Какво означава „потоп от води" в духовната работа

Статия 4, 1989

В книгата Зоар, глава Ноах (стр. 54, в Сулам, т. 148), [Зоар] обяснява стиха: „А Аз, ето, Аз ще докарам потоп от води на земята". И ето думите му: „Раби Йехуда започнал: „Това са водите на раздора, защото синовете на Исраел са спорили". И пита: „Нима на друго място синовете на Исраел не са спорили с Твореца?" И отговаря: „А това със сигурност са били водите на раздора, които са дали сила и мощ на обвинителя, позволявайки му да се укрепи". Защото има сладки води и горчиви води, което е тайната на светостта и противоположното на дясната линия. И има прозрачни води, и има мътни води — това е тайната на светостта и противоположното на лявата линия. Има води на мира, има води на раздора — и това е тайната на светостта и противоположното на средната линия. И затова казва Писанието: „Това са водите на раздора, защото синовете на Исраел са спорили с Твореца", за да покаже, че това е противоположното на средната линия, защото са привлекли към себе си онези води, които не е трябвало да привличат, тоест противоположното, наречено „води на раздора", и са се осквернили с тях. И затова е казано: „И Той се е осветил чрез тях"".

И трябва да се разбере въпросът за трите вида води, за които [Зоар] казва, че съответстват на трите линии. Какъв е смисълът на това по отношение на духовната работа? Разбира се, книгата Зоар говори за висши степени, където е налице понятието за три вида изобилие, които се разкриват по три начина. И какво можем да научим от това по отношение на духовната работа?

Преди всичко трябва да знаем какво е „потоп от води" в духовната работа — този потоп е бил погубителят, който „е изтрил всичко съществуващо". Известно е, че когато човек започне да работи в работата за отдаване, тогава тялото твърди: каква е тази работа за вас, каква логика има в това, че не искаш да работиш за собствена изгода? Нали трябва да се грижиш да се наслаждаваш на живота, а да отдаваш означава, че ще работиш не за себе си. Каква полза ще извлечеш от това, че работиш, за да се наслаждава Твореца от това, че изпълняваш Тора и заповедите Му, които ни е заповядал чрез Моше, нашия учител, мир на праха му? Ще ти даде ли Той възнаграждение за твоята работа, тоест за това, че полагаш усилия в Тора и заповедите?

На това ти ми отговаряш, че искаш да работиш без възнаграждение. Как може да се разбере такова нещо — да работиш без възнаграждение? Нали това е против логиката. Нали природата, в която сме се родили, е желанието за получаване на наслаждение и удоволствие, и ако полагаме усилия в нещо, без съмнение получаваме наслаждение и удоволствие в замяна на усилията. В такъв случай това е против нашата природа. И това се нарича претенция „ма" (какво).

Има обаче още една претенция, с която тялото се противопоставя на работата за Твореца — когато човек казва на тялото, че трябва да вярваме в Твореца, че Той е Управляващият и води света в свойството Добър и Творящ добро. Тогава при човека идва тялото и предявява претенцията на Фараона, който е казал: „Кой е Твореца, та да слушам гласа Му?", тоест трудно му е да вярва в Твореца. Тоест то казва, че е способно да работи за изгодата на Твореца, но при условие, че ако усещаше величието на Твореца, тогава би разбрало, че си струва да се работи за Него.

Както виждаме в материалния свят, ако се появи някой велик човек и мнозина са признали, че той е велик, разумът ни задължава да приемем мнението на тези, които казват, че той е велик. Без съмнение, както в материалния свят човек е способен да работи и да служи на велик човек, така и ако имаше такова усещане за величието на Твореца, той също би могъл да работи и да Му служи. Но по отношение на Твореца ние нямаме такова усещане. Напротив, както виждаме, Шхина е в изгнание и затова няма никакво усещане за величието на Твореца.В такъв случай как човек би могъл да отмени собствената си изгода пред тази на Твореца?

Затова тези две [претенции] — „ми и ма" (кой и какво) — когато се съединят, се получава съчетанието маим (води), за което е написаното „потопът от води на земята" — чрез тях те са умрели. Тоест цялото свойство на духовното, наречено живот, се е изгубило заради споменатите води, които са двата въпроса „ми" и „ма". Отлетял е от тях духът на живота на светостта и са останали мъртви, както е казано: „Грешниците приживе се наричат мъртви". И това се нарича „води на потопа" в духовната работа — заради тези води те са умрели в работата и не са могли да продължат в работата за Твореца поради претенциите „ма" и „ми", както бе казано по-горе.

