Какво означава „Пиян да не се моли“, в духовната работа

ТАШМА"Т — статия 21 1989 г. — статия 21

Нашите мъдреци са казали (Ерувин, страница 64): „Пиян да не се моли. А ако се е помолил, молитвата му е мерзост“.

Тоест по-добре е изобщо да не се моли, тъй като молитвата му е мерзост. А какво означава „мерзост“?

Намираме думата „мерзост“ и по отношение на разкриването на голотата. По принцип названието „мерзост“ означава нещо отвратително, както е казано: „Не яж никаква мерзост“, „Ела и виж какви зли мерзости вършат тук“ и тем подобни. И трябва да разберем това по пътя на духовната работа — защо, ако човек е пиян, е по-добре да не се моли, тъй като това е нещо отвратително.

Книгата Зоар (Шмини, страница 20, и в а-Сулам, т. 61) пита за това, което е написано: „Вино и опияняваща напитка не пий“, и ето нейните думи: „Раби Хия започна: ‚И виното весели сърцето на човека‘. Пита: ако коенът трябва да се радва и да пребивава в сиянието на лика повече от всички, защо тогава му е забранено виното, та нали в него се намира радост и в него се намира сияние на лика? Но началото на виното е радост, а краят му — тъга. А коенът трябва винаги да бъде в радост. И освен това, виното идва от страната на левитите, защото Тора и виното на Тора са от страната на гвура. А страната на коените е хесед“.

И още там (т. 66): „Затова на коена, който влиза в Храма да извършва служба, е забранено да пие вино, защото действията му са в тайна, а виното разкрива тайна. И това е тайната, че то издига глас“. А това издигане на гласа се отнася до левитите.

И трябва да разберем какво се нарича коен в духовната работа, и какво означава „работата на коена е в тайна“ в духовната работа, и какво е категорията левит. И защо левитите трябва да бъдат в издигане на гласа, за разлика от коените. И защо виното в началото е радост, а после довежда до тъга. Тоест какво се нарича „в началото“ и какво се нарича „в края“.

Преди всичко трябва да знаем какво е „духовна работа“. Известно е, че в работата на Твореца има два вида:

1. ло лишма;
2. не заради получаване на възнаграждение.

Което означава, че той вярва в Твореца, че Той е Цар на света. И според мярата на вярата му във величието на Твореца така той и усеща, че това е голяма чест — да служи на Царя. А с какво може да служи на Царя, така че Царя да се наслаждава от това?

Отговорът е, че трябва да вярваме, че Твореца ни е заповядал чрез Моше рабейну, мир нему, с какво можем да Му служим, тоест дал ни е Тора и заповедите. А също и да вярваме с вярата на мъдреците, да изпълняваме всичко, което нашите учители са ни добавили и което се нарича „заповеди на нашите учители“ (мицвот ми-де-рабанан). А също ни е дал да спазваме обичаите, които те са ни дали да съблюдаваме. И това, че изпълняваме всичко това, го правим, за да Му доставим радост — с това, че спазваме Тора и заповедите. И цялата наша наслада е в това, че сме се удостоили с тази голяма чест. И от това черпим целия си живот.

Тоест, тъй като без наслада и удоволствие е невъзможно да се живее. Както е известно, това произтича от силата, че целта на сътворението е била да дари благо на Своите създания. Затова в създанията е вложено желание и стремеж да получат наслада, иначе човек не може да съществува в света. Затова всички създания, щом се родят, са длъжни да получават наслада.

Но цялата разлика между малките и големите е в облеклата. Тоест насладата трябва да бъде облечена в нещо. Затова спрямо възмъжаването на човека се променят и облеклата при него. Например детето се наслаждава на игри и тем подобни, а когато порасне, сменя облеклата.

