Барух Шалом а-Леви Ашлаг (РАБАШ)

Връзката между Песах, маца и марор

Статия 14, 1987 г.

В Агада е казано: „В памет на Храма, по обичая на Хилел. Така правел Хилел, когато Храмът съществувал: обвивал заедно песах, маца и марор и ги изяждал заедно, за да изпълни казаното: „с маца и горчиви треви да го ядат"."

Трябва да разберем това по отношение на духовната работа. Какво ни подсказва връзката между тези три неща, които той ядял заедно?

И за да разберем какво представлява пасхалната жертва песах, принесена по време на Изхода от Египет, когато излезли от робството, в което пребивавали по време на египетското изгнание, трябва първо да разберем какво е египетското изгнание — от какво са страдали там.

За марора в Агада е казано: „Този марор, който ядем — защо го ядем? Защото египтяните вгорчили живота на бащите ни в Египет, както е казано: „И вгорчиха живота им с тежка работа... с която ги принуждаваха насилствено"."

Трябва да разберем какво означава „и вгорчиха живота им с тежка работа" в духовната работа. Известно е, че духовната работа е, когато работим заради Твореца, когато се удостояваме да бъдем слети с Извора на живота. Именно когато работим заради отдаване, тогава е времето да получим благото и наслаждението, което Твореца е създал, за да дава добро на Своите творения. С други думи, спасението от Твореца идва в келим на отдаване.

А относно това, че висшето благо идва в келим на отдаване, следва да различим два аспекта:

1. Висшето благо идва, за да създаде келим на отдаване.
2. Светлината идва, след като вече има келим на отдаване.

Това означава, че когато човек иска да върви по пътя на отдаване на наслада на своя Създател, а не за собствена изгода, тялото се съпротивлява с всички сили и не му позволява да извърши нито едно действие, като отнема от него цялата енергия — онези сили, които е имал, за да извършва действия в името на Небесата.

А когато човек вижда истината такава, каквато е — тоест вижда колко е потопен в себелюбието и в тялото му няма нито една искрица, която да му позволи да направи нещо заради отдаване, и тъй като в това състояние човек вече е достигнал до истината, тоест е стигнал до осъзнаването на злото и до това, че няма никакъв начин да получи сили, за да помогне на себе си, остава му само едно — да извика към Твореца да му помогне, както е казано: „И застенаха синовете на Исраел от работата, и извикаха, и вопълът им се издигна към Твореца от работата."

Както са казали мъдреците: „На идващия да се пречисти помагат." А книгата Зоар пита: „С какво?" И отговаря: „Със света душа."

Излиза, че „и огорчиха живота им" означава, че не им давали да работят заради отдаване, което води до сливане с Извора на живота, а египетската клипа и фараонът властвали над синовете на Исраел чрез властта на себелюбието, така че те не могли да направят нищо против волята на египтяните. И в това се състояло изгнанието — тоест искали да излязат от него, но не успявали.

И оттук следва обяснението на стиха: „И застенаха синовете на Исраел от работата" — за каква работа се говори? Следва да кажем: за духовната работа, която се нарича тежка работа, тъй като им е било тежко да работят заради отдаване, понеже египтяните и фараонът, царят на Египет, им предавали своите мисли и желания. С други думи, тъй като египетската клипа е преди всичко себелюбие, египтяните властвали над народа на Исраел, за да върви и народът на Исраел по техния път, наричан „себелюбие". И на Исраел му е било тежко да преодолее тези мисли. Затова е казано: „И застенаха синовете на Исраел от работата" — тоест когато вървели по египетския път, тоест заради получаване, тялото им давало енергия и не им е било тежко да служат на Твореца. Защото е известно, че египтяните са служели на Твореца, както са казали мъдреците ни по повод казаното (мидраш Танхума, гл. Бешалах): „И взе той шестстотин колесници" — (и ако попиташ) откъде египтяните имали добитък, нали е казано: „И измря целият египетски добитък" — от онези, които се боели от словото на Твореца, както е казано: „Онзи от слугите на фараона, който се боеше от словото на Твореца, прибра слугите си и добитъка си в домовете." И оттук мъдреците казали, че боящият се от словото на Твореца ще стане пречка за Исраел.

