Каква е важността на младоженеца, че му се прощават греховете
Статия 7, 1988
Нашите мъдреци казват: „На трима се прощават греховете: на гер (прозелит), приел юдейството; на онзи, който се издига до високо положение; и на онзи, който се жени. Оттук научаваме защо тя се нарича Махалат (коренът мем-хет-ламед означава „прощавам“) – защото му се прощават греховете. А в главата „Вайишлах“ тя се нарича Босмат, дъщеря на Ишмаел.“ Така обяснява Раши.
Това изказване изисква обяснение. Правилото, че на младоженеца в деня на сватбата му се прощават греховете, мъдреците извеждат от разказа за Есав, който взел за жена дъщерята на Ишмаел. В главата „Вайишлах“ тя е наречена Босмат, а в главата „Толдот“ е казано: „И отиде Есав при Ишмаел и взе Махалат, дъщерята на Ишмаел“. Именно от името Махалат, свързано с думата мехила (опрощаване), научаваме, че на младоженеца в деня на сватбата му се прощават греховете.
Излиза, че научаваме този основен принцип от грешника Есав, който взел дъщерята на грешника Ишмаел. Това е трудно за разбиране, защото какво означава „грешник“? Това е човек, който казва, че в света няма никакви грехове и че може да прави всичко, което сърцето му пожелае, защото не вярва в нищо. Следователно грешникът твърди, че никога не е съгрешавал. В такъв случай защо му е необходимо опрощаване на греховете? И нима на човек се дава нещо, което той не желае? Та нали „няма светлина без кли и няма напълване без недостиг“.
Още по-трудно е да разберем какъв е истинският смисъл на това, че му се полага опрощаване на греховете. Каква заслуга има той? Нима само защото се е оженил, заслужава като награда опрощаване на греховете? Ако човек е извършил нещо толкова велико, че не сме способни да оценим по достойнство неговата важност, тогава можем да разберем, че му се полага голяма награда, чак до опрощаване на греховете. Но какво толкова велико е извършил с това, че се е оженил?
Виждаме също, че произнасянето на молитвата Таханун е нещо важно. Тя включва тринадесетте качества на милосърдието и падането по лице. Но ако в синагогата присъства младоженец, Таханун не се произнася. Трябва да разберем каква е важността на това, че се е оженил, щом през всичките седем дни на „седемте благословии“ заради неговото присъствие се отменя една толкова важна молитва, само защото е взел жена, която сега се нарича невеста.
Според буквалния смисъл съществуват много обяснения. Но трябва да изтълкуваме това по пътя на духовната работа и да разберем на какво идва да ни научи.
Грешникът Есав обозначава състояние, в което човек вече е достигнал до осъзнаване на злото в света. Зло се нарича онова, което пречи на всички творения да достигнат до благото и наслаждението, заради които е създаден светът. Когато човек напълно осъзнае, че това зло е желанието за получаване за себе си, то се нарича Есав, от думата асия (действие), защото „Есав“ и „действие“ имат общите коренни букви айн-шин. Тогава влиза в сила правилото „отдалечи се от злото“. Защото преди човек да осъзнае, че желанието за получаване се нарича зло, той не може да се отдалечи от него и да не се вслушва в гласа му.
След това започва свойството „и прави добро“. „Прави добро“ означава приемане на бремето на Небесата. Но човек не може сам да се удостои със свойството „жена, която се бои от Твореца“, а трябва да го получи свише, както е казано: „На идващия да се пречисти му помагат“. А книгата „Зоар“ казва, че му се дава душа. Именно това е помощта, която човек получава. Излиза, че тази душа се е родила благодарение на това, че Твореца е чул гласа му, когато е дошъл да се пречисти. Тази душа се нарича дъщеря, родена от Ишма-Ел („Ишма-Ел“ означава „Твореца ще чуе“), защото Твореца чува молитвата му, след като човек е достигнал до осъзнаването на злото, наречено Есав.
