Какво е възнаграждението в работата по отдаване

Барух Шалом а-Леви Ашлаг (РАБАШ)
1988 г. – статия 20

Мъдреците са казали („Авот“, глава 2, мишна 21): „Ако си изучавал много Тора, дават ти голямо възнаграждение; и верен е твоят Работодател, Който ще ти заплати възнаграждението за твоя труд“. Следователно виждаме, че трябва да работим за възнаграждение. Нещо повече, има специално повеление да вярваме, че Твореца ще ни заплати възнаграждението. А там, в глава 1, е казано точно обратното: „Той казваше: Не бъдете като роби, които служат на господаря, за да получат награда, а бъдете като роби, които служат на господаря не за да получат награда“. И трябва да разберем как могат да се съвместят тези две изказвания.

Известно е, че всеки клон желае да се уподоби на своя корен. И тъй като нашият корен, тоест Твореца, се намира в състояние на абсолютен покой, творенията не са способни да извършат никакво движение, освен ако това движение не подобрява състоянието на покой на човека. В противен случай човек избира покоя. Както е написано в „Учението за Десетте Сфирот“ (част 1, стр. 20, пункт 19): „Известно е, че природата на всеки клон е еднаква с тази на неговия корен. Затова всичко, което съществува в корена, е желано и обичано от клона. А от всичко, което не съществува в неговия корен, клонът също се отдалечава. Тоест ние обичаме покоя и силно ненавиждаме движението до такава степен, че не извършваме никакво движение освен заради постигането на покой“.

Това означава, че не извършваме никакво движение, освен ако знаем, че то ще подобри състоянието ни на покой. А това подобрение, което получаваме в замяна на отказа от покой, се нарича „възнаграждение“. Тоест, ако чрез движението придобиваме по-голямо наслаждение от наслаждението на покоя, можем да извършим движение. В противен случай оставаме в състояние на покой.

По отношение на възнаграждението в Тора има ясен стих: „Ако постъпвате според Моите закони, пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъждовете навреме и земята ще даде своя плод“. Ако е така, как мъдреците са казали да работим без възнаграждение, което се нарича „не за да получим награда“? Нали това е точно обратното на написаното в Тора. Освен това един от основните принципи е, че трябва да вярваме във възнаграждението и наказанието. Ако е така, как мъдреците са казали, че човек трябва да работи не за да получи награда?

Но трябва да разберем казаното от мъдреците: „Бъдете като роби, които служат на господаря не за да получат награда“. Каква е причината за това? Трябва да разберем, че привидно то противоречи на целта на творението. Защото целта на творението е да наслади творенията. Поради тази причина Твореца е създал творенията с келим за получаване, тоест с желание и стремеж да получават наслаждение и удоволствие.

Ако е така, защо трябва да се откажем от стремежа към наслаждение и удоволствие и да се стараем единствено да отдаваме на Твореца, вместо да напълним стремежа към наслажденията, който Самият Той е създал в нашата природа? И как след това ни казват: „Не, макар че ви създадохме с природа да получавате наслаждения, сега ви е забранено да използвате тези келим, наричани желание за получаване заради себе си“?

Отговорът е, че тъй като всеки клон желае да се уподоби на своя корен, както беше казано по-горе, а Твореца отдава, на мястото, където човек трябва да получава заради себе си, възниква срам. За да бъде поправен срамът, е направено поправяне, наречено „получаване заради отдаване“. Оттук следва, че забраната да се получава заради себе си не произлиза от това, че е забранено да се наслаждаваме, а представлява поправяне. Защото, когато човек получава наслаждение, при самото получаване той се намира в различие по форма с Отдаващия и затова изпитва неудобство при получаването на наслаждението.

Не е така, ако получава наслаждението, понеже иска да достави наслаждение на Висшия. По този начин той получава подобие по форма. Тогава при получаването на наслаждението той има две неща:

1. Не се отдалечава от Твореца при получаването на наслаждението.

2. Не усеща никакъв недостатък при получаването на наслаждението.

От казаното следва, че забраната да се получава заради себе си е за благото на творенията, а не защото Твореца се нуждае те да Му отдават или да Го обичат. Всичко е единствено за благото на творенията — за да получат наслаждение от Него и наслаждението да бъде съвършено. От гледна точка на поправянето на света са създадени две системи:

1. Наричана АБЕА де-Кдуша, в която действа единствено редът на получаване заради отдаване.

2. Наричана АБЕА де-тума, в която действа получаването заради получаване.

Затова, преди човек да поправи действията си, така че да бъдат заради отдаване, той се храни от онова, което привлича от АБЕА де-тума.