А Раши извежда оттук: „Раби Шимон казваше: „Най-добрия сред египтяните — убий, на най-хубавата сред змиите — смажи главата"." И от казаното излиза, че най-тежката работа за тях е била работата в полето, защото поле се нарича светата Шхина, както е известно, че Малхут се нарича поле.

И им е било трудно да приемат върху себе си бремето на небесата заради отдаване, а египтяните искали те да извършват светата работа заради получаване и им давали да разберат, че това се нарича „боящият се от словото на Твореца".

Но оттук, от този аспект, произлязла пречка за Исраел — тоест за свойството Яшар-Ел (право към Твореца). А те искали всичко, което правят, да бъде единствено за тяхна собствена изгода, и оттук произлязла пречката.

Тоест пречката възниквала главно когато египтяните говорели с Исраел на езика на страха от Небесата и от този език произтичат всички пречки за Исраел. Докато ако египтяните бяха говорили на езика на светските, народът на Исраел без съмнение щял да избягат от тяхното влияние, когато идвали при тях със своите мисли и желания.

И от казаното следва да обясним стиха (Шмот): „И поробиха египтяните синовете на Исраел с принудителен труд (бе-парех)." И мъдреците ни обяснили — бе пе рах (с ласкава уста). И трябва да разберем какво означава „ласкава уста" в духовната работа.

Но, както бе казано по-горе, египтяните говорели с мисли и желания, подтикващи да се служи на Твореца, но заради получаване и това се нарича „ласкава уста". С други думи, с намерение заради получаване тялото се съгласява повече да извършва светата работа и не е нужно намерение заради отдаване.

Излиза, че с тези думи те довели Исраел дотам, че работата им станала тежка по време на приемането на бремето на небесата, и затова всеки от Исраел казвал, че духовната работа заради отдаване е нещо извънредно тежко.

Ето защо египтяните им внушавали мисли, че е по-изгодно да се работи заради получаване, защото по този начин те ще виждат, че всеки ден напредват в добрите дела. Докато в работата на свойството Исраел те самите виждат, че е тежко и доказателство за това е, че не виждат никакъв напредък в работата.

Излиза, че „ласкава уста" означава, че те давали на Исраел да разбере — ако тръгнат по техния път, работата е по-лека и това се нарича рах (ласкав, мек), тоест че по-лесно ще е да напредват в духовната работа.

И с тези доводи египтяните „вгорчавали живота им с тежка работа" — тоест непрестанно обяснявали на Исраел, че работата на Исраел се нарича тежка работа и не е за тях.

„С глина" (ба-хомер) — тоест египтяните обяснявали на Исраел тежестта (хумра) на отдаването, докато работата на египтяните щяла винаги да бъде бяла (лаван), тоест нямало да усетят никаква тъмнина в работата, а тялото щяло да се съгласи с нея. И това се нарича „с тухли" (бе-левеним) — тоест работата на египтяните винаги щяла да бъде бяла (леваним), без петна и нечистотии, а те винаги щели да бъдат в съвършенство. И с това наистина довели дотам, че на Исраел му станало тежко да работи в името на Небесата.

Тоест тежката работа произтичала от това, че египтяните непрестанно им говорели за тежестта (хомер) в работата на отдаване и за белотата (левеним), която има в тяхната работа, и за страха на египтяните.

Както бе казано, от боящия се от Твореца произлязла пречка за Исраел. Тоест оттук произтекла тежката им работа в полето — тоест в небесната Малхут, която искали да приемат върху себе си, но не могли.

И раби Шимон казва по тази причина, заради боящия се от словото на Твореца: „Най-добрия сред египтяните — убий, на най-хубавата сред змиите — смажи главата."

И следва да обясним думите на раби Шимон: „Най-добрия сред египтяните — убий."

С други думи, онова, за което египтяните казват, че е добро — убий, защото мъдреците ни са казали: „На идващия да те убие — изпревари го и го убий." Тоест онова, за което египтяните ти казват, че е добро, тоест че този път е подходящ за вървене по него — знай, че той иска да те убие в духовния живот. Затова убий тези мисли.

„На най-хубавата сред змиите — смажи главата" — ако змията, тоест злото в човека, те съветва, че този път е добър за теб и ти дава да го разбереш с дълбоко разбиране и ясен разсъдък, по начина, по който змията дошла при Хава — не спори с нея, а смажи главата ѝ, тоест целия рационален разум, с който тя обяснява — смажи този разум. С други думи, трябва да се върви над знанието.