Както е казано: „И отиде Есав и взе Махалат, дъщерята на Ишмаел“. „И отиде“ означава, че се издигнал на по-висока степен, след като достигнал до осъзнаването на злото, наречено Есав, и дошъл при Ишма-Ел. Тоест тогава започнал да се занимава със свойството „прави добро“, като се молел на Твореца да чуе молитвата му и да му даде свойството душа, както казва книгата „Зоар“. За това е казано: „И взе Махалат“, тоест придобил свойството опрощаване на греховете, тъй като „Махалат“ и „опрощаване“ имат общия корен мем-хет-ламед. Благодарение на това той се удостоил с дъщеря, родена от факта, че Твореца е чул молитвата му. Това се нарича дъщеря на Ишма-Ел. И всичко се извършва в следния ред:
- Това е стремежът да види истината, доколкото разбира, че желанието за получаване за себе си му причинява зло. Тогава той може веднъж завинаги да реши да не го използва. Това състояние се нарича Есав.
- След това се удостоява да вземе жена, което става чрез опрощаването на греховете. Тогава той придобива възможност да се удостои с това.
Въпросът за жената, наречена душа, която му се дава свише, можем да разберем според обясненото в „Предисловие към Учението за десетте сфирот“ (точки 53–55), където е казано: „Тогава Твореца, благословен да е Той, му помага и човек се удостоява с явното управление, тоест с разкриването на лика. Тогава се удостоява с пълно завръщане, което означава, че отново се слива с Твореца, благословен да е Той, с цялото си сърце, душа и сила, както неизбежно следва от постигането на явното управление. От само себе си се разбира, че онзи, който се е удостоил с това явно управление, е уверен, че няма повече да съгреши, както човек е уверен, че няма да отреже собствените си крайници и да си причини ужасни страдания. Също така е уверен, че няма да остави някоя заповед неизпълнена, когато има възможност веднага да я изпълни, както човек е уверен, че няма да пропусне нито едно наслаждение от този свят или голяма изгода, която му се предоставя“. Това завръщане се нарича опрощаване на греховете.
Съгласно правилото, че всички заповеди произлизат от корен и клон, тоест всяка заповед в материалния свят има свой корен в духовното, можем да кажем, че оттук следва следното: и в материалния свят, когато човек взема жена, му се прощават греховете, което е намек за духовното.
От казаното можем да изтълкуваме думите на мъдреците: „Как се танцува пред невестата?“. Не е казано: „Как се танцува пред младоженеца?“. А относно сватбената трапеза е казано: „Всеки, който се наслаждава на трапезата на младоженеца и не го весели“ (трактат „Брахот“, стр. 6), нарушава петте гласа: „гласа на радостта и гласа на веселието, гласа на младоженеца и гласа на невестата, гласа на онези, които казват: „Благодарете...““. Не е казано, че трябва да се весели невестата. Не е казано също, че има трапеза на невестата, а само трапеза на младоженеца. Но откриваме, че на сватбата на Яаков трапезата била устроена от Лаван, както е казано: „И събра Лаван всички хора от онова място и устрои пир“. Тоест трапезата била от страна на невестата – бащата на невестата устроил трапезата, а не Яаков, който бил младоженецът.
Според обясненото от моя баща и учител (Баал Сулам), благословена да е паметта на праведника, младоженец се нарича свойството Тора, а невеста – свойството вяра. Оттук можем да изтълкуваме това, за което попитахме. По отношение на вярата, докато човек не се удостои с постоянна вяра, той преживява подеми и падения. Защото човек е роден с кли за получаване и това кли го задължава да се занимава само с онези неща, за които разумът му показва, че си струва да полага усилия, тоест че от тях ще произлезе изгода за желанието за получаване за себе си. Иначе човек не е способен да действа.
Тъй като вярата е над знанието, тоест знанието не я приема, тук има подеми и падения. Това състояние се нарича танц. Виждаме, че когато танцуват, хората повдигат краката си и отново ги спускат. Това ни подсказва, че думата за „крака“ на иврит (раглаим) има същия корен като думата „разузнавачи“ (мераглим) – рейш-гимел-ламед. Защото в момента, когато човек трябва да приеме върху себе си бремето на Небесата и да работи за Твореца единствено лишма (заради Нея), веднага идва разумът и му казва да не бъде прибързан, а най-напред да провери каква полза ще получи и дали наистина си струва да работи за Твореца, без да получава възнаграждение.
Затова, когато повдига краката си, тоест когато върви над знанието и разума, това се нарича „повдигане на краката от земята“. Но човек не винаги има сили да надделее и да върви над знанието. Тогава отново стъпва с краката си на земята. За това е казано: „Как се танцува пред невестата?“ (трактат „Ктубот“, гл. 16, стр. 2). „Пред невестата“ означава по време на подем, наричан лице. Какво трябва да каже тогава за невестата? Каква възхвала е открил във вярата, тоест какво е видял в нея, заради което може да се каже, че е приел върху себе си бремето на вярата?