Също така и човекът, който започва да работи в святата работа, за да има наслада при изпълнението на Тора и заповедите. Затова трябва да му се гарантира, че ще получи възнаграждение срещу своята работа. Подобно на работата на човека в материалното — макар че човек има голяма наслада от почивката, все пак се отказва от нея и отива на работа, защото чрез работата ще получи „възнаграждение“, тоест неща, от които ще се наслаждава. И тази наслада, която получава от работата, е по два начина:

1. Възнаграждение, наречено „заплата“. Чрез заплатата, която ще получи, той ще може да си купи стоки, чрез които ще се наслаждава.
2. Има хора, които работят не за да получат заплата срещу труда си, а получават уважение. И от това се наслаждават, и от това получават гориво за работата.

Също така и в святата работа има такива, които работят, за да получат възнаграждение или уважение срещу своята работа. И в това също има два вида:

1. Създанията да им дадат пари или уважение.
2. Желаят срещу своята работа Твореца да им даде пари, уважение и тем подобни. И както пише книгата Зоар, те искат срещу работата им Твореца да им даде Бъдещия свят. И всичко това се нарича „заради получаване на възнаграждение“.

Но онези хора, които искат да работят само с намерение да отдават, чието гориво е това, че служат на Царя, както казва книгата Зоар (Предисловие към книгата Зоар, а-Сулам, т. 191), и ето думите: „Страхът, който е основното, е човек да се страхува от своя Господар, защото Той е велик и властващ, същността и коренът на всички светове, и всичко се счита за нищо пред Него. И нека положи своето желание на онова място, което се нарича страх‘“.

Тук, в тази работа, започва основната тежест, тъй като човек трябва да си намери гориво не от онова, което е прието сред общността, защото общността може да разбере само това, че получава заплащане срещу работа. Тоест работата е в Тора и заповедите, а за възнаграждение получава нещо друго. И само онова, на което се надява – че ще получи възнаграждение – го задължава да работи. Тоест според това, което очаква да получи като някакво възнаграждение, с това мери мярата си в работата, тоест колко сили да вложи в работата, които да са според размера на възнаграждението, което ще получи след това.

Не така обаче е при онези хора, които искат да работят без никакво възнаграждение, а само с намерение да доставят радост на своя Създател – тогава мерилото е величието на Твореца. Тоест според това как човек сам оценява величието на Царя, в такава мяра има сили за работа. И както е написано (Предисловие към ТЕС, т. 14), че има понятие частична вяра, че всеки един има своя мяра на вярата. Тоест тя определя колко сили той трябва да вложи в работата на Твореца.

И това е, както казва книгата Зоар за стиха: „Познат е в портите нейният мъж. Всеки според това, което мери в сърцето си“. Което означава, че всеки човек има своя мяра за величието на Твореца. И величието на Твореца у човека е според това, което той мери в сърцето си. Тоест величието на Твореца няма мяра, така че човек да може да даде истинска оценка на величието на Твореца. Както е написано: „И за Неговото величие няма изследване, от поколение на поколение ще възхваляват делата Ти“ – като понятието „от поколение на поколение“ в духовната работа изучаваме в един човек. Тоест всяко състояние се нарича поколение.

Тоест в състояние на подем човек има някаква мяра за величието на Твореца, а в състояние на падение има друга мяра за величието на Твореца. Това се нарича „от поколение на поколение“. И смисълът е, че чрез тези поколения, тоест чрез подемите и паденията, човек си дава сметка доколко оценява величието на Благословения в тези две състояния, и се укрепва в работата, а оттук след това се удостоява с „ще възхваляват делата Ти“. Тоест дори състоянието на падение той вижда, че е било за възхвала, а не за загуба.

Защото човек няма способност да оцени каквото и да е, освен чрез нещо и неговата противоположност, както е казано: „Предимството на светлината е от тъмнината“, както обяснява моят баща и учител, блажена да е паметта му (книгата Шамати, статията „Предимството на светлината е от тъмнината“). Излиза, че „от поколение на поколение“, тоест от двете заедно, идваме до състоянието „ще възхваляват делата Ти“. Чрез тези състояния, които се образуват и повтарят всеки път – дори за един ден могат да бъдат няколко състояния, наречени „поколения“ – и от всички тези „много поколения“ се идва до съвършенството. Но при условие, че не бягат от бойното поле по средата на работата.

