Кога е времето за молитва и кога за благодарност в духовната работа

Статия 7, 1990

Нашите мъдреци са казали (Брахот, 32): „Човек винаги трябва първо да въздаде възхвала на Твореца, а след това да се моли.“ Също така са казали (Рош а-Шана, 35): „Раби Елазар казал: човек винаги трябва първо да подреди молитвата си, а след това да се моли.“

Следва да разберем защо човек трябва най-напред да изреди възхвалата на Твореца. Когато се намира в състояние на недостиг и иска да се помоли на Твореца да напълни недостига му, той се нуждае от Неговата помощ. Защо тогава трябва първо да изрежда възхвалата на Твореца?

При цар от плът и кръв можем да разберем, че най-напред трябва да отдадем почит на царя. Тогава царят вижда, че принадлежим към онези, които го обичат, и затова ще изпълни молбата ни. Но как може да се каже подобно нещо за Твореца? Нима Твореца се нуждае от това човек да Му покаже, че принадлежи към онези, които Го обичат, и едва тогава ще му помогне, а в противен случай — не?

Нали Твореца е милостив и милосърден и дори когато човек е недостоен, Той помага на онези, които Му се молят. Както обяснява моят баща и учител, благословена да е паметта му, относно казаното в молитвата „Шмоне есре“: „Защото Ти чуваш молитвата на всяка уста.“ Това означава, че няма значение чия е устата, която се моли. Дори да е незначителна, Твореца чува молитвата ѝ. Ако е така, какъв е смисълът първо да изреждаме възхвалата на Твореца?

За да разтълкуваме това, най-напред ще разгледаме думите от книгата „Зоар“ (глава „Хайей Сара“, 69, а в „Сулам“ — пункт 224). Там е казано:

„Ела и виж: „И стана така, че преди още да е свършил да говори, ето, Ривка излиза.“ И пита: би трябвало да бъде казано „идва“, както е написано: „А ето, Рахел, дъщеря му, идва.“ Защо тогава е написано „излиза“? Това показва, че Твореца я извел измежду всички жители на града, които били грешници. Ривка излязла и се отделила от всички жители на града, защото била праведница.“

Раши тълкува стиха („Хайей Сара“, стих 5): „Може би (улай) жената няма да пожелае да тръгне с мен.“ И казва: „Думата улай („може би“) е написана като елай („към мен“). Елиезер имал дъщеря и търсел основание Авраам да се обърне към него, за да даде дъщеря си за жена на Ицхак. Авраам му казал: „Синът ми е благословен, а ти си проклет, а проклетият не може да се прилепи към благословения.“

Следва да разтълкуваме какво означават Ицхак и Ривка, както и дъщерята на Елиезер в духовната работа. В книгата „Зоар“ („Хайей Сара“, 29, а в „Сулам“ — пункт 94) е казано:

„Каза му: нека моят господар каже дали е чувал как мъдреците на Мишна са разтълкували този откъс по отношение на душата — че Авраам е тайната на душата, а Сара — на тялото.“

По този начин следва да разтълкуваме и значението на Ицхак и Ривка, както е казано в книгата „Зоар“ („Хайей Сара“, 79, а в „Сулам“ — пункт 249):

„Раби Йехуда казал: „Сара, майка му“ означава, че както образът на Ицхак бил подобен на образа на Авраам, така и образът на Ривка бил подобен на образа на Сара. Затова е написано: „Сара, майка му“.“

Според това следва да разтълкуваме, че Ицхак е душата, а Ривка — тялото. В духовната работа човекът, който иска да достигне сливане с Твореца, винаги трябва да върви по две линии — дясна и лява.

Дясната линия се нарича съвършенство. Това означава, че човек чувства удовлетворение от духовната работа и затова въздава възхвала и благодарност на Твореца, задето го е удостоил да бъде сред служителите на Царя. Той вижда, че е достигнал духовна степен, която не се среща при останалите служители на Твореца. Същевременно осъзнава собствената си нищожност и не разбира защо Твореца е избрал именно него пред останалите хора, които още не са достигнали тази степен.

Затова той благодари на Царя и Го възхвалява и може да изпълни казаното: „Служете на Твореца с радост.“ В това състояние няма за какво да моли Твореца да му помогне, защото не чувства никакъв недостиг.

Но когато след това човек премине към работа в лявата линия, тоест започне да анализира състоянието, в което се намира, той вижда, че не е в ред нито в ума, нито в сърцето. Нещо повече, понякога вижда, че е затънал в егоистична любов към себе си повече от обичайното. Понякога човек изпада в такава нищожност, че дори не желае Твореца да му помогне и да го изведе от нея. Напротив, той се гневи, че не получава наслада и удоволствие от материалния живот. Оказва се, че понякога лявата линия дори не му позволява да се моли и да иска помощ от Твореца. Как тогава той може да се чувства съвършен и да отдава благодарност на Твореца?