А сега ще изясним какво е маца. По отношение на духовната работа следва да обясним думата маца като произлизаща от думата „раздор" (мерива). „Маса (Изпитание) и Мерива (Раздор) — заради препирнята на синовете на Исраел и заради това, че те изкушавали Твореца, казвайки: „Твореца сред нас ли е или не?"" (Бешалах, шевии).

За Мерива (Раздор) Таргумът казва: „у-мацута (Раздор) — ал де-ницу бней Исраел (заради препирнята на синовете на Исраел)." Излиза, че маца произлиза от думата мацута, тоест народът на Исраел имал разпра с Твореца за това защо Той прави да е толкова тежко да се работи заради отдаване и защо въпреки усилията им да излязат от египетската власт, те не само не напредват, а виждат, че вървят назад, а не напред.

Тоест това, че усещат вкуса на горчивината (марор) в работата си, ги подтиква към разпра с Твореца, а раздорът се нарича свойство на маца. И ние виждаме тези оплаквания, когато народът на Исраел се препирал с Моше по този повод — тоест от това, което виждали: когато започнали да работят в името на Твореца, те станали по-лоши, както е казано (Шмот): „И рекоха им: „Нека Твореца погледне към вас и отсъди — задето направихте духа ни омразен в очите на фараона..."."

И тези оплаквания, отправени към Моше, Моше изрекъл пред Твореца, както е казано: „И се върна Моше при Твореца и каза: „Господи! Защо стори зло на този народ, защо ме изпрати Ти? Защото откакто дойдох при фараона, за да говоря от Твое име, стана само по-зле на този народ, а да избавиш — не си избавил народа Си!"."

Следва да обясним оплакванията, които те имали към Моше, когато казали: „Нека погледне... и отсъди..." Това означава, че те се препирали с Моше, тъй като Моше им казал да повярват в Твореца и тогава те ще излязат от властта на тялото, а в тялото властва фараонът, царят на Египет, който „притеснява" светостта. И те започнали работа в ума и сърцето и видели, че тялото, тоест свойството фараон, започнало да властва над тях — тоест на всичко, което искат да направят в духовната работа, тялото се съпротивлява най-ожесточено. А преди да започнат да вървят по пътя на Моше, те имали сили за работата, а сега каквото и да правят, тялото го отвращава. Затова казали на Моше: „Вие направихте духа ни омразен в очите на фараона" — тоест тялото ни се отвращава от духа ни в духовната работа, откакто започнахме да вървим по пътя на отдаване.

А после Моше отишъл при Твореца с оплакванията на Исраел, които се препирали с него заради това, че дошъл при тях с поръчение от Твореца. Както е казано: „И се върна Моше при Твореца...: „Защо стори зло на този народ, защо ме изпрати Ти?"" (Тоест какви са оплакванията?) И каза: „Откакто дойдох при фараона, за да говоря от Твое име, стана само по-зле на този народ, а да избавиш — не си избавил...!"

И смисълът е: „Откакто дойдох при синовете на Исраел" — при телата им, наричани свойство фараон, „за да говоря от Твое име" — тоест за да започнат всички да работят в името на Небесата. Както е казано: „От Твое име." Логиката несъмнено повелява, че тъй като всеки човек иска само истината — нима ще се намери глупец на света, който да поиска да върви по лъжовен път? Разбира се, всеки иска истината; общоприето е, че ако за някого е известно, че лъже, никой не иска да го слуша.

А тук те казали: защо, когато Моше дошъл и им казал да вървят по пътя на истината, тялото, наречено фараон, прави духа ни омразен, когато започваме тази работа?

И затова те негодували срещу Твореца — защо сега са станали по-лоши, отколкото преди Моше да дойде при тях като пратеник на Твореца, с намерението да ги изведе от изгнанието. И защо сега виждат, че навлизат в изгнанието още повече — фараонът властва над телата с по-голяма сила и с още по-логични мисли всеки път им подхвърля ново оправдание? Ако е така, излиза, че положението на синовете на Исраел в работата е било по-добро преди идването на Моше при тях като пратеник на Твореца. Но сега те виждат, че телата им, тоест свойството фараон, властват напълно над синовете на Исраел. Тоест вместо да имат приповдигнато състояние на духа в момента, когато знаят, че вървят по истинския път какво станало? Обратното! Защото в очите на тялото, наречено фараон, какъв дух имали те? Както е казано: „Вие направихте духа ни омразен в очите на фараона" — тоест тялото им казвало: какво състояние на духа има в работата на отдаване.

