва да обясним, че под „действие на сътворението" (Маасе Берешит) се има предвид началото на замисъла. Тоест началото на замисъла за действието на сътворяване на света е, както е казано: „целта на Творението е била в това, че Той е пожелал да облагодетелства Своите творения". И това е обяснението на „действието на сътворението" (Маасе Берешит). Тоест това е целта на действието, а именно – творенията да получат благо и наслаждение.

Но за да бъде наслаждението, което те ще получат, съвършено, тоест за да не изпитват по време на получаването на наслажденията свойството на срам, е било направено поправяне, наречено „съкращаване" (цимцум). Светлината не свети там, където има желание за получаване в полза за самия себе си – там не достига светлината на наслаждението. А само след като творенията поправят себе си, така че да имат намерение да отдават.

Оказва се, че ако нямат намерение да отдават, няма да им се даде изобилие. И така, цялото действие на сътворението, тоест целта на Творението – „да облагодетелства", няма да има кой да я получи и по този начин се обезсилва целта на действието на сътворението, както е казано по-горе. И от това разбираме, че ако няма кой да има намерение да отдава, това се нарича „връщане на действието на сътворението в хаос и пустота".

Но трябва да разберем каква е връзката с Исраел – че ако Исраел приемат Тора, ще се осъществи действието на сътворението, а ако не – ще се обезсили. Според казаното, Твореца иска да им даде благо и наслаждение и също така е нужно поправяне на тяхното желание за получаване, така че то да бъде с намерение да отдава. Но каква е връзката на поправянето с намерение да отдава с това, че заради него е нужно да приемат Тора?

Отговорът е в духа на казаното от мъдреците: „Каза Светия, благословен е Той: сътворих злото начало, сътворих Тора като подправка, защото чрез Тора светлината, която е в нея, го връща към добро" – тоест човек ще достигне до намерение да отдава. Оказва се, че без Тора над творението, наречено „нещо от нищо" (йеш ми-аин) – а това са съсъдите на получаването – властват съкращаването и скриването, така че светлината на Твореца не може да влезе в съсъдите на получаване.

И така, действието на сътворението, чийто смисъл е да облагодетелства творенията, се обезсилва, ако няма съсъди, които биха могли да получат целта на Творението – благото и наслаждението – поради поправянето на съкращаването. А това поправяне идва чрез изпълнението на Тора. Тогава вместо съкращаване отново се разкрива изобилието.

Но от това следва, че ако човек вече е стигнал до поправянето на своите келим (съсъди), тоест вече има съсъди, наречени „получаващ с намерение да отдава", за какво тогава му е Тора? Нали вече е получил всички съвети как да прави всичко в името на небесата.

Отговорът е, че както е известно, 613-те заповеди в книгата „Зоар“ (Предисловие към книгата „Зоар“, стр. 242, точка 1) се наричат „613 ейтин“ (съвети) и „613 пкудин“ (вложения), които представляват съвети как да се достигне до свойството на поправяне на Творението, тоест да се постигне желанието за отдаване, чрез което се придобива подобие по форма с Твореца, а съкращаването и скриването изчезват. Това е поправянето, за което мъдреците са казали: „Създадох злото начало, създадох Тора като подправка“.

И след като вече е постигнал подправката, тогава 613-те заповеди се наричат „613 пкудин“ (вложения), защото във всяка заповед има особена светлина като вложение, което чака, докато човекът придобие кли (съсъд), способно да я приеме. Тогава на човека се дава онова, което е било там като вложение, но не е могъл да го извади като вложение, защото върху него са властвали съкращаването и скриването.

От казаното следва, че целта на Творението е свойството на 613-те пкудин (вложения), които са вложени там, докато създанията не достигнат поправянето на Творението, защото само тогава ще получат целта на Творението. А как да се достигне свойството на поправянето на Творението, тоест всички да имат съсъди, с които да могат да насочват намерение за отдаване? Това става чрез 613-те заповеди, които са в свойството „ейтин“, тоест съвети.

А какви са тези съвети? Това е както е писано: „Светлината в Тора го връща към доброто“. И трябва да се знае, че 613-те заповеди, наричани „съвети“, дават съвет в момента, когато човекът има някакво желание да постигне нещо и не знае как да го постигне; този човек търси съвети как да постигне желаното.

Затова когато човекът изпълнява Тора и заповедите и тялото го пита защо изпълнява Тора и заповедите, тогава човекът му отговаря, че вярва във възнаграждението и наказанието, и затова, за да получи възнаграждение и да не получи наказание, изпълнява Тора и заповедите. Възнаграждението и наказанието обаче не могат да се нарекат „съвет“. Защото съветът е свойство на средството как да се постигне нещо. Излиза, че съветите са едно нещо, а това, което се получава чрез съветите, е друго нещо.