И това е написаното в книгата Зоар (Ноах, стр. 71, в Сулам, т. 200), и ето думите му: „Казал раби Йоси: [Ноах] е видял ангела на смъртта, който идвал с водите на потопа, и затова е влязъл в ковчега". Тоест погубителят, който е ангелът на смъртта, се крие в претенциите „ма“ и „ми“, както бе казано по-горе.

А въпросът за спасението на ковчега от потопа в духовната работа е следният: налице е понятието „над от знанието", което е свойство, при което човек иска да върви със затворени очи. Тоест въпреки че логиката и сетивата не разбират онова, което ни казват нашите мъдреци, те приемат върху себе си вярата в мъдреците и казват, че сме длъжни да приемем върху себе си вярата в мъдреците. Както е казано: „И повярвали в Твореца и в Моше, Неговия слуга". А без вяра нищо не може да се постигне в духовното.

И това свойство се нарича свойството Бина, което е свойството на покритите хасадим, наричано „хафец хесед“ („желаещ милост“). Смисълът е, че човек не желае да разбира нищо, а за всичко казва: „Без съмнение това е милостта, която Твореца, благословен да е Той, ми оказва.“ И макар да не вижда милостите, които Твореца оказва на него и на целия свят, той въпреки това вярва, че Твореца, благословен да е Той, управлява света със Своето лично управление като Добър и Творящ добро, както е казано: „И всички вярват, че Той е добър към всички – Добър и Творящ добро за лошите и за добрите.“

И това са покритите хасадим, тоест макар да не вижда, че това са хасадим, във всеки случай той вярва над знанието и казва: „Очи имат, но не виждат". И това се нарича свойството „ковчег", защото този, който влиза в свойството на покритите хасадим и приема всичко над от знанието — на това място Ситра Ахра няма никаква власт, тъй като всички въпроси, които Ситра Ахра задава, могат да властват само вътре в знанието.

А пространството над знанието принадлежи на светостта, защото всички въпроси са единствено от външния разум. Не така е с вътрешния разум, който се появява, след като човек е удостоен със свойството подобие по форма — тогава той е удостоен с вътрешния разум и тогава разбира вътре във вътрешното знание. И тогава човек вижда, че всичко, което външният разум е смятал за правилно, след като се е удостоил с вътрешния разум, се оказва лишено от истина. Така той вижда, че във всичко, което външният разум е твърдял, няма нищо истинско, както е написал моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, в статия от 1943 г.

И в казаното „погубителят, който се намира вътре във водите на потопа и умъртвява човека", смисълът е, че вътре във водите, които са „ми" и „ма", тоест с тези претенции той убива хората. И това е, което Зоар казва: „Казал раби Йоси: [Ноах] видял ангела на смъртта, идващ с водите на потопа, и затова е влязъл в ковчега".

Тоест той е видял, че чрез тези претенции ще загуби духа на живота, който има. Тогава той е влязъл в свойството над знанието, което е свойството бина, което е свойството „хафец хесед" (желаещ милост), чийто смисъл е, че иска да бъде само отдаващ и да не получава нищо. А той се радва на своя дял. Колкото и малко да разбира и да усеща в служенето на Твореца, това е голямо придобиване за него. И на всички възражения, които е чул от „ми“ и „ма“, той отговаря с радост, защото сега има възможност да върви над знанието. Така чрез това се спасява от потопа на водите.

И от казаното можем да обясним онова, което казва книгата Зоар (Ноах, стр. 70, в Сулам, т. 196), и ето думите: „Защото без съмнение човек трябва да се скрие, за да не бъде видян от погубителя, когато той властва в света, та да не го забележи. Защото всички онези, които се показват пред него, той има право да ги погубва".

(А в т. 200) в Сулам Зоар казва, и ето думите му: „И затова Твореца, благословен да е, е поискал да покрие Ноах, да го скрие от окото на виждащия, за да бъде скрит от окото, поради водите на потопа, защото водите са го притиснали към ковчега, тоест защото е видял водите на потопа и се е изплашил от тях, и затова е влязъл в ковчега".

И трябва да се разбере, как може да се каже за ангела-погубител, че ако Ноах е влязъл в ковчега, то ангелът вече не го вижда, тъй като той се намира в ковчега. Как може да се разбере това? Ако Твореца е съветвал Ноах да влезе в ковчега, за да не го види погубителят-разрушител, без съмнение, когато е видял ковчега, какво е помислил — че този ковчег е празен, без хора в него? Нали дори ако погубителят-разрушител е бил материален, без съмнение би искал да види какво има в ковчега, а още повече ангел — нима не вижда какво има в ковчега? Възможно ли е такова нещо?