А „направи омразен [духа]" означава лош дух, тоест те не могат да понесат този дух. Не могат да понесат това състояние на духа и искат да избягат, както се бяга от воня. Тоест вместо работата по пътя на истината да донесе приповдигнато състояние на духа — тоест човек да иска постоянно да остава в него — тук станало обратното: от работата на отдаване те получили зловонно състояние на духа, което означава, че искат да избягат от него и не могат да го понесат нито за миг. Както бе казано, те казали на Моше: „Вие направихте духа ни омразен..." И недоволството на Исраел Моше предал на Твореца. И Моше попитал: „Защо ме изпрати Ти?"

И Твореца отговорил на Моше, както е казано: „И каза Твореца на Моше: „Сега ще видиш какво ще сторя на фараона, защото със силна ръка ще ги пусне"."

А отговорът защо Той прави работата на отдаване толкова тежка е: защото Аз искам да се разкрие „силната ръка", както е казано: „Защото със силна ръка ще ги пусне и със силна ръка ще ги прогони от земята си."

А в кой случай е нужна „силна ръка"? Именно когато другият се съпротивлява с всички сили — тогава може да се каже, че трябва да се използва „силна ръка". Но не може да се каже, ако другият е слабак, че трябва да се постъпва с него със „силна ръка". Това е като притчата, която моят баща и учител е разказвал, че в света е така: когато двама се карат, понякога стигат до бой. И онзи, който вижда, че не може да надделее, грабва нож. А другият, виждайки ножа, взема пистолет. А когато първият вижда пистолета, той взема пушка и така нататък — докато единият взема картечница, а срещу картечницата другият взема танк. Но никога не сме чували, ако някой вземе тояга и иска да удари с нея, другият да вземе танк, за да се бие с онзи, който е взел тояга.

Също така и в духовната работа — не може да се каже, че трябва да се действа срещу фараона със „силна ръка", ако фараонът не показва голяма съпротива. А тъй като Твореца искал да му разкрие тук „силна ръка", Той трябвало да ожесточи сърцето на фараона, както е казано: „Защото Аз ожесточих сърцето му и сърцето на слугите му, за да поставя тези Мои знамения сред тях."

Но трябва да разберем смисъла на казаното, че Твореца е ожесточил сърцето на фараона, понеже е искал да извърши знамения, за да стане известно името на Твореца. Нима Твореца има недостиг, не дай боже, и Му липсва това да знаят, че Той може да извършва знамения и чудеса? И освен това какво ни подсказва това в работата, което трябва да знаем за поколенията?

Съгласно казаното от моя баща и учител по повод въпроса, зададен от Авраам, след като Твореца му обещал, както е казано (Лех Леха, шиши): „И каза му: „Да ти дам тази земя, за да я наследиш." И каза той: „По какво ще позная, че ще я наследя?" И каза на Аврам: „Да знаеш, че чужденци ще бъдат потомците ти в чужда земя, и ще ги поробят, и ще ги угнетяват четиристотин години... А след това ще излязат с голямо богатство"."

И той попитал: какъв е отговорът на въпроса, зададен от Аврам — „По какво ще позная, че ще я наследя?" Тоест какво означава отговорът, даден му от Твореца?

Отговорът бил: „Да знаеш, че чужденци ще бъдат потомците ти в чужда земя... и ще ги угнетяват... А след това ще излязат с голямо богатство." И той попитал: от Писанието личи, че този отговор е бил достатъчен, защото Аврам повече не попитал. А ние виждаме, че Аврам често спори с Твореца, както в случая с жителите на Сдом, когато Твореца казал на Аврам: „Викът на Сдом и Амора е голям."

А тук, когато му казал: „Да знаеш" — личи, че той приел отговора с удовлетворение.

И той (Баал Сулам) казал: Тъй като Авраам видял колко голямо е наследството, обещано на синовете му, той разсъждавал съгласно правилото, че няма светлина без кли — тоест не може да има напълване без хисарон (недостиг), и не виждал синовете на Исраел да имат нужда от толкова високи степени и постижения във висшите светове. Затова попитал Твореца: „По какво ще позная, че ще я наследя?" — нали нямат келим и нужда от толкова голямо наследство, каквото ми показваш, че ще дадеш на синовете ми. Нали нямат нужда от него!