Излиза, че за този, който изпълнява Тора и заповедите, за да получи възнаграждение, не може да се каже, че това са съвети за получаване на възнаграждение, а работата се нарича „усилие“, а възнаграждението се нарича „компенсация“. И не се казва, че работата е съвет за възнаграждението. Това е като размяна: работникът дава на стопанина работата си, а в замяна стопанинът му дава възнаграждение.

Ако е така, какво е значението на „613 ейтин“? Понятието „съвети“ трябва да се обясни така, че то действа в момента, когато човекът иска да се удостои със сливане с Твореца, тоест иска всичките му действия да бъдат с намерение да достави удоволствие на своя Създател, а не да работи за собствена изгода. И тъй като човекът се ражда с природа, при която не може да разбере как да направи нещо освен за собствена изгода, и човекът иска да излезе изпод властта на природата, и вижда, че когато иска да направи нещо не за собствена изгода, това не е в неговите сили, тогава човекът търси съвети, за да постигне това желание.

Тъй като тялото твърди, че пътят на света е такъв: този, който прави нещо за другия, получава възнаграждение. А тук, когато човекът започва да работи за изгодата на Твореца, а не за собствена изгода, тогава тялото всеки път става все по-противодействащо на работата, тъй като човекът иска чрез изпълнението на Тора и заповедите да отмени собствената изгода, тоест да не работи в полза на тялото. Как тогава тялото може да му даде сили за работа, която да го отмени?

И това е подобно на това, че човек помага на другия, който иска да го убие. Нима пътят на света е някой да помага на убиеца, който да го убие? Напротив, с всичките сили, които има, той му се съпротивлява.

Затова, когато човекът дойде и каже на тялото си: „Искам да те убия“, разбира се, че тялото се съпротивлява. И това е както мъдреците са казали относно писаното, че Давид е казал: „И сърцето ми е празно в мен“ – че убили злото начало с пост.

Ако е така, разбира се, тялото се съпротивлява с всички сили, ако той иска да работи само с намерение за отдаване. Тогава човекът търси съвети как да излезе изпод властта на злото начало, наричано „желание за получаване за себе си“. Излиза, че само в това състояние, когато иска да работи с намерение за отдаване, той се нуждае от съвети. За това е казано, че 613-те заповеди са „613 ейтин“, тоест съвети как да се излезе изпод властта на злото.

Тогава, когато човекът изучава Тора, трябва да се настрои така, че Тора и заповедите, които изпълнява, да му помогнат да излезе изпод властта на злото. И да има в ръцете си сила да прави всичко с намерение за отдаване. Защото тогава, когато изучава Тора, той иска светлината в Тора да го върне към доброто. И тогава му е нужно това, за което казват, че Твореца е казал: „Създадох злото начало, създадох Тора като подправка“. Излиза, че Тора и заповедите, с които се занимава, са за него в това състояние само като съвети.

И сега трябва да се разбере какво трябва да прави, след като вече се е удостоил със съсъди за отдаване чрез съветите на Тора и заповедите, и какво трябва да прави по-нататък при изпълнението на Тора и заповедите. Тоест нали той вече не се нуждае от Тора и заповедите като съвети. И е известно, че правилото е такова: съветите са само начинът как да се достигне целта, до която той иска да достигне, но не е било в ръцете му да я постигне, докато не намери съвети как да постигне това, което иска. И се поражда въпросът: какво иска той, тоест каква е целта, до която трябва да достигне?

На това идва прост отговор. Целта, заради която човекът изпълнява съвети как да достигне целта, и до коя цел трябва да достигне човекът. Затова трябва да се каже, че тъй като човекът не работи за собствена изгода, а вече се е удостоил да излезе изпод властта на самолюбието, ако е така, той иска сега да достигне до целта на Твореца, чието желание е да дари с добро своите създания, така че създанията да получат добро и наслаждение.

Излиза, че чрез 613-те съвета той е достигнал до целта на Твореца, тоест до това, което Твореца иска – създанията да получат добро и наслаждение. И относно това книгата „Зоар“ ни казва, че доброто и наслаждението са в свойството на „613 пкудин“ (вложения). Както по-горе беше казано, че във всяка заповед има особена светлина в свойството на вложение, която стои и чака кога ще дойде времето, в което тя ще може да върне вложението, което е в нея, в заповедта, както по-горе беше казано, че във всяка заповед има особена светлина, която намеква за заповедта в свойството на клон и корен.

Излиза, че след като човекът вече е достигнал до свойството на „613 ейтин“, тогава той изпълнява „613 пкудин“. Затова след това има нов ред, тогава Тора се нарича „имена на Твореца“, а това свойство се нарича „Тора, Исраел и Твореца са едно цяло“.

Излиза, че в Тора и заповедите има много свойства, които да се различават. И като цяло те се разделят на три:

1. „Ло лишма“ (не в Нейно име).

2. „Лишма“ (в Нейно име) – когато всичките му действия са с намерение за отдаване. И тогава 613-те заповеди са за човека в свойството на „613 ейтин“.