Трябва обаче да знаем, че същинската духовна работа се извършва по време на подем. Защото само тогава човек може да работи в двете линии — дясната и лявата. По време на падение той се смята за мъртъв. А нима може да се говори с мъртвия или да се иска от него да извърши нещо?

Затова от човека се изисква да работи, когато се намира в състояние на подем, тъй като само тогава може да се каже, че трябва да работи по два начина:

1. В дясната линия.
2. В лявата линия.

Дясната линия означава преди всичко, че съвършенството в нея е изградено върху основата на вярата над знанието. Лявата линия обаче се изгражда именно върху знанието и разума. Това означава, че тогава човек съди себе си според онова, което вижда, както са казали нашите мъдреци: „Съдията няма нищо друго освен онова, което виждат очите му“ (Бава Батра, 131).

Оказва се, че когато работи в лявата линия и вижда истината — колко дълбоко е затънал в нищожност и в егоистична любов към себе си — как може да каже, че се намира в състояние на съвършенство, и да отдава голяма благодарност на Твореца, задето му е дал толкова велик дар — да се намира в святостта? Нали това е напълно противоположно на истината, която вижда. Как тогава е възможно да бъде радостен, когато вижда действителното си състояние?

Отговорът се състои от две части:

1. Както е написано в статия от 1943 г. относно смисъла на „вярата в своя учител“, моят баща и учител, благословена да е паметта му, казва, че човек трябва да върви с вяра в мъдреците по пътя, който те са установили за нас. Ето неговите думи с малка промяна в изказа:

„Ученикът трябва да вярва на своя учител, когато той му казва да върви по пътя на дясната линия и съвършенството. Ученикът трябва да си представя, сякаш вече се е удостоил с пълна вяра в Твореца и вече усеща с всичките си органи, че Твореца управлява целия свят като Добър и Творящ добро — тоест че целият свят получава от Него единствено добро.

И макар, когато погледне към себе си, да вижда, че е гол и лишен от всичко, а когато погледне към света — че целият свят страда и всеки страда според своята степен, той трябва да каже, както е написано: „Имат очи, но не виждат.“ Това означава, че докато човек се намира в свойството „те“, където има две власти, той не може да види истината. Затова човек трябва да вярва над знанието, че както самият той, така и целият свят се намират в съвършенство.“

Оказва се, че по този начин човек може и трябва да отдава благодарност на Твореца за всичкото добро, което ни е дал. Това се нарича „дясна линия“, която е напълно противоположна на лявата. В лявата линия вървим вътре в знанието, както беше казано по-горе: „Съдията няма нищо друго освен онова, което виждат очите му.“ Тоест човек се ръководи именно от разума, а не от вярата над знанието.

Когато обаче премине към работа в дясната линия, се оказва, че именно лявата линия е причината дясната да бъде изградена върху основата на вярата над знанието.

Това е смисълът на казаното от нашите мъдреци: „Лявото отблъсква, а дясното приближава.“ Състоянието „ляво“ показва на човека колко е отблъснат и отдалечен от служенето на Твореца. А „дясното приближава“ означава, че му показва колко е близо до служенето на Твореца.

Когато човек работи в лявата линия, тя трябва да го доведе до състояние, в което да види колко е отблъснат и отдалечен от духовната работа. Когато обаче работи в дясната линия, той трябва да достигне до състояние, в което да види колко е близо до Твореца. За дясната линия човек трябва да отдава благодарност на Твореца, а в лявата — да отправя молитва към Него. Защото и в материалния свят човек може да върви само на два крака. Това произлиза от духовното и показва, че човек трябва да върви по две линии.

Съществува и още един начин за достигане на съвършенство. Човек може да стигне до състояние, в което вижда, че е гол и лишен от всичко, че му липсва съвършенство както в ума, така и в сърцето. Той вижда колко дълбоко е затънал в егоистична любов към себе си и че в него няма нито един орган, който да има някакво желание да работи за благото на Твореца. Тогава разбира, че е достигнал до истинското си състояние, наречено „осъзнаване на злото“.

Човек казва, че това, че сега осъзнава злото си, е дар от Небесата, защото му е била разкрита истината. В противен случай би заблуждавал себе си и би мислил, че няма какво да променя в своя път, тъй като несъмнено върви по пътя на истината. Така би могъл да остане със злото си завинаги. Сега обаче от Небесата му е било дадено разкриване, за да види истината.