И на това Твореца му отговорил: Аз ще им дам нуждата от светлините, така както ще им дам светлините. Тоест Твореца ще им даде и светлината, и кли. Не мисли, че давам само висшето благо — Аз им давам и потребността, наречена кли, и висшето благо, наречено напълване на хисарон.

И чрез това, че народът на Исраел ще бъде в египетското изгнание четиристотин години — а четири е цялостна степен, състояща се от четири стадия (бхинот) — чрез това, че ще бъдат в изгнание в чужда земя, тоест египтяните ще предадат на Исраел желанието за себелюбиво получаване, а това желание не принадлежи на светостта, и се нарича ерец (земя) от думата рацон (желание), и те ще поискат да избягат от това желание — в този момент, когато Аз направя така, че да не могат да излязат от тази власт със собствени сили, а ще видят, че единствено Твореца може да им помогне, и няма да им остане друг избор, освен да помолят Мен за помощ — това е както са казали мъдреците: „На идващия да се пречисти помагат." И книгата Зоар казва, че помощта се състои в това, да им дадат света душа. И чрез множество молитви, когато ще молят Твореца за помощ, те всеки път ще получават по-висока степен, и чрез това у тях ще се появи нуждата да молят Твореца, и това ще ги подтиква да молят Твореца и да получават по-висока степен. А след това Аз ще мога да им дам наследството.

Излиза, че Твореца нарочно прави така, че те да не могат да надделеят, за да придобият келим.

Излиза, че ожесточаването на сърцето, извършено с фараона, е станало, за да има възможност да се получи нужда от висшите светлини. Докато ако нямат тежка работа, няма да имат нужда от големите светлини, както в горната притча.

Защото срещу онзи, който се кани да се бие с другия — с ръка или с тояга — противникът му няма нужда да вземе танк или оръдие. Затова, за да имат низшите нужда да получат големи светлини, срещу тях трябва да стоят силни клипот, и за да ги разбие, човек е длъжен да привлече големи светлини, иначе би се задоволил с малкото. Излиза, че властта на фараона чрез ожесточаването на сърцето му води до привличане на големи светлини. И с това ще разберем зададения от нас въпрос: нима за да „постави знаменията Си", тоест за да стане известно на другите народи, че Твореца може да върши чудеса и знамения — заради това, тоест за да Го почитат, Той е предизвикал ожесточаване на сърцето? Нима Твореца се заяжда с творенията Си? Тоест прави нещо против волята на творенията? Нали цялата цел на Сътворението е да дава добро на Своите творения, а тук излиза обратното — че Той предизвиква ожесточаване на сърцето на творенията, за да видят всички Неговото величие и всемогъщество.

А от казаното ще разберем нещата просто: понеже фараонът и Египет означават властта на желанието за получаване, намиращо се в творенията. И за да имат творенията нужда да получат големите степени, приготвени за тях от Твореца, и както бе казано по-горе от моя баща и учител — чрез това, че няма да могат да преодолеят желанието си за получаване, у тях ще се пробуди стремеж към сливане с Твореца. И това е дошло при тях по заслуга на праотците, на които Твореца обещал, че синовете им ще се удостоят с благото и наслаждението, които Той е създал за творенията. Затова направил ожесточаване на сърцето — за да имат нужда да молят Твореца да им помогне. А помощта Му идва, както казва книгата Зоар, чрез това, че Той им дава света душа.

Излиза, че при всяко преодоляване те привличат малко сияние свише и чрез това в крайна сметка ще придобият келим — тоест нуждата от онова наследство, което Твореца е обещал на праотците. Следователно казаното: „За да поставя тези Мои знамения" — не е за благото на Твореца, а за благото на творенията. Това означава, че чрез ожесточаването на сърцето, което Той извършва над фараона — тоест че тялото всеки път става все по-упорито и не позволява на човека да върши действия заради отдаване, но тъй като човек копнее за сливане с Твореца, той е длъжен да се старае всеки път да влага все по-големи сили, иначе няма да може да го победи. А за да получи по-големи сили, няма друг начин, освен да се моли на Твореца, защото само Той може да му даде подходящите за това сили.