Но в [плана на] духовната работа следва да се обясни, както бе казано по-горе, че „погубителят-разрушител" вижда онези хора, които вървят вътре в знанието. С тях той може да спори с претенциите „ми" и „ма", както бе казано по-горе. А това, че Твореца е казал, че [Ноах] ще влезе в свойството бина, наречено алма де-еткасия (скрит свят), означава, че то е скрито от външните. Тоест онези хора, които вървят с външния разум — погубителят може да ги види, защото имат общ език. Тоест по отношение на външното.

А онези, които вървят над знанието, тоест за които се казва, че правят всичко поради вярата в Твореца и чрез вярата в праведниците, които дават напътствие как да вървят и да достигнат сливане с Твореца и да се удостоят с вътрешния разум, наричан разум на Тора — на това място се счита, че ангелът-погубител няма никакви средства да види, тъй като неговото виждане е в келим (съсъди) на получаването.

Затова са казали нашите мъдреци: „Когато на погубителя е дадена власт, той вече не различава доброто от лошото". И сме обяснили, че се има предвид, че когато на погубителя е дадена власт, дори онези хора, които се занимават с получаване с намерение да отдават и които се наричат добри — във всеки случай, тъй като се занимават с получаване, от негова страна е възможно обвинение. Затова и те влизат в свойството бина, което е келим на отдаването, в които Ситра Ахра няма никаква власт; и това се нарича, че „ангелът-погубител не може да види този, който се намира в ковчега". Защото цялата му власт е само в келим на получаването — там той може да клевети и да обвинява.

Но този, който е влязъл в ковчега, тоест в свойството бина, келим на отдаването — Ситра Ахра не го вижда. Тоест те нямат общ език, за да съществува възможност да се разбере онова, което Ситра Ахра твърди срещу работата, когато човек върви по пътя на отдаването, което се счита за над знанието и е свойство на вярата. До свойството на вярата Ситра Ахра може да спори с човека. Но в мига, в който човек влезе в ковчега на вярата, над знанието, Ситра Ахра остава пред портата на вярата и не може да продължи по-нататък.

Както е казано в ТЕС (ч. 14): „Но тази бина все още не се счита за лишена от глава рош (тоест от съвършенство), защото бина не понася никаква сила на съкращение".

Това означава, че тъй като Бина се нарича свойството „хафец хесед“, тоест отдаващо кли, тя не се нуждае от нищо за себе си. И във всичко, което може да извърши над знанието, тя усеща, че има какво да отдаде. Тоест съкращението се нарича хисарон (недостиг). А недостиг възниква винаги, когато човек желае да получи нещо. И ако той трябва да получи, но среща пречки, тоест ако Даващият казва: „Съгласен съм да ти дам, но само при условията, които Аз поставям. Ако се съгласиш с тези условия, ще получиш, а ако не – няма да получиш“, тогава възниква място за пречки.

С други думи, ако получаващият не е способен да изпълни условията, които изисква даващият, излиза, че тогава той се намира в недостиг. Тоест условията, които иска даващият, се наричат ограничения и съкращения, така че не винаги получаващият е готов да изпълни тези условия.

А ако той не иска да получава нищо от даващия, какво го интересува, че даващият иска да дава само според ограниченията? Та нали той няма никаква работа с това, което даващият дава. Това се нарича свойството бина, отдаващо кли – тя иска да дава и да не получава нищо.

Но тук е заложена голяма дълбочина в това, че бина иска да отдава и да не получава нищо. Защото и тук има условие от страна на низшия отдаващ. Тоест заради това, че низшият иска да отдава, казва: Само при условието, което ще Ти поставя, съм готов да Ти отдавам, а иначе не съм способен да Ти дам каквото и да било. И какво е това условие? Искам да видя дали наистина си важен, а не просто важен, тогава ще съм способен да Ти дам всичко и да не оставя за себе си нищо и да изпълнявам всичко „с цялото си сърце и с цялата си душа". Това мога да Ти го дам само при условие, че ще усещам Твоето величие и важност, тогава съм готов на всичко. А иначе нямам способността да Ти дам това, което изискваш от мен.