Това е смисълът на казаното в книгата „Зоар“ относно стиха: „Или му стане известен грехът му.“ „Зоар“ обяснява, че Твореца му е съобщил, че е съгрешил — тоест от Небесата са му разкрили неговия грях. Следователно осъзнаването на злото е разкриване свише.

Затова човек ликува и се радва, че Твореца се грижи за него, напътства го и му показва истинското му състояние. От това той получава съвършенство, защото се е удостоил Твореца да му разкрие истината. Човек казва, че Твореца го приближава и му показва истината, и именно от това получава съвършенство.

Оказва се, че сега той не може да каже, че Твореца го е отблъснал от святостта, като му е дал да почувства злото си. Напротив, чрез това човек усеща, че Твореца го приближава. Това се нарича „дясното приближава“. Тогава, дори когато вижда, че целият е изпълнен със зло, той може да надделее и да потърси съвет как да излезе от него. Затова благодари на Твореца и Го възхвалява.

Оказва се, че сега човек се смята за благословен, защото вижда, че свише му е дадено осъзнаване на злото. В мига, когато отдава благодарност на Твореца, той несъмнено се нарича „благословен“, тъй като е получил благословение от Него. Тогава може да достигне до сливане с Твореца, „защото благословеният се прилепя към Благословения“.

Това е подобно на обяснението на моя баща и учител, благословена да е паметта му, относно казаното от нашите мъдреци: „Светът е сътворен или за пълните грешници, или за пълните праведници“ (Брахот, 61). Той попитал: „За пълните праведници е разбираемо. Но как може да се каже, че светът е сътворен за пълните грешници?“

Той отговорил: когато човек знае, че е грешник, несъмнено ще направи всичко по силите си, за да се завърне чрез покаяние.

Следва да разтълкуваме думите „за пълните праведници“. Те се наслаждават на света, защото се удостояват с доброто и насладата, които Твореца е пожелал да даде при сътворяването на света. Те вече притежават келим, в които могат да получат светлината на Твореца с намерение заради отдаване. В тези келим се разкрива целта на творението, наречена „Неговото желание да дарява добро на Своите творения“.

Когато човек се удостои с осъзнаване на злото, това също му дава келим, защото в него вече има вътрешен подтик да направи всичко по силите си, за да излезе от състоянието на грешник. Докато не усеща злото, няма какво да го пробуди да излезе от лошото си състояние, тъй като не чувства, че му е толкова зле, че трябва да направи всичко възможно, за да се измъкне от него.

Оказва се, че човекът, който е достигнал до състояние, в което вижда, че целият е зло, вече притежава голямо достойнство. Доказателството е, че вече може да се каже, че светът е сътворен заради него, както беше казано: „Светът е сътворен за пълните грешници.“ Преди да му бъде разкрито лошото му състояние, той не е имал право на съществуване в света, както беше казано: „Светът е сътворен или за пълните грешници, или за пълните праведници.“ Следователно, преди да достигне до осъзнаване на злото, човек няма право на съществуване в света.

Оттук следва, че ако е достигнал до осъзнаване на злото, вече се смята, че има опора в света. От тази гледна точка той притежава съвършенство и вече може да въздава възхвала и благодарност на Твореца. Вече има връзка с Него и може да бъде наречен „благословен“, а „благословеният се прилепя към Благословения“, както беше казано по-горе.

Тогава човек може да бъде радостен и това е времето, в което може да се издигне на по-висока степен. Тоест тогава може да получи отговор на всички молитви, които е отправял за своите недостатъци, защото сега се намира в радост. Както са казали нашите мъдреци: „Шхина̀ пребивава само в радост“, както е написано: „И когато свирецът засвири, ръката на Господа беше върху него.“

Оказва се, че основното време, в което човек се удостоява с пребиваването на Шхина̀, е именно времето на съвършенство. Защото само когато се намира в съвършенство, той може да получи степента на своята душа.

От казаното можем да разтълкуваме думите на нашите мъдреци: „Елиезер имал дъщеря и искал тя да стане жена на Ицхак.“ В буквалния смисъл това е трудно за разбиране. Нали дъщерята на Елиезер е била дъщеря на мъдрец на Тора, както са казали нашите мъдреци (Йома, 28б) относно стиха: „И Авраам каза на своя слуга, старейшината на дома му, който управляваше всичко, което имаше.“ Раби Елазар обяснява: „Той владеел Тора на своя господар.“ Това бил Елиезер от Дамаск. Там също е казано: „Елиезер, слугата на Авраам, бил старейшина, който седял в дома за учене.“

Авраам не се съгласил с този брак и му отговорил: „Проклетият не се прилепя към благословения.“ А бракът с Ривка, която била дъщеря на Бетуел и сестра на нечестивия Лаван, бил сметнат за достоен. За Бетуел нашите мъдреци казват, че се опитал да даде на Елиезер храна със смъртоносна отрова, за да задържи богатството му. Следователно той бил не само нечестивец, но и убиец. Тогава дошъл ангел Гавриел, разменил ястията и дал отровното ястие на Бетуел, който го изял и умрял.