3. Когато се удостои тогава да достигне до целта на Творението, чието желание е да дари с добро своите създания. И тогава 613-те заповеди са за него в свойството на „613 пкудин“. „613 ейтин“ са как да се достигне до свойството „лишма“. А „613 пкудин“ се наричат „разкриване на тайните на Тора“.

И в „ло лишма“ също трябва да се различават няколко свойства:

1. Изучаващият с цел да предизвиква спор – за това свойство е казано: „Тора се превръща за него в отрова на смъртта“.

2. Изучаващият, за да го наричат „раби“.

И тези две неща ги прави в името на хората, а не в името на небесата.

3. За да има възнаграждение в този свят.

4. За да има възнаграждение в бъдещия свят.

И тези две неща ги прави в името на небесата. И той иска Твореца да му плати възнаграждение. За разлика от двете предходни свойства, при които възнаграждението му е от това, което иска да получи от хора, подобни на него. Тоест свойството „изучаващият с цел да предизвиква спор“ – удоволствието е от това, което получава от своя другар. И също „изучаващият, за да го наричат раби“ – това го изисква от хората, а не от Твореца.

И от казаното можем да обясним това, за което попитахме:

1. Защо „Маасе Берешит“ (делата на Сътворението) се нарича именно „арец“ (земя). Нали е писано: „В начало Твореца създаде небето и земята“. Отговорът е, че „арец“ се нарича малхут. И мъдреците са казали: „Защо е наречено името й арец? Защото е искала да изпълни желанието на своя Създател“. Като цяло ние говорим само за две свойства, които са ор (светлина) и кли (съсъд). Изобилието и всички светлини се наричат „шамаим“ (небеса), а всичко, което ги получава, се нарича „арец“ (земя). Затова е писано: „Земята се уплаши и утихна.”

И когато говорим в работата, „земята се уплаши и утихна“ трябва да се обясни така, че „арец“ се нарича желание. Тоест тъй като желанието се намира в сърцето на човека, тя се уплаши. А какъв е този страх? Тъй като съсъдът, който получава изобилието, се нарича „арец“, а у човека сърцето му се нарича „арец“, и тъй като целта на Творението, която е да дари с добро създанията, трябва да се разкрие в сърцето на човека, защото сърцето на човека се нарича „желание за получаване“, и тъй като върху желанието за получаване е имало съкращаване и скриване, висшата светлина не достига там.

Ако е така, как е възможно целта на Творението, която е да дари с добро създанията, да се разкрие при създанията, в момент, когато цялото Творение е в свойство на желание за получаване за себе си? Това става само чрез Тора, както по-горе беше казано: „Създадох злото начало, създадох Тора като подправка“, т.е. се занимават с Тора и заповедите с намерение, чрез което да се удостоят със съсъди за отдаване.

Но за това се появява свойството страх, по гореспоменатата причина, че желанието за отдаване е срещу природата. Ако е така, страхът тук е по причина, че неговият страх е: „Може би няма да мога да направя всичко с намерение за отдаване, и така ще се отмени Маасе Берешит, което е свойство на целта на Творението, която трябва да се разкрие на низшите“. Това означава, че тук има две неща:

1. Може би няма да може да насочи изучаването на Тора, така че то да му донесе желанието за отдаване. Защото тялото ще направи всичко, което е в негова сила, и няма да даде да се настрои към това, че Тора и заповедите, които изпълнява, да бъдат с намерение да му донесат подправяне. А ще има други мисли за причината, заради която трябва да се занимава с Тора и заповедите. И всичко това е по причина, че тялото се съпротивлява на това, както по-горе беше казано.

2. Страх, че като цяло Маасе Берешит, което е намерението на Твореца да дари с добро своите създания, ще се отмени, т.е. няма да има кой да получи. Ако е така, никога няма да се осъществи целта на Творението. И това е причината, че „земята се уплаши“, тоест общото желание се нарича „арец“. И също всяко отделно се нарича „арец“, по името на сърцето на човека, което се нарича „желание“.

И от казаното, какво е условието, което Твореца е поставил с Маасе Берешит, че ако Исраел приема Тора, вие ще съществувате. Тоест само чрез изпълнението на Тора, която е в свойство на подправка, която води до подобие по форма, тогава има място, че доброто и наслаждението, които са Маасе Берешит, както беше казано по-горе, могат да съществуват, което означава, че могат да се разкрият на низшите.

И също така, защо именно земята е изпитала страх, а не небесата. Защото страхът се отнася само за получаващите – може би те няма да могат да получат. За разлика от светлината, наричана „небеса“ по отношение на Твореца, страхът не се отнася. Защото със сигурност Той знае, че това, което иска, със сигурност ще се осъществи. А всички страхове са само по отношение на получаващите, наричани „арец“.

И трябва да се обясни, че благодарение на страха, който е „може би няма да има възможност да достигне до удостояване с желанието за отдаване“ – благодарение на този страх са се удостоили с желанието за отдаване чрез Тора. Затова „утихна“.