Същността на строгостта на забраната да се преподава Тора на идолопоклонниците

Статия 17, 1987 г.

Нашите мъдреци са казали (Хагига 13): „Казал рав Ами: Не бива да се предават думи на Тора на идолопоклонници, както е казано: »Не направил Той това за никой народ и законите Си не им е дал да познаят«". А в трактата Санедрин (59) е казано: „Казал раби Йоханан: Идолопоклонник, който се занимава с Тора, заслужава смърт, както е казано: »Тора, която ни заповяда Моше, е наследство« — на нас за наследство, а не на тях".

И Гмара възразява: „Нали раби Меир казвал: Откъде [следва], че дори идолопоклонник, който се занимава с Тора, е подобен на Първосвещеника, както е казано: »[Спазвайте Моите закони,] които ще изпълнява човекът, и чрез тях ще бъде жив«? Не е казано »коени, левити и Исраел«, а [е казано] »човекът«. Така научаваш, че дори идолопоклонник, който се занимава с Тора, е подобен на Първосвещеника".

И това трябва да се разбере по пътя на работата, съгласно правилото, че по въпросите на работата изучаваме цялата Тора в един човек. И както казва книгата Зоар, всеки човек е малък свят сам по себе си. С други думи, той включва всичките 70 народа на света. В такъв случай какво се нарича Исраел и какво се нарича идолопоклонник в самия човек?

А освен това е неясно тълкуването на раби Меир, който привежда доказателство от Писанието: „Които ще изпълнява човекът /а-адам/, и чрез тях ще бъде жив". Нали раби Шимон тълкува: „Човек /адам/ се нарича Исраел". И той привежда доказателство с думите: „Вие се наричате човек, а не народите на света". В такъв случай как раби Меир привежда доказателство от думата „човек"/а-адам/, че се имат предвид идолопоклонниците? А Тосафот в трактата Санедрин иска да обясни, че има разлика между „човек" адам и „човекът" а-адам.

А Раши обяснява [това], за да не възникне затруднение от страна на раби Шимон, който казва: „Адам означава Исраел". Просто [раби Меир] не приема [мнението] на раби Шимон, че адам означава именно Исраел. А също така трябва да се разбере голямата разлика между раби Йоханан и раби Меир: раби Йоханан казва: „Идолопоклонник, който се занимава с Тора, заслужава смърт", а за раби Меир той е подобен не просто на Исраел, а на Първосвещеника. Как е възможно той да бъде по-велик от обикновен Исраел?

В книгата Зоар (Ахарей, страница 103, и в Сулам, точка 298) е казано: „Раби Елазар попитал раби Шимон, своя баща: Казано е: »Не направил Той това за никой народ«. Но трябва да се запита: след като е казано: »Изрича Той Своето слово на Яаков«, защо е казано: »Своите закони и Своите постановления — на Исраел«? Та това е повторение на едно и също. И тъй като Тора, която е скрита, възвишена и драгоценна, е самото Му Име, затова цялата Тора е едновременно скрита и явна, тоест в нея има тайна и прост смисъл, и това е тайната на Неговото Име".

„И затова Исраел се намира на две степени, тоест скрита и явна. Както научихме, три степени са свързани една с друга: 1) Твореца, 2) Тора и 3) Исраел".

„И затова е казано: »Изрича Той Своето слово на Яаков, Своите закони и Своите постановления — на Исраел«. Това са две степени: едната е явна — тя е степента на Яаков, а другата е скрита — тя е степента на Исраел. И какво иска да каже с това Писанието? И той отговаря: »Но на всеки, който е обрязан и отбелязан със Святото име, му се поднасят явните неща в Тора«. Това е казаното: »Изрича Той Своето слово на Яаков«".

„Но »Своите закони и Своите постановления — на Исраел«, тоест на по-висока степен. И затова: »Своите закони и Своите постановления — на Исраел«, тоест тайните на Тора, и законите на Тора, и скритото в Тора, защото те трябва да се разкриват само на онзи, който се намира на по-висока степен, както подобава. И ако при Исраел е така — че Тора не се разкрива освен на онзи, който е на по-висока степен, — то по отношение на народите-идолопоклонници — още повече".