Бейт Шамай казват: „Невеста, каквато е“. Тоест човек приема върху себе си вярата според степента, в която усеща нейната важност. Това означава, че не е необходимо да открива в нея някаква особена възхвала. Дори да не усеща никаква нейна важност, той я приема върху себе си, защото трябва да вярва, че цялата ни възхвала се състои в това да можем да приемем тази работа върху себе си, вярвайки, че такова е желанието на Твореца. Не бива да търси никакви нейни достойнства, а трябва просто да вярва и да я приеме върху себе си чрез преодоляване, „като вол под ярема и като магаре под товара“.
Бейт Хилел казват: „Красива и благочестива невеста“. Тоест човек трябва да каже за онова, което вижда: „Очи имат, а не виждат“, а за онова, което чува: „Уши имат, а не чуват“. Защото виждането не е непременно с очите – съществува и виждане в мисълта. Разумът му показва картини, които противоречат на вярата и той многократно чува как разумът го убеждава, че работата заради Небесата не е за него. На всичко това трябва да се противопостави и да си каже: „Очи имат, а не виждат“. Тоест онова, което разумът му казва и с което го убеждава, не е истина. Това се нарича: „Очи имат, а не виждат истината и уши имат, а не чуват истината“. Затова мислите, които желанието за получаване за себе си му внушава, не са истинни. И човек трябва да си каже, че тя наистина е „красива и благочестива невеста“, но засега той не е достоен да види истината.
Истината е, че цялото благо и наслаждение, което желанието за получаване може да получи в своите келим, не е нищо повече от тънко светене в сравнение със светлината, обличаща се в отдаващите келим. Това се нарича „красива невеста“. Но човек не винаги е способен да надделее над своя разум и знание. Затова във вярата има танц, за което мъдреците са казали: „Как се танцува пред невестата?“. Тоест какво трябва да се каже за лицето на невестата? А „лице“ се нарича, както е казано: „Мъдростта на човека озарява лицето му“. Тогава човек трябва да каже каква възхвала е открил в невестата, наречена „вяра“. В това се състои разликата между Бейт Шамай и Бейт Хилел: дали да каже „невеста, каквато е“ или „красива и благочестива невеста“.
Младоженецът се нарича „Тора“, а Тора се нарича „дар“. Тук няма танци, защото когато човек получава дарове, няма основание да се каже, че се намира в падение, тоест че не иска да получава дарове. Само там, където се изисква усилие и човек трябва да надделее над разума, може да се каже, че веднъж успява да надделее, а друг път – не. Но когато получава дарове, не може да се каже, че не изпитва потребност от тях. Затова не е казано: „Как се танцува пред младоженеца?“, а: „Как се танцува пред невестата?“.
По отношение на трапезата е казано: „Всеки, който се наслаждава на трапезата на младоженеца“, а не: „Всеки, който се наслаждава на трапезата на невестата“. Както вече бе казано, младоженецът се нарича „Тора“, а Тора се нарича „дар“, както са казали мъдреците: „От Матана към Нахалиел“ (трактат „Ерувин“, 54). Какво означава написаното: „От пустинята към Матана, от Матана към Нахалиел, от Нахалиел към Бамот, а от Бамот към долината“? Казал му: „Ако човек превърне себе си в пустиня, която всеки тъпче, Тора му се дава като дар. А след като му е дадена като дар, Твореца му я дава като наследство, както е казано: „От Матана към Нахалиел“.“ Думите „наследство“ и „река“ на иврит имат общия корен нун-хет-ламед.
Известно е, че Твореца има много имена. Те съответстват на онова, което Той разкрива пред нисшите. Тоест името зависи от степента на Неговото отдаване на нисшите. С други думи, Той им дава изобилие според степента, в която са достойни да го получат. А тъй като сред нисшите съществуват множество различия, както е казано: „Както лицата им не си приличат, така и мненията им не си приличат“, в човека също настъпват различни състояния по пътя на духовната работа. Затова изобилието на Твореца се проявява в множество степени. Самият Творец няма никакво име, защото „никаква мисъл не Го постига“. Но както е казано: „От действията Ти Те познаваме“. Тоест според светлината, която Той дава, с такова име Го наричаме.