И от казаното виждаме, че за да има гориво за работа с намерение да отдаваме, без да получаваме никакво възнаграждение, а самата работа да бъде възнаграждение, ни е необходимо да вярваме в Благословения. Има се предвид да вярваме в Неговото величие. И трябва да вложим сила и голямо усилие, за да постигнем вяра във величието на Твореца. А без вяра във величието на Твореца няма сила за работа с намерение да отдаваме. Тоест именно когато се усеща величието на Твореца, тогава човек е готов да работи без никакво възнаграждение.

А самата работа е възнаграждение, тъй като за него е толкова ценно това, че служи на велик Цар, че цялото богатство на света няма никаква стойност пред това служене – че Твореца му дава разрешение да влезе и да Му служи. Затова трябва да съсредоточим всичките си мисли върху това как да стигнем до усещането на величието на Твореца. И тогава всичко се устремява след тази точка.

И е известно, че когато започваме работата, трябва да започнем от дясната линия, която се нарича „съвършенство“. Тоест човек трябва да се старае да вярва над знанието, доколкото е възможно. И да казва, че макар да не може да извърши друго освен дребно служене в светостта, той трябва да вярва, че това е нещо много важно и няма ум, за да оцени важността му.

И това е, както са казали нашите мъдреци: „Отива и не прави, но възнаграждението за ходенето е в ръката му“. Смисълът е, че човек трябва да цени дори най-малкото докосване до духовното, без значение под каква форма е то и Твореца приема всичко и го записва на сметката на човека, и монета по монета се събират в голяма сума. И както е посочено в статията „Редът на работа” на Баал Сулам, блажена да е паметта му, когато отнасяме работата към Твореца, трябва да вярваме, че Твореца приема нашата работа, независимо как изглежда тя.

Което означава, че Твореца се съобразява с всеки един, ако той върши нещо в работата. И нямат значение намеренията, с които човек мисли тогава – всичко Благословения приема в сметката. Затова и човекът несъмнено трябва да мисли за всичко, което представлява нещо в работата на Твореца, и от всичко човек трябва да получава наслада и радост – от това, че има привилегията с нещо да се докосне до духовното.

И на човека е възложено да отдава голяма благодарност на Твореца за това, че го е удостоил с нещо в духовното, както беше казано по-горе – дори когато отива и не прави, възнаграждението за ходенето е в ръката му. Щом е така, човек трябва да отдава благодарност на Твореца за това, че го е удостоил поне да отиде до синагогата. А когато човек отдава благодарност на Твореца за това – и не просто дава благодарност, а трябва да се радва на това – тогава то се нарича „дясна линия“, „съвършенство“, и това е свойството хесед, дясна линия.

Тоест той казва, че Твореца постъпва милостиво с него, като му дава разрешение да прави нещо в духовното. И тази категория се нарича категория коен. Тоест нарича се, че той извършва свещена работа.

И когато човек върви по дясната линия, той може винаги да бъде в радост, което се нарича „защото желае милост“. Тоест той се радва на своя дял – на това, което има – и не говори, пази Боже, зло за Твореца. Тоест във времето, когато човекът е в радост, тогава няма място за злословие. Тъй като във времето, когато той е в радост, тогава няма претенции към Твореца, че Благословения не се отнася към него в мярата на „Добър и Правещ добро“. И тогава човек се нарича „благословен“.

И както е писано в статията „Вяра в учителя“, че именно тогава е времето, когато човек може да се удостои с високо стъпало, по причина че „благословеният се прилепя към Благословения“. Докато когато човек злослови, дори ако желае от Твореца да му даде духовно, а не материално, все пак няма разлика между едното и другото. А именно във времето, когато има претенции и не е удовлетворен от състоянието, в което се намира, и не може да каже, че Твореца се отнася към него в мярата на „Добър и Правещ добро“, това вече се нарича „злословие“, а забраната на злословието е известна на всички.