Излиза, че докато човек не усеща величието на Твореца, тялото не е способно да се анулира пред Него с цялото си сърце и с цялата си душа. Но всъщност това, че низшият поставя условие, казвайки: Съгласен съм да работя заради Теб само при условие, че ще виждам Твоята важност и величие. - излиза, че той вече иска да получава от Твореца, тоест величието на Твореца, иначе не иска да работи с цялото си сърце – човек вече е ограничен и се намира под властта на скриването и не е свободен да каже, че не желае нищо, а желае само да отдава. Това не е вярно, защото той наистина иска нещо, преди да е изпълнил „всички твои действия да са в името на небесата", тоест той иска първо да получи величието на Твореца, а после човек казва, че ще се анулира пред Твореца. И, разбира се, тази степен не се нарича свойството бина, защото тя е хафец хесед и не желае нищо, защото такова е нейното желание.

И от казаното излиза, че свойството бина, чието свойство е хафец хесед, не се нуждае да получава нищо, затова е свободна, защото само онзи, който трябва да получи нещо, вече е ограничен и зависи от мнението на другите. А онзи, който върви със затворени очи и не се нуждае нито от величие, нито от каквото и да било друго, се нарича „свобода".

Но трябва да се знае, че да се удостоиш със свойството бина се изисква много работа, докато се достигне това свойство. Тоест човек трябва да се задоволява с малкото, с усещането, което има и с разума, който има, и да е радостен от дела, който има. И такъв човек може винаги да пребивава в съвършенство, тъй като се радва на  своя дял.

Но какво да направи човек, който все още не е достигнал това свойство и вижда, че не е способен да преодолее желанието за получаване? Тогава той трябва да се моли на Твореца, Твореца да му помогне, така че да има способността да върви в духовната работа със затворени очи и да не се нуждае от нищо, а да е способен да прави всичко в името на небесата, въпреки че тялото се противопоставя на това.

Тоест той не трябва да дава съвети на Твореца как Той да му помогне, а трябва да се смири и да се анулира пред Твореца без никакви условия. А тъй като не може да преодолее тялото си, затова моли Твореца да му даде помощ, за да победи във войната със злото начало, тъй като разбира своята низост.

Затова той моли Твореца да се смили над него, тъй като е по-лош от другите хора, които наистина са способни да бъдат работници на Твореца. А той е по-лош от тях, защото вижда, че има желание за получаване в себелюбие повече от всички. Затова го е срам пред самия себе си, че се намира в толкова низко състояние. И затова моли Твореца да се смили над него и да го изведе изпод властта на злото начало – и не защото е по-важен от другите хора и затова моли да му даде помощ, а защото е по-лош от другите хора, тъй като неговото желание за получаване е по-развито и работи в него с по-голяма енергия.

Но той не моли да му даде повече разум и знание за величието на Твореца, за да има тогава способността да излезе изпод властта на злото. Макар че това е вярно, той не иска да казва на Твореца, че иска да Му поставя условия и само тогава ще се анулира пред Твореца, както бе казано по-горе. А е съгласен да остане с малък разум и с малко усещане, не повече от това, което има сега. Но тъй като няма сили за преодоляване, затова моли Твореца да му даде сили за преодоляване, а не ум, разум и усещане.

Защото докато човек дава съвети на Твореца, изглежда, сякаш Му поставя условия, като човек, който има положение, и като човек, който има разум. И това е наглост от страна на човека – да поставя условия на Твореца, казвайки: „Ако ми дадеш например вкус в духовната работа, ще мога да работя за Теб, а иначе не съм способен". А човек трябва да каже: „Искам да се анулирам и да се смиря без условия. Но дай ми сили, за да мога наистина да изляза от любовта към себе си и да обичам Твореца „с цялото си сърце"".

Но ако човек поставя условия, това не свидетелства за неговото смирение, а напротив – показва, че той смята себе си за самостоятелна важна същност и е изпълнен с гордост. Това е подобно на човек, който казва: „Останалите хора нямат разум. Те могат да работят за Теб, но аз не съм като тях. Аз разбирам повече какво е юдаизъм и какво означава работа за Твореца.“ Затова той казва на Твореца, че Твореца трябва да се съобразява с неговото разбиране – с това, което той смята за правилно, а не с това, което Твореца разбира.

И от казаното ще разберем какво представляват трите линии, това, че книгата Зоар привежда три свойства.

