Барух Шалом а-Леви Ашлаг (РАБАШ)

Забранено е да се слуша добро от лош човек

Статия 4, 1987 г.

Писано е (Берешит, 13:8-9): „И каза Аврам на Лот: «Нека не бъде раздор между мен и теб и между моите пастири и твоите пастири, защото хора-братя сме ние! Нали цялата земя е пред теб! Отдели се от мен: ако ти наляво — аз надясно, а ако ти надясно — аз наляво.»"

И трябва да разберем думите му: „Защото хора-братя сме ние." Нали те не са били братя!

А в книгата Зоар (Лех Леха, л. 35; а-Сулам, п. 86) се обяснява така: „«Защото хора-братя сме ние» — злото начало (йецер а-ра) и доброто начало (йецер а-тов) са близки едно до друго: едното отдясно на човека, а другото — отляво. Тоест злото начало е отляво, а доброто начало — отдясно." Съгласно това „хора-братя" означава, че става дума за едно тяло, а раздорът е между доброто начало и злото начало, които се наричат братя.

Оттук обаче възниква затруднение. Разбираемо е, че доброто начало казва на злото начало: „Ако ти наляво" — тоест: „Ти ми казваш да вървя по левия път, който е пътят на злото начало, защото то винаги се намира отляво, както е казано в книгата Зоар: «Злото начало е отляво на него.»" И доброто начало му казва: „Аз няма да вървя по твоя път, а ще вървя по десния път — пътя на доброто начало, което винаги е отдясно." Това можем да разберем. Но когато казва: „А ако ти надясно" — тоест ако злото начало тръгне по десния път, пътя на доброто начало — защо доброто начало му казва: „Аз наляво"? Тоест доброто начало ще тръгне по левия път, пътя на злото начало. Това е трудно за разбиране.

И моят баща и учител пита: защо, когато Яаков е имал спор с Лаван, е писано (Берешит, 31:43): „И отговори Лаван и каза на Яаков: «Дъщерите са мои дъщери, и синовете — мои синове, и стадото — мое стадо, и всичко, което виждаш, мое е.»" Тоест Лаван-грешникът е твърдял, че всичко е негово — тоест че Яаков няма никакво имущество, а всичко принадлежи на Лаван-грешника.

И защо, когато Яаков дава даровете на Есав, е писано (Берешит, 33:9): „И каза Есав: «Имам много, брате мой. Нека остане за теб онова, което е твое.»" И не е искал да приеме от него всичко, което онзи е искал да му даде. Докато Лаван е твърдял обратното: че всичко е негово.

И [Баал Сулам] е казал, че тук става дума за реда на работата — как да се държим в работата със злото начало, когато то идва при човека със своите справедливи доводи, за да му попречи да достигне сливане (двекут) с Твореца.

И “е казал Лаван" означава, че [злото начало] идва с довода на праведника и говори на човека, когато той иска да се помоли и желае малко да удължи молитвата си. Или друг пример — когато иска да отиде да учи в дома на учението, тогава намерението на човека е да изпълни [казаното:] да бъде силен като лъв и да преодолее мързела си. Злото начало идва и казва: „Вярно е, че искаш да преодолееш себе си и да изпълниш волята на Отеца си в небесата, както е казано (Авот, глава 5): «Йеуда бен Тейма казва: бъди дързък като леопард, лек като орел, бърз като газела и силен като лъв, за да изпълняваш волята на Отеца си в небесата.»

Но аз знам, че ти нямаш желание да изпълняваш волята на Отеца си в небесата. Всъщност аз знам, че ти работиш единствено заради себелюбието и нямаш любов към Твореца, за да можеш да кажеш, че онова, което се готвиш да направиш сега, е заради небесата (ле-шем шамаим). А всичко, което правиш, е за мен — тоест за Ситра Ахра (другата страна), а не заради светостта (кдуша).

В такъв случай, в какво се състои това преодоляване? Тоест ако работиш за мен, аз те съветвам: седи спокойно и се наслаждавай, защото всичко, което искаш да направиш, е за мен. Затова аз те съжалявам — да не полагаш големи усилия, а да се наслаждаваш на покоя." И това е, което е казал Лаван. Тоест то се облича в бял талит (молитвена наметка) — тоест казва: „Дъщерите са мои дъщери и всичко, което виждаш, мое е."

А Яаков е твърдял срещу него: „Не е истина; в действителност аз работя заради небесата. В такъв случай все пак си заслужава да преодолявам мързела си и да изпълнявам волята на Твореца. И не искам да слушам довода ти, с който идваш като довод на праведник."

А Есав-грешникът е бил обратното. Защото когато Яаков идва при него и иска да му даде придобивките си от Тора и заповеди (мицвот), Есав му казва: „Имам много." Тоест: „Аз имам много Тора и заповеди от други хора, които всички работят за мен, а не заради небесата. Ти обаче си праведник. Ти не работиш за мен, а заради небесата. В такъв случай аз нямам никакъв дял в твоите Тора и работа. Затова не искам да приема това и да го прибера в своето владение. Защото ти си праведник и работиш единствено заради небесата."