Затова във времето, когато човек върви в дясна линия и му идват мисли на злословие, той трябва да ги отхвърли и да каже, че е забранено да се слуша злословие. И нека направи всичко, което е по силите му, за да отхвърли и отстрани от себе си всички зли мисли, които злословят, въпреки че тези мисли, когато идват при човека, казват: „Ние не сме чужди мисли, напротив, ние искаме ти да не се мамиш, а да видиш, че състоянието на работата ти не е наред и иди го поправи, следователно ние носим добри мисли на човека“.

Тогава следва да каже: ако ми говорите за моето добро, защо не идвате при мен във времето, когато се намирам в лявата линия, тоест във времето, когато човек прави равносметка на душата, че човек трябва да върви напред и да не стои в едно състояние. А дясна линия се нарича, когато той се задоволява с малкото. А и от двете има нужда, както е известно. И кажете ми, къде не съм наред.

Но именно във времето, когато искам да вървя сега в дясна линия, вие идвате при мен. Затова не искам да слушам гласа ви. И това се нарича „съвършенство на дясната“. И това свойство е винаги в съвършенство, тъй като той е радостен от своя дял и не го интересува нищо друго, освен да отдава много благодарности на Твореца. И това свойство се нарича свойство „коен“ и е постоянна радост.

Обаче тази работа се нарича такава, която е в тайна, тоест съвършенството ѝ не е разкрито навън. Защото това се нарича „покрити хасадим“, тоест той не може да покаже навън нейната важност, защото спрямо външните той няма какво да покаже. Защото външните веднага ще го попитат: „На какво се радваш? Ето, виждаме, че се радваш и ликуваш от своя дял. Тогава, напротив, покажи ни какво имаш в ръцете си, какво богатство си придобил в духовното, заради което си радостен“.

И той им отговаря: „Радостен съм от своя дял“. Но те му казват: „Нима не виждаме, че нямаш нищо осезаемо в духовното, и въпреки това си радостен. Ако е така, ти се мамиш. А каква е истината?“. Той казва: „Аз вървя над знанието, следователно не ми е нужно да ви отговарям на това, за което ме питате в рамките на знанието“. Обаче трябва да се знае, че под „външни“ не се има предвид друго тяло, а самият човек е съставен от много мисли, както е писано в книгата Зоар: „Човекът е малък свят и включва в себе си всички народи на света“.

А сега ще изясним какво е „леви“. Защо той е с възвисяване на глас, което е противоположно на коен, чиято работа е в тайна, тоест над знанието. Там има съвършенство, затова той може винаги да бъде в радост. Ето, левитите са свойство на лявата линия, което е свойство на светене на хохма, защото хохма идва в келим на получаване. Докато хасадим, което е свойство на коен, идва в келим на отдаване.

А в келим на получаване винаги е нужно пазене, за да не бъдат повлечени след келим, които се занимават с получаване. И пазенето им е в това, че привличат също и хасадим. И тези хасадим пазят намерението да бъде с цел да отдаде, което се нарича „получаващ с цел да отдаде“. А в мига, когато бъде повлечен след действието, което е получаване, веднага пада от стъпалото си, тъй като става отделен от светостта. Затова работата на левитите е с възвисяване на глас, тоест там свети светенето на хохма, което се нарича „разкриване на хасадим“. А разкриването се нарича възвисяване на глас, тъй като е разкрито навън, тоест в келим на получаване. Затова той казва, че в началото това носи радост, а краят му е в тъга.

И попитахме какво означава „начало“ и „край“. „Начало“ се нарича, когато е примесен с хасадим, тогава може да използва хохма. Докато в края му, когато хасадим, тоест това, с което е бил включен от хасадим, свършват, и той остава със същината, тоест само с хохма, а хохма не може да се използва без хасадим, това му носи тъга, тъй като той винаги се нуждае от облеклото на хасадим, а го няма. Докато в свойството „коен“, който трябва винаги да е в радост, той трябва да върви само в дясна линия, която е хесед, тоест „ки хафец хесед“ („защото желае милосърдие“), и той е „радостен от своя дял“, и няма никаква нужда от величие. И съответно може винаги да бъде в радост.