А в т. 303 е казано: „Ела и виж: първото нещо в Тора, което се преподава на малките деца, е азбуката. Това е нещо, което жителите на света не са способни да постигнат с разума си и да издигнат до желанието си". И за да се разбере казаното, нужно е преди всичко да се узнае какво е „Исраел" в духовната работа и какво е „идолопоклонник" в духовната работа.

Нашите мъдреци тълкуват стиха (Шабат 105, 2): „Да нямаш чужд бог и да не се покланяш на чуждоземен бог! Кой е чуждият бог, който се намира в тялото на човека? Трябва да се каже, че това е злото начало". От това следва, че идолопоклонник се нарича „злото начало". С други думи, когато се говори за едно тяло, се оказва, че идолопоклонството, наричано „чуждоземен бог" или „чужд бог", цялото се намира в човека. И според това следва да се различава в самия човек свойството идолопоклонник, тоест злото начало, и свойството Исраел, тоест доброто начало.

Обаче следва да се разбере защо това начало, което съблазнява човека да насити себе си с наслаждение и да изпитва радост от живота, се нарича с думата „зло". Та нали то казва на човека: „Слушай ме и ще се наслаждаваш на живота". В такъв случай защо се нарича „зло начало"? А също и „чужд бог"? И каква е връзката между идолопоклонството и злото начало? И защо се нарича с думата „божество", на което служат и се покланят, както се покланят на идолите?

Известно е, че има двама царе в света:

1. Цар на царете;

2. цар стар и глупав. Има се предвид злото начало.

И това също се нарича „две власти":

1. власт на Твореца;

2. власт на човека.

Когато човек се ражда, казали нашите мъдреци, той в същия момент се ражда със злото начало, както е казано: „На входа пе́тах грехът лежи". И книгата Зоар обяснява, че мигновено, щом излезе от отвора пе́тах на утробата, у него се появява злото начало. И следва да се обясни по пътя на духовната работа, че още от деня на своето раждане човек работи и служи с цялото си сърце и душа на злото начало, намиращо се в него.

Известно е обаче, че злото начало не е нищо повече от намиращото се в човека желание за получаване, както се обяснява в Предисловието към книгата Зоар. И човек от началото на своето раждане няма нищо освен една цел — да служи на желанието за получаване. Тоест всички негови сетива са заети с това как да служат на стария и глупав цар, както бе казано по-горе. А също му се покланя. С други думи, „поклонение" се нарича това, че той смирява пред него своето знание и разум.

Тоест, дори ако понякога чува, че трябва да служи на Царя на царете и дори ако понякога разумът и знанието го заставят [да мисли], че главното, заради което сме се родили в света, е не да служим на желанието за получаване, въпреки това той потиска това знание и казва: „Макар логиката да ми подсказва, че не си струва да служа през всички дни на живота си на желанието за получаване, а си струва да служа на Твореца, аз все пак вървя над знанието. Тоест тялото ми казва: остави всичко, което си получил от книгите и от мъдреците, че трябва да се служи на Твореца, а както тогава, така и сега, недей да противоречиш на желанието за получаване, а му служи с цялото си сърце и душа".

Излиза, че човек се покланя на желанието за получаване, защото това, че той смирява разума си, се нарича „поклонение". И това се нарича, че човек служи на чужд бог, тоест на чужд за светостта. А също се нарича „чуждоземен бог", тъй като е чужд на светостта.

И човекът, който му служи, се нарича тогава „чужденец" или „идолопоклонник". И това е „чуждият бог" в тялото на човека. С други думи, „чужд бог" не се нарича нещо отвън, така че човек да служи на нещо извън своето тяло. Мисли се, че именно по такъв начин се нарича служене на идоли. Но с това, че човек служи на тялото си, наричано „желание за получаване", което се намира в самото тяло на човека, се нарича, че той служи на идоли. И този човек се нарича „чужденец" или „идолопоклонник".