И Баал Сулам е попитал за това, тоест в действителност кой от тях привежда верни доводи — Лаван или Есав. И е казал, че в действителност и двамата говорят истината — онова, което е изгодно за Ситра Ахра, защото те пречат на човека да достигне съвършенство. А разликата в доводите им е: дали [злото начало] идва преди действието, или след него. Тоест преди действието, когато човекът иска да се преодолее и да направи нещо в светост, заради Твореца, злото начало се облича в доводите на праведника и му казва: „Ти не си способен да направиш каквото и да било заради светостта, а всичко, каквото правиш, е за мен." Това се нарича: „Всичко, което виждаш, мое е." Тоест всичко, което правиш, е за Ситра Ахра. В такъв случай по-добре е да „седиш и да не правиш нищо." И защо да се стараеш и да преодоляваш мързела си? И по този начин то принуждава човека да не се занимава с Тора и заповедите. Такива са доводите на Лаван.

А доводите на Есав са след действието. Тоест ако накрая човекът е преодолял доводите на Лаван и е тръгнал по пътя на Яаков, при него идва Есав и му казва: „Виж какъв герой и воин си ти — не приличаш на другарите си; те са мързеливци, а ти си истински мъж. Кой може да се сравни с теб?" И това го хвърля в страстта на гордостта. И за това нашите мъдреци са казали (Сота, 5б): „Казал е рав Хисда, а също и Мар Уква: за всеки, в когото има високомерие, Твореца е казал: «Не можем Аз и той да пребиваваме в един свят.»"

И затова Яаков се противопоставя на това и му казва: „Не е истина! Всичко, което съм правил, е било единствено за теб" — тоест за собствена полза, а това е свойство на желанието за получаване, което принадлежи на Ситра Ахра. „И сега трябва да започна работата отначало — така, че всичко да бъде заради небесата, а не за теб. Но досега съм работил единствено за теб." И това е, което Яаков е дал на Есав като подарък, а Есав не е искал да приеме от него и е твърдял обратното — че Яаков е праведник и всичко прави заради небесата, а не за собствена полза.

И от казаното дотук можем да обясним онова, което попитахме: как може да се каже, че доброто начало е казало на злото начало: „Ако ти тръгнеш по десния път, аз ще тръгна наляво"? Нали левият път принадлежи на Ситра Ахра, а не на страната на светостта! И от казаното по-горе можем да обясним, че доброто начало е казало на злото начало: „Ти трябва да знаеш, че не можеш да ме излъжеш, защото аз знам едно: ти искаш да ми попречиш да достигна степента на работник на Твореца, тоест всичките ми мисли да бъдат с намерение да отдавам (леашпиа), а ти, съгласно задачата си, се стараеш да ме оставиш в себелюбието.

В такъв случай как мога да слушам десния ти довод? Тоест когато ти идваш при мен, обличайки се в доводите на праведник, тоест ме съветваш да бъда праведник и да работя заради небесата — това не може да бъде, тъй като това не е в ролята ти, а ти несъмнено искаш чрез съветите си да ми попречиш да достигна целта. И затова, когато идваш с довод надясно, наречен «Лаван», какво ми остава да правя тогава? Единствено да не слушам гласа ти и да правя точно обратното на мнението ти. Както е писано: «А ако ти надясно — аз наляво.»"

И от казаното следва, че човек трябва винаги да бъде нащрек, за да не попадне в мрежата на злото начало, когато то идва при него с доводите на праведник и да не слуша гласа му. Макар че то ни дава да разберем, че сега не вървим по правия път, защото онова, което искаме да направим сега, е заповед, дошла чрез нарушение. С тези думи то ни обвързва и ние попадаме в капана и мрежата, защото то иска да властва над нас с праведния си език.

Казват от името на Баал Шем Тов, че за да разберем дали е съвет на злото начало или не, проверката е следната: ако онова, което ни казва, изисква усилие — това принадлежи на доброто начало. А ако послушаме гласа му и не ни се наложи да полагаме усилие — това е знак на злото начало. И по този начин може да се разпознае дали е съвет на доброто начало или на злото начало.

Например, ако му дойде мисъл, че не всеки трябва да става преди съмване — това е работа за хора, чието основно занимание е Тора и обикновен човек не може да се сравнява с мъдреците, които трябва да изпълняват: „И в Неговата Тора размишлява той денем и нощем." Но обикновен човек? И му привежда доказателство от думите на мъдреците, за да оправдае твърдението му — от казаното от р. Йоханан от името на р. Шимон бар Йохай (Менахот, 99): „Дори ако човек е чел само Шма при сутрешната и вечерната молитва, той е изпълнил: „Да не се отдалечи тази книга на Тора от устата ти."" В такъв случай то го убеждава: „По-добре е за теб да ставаш сутрин като всички и няма да бъдеш уморен цял ден, и ще можеш да се молиш с намерение — по-добре, отколкото ако се молиш, ставайки преди съмване."