1. Сладки води, а противоположното им в светостта са горчиви води. Както е известно, дясната линия се нарича съвършенство, както е казано в статията на моя баща и учител от 1943 г., че човек трябва да вярва над знанието, че е съвършен. А противоположното на състоянието на съвършенство е, когато идва Ситра Ахра и му показва всички недостатъци – как той не върви по пътя на Твореца – и го въвежда в състояние на униние, до такава степен, че човекът иска да избяга от бойното поле и просто да убива времето. Тогава той вижда всичко в черно.
2. Лява линия. Това е когато човек иска да си направи равносметка вътре в знанието и да види какъв е в действителност – според това, както го вижда той – дали е съвършен, или е с недостиг. И тъй като се е подготвил за това изясняване и е преминал в лявата линия, защото сега иска да се моли на Твореца Той да му помогне да обича Твореца със сърце и душа, това се нарича „бистри води", защото тук няма никакви боклуци и примеси, а той иска да види място, където би могъл да се моли на Твореца. А противоположното в светостта идва с претенции и дава да се разбере, че той е напълно наред и няма за какво да се моли. Това се нарича „мътни води", защото бистро се нарича, когато там няма никакви примеси, тоест той вижда истината – както я вижда според своето мнение и според своя разум – и вижда, че не е наред, и има сили и желание да се моли на Твореца Той да му помогне да се удостои да обича Твореца „с цялото си сърце". Тогава идва обратното на светостта и примесва в това лъжа, като му казва, че няма в него никакъв недостатък и няма за какво да се моли. Затова това се нарича „мътни води“, защото в тях е примесено свойството на лъжата – внушението, че човекът е в съвършено състояние и няма нужда от молитва.

И така следва да се обясни това, което казва книгата Зоар: „Има води на мира и има води на раздора, което е тайната на светостта и противоположното на средната линия". Защото правилото е, че средната линия е съчетание на двете линии. А тъй като дясната линия в светостта е свойството на съвършенството, от гледна точка на над знанието, а лява линия се нарича това, че той вижда вътре в знанието, че не е съвършен, а напротив, е изпълнен с недостатъци.

Затова средната линия се състои от две линии. Тоест невъзможно е да се върви над знанието, преди да има знание, което да му показва състоянието, как изглежда то в очите му вътре в знанието. Тогава може да се каже, че той не гледа онова, което разумът го задължава да прави, а върви над разума и вярва във вярата на мъдреците – това, което му казват мъдреците – и не използва своя разум.

А ако няма разум и знание, които да му казват нещо, не може да се каже, че върви над знанието. Затова средната линия се нарича свойство на мира, тъй като се нуждае от двете линии. Тоест в това, че има две противоположни линии и се нуждае и от двете. Но защо това се нарича „мир"?

Следва да се обясни, че когато има две линии заедно, тогава трябва да се издигне дясната линия над лявата линия. Както е писано в книгата Зоар, че това означава, че линията на съвършенството, изградена върху „над знанието", върху лявата линия, и чрез това се придобива свойството на желанието за любов към Твореца, което е особеното свойство сгула на „над знанието". Както е казал моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, че това, че Твореца иска да Му служим над знанието, Твореца е избрал този път, тъй като той е най-успешният път, за да се удостоят творенията със свойството на сливане, и тогава се удостояват със свойството „мир". Както е казано (Псалми, 85): „Ще чуя какво ще каже Всесилният Творец, защото Той обещава мир на Своя народ и на Своите праведници и че те няма да се върнат към глупостта". Излиза, че взаимовключването на двете линии се нарича „мир". И това е средната линия в светостта.

А в противоположното на светостта се нарича „води на раздора", „защото те привлякоха към себе си тези, които не биваше да привличат, наречени води на раздора, и се оскверниха с тях". Това означава, че противоположните на светостта възвисиха лявата линия над дясната линия, тоест казаха точно обратното на светостта.

Пътят на светостта е такъв, че необходимостта от „вътре в знанието", което противоречи на това, което казва „над знанието" – това, че трябва да се използва и да се занимава с лявата линия – не е поради това, че искат да вървят в лявата линия и да я слушат, а напротив, те трябва да използват и да се занимават със знанието, за да имат място да вървят над знанието. А какво направиха противоположните на светостта? Те привлякоха лявата линия, за да властва над дясната линия, тоест да вървят вътре в знанието.

А това е истинска нечистота, защото нечистотата в духовната работа се нарича притъпяване на сърцето. Тоест желанието за получаване затваря сърцето, така че светостта да не може да влезе в сърцето, поради разлика по форма. И неизбежно възниква раздор с Твореца: защо Твореца не им дава благо и наслаждение? – което е противоположното на мира шалом. Затова трябва да се стараем да вървим в свойството на вярата над знанието.