От казаното ще разберем въпроса, който поставихме: нали трябва да вярваме във възнаграждението и наказанието, а от друга страна, ни казват да работим не за да получаваме награда, тоест без никакво възнаграждение. Отговорът е, че от страна на Твореца желанието е да дава, защото Неговата цел е била да наслади творенията. Но е направено поправяне, „за да разкрие съвършенството на Своите действия“, и затова трябва да работим, без да получаваме възнаграждение. Именно за това поправяне — да не получаваме възнаграждение — трябва да положим много труд и усилия, защото то противоречи на нашата природа. И само благодарение на чудодейното свойство на Тора и заповедите можем да се удостоим с тези келим, наречени „келим за отдаване“.

Това е нашето възнаграждение, относно което трябва да вярваме във възнаграждението и наказанието. Тоест, ако спазваме Тора и заповедите, ще се удостоим с келим за отдаване. А ако не спазваме Тора и заповедите, ще останем с келим за получаване, които не са способни на нищо, принадлежащо на святостта. А щом е така, как ще могат да получат благото и наслаждението, които Твореца желае да им даде?

Затова, когато започнем да вървим по пътя на отдаването, тялото веднага започва да се съпротивлява. А ние трябва да вярваме с вярата в мъдреците и да вярваме в казаното от тях: „На онзи, който идва да се пречисти, помагат“. Трябва да вярваме и в казаното от мъдреците, че Твореца е казал: „Създадох злото начало, създадох Тора като подправка“, защото посредством Тора „светлината в нея го връща към Източника“. Трябва да вярваме, че за това възнаграждение Твореца ще ни даде награда в замяна на работата ни в Тора и заповедите. Така няма да има противоречие между казаното, че трябва да вярваме във възнаграждението и наказанието, и казаното, че трябва да бъдем „като роби, които служат на господаря не за да получат награда“.

Отговорът е, че трябва да работим не за да получим награда, а това противоречи на нашата природа и не сме способни сами да извършим това поправяне. За него е казано: „Началото на човека го надвива всеки ден и ако Твореца не му помагаше, той не би могъл да го преодолее“. Само Твореца може да му помогне, като му даде келим за отдаване. Именно за това възнаграждение човек трябва да се моли на Твореца да му го даде, тъй като със собствени сили не може да постигне келим за отдаване.

Нещо повече, човек е длъжен да вярва, че Твореца ще му даде тази сила. Това е така, защото често човек работи и полага усилия, за да постигне келим за отдаване. Но от гледна точка на поправянето, което човек не може да разбере, понякога онзи, който е започнал тази работа за отдаване, вижда точно обратното — че върви назад. Тоест сега, откакто е започнал да навлиза в работата за отдаване, той е станал по-груб. С други думи, желанието за получаване заради себе си е започнало да действа в него с още по-голяма сила.

Получава се, че човек вижда как желанието за получаване всеки път действа в него с по-голяма настойчивост, докато понякога стигне до отчаяние и казва, че не вижда никаква възможност някога да се удостои с желание за отдаване. Тогава казва: „Работих напразно“. Тоест мислел е, че чрез усилията в Тора и заповедите ще получи възнаграждение, което ще бъде дар за него — че ще получи онова, на което винаги се е надявал: да се удостои да доставя наслаждение на Твореца и да излезе от властта на любовта към себе си.

А сега вижда, че това не е за него, защото е по-груб от останалите хора. В началото на работата си е мислел, че не е толкова потопен в любовта към себе си. Затова е смятал, че тази работа — да достигне до намерение заради отдаване — със сигурност ще отнеме известно време, както при изучаването на всяка професия. Професията не се усвоява лесно, а трябва да се учи много, докато човек я придобие, независимо дали изучава дърводелство, металообработване, медицина или друга професия. За всяка е необходимо време. Някои професии се изучават три или пет години, но човек има търпение да чака необходимото време. Там той е способен да работи, защото вижда, че с всеки изминал ден напредва. Тогава човек разбира със своя разум, че ще дойде времето — след три или пет години — когато ще получи диплома и ще може да работи по професията си.

Не е така в работата за отдаване. В нея човек вижда, че всеки ден върви назад. Може да минат една или две години и той да види, че не е помръднал дори на косъм. Тогава изпада в отчаяние и казва, че никога няма да получи свидетелство, че работи заради отдаване. Следователно няма да има възможност да получи свойството Тора, защото там допускат само верни хора, които няма да повредят Тора, която им дават. И тъй като вижда, че не е способен да получи свидетелство, че работи лишма, никога няма да се удостои с тайните на Тора, както са казали мъдреците: „На онзи, който изучава Тора лишма, разкриват тайните на Тора“.

Затова той иска да избяга от бойното поле. За това състояние мъдреците са казали, че човек трябва да се преодолее и да вярва, че „верен е твоят Работодател, Който ще ти заплати възнаграждението за твоя труд“. Тоест, ако човек полага усилия в Тора и заповедите с намерението да получи възнаграждение — да му бъде дадена силата за отдаване — нека не гледа на това, че не напредва. Той трябва да вярва, че ако полага усилия, за да се удостои с келим за отдаване, Твореца със сигурност ще му ги даде. Излиза, че това е възнаграждението, което искаме в замяна на нашата работа — да можем да работим без възнаграждение, а единствено защото „Той е велик и властващ“.