А силите от Твореца са, както бе казано: Твореца му дава всеки път духовна сила, наречена душа, светлина на Тора. Тоест всеки път, съобразно с преодоляването, което трябва да извърши, той получава „буквите на Тора" — и това се нарича: „За да поставя тези Мои знамения" — тоест за да се разкрият буквите на Тора за Исраел, Той трябва да създаде нужда от тях. И това означава, че Твореца дава ожесточаване на сърцето за благото на творенията.

От казаното ще разберем онова, което казахме по-горе — че имаме нужда от висше благо за създаването на келим, с други думи, келим да бъдат годни да получат висшата светлина. И тази помощ се нарича: светлината идва, за да създаде келим на светост, които ще искат да работят заради отдаване. Както бе казано по-горе за: „На идващия да се пречисти помагат."

А след като вече е постигнал келим, които искат да отдават на Твореца, идва висшето благо като напълване, а не за да създаде келим.

В този смисъл, когато вече има желание към Твореца, той повече не се нуждае от ожесточаване на сърцето, за да получи светлината на Тора. Защото съгласно правилото, когато човек работи за собствена изгода, при него идва друга мисъл — че и оттук, тоест от това наслаждение, наречено наслаждение от покоя, „и от него не сваляй ръка". Излиза, че наслаждението от покоя го кара да няма нужда от по-високи степени, а се задоволява с малко. Затова Твореца е трябвало да даде ожесточаване на сърцето — тоест човек вижда, че не може да направи нищо за Твореца. С други думи, докато не е приготвил всичките си келим заради отдаване и все още се намира в себелюбие, те му дават удовлетворение от това, че се е удостоил малко да работи в името на Небесата. Тъй като сам усеща, че работи в името на Небесата, от това има удовлетворение и не е способен да копнее за по-високи степени. Следователно излиза, че не е имало място за разкриване на буквите на Тора. И затова всеки път, когато получи някаква помощ свише, а после падне от своята степен и отново иска да влезе в светостта, той е длъжен да получи помощ наново, както е казано за фараона при наказанието с градушката: „И изпрати фараонът, и повика Моше... „Твореца е праведен, а аз и народът ми сме грешници"." А след това е казано: „Иди при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му... за да поставя тези Мои знамения сред тях."

И този ред продължава, докато човек поправи всичките си келим, принадлежащи на дадената степен и тогава започва редът на навлизане на светлините.

Но когато вече се е удостоил с келим на светост, както бе казано — тоест цялото му желание е да отдава на своя Създател, не се казва: „Сега казвам, че вече съм Ти дал много и сега искам малко да си почина, защото трябва да получавам и за собствена изгода." Но на онзи, който има единствено желание да отдава, не е нужно да му се дава ожесточаване на сърцето, както когато е нужно да се създаде потребност в периода на изграждане на келим на отдаване, както бе казано — защото нищо подобно не съществува у онзи, който вече се е удостоил с желание да отдава, а единственото му желание е винаги да отдава на Твореца.

И от казаното излиза, че когато човек притежава единствено желание да отдава и иска само да доставя наслаждение на Твореца, тогава започва да размишлява какво липсва на Твореца, за да може да Му даде онова, което Той няма. Затова стига до решението, че Твореца няма никаква потребност, освен тази, че е създал света с намерението да дава добро на Своите творения, за да получат творенията от Него благо и наслаждение. И затова се насочва да поиска от Твореца да му даде благо и наслаждение, защото може да се каже, че именно това Му липсва — низшите да получат от Него големите светлини, приготвени за творенията, и от това, може да се каже, Твореца се наслаждава. Докато ако низшите не са способни да получават светлината на Тора, наричана „буквите на Тора", горе сякаш има потребност. И в това е смисълът на казаното от мъдреците (трактат Санедрин, 46): „Когато човек страда, какво казва Шхина (Божественото присъствие)? Тежка ми е главата, тежка ми е ръката!" Оттук следва: кога горе има удовлетворение? Само когато творенията имат благо и наслаждение!

И затова в същото време няма място за ожесточаване на сърцето, а времето, когато свише трябва да се дава ожесточаване на сърцето, е единствено за формирането на отдаващи келим (съсъди), за да могат да получават благо и наслаждение, а това е „за да поставя Моите знамения". Следва да се поясни, че се имат предвид букви, защото буквите се наричат келим, тоест за да има човек потребност, наричана келим, е необходимо ожесточаване на сърцето, както е казано: „За да поставя тези Мои знамения" — докато след като вече има келим, повече няма нужда от ожесточаване на сърцето.