И това е по пътя на написаното (ТЕС, част XIV, стр. 1528), където е казано, че има две свойства:

1. благословение,
2. свойство на херут, което е свобода.

Както обяснява там в Ор Пними, че „покритите хасадим се наричат ‘свободен’“, защото нищо не му липсва, тъй като той от нищо не се нуждае. Затова се чувства свободен, защото няма никаква зависимост от нещо, което да е нужно да получи. Излиза, че той не е поробен от нищо. И това е именно когато той е радостен от своя дял. И това се нарича свойство „коен“, чиято работа е в тайна, защото не е разкрито навън онова, което има. Тоест няма нужда да бъде разкрито навън богатството му, а вярва над знанието, че всичко, което има, му е достатъчно.

Обаче свойството на левитите, които принадлежат на свойството на лявата линия, тоест хохма, която е свойство на „вино на Тора“. А именно Тора трябва да бъде разкрита. Защото Тора трябва да бъде със свойството на даат (знание), защото даат се нарича „средна линия“, която определя между дясната и лявата, тоест да не вземе повече хохма, в сравнение с хасадим, които притежава. Докато ако той желае да получи хохма повече от хасадим, това се нарича, че „пие вино повече, отколкото е способен“. Тогава чрез това той става „пиян“ и губи „даат“, наричано „средна линия“, претегляща, така че хохма да не бъде повече, отколкото хасадим.

И с това може да се обясни казаното от мъдреците ни: „Пиян да не се моли. А ако се е молил, молитвата му е мерзост“. Тоест във времето, когато е загубил даат, което е средната линия, а се моли, защото желае да му дадат хохма повече от хасадим, това се нарича „мерзост“. Защото това е нещо противно, тъй като той се моли на Твореца да му даде хохма без хасадим, което ще отиде при външните, а не в светостта.

И с казаното може да се обясни казаното от мъдреците ни (Ваикра Раба, 1:15): „Всеки мъдрец, в който няма даат, мършата е по-добра от него“. Тоест, както по-горе, че получава хохма повече от хасадим. Излиза, че в него няма средна линия, наречена „даат, която определя между дясна и лява“. И както беше казано „мършата е по-добра от него“, тоест той е отвратителен, тъй като няма в него даат, той е считан за „пиян“, който „пие вино повече от мярката“, тоест повече от хасадим. И когато той се моли по такъв начин, да му дадат Тора, наречена „вино на Тора“, молитвата му е мерзост. Тоест той се счита за нещо отвратително.

И това може да се разбере по пътя, както са казали мъдреците ни (Авот, трета глава), ето думите им: „Всеки, чиято мъдрост е повече от делата му, на какво е подобен? На дърво, чиито клони са многобройни, а корените му са малко, и вятърът идва и го изкоренява“. Обяснение: дело се нарича „дясна линия“, „хесед“. И не е нужно да разбира с даат и с разум, че си струва да се извършва работата на светостта с цел да отдаде, а той може да върви над знанието, въпреки че знанието идва при него с „въпросите на фараона“, който пита: „Кой е Твореца, за да слушам гласа Му?“ или с „въпроса на нечестивия“, който пита: „Какво е тази работа за вас?“. И на това той им отговаря, че върви над знанието. Това се нарича „дело“, тъй като той не им отговаря с хохма и разум, а им отговаря, че работи на дело, а не в разума, и това е цялата му радост — в това, че изпълнява свойството вяра над знанието.

А после, когато се удостоява със свойството хохма, той не желае да използва хохма като опора, за да каже: сега вече не се нуждая от свойството вяра, тъй като вече имам основа от разума. Това се нарича „мъдростта му е повече от делата му“. А той получава хохма заради това, че Твореца желае той да получи — получава, но не за своя полза. А ако желае да получи хохма повече от делата си, това се нарича „пиян“ и молитвата му е мерзост. А трябва всичко да бъде в даат, тоест да бъде в свойството на средната линия, да не бъде повече ляво, отколкото дясно, както беше казано по-горе.