От казаното трябва да обясним написаното в молитвата „Нека бъде Твоята воля“ преди Псалмите: „И от съкровищницата на безвъзмездния дар ни дари с милост“. Тоест молим се и казваме Псалми с намерението: „Не само че искаме възнаграждение, но желаем също да ни дадеш от съкровищницата на безвъзмездния дар“. Трябва да разберем това, защото е известно, че човек трябва да прави всичко, без да получава възнаграждение.

Но трябва да го обясним според казаното по-горе: искаме Ти да ни дадеш изобилие от съкровищницата на безвъзмездния дар, защото, ако получим оттам изобилие, ще можем да работим безвъзмездно — не за да получим награда. Това е подобно на човек, който се нуждае от изцеление и моли Твореца да му изпрати изцеление от съкровищницата на изцеленията. Или на онзи, който се нуждае от сила и моли да му изпратят сила от съкровищницата на силите.

Затова онзи, който желае да получи сила свише, за да може да работи безвъзмездно и без никаква отплата, моли Твореца да му даде изобилие от съкровищницата на „безвъзмездния дар“. Тоест моли да му дадат сила, която за него представлява голям дар — да може да извършва действия безвъзмездно. За него именно това се нарича „дар“, както е написано: „Както Аз давам безвъзмездно, така и ти давай безвъзмездно“.

От казаното трябва да обясним написаното в Псалмите (121): „Повдигам очите си към планините — откъде ще дойде помощта ми? Помощта ми е от Твореца, Който е създал небето и земята“. Трябва да разберем: нима цар Давид се е питал „откъде ще дойде помощта ми“, а след това е узнал, че „помощта ми е от Твореца“? Нали всеки вярващ юдеин казва, че човек няма откъде другаде да получи помощ освен от Твореца. В какво тогава се състои новото?

Според казаното по-горе трябва да обясним, че той идва да ни извести, че не ни липсва нищо друго, за да получим благото и наслаждението, освен келим за отдаване. Защото тогава ще имаме подобие по форма с Твореца според принципа: „Както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден“. Тогава ще бъдем годни да получим благото и наслаждението.

Затова трябва да го обясним според известния принцип, че цялото творение, което наричаме с името „творение“, е единствено желанието за получаване заради себе си, създадено като съществуващо от несъществуващото. Тоест за Твореца трябва да кажем, че Той дава и отдава. Но получаването е нещо ново, което Твореца е създал от нищото. Тоест „нищо“ означава, че там няма свойство получаване. Затова е написано: „от нищото“, което е свойството, съществуващо у Твореца — че Той само отдава. Ако човек може да достигне до това свойство, наречено „нищо“, тогава „ще дойде помощта ми“, защото тогава човек ще бъде годен да получи благото и наслаждението.

И е написано: „Помощта ми е от Твореца, Който е създал небето и земята“. Тук той обяснява какво е „нищо“ — че то е противоположно на получаването и представлява отдаване. Това е смисълът на думите „Който е създал небето и земята“ — че Той е направил небето и земята, тоест отдал е и е породил небето и земята. А когато човек достигне свойството „нищо“, наричано „сила за отдаване“, тогава ще бъде годен да получи благото и наслаждението. Защото от страна на Твореца нищо не липсва — липсват само келим, чрез които нисшият да бъде годен да получава.

Това е смисълът на думите „от нищото ще дойде помощта ми“. И е написано така, за да не мисли човек, че му липсват някакви велики неща, за да получи благото и наслаждението, които Твореца желае да даде на творенията. Когато човек полага сили, за да достигне съвършенството на целта, заради която е създаден, и вижда, че още не е достигнал по-висока степен от онази, на която се е намирал като деветгодишно дете, а разбира работата за Твореца в същата степен, в която я е разбирал на деветгодишна възраст, тогава, когато размишлява каква е причината, казва: „Сигурно съм се родил без способности и нямам никаква сила за преодоляване. Ако бях по-способен и притежавах по-голяма твърдост, щях да успея да достигна съвършенството“.

Получава се, че човек мисли, че му липсват много неща. Но истината е, че на човек му липсва единствено подобието по форма, наречено „келим за отдаване“, както е написано: „Както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден“, защото свойството отдаване се нарича „нищо“.

Това иска да ни извести с думите „от нищото ще дойде помощта ми“ — че само това липсва, а не някакви способности или особена твърдост. „Помощта ми е от Твореца, Който е създал небето и земята“ — нуждая се Твореца да ми помогне да постигна онова свойство, посредством което Той е създал небето и земята, за да отдава на творенията, защото именно то е кли. А след като човек придобие това кли, наречено „кли за отдаване“, светлината ще дойде от само себе си, защото такава е била целта на творението — да наслади творенията.