И от казаното ще разберем това, което попитахме: каква е връзката между песах (пасхалната жертва), маца и марор (горчиви билки) — както е правил Хилел по времето, когато Храмът е съществувал, и е казал да се изпълнява казаното: „С маца и горчиви билки да го ядат."

И попитахме за какво ни загатва това в духовната работа.

И съгласно казаното по-горе излиза, че главната цел на работата е да се достигне сливане (двекут) с Твореца. Тъй като поради разликата по форма, която е в нас заради заложеното в нас желание за получаване, творенията са се отдалечили от Твореца. И това е основното, което ние трябва да поправим. Обаче въпросът е как да поправим това.

Нали уподобяването по форма означава да отдаваш, а не да получаваш, но как може да се върви срещу природата? Нали тялото има собствена природа! И отговорът е — чрез особеното свойство на Тора и заповедите.

Но ако творенията получаваха силата на отдаването лесно, те биха се задоволили с това, тъй като вече щяха да усещат, че отдават и нямаше да имат никаква потребност от разкриването на буквите на Тора, както е казано по-горе: „за да поставя Моите знамения" — тоест Твореца иска да им разкрие Тора в аспекта на имената на Твореца. Но откъде ще вземат потребността за това, след като вече са превъзмогнали желанието за получаване и сега искат да отдават на Твореца и вече имат сливане — какво още им липсва? А както е известно, няма светлина без кли и няма напълване без недостиг. И какво е направил Твореца? Дал е ожесточаване на сърцето, за да не е по силите на човека да превъзмогне злото в себе си сам, а да се нуждае от помощта на Твореца. Както е казано по-горе: „На идващия да се пречисти му помагат със света душа."

А относно нешама (душата), в книгата „При хахам" (ч. 2, стр. 65) е казано: „В душата има 5 свойства, наричани НаРаНХаЙ, и в НаРаНХаЙ ние разграничаваме две страни: 1) светлини, 2) келим. Келим на НаРаНХаЙ се постигат чрез изпълнението на 613-те заповеди на Тора (де-орайта) и 7-те заповеди на мъдреците (де-рабанан). И светлините на НаРаНХаЙ са същността на Тора, а светлината, облечена в Тора, е свойството Безкрайност (Ейн Соф)." И ето думите на Баал Сулам: „Излиза, че Тора и душата са едно и също, но Твореца е свойството Безкрайност (Ейн Соф), облечено в светлината на Тора, съдържаща се в споменатите 620 заповеди, и в това е смисълът на казаното от мъдреците: «Цялата Тора изцяло е имена на Твореца», което означава, че Твореца е общото, а 620-те имена са елементи и части, и тези елементи съответстват на стъпалата и степените на душата, която не получава своята светлина наведнъж, а степен по степен, постепенно, едно след друго."

И от тук виждаме, че Твореца е направил така, че човек да не може сам да превъзмогне злото, а да се нуждае от Твореца, за да му помогне. Но съществува междинно състояние — с други думи, вследствие на това човек усеща вкуса на марор (горчивината) в духовната работа, тъй като тялото не му позволява да извършва действия на отдаване. И това го довежда до спор с Твореца — защо е създал тяло, заради което му е толкова зле, че няма никаква възможност да излезе изпод властта на злото, наричано „желание за получаване за себе си", както е казано по-горе. А когато се образуват всички келим, нужни на човека за неговото завършване, за да има кли, способно да побира благословението, тогава той започва да усеща спасението на Твореца, тоест сам усеща приближаването на Твореца.

И оттук ще разберем връзката между маца, марор и пасхалната жертва песах. Тъй като чрез маца и марор той достига истинската потребност от буквите на Тора, с други думи, единствено чрез маца и марор у човека се формира потребност от помощта на Твореца. А помощта на Твореца идва чрез душата, наричана свойството „Тора и Твореца са едно", както е казано по-горе, както е писано в книгата „При хахам".

А когато има потребност, тогава Твореца приближава човека и това се нарича пасхалната жертва песах, тоест Твореца прескача (пасах) всеки негов недостиг и го приближава, за да се удостои с целта на Творението.