И от всички хасидски книги е известно, че главното е молитвата, тъй като в молитвата човек не мисли за нищо друго, освен Твореца да чуе молитвата му. И в молитвата — това е времето, когато може по-лесно да се насочи намерението и да се почувства пред кого стоиш. Не е така при изучаването на Тора, макар да е казано: „Изучаването на Тора е равностойно на всички [заповеди]."

Също така обясняват, че смисълът е, че Тора довежда човека до важността и величието на Твореца. Получава се, че Тора е само средство, довеждащо човека до това да може да се моли и да усеща казаното: „Пред кого стоиш ти" — което е средство за достигане на сливане (двекут), тоест когато човек се моли на Твореца, да може да знае с кого говори и с какво уважение следва да се обръща към Твореца. И тогава е времето, когато може да се отмени пред Твореца, а това е главното — да отмени собствената си власт. И трябва да достигне до усещането, че няма нищо друго на света, освен Твореца. И човек иска да се слее с Него и да отмени собствената си власт.

И мъдреците са казали и повече от това: всички добри дела, извършвани от човека — както Тора, така и другите неща в светост — всичко това човек може да види дали е по реда си, по усещането си в молитвата. Следователно излиза, че главното е молитвата. А ако станеш преди съмване, така или иначе всичко ще се развали! Какво тогава ще спечелиш? И без съмнение то [злото начало] привежда доводи на праведник. И тогава човек може да изясни: ако се вслуша в доводите му и от това усилията му нараснат — може да знае, че това са доводите на доброто начало. А ако послуша съвета му и от това усилията му намалеят — това е признак, че сега злото начало говори с него, само че се облича в доводи на праведник и с това му поставя капан, за да падне в мрежата, която му е поставило, чрез това, че говори с него с устните на праведник. А в действителност винаги е нужен наставник, който знае как да напътства човека, за да може той да знае кое е истина и кое е лъжа, тъй като човек сам не е в състояние да изясни това.

И от казаното — че злото начало идва с доводи на праведник, тоест иска да посъветва човека как може да влезе в светостта (кдуша) — можем да обясним думите на мъдреците (Баба Батра, 98а): „Всеки, който се гордее с одеждата на талмид хахам (ученик на Мъдреца), без да е талмид хахам, не го допускат в покоите на Твореца."

И трябва да разберем защо е толкова голям грях, когато човек се гордее с одеждата на талмид хахам. Тоест той толкова много цени одеждата на талмид хахам, че се гордее с нея. Нима е извършил толкова голямо престъпление, че да му бъде дадено толкова голямо наказание — до такава степен, че не го допускат в покоите на Твореца? Излиза, че се говори за човек, достоен да влезе в покоите на Твореца, но заради този грях — че се е гордял с одеждата на талмид хахам — му се полага толкова голямо наказание.

И следва да се обясни, че се има предвид, когато злото начало идва при човека и се гордее с одеждата на талмид хахам, тоест говори с човека като талмид хахам, разговарящ с прост човек, и го съветва да стане талмид хахам. И това е, както пита моят баща и учител: какво е талмид хахам (букв. „ученик на Мъдреца")? И защо не се казва просто хахам („мъдрец")? Това идва да ни подскаже, че хахам (мъдрец) се нарича Твореца, чието желание е да отдава на Своите творения. А този, който учи от Твореца това качество — да бъде отдаващ — се нарича талмид хахам (ученик на Мъдреца). Тоест той се е научил от Твореца да бъде отдаващ.

И от казаното следва да обясним, че злото начало идва при човека и му дава съвети как да достигне сливане (двекут) с Твореца, тоест да бъде в покоите на Твореца. И в действителност то не е талмид хахам, тоест намерението на злото начало не е да го доведе до сливане, а тъкмо обратното — до разделение. Но то говори като талмид хахам, защото иска да му постави капан, за да го отклони от царския път.

И ако човек не обръща внимание и не проверява кой говори с него — доброто начало или злото начало — а само чува, че то говори в одеждата на талмид хахам, то се гордее с това, тоест дава да се разбере важността на талмид хахам, но заедно с това замисля да го поведе по друг път, към промяна на формата. Тогава казват на човека, нека знае: ако послуша съвета му — човекът, послушал съвета му, не го допускат в покоите на Твореца, а точно обратното. Затова трябва да бъде много внимателен, за да знае кой говори с него, и да не се съобразява с това, което то говори. Тоест дори да говори нещо добро, все пак не бива да го слуша. Оттук излиза, че от недостоен човек не бива да се слуша дори достойно слово.