Ривка също произлизала от среда на нечестивци, но този брак бил достоен, както е написано: „И ето, Ривка излиза.“ Това означава, че Светия, благословен да е Той, я извел измежду всички жители на града, които били нечестивци. „Ривка излиза“ — защото тя била праведница.

В буквалния смисъл, ако на човек бъдат предложени два брака — единият с дъщеря на мъдрец на Тора, а другият с жена, произлизаща от дом и град на нечестивци — той несъмнено би избрал дъщерята на мъдреца на Тора.

В духовната работа обаче следва да разтълкуваме, че Елиезер представлява лявата линия, защото непрестанно викал: „Ели-езер — Боже мой, помогни ми, защото се намирам под властта на злото!“ Дъщерята на Елиезер, тоест жената, произлизаща от лявата линия, представлява тялото. Елиезер се молел да му бъде даден Ицхак, който се нарича „душа“, като съпруг на жената — тялото, за да получи то душа.

Авраам не се съгласил с това, защото, когато човек се намира в лявата линия и вика: „Господи, помогни ми да изляза от злото“, тялото му се намира в състояние, наречено „проклето“. Авраам му казал, че Ицхак, тоест душата, е „благословен“, а „проклетият не се прилепя към благословения“.

Както е написано в книгата „Зоар“ („Толдот“, лист 22, а в „Сулам“ — пункт 49): макар Елиезер да бил мъдрец на Тора, той усещал, че му липсва свойството истина. Той винаги вървял в лявата линия и постоянно имал претенции защо Твореца не чува гласа му и не му дава душа, защото „светлината в нея го връща към доброто“.

И макар лявата линия да предявява основателни претенции, тъй като всичко в нея е изградено върху разума — както беше казано: „Съдията няма нищо друго освен онова, което виждат очите му“ — в действителност тя се намира в състояние, наречено „проклето“.

Затова Авраам му казал: „Проклетият“ — тоест тялото, докато се намира в състоянието „проклето“ — не може да се удостои с пребиваването на Шхина̀, което се смята за частната душа на човека. Защото Шхина̀ се нарича „малхут“, а малхут е съвкупността от всички души и затова се нарича Кнесет Исраел — събранието на Исраел.

Следователно в това състояние тялото не е пригодно да получи свойството „Ицхак“, наречено „душа“. Както беше казано по-горе: „Тялото се нарича жена, а душата — съпруг.“

Състоянието „Ривка“ в духовната работа означава, че тялото вижда всичко, което лявата линия му показва — истинското му състояние: че всичките му органи са нечестиви и че разбира единствено онова, което се отнася до себелюбието, а не е способно да направи нищо за благото на Твореца. Тялото вижда себе си точно така, както му показва лявата линия.

Това се нарича: „Всички жители на града били нечестивци.“ Защото тялото се нарича „град“, както е написано (Коелет, 9:14–15): „Имаше малък град и малцина човеци в него; и дойде срещу него велик цар... Но в него се намери беден мъдър човек и той спаси града чрез мъдростта си.“ А Ривка, която единствена е праведница, излиза измежду всички жители на града.

Защо е написано „излиза“? Казано е: „Това показва, че Светия, благословен да е Той, я извел измежду всички жители на града.“

Обяснението е, че тялото се почувствало съвършено, тоест праведно, защото Светия, благословен да е Той, му разкрил истината. Тялото се радва на това разкриване и самата тази радост се смята за съвършенство, защото Светия, благословен да е Той, му е разкрил истинското му състояние, както беше казано по-горе.

Или тялото достига съвършенство поради вТора причина, спомената по-горе: то вярва над знанието, че се намира в съвършенство, защото върви с вяра в своя учител. Учителят му казва, че трябва да върви над знанието и да каже: „Имат очи, но не виждат.“

В състояние на съвършенство човек може да се удостои със свойството „Ицхак“, което се нарича „душа“. Така двете противоположности се намират в едно и също тяло, но в различни времена.

Казано ни е, че основното е човек да върви по дясната линия, след като вече е придобил малко от лявата. Това е смисълът на думите: „Човек винаги трябва първо да подреди възхвалата на Твореца“ — което се нарича „дясна линия“ — „а след това да се моли“, което се смята за „лява линия“. След това той отново се връща към дясната линия.