Тора нарича Твореца с името „младоженец“. А свойството вяра се нарича „невеста“. Целта на Творението се състои в Неговото желание да наслади Своите създания. Целият свят се наслаждава от Неговото желание да отдава наслаждение, защото Той дава жизнена сила дори на клипот (обвивките), иначе те не биха могли да съществуват в света. Но както казва книгата „Зоар“, те получават само тънко светене, докато в Тора и заповедите са облечени благото и наслаждението. Това е тайната на казаното: „Цялата Тора е имената на Твореца“, а Неговото име е „Добър и Творящ добро“.
Затова Твореца се нарича „младоженец“, защото отдава на нисшите. Творенията се наслаждават на онова, което Той им дава, и всички наслаждения, на които се наслаждава светът, се наричат „трапеза“. Излиза, че целият свят се наслаждава на трапезата на Царя. Но сред нисшите съществуват различия: едни вярват, че тази трапеза е дадена от Царя, а други не вярват, че тя е дадена от Твореца, наричан „Цар“. Според степента на Неговото отдаване Той се нарича „младоженец“. За това мъдреците са казали: „Всеки, който се наслаждава на трапезата на младоженеца и не го весели, нарушава петте гласа“. Тоест дори човек да вярва, че това е трапезата на младоженеца и да Му благодари за наслаждението, което получава, съществува по-висока степен: той трябва да весели Царя с това, че се наслаждава.
Но ако Твореца се нарича „младоженец“, защо се казва, че трябва да Го веселим? Известно е, че радостта възниква, когато човек придобие нещо ново, към което се е стремял. Получаването му поражда радост. Но нима може да се каже, че на Твореца, не дай Бог, нещо Му липсва и когато го получи, Той се радва?
В книгата „Зоар“ (глава „Берешит“, стр. 146) е казано: „От деня, в който е сътворен светът, не е имало пред Твореца по-голяма радост от онази, с която ще се радва с праведниците в бъдеще.“ Трябва да разберем и това изказване: как е уместно да се каже, че Твореца получава радост? Но както изучаваме, целта на Творението е да наслади Своите създания. Когато нисшите получават благото и наслаждението, които Той е приготвил за тях, това Му доставя радост. Както е известно от притчата за царя, който имал кула, пълна с всякакви блага, но нямал гости.
Следователно трапезата се отнася към Твореца в свойството „младоженец“, което представлява Тора, дар и Нахалиел. Когато творенията получават благото и наслаждението, наречени „трапеза“, те трябва да получават всичко заради отдаване, а не заради себелюбиво получаване. За това мъдреците са казали: „Онзи, който се наслаждава на трапезата на младоженеца и не го весели“, а получава заради себе си, „нарушава петте гласа“. Петте гласа сочат съвършенството на степента, която трябва да се разкрие пред творенията. Тоест Неговото желание да наслади Своите създания се разкрива в пет степени, наречени петте части на душата: нефеш, руах, нешама, хая и ехида.
Затова мъдреците казват: „Онзи, който се наслаждава на трапезата на младоженеца и не го весели“. Това означава, че намерението му при наслаждаването на трапезата не е да достави радост на Твореца с това, че целта на Творението достига до своето окончателно поправяне, а да получи заради собствената си изгода. Поради това петте гласа, тоест степента НаРаНХаЙ, която трябва да се разкрие, го отминават. Защото върху кли за получаване заради себе си е извършено съкращаване и светлината не се разпространява в това място. То се нуждае от поправяне, тоест от намерение заради отдаване. Но той не обръща внимание на това и поради тази причина възпрепятства изобилието да достигне до нисшите.
От казаното следва, че мъдреците настояват и ни предупреждават, че трябва да се подготвим за голяма духовна работа и усилия:
- Да вярваме, че всяко наслаждение, което получаваме в света, се нарича „трапезата на Царя“. Трябва да вярваме в това, защото за всяко наслаждение мъдреците са установили особена благословия – както за молитвата и Тора, така и за материалните наслаждения.
- Да се стараем всички наслаждения, които получаваме от трапезата на Царя, да бъдат заради отдаване, а не заради лична изгода.
А когато Твореца дава на нисшите свойството „невеста“, тоест свойството вяра, това още не се нарича „трапеза“. Там има подеми и падения и затова има „танци“.