И това е, защото няма никаква връзка със светостта. Нали „свят" се нарича Твореца, както е казано: „Свети бъдете, защото свят съм Аз, Твореца, ваш Бог". Което означава: „отделени бъдете" (както бе казано по-рано в статия 16 от 1987 г.). Тъй като Твореца е даващ и за да се достигне сливане с Него, наричано подобие по форма, и човек трябва да бъде даващ. И това се нарича святост.

Излиза, че този, който служи на желанието за получаване и го прави своя същност, тоест то е негово божество, и единствено на него той иска да служи с цялото си сърце и душа, и във всичко, което прави — дори да е действие на отдаване — той не държи сметка за действието на отдаване, освен доколкото от него ще произлезе благо и наслаждение за неговото желание за получаване, и не се отклонява от него, не дай Боже, а е сраснат с вярата си, че единствено на него трябва да служи, както бе казано по-горе; и дори ако разумът го задължава [да мисли], че не си струва да му служи, въпреки това няма сили да измени на своето божество, на което служи от деня на раждането си. Затова това се нарича „вяра", тъй като той служи на своето желание за получаване над знанието. И никакъв разум на света не може да го откъсне и да го отдели от неговото сливане, с което е сраснат от момента на раждането си. И това се нарича „гой" или „чужденец".

А Исраел се нарича онова, което е противоположно на чуждия бог, тоест Яшар-Ел (право — към Бога). Което означава, че цялото му намерение е насочено към това всичко да бъде право към Твореца. С други думи, всичко, за което мисли и към което се стреми, е да достигне директно до сливане с Твореца. И не иска да слуша гласа на желанието за получаване. И казва, че името, дадено на желанието за получаване — „зло начало" — му подхожда, защото то му причинява само зло.

Тоест доколкото се старае да удовлетвори това желание, за да не му пречи в работата, когато иска да бъде работник на Твореца — става обратното. С други думи, от това, че всеки път се грижи да му даде онова, което то изисква от него и му дава, защото мисли, че благодарение на това то няма да му пречи — се вижда точно обратното: този получаващ всъщност получава допълнителна сила именно от това, че човек задоволява нуждите му, тоест става още по-лош.

И сега човек вижда колко са били прави нашите мъдреци, когато са казали: „Не прави добро на злия", което означава: на лошия човек не прави добро. Така е и при нас — когато разглеждаме всичко в един човек, това означава, че не бива да се правят добрини на желанието за получаване, защото то е злото начало. Това се дължи на факта, че от цялото благо, което човек му дава, то след това придобива сила да му вреди. И това се нарича: плаща със зло за добро. И двете са като две капки вода, тоест в каквато степен той му служи, в такава степен то има сили да му причинява зло.

Затова човек винаги трябва да помни какво зло му причинява получаването. И затова човек винаги трябва да помни целта на Творението, тоест „да наслади Своите създания". И да вярва, че Твореца е способен да дава благо и наслаждение над мярка, както е казано: „Изпитайте Ме с това, каза Твореца Цваот: няма ли да ви отворя небесните прозорци и да излея върху вас благословия над мярка".

А причината, поради която човек не чувства благото и наслаждението, които Твореца желае да даде, е известна — тя е разликата по форма, която съществува между Твореца, Който е даващ, и получаващия. И това поражда свойството „срам" в момента на получаване на благото и наслаждението. А за да няма „хляб на срама", е настъпило поправяне, наречено „съкращаване". И то се състои в това да се получава, само за да се достави наслаждение на своя Създател. И това се нарича подобие по форма, както са казали нашите мъдреци: „Както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден".

Това означава: както Твореца е даващ и в Него няма никакво получаване — „защото от кого би получавал Той" — така и човек трябва да се старае да достигне до това ниво, когато няма да иска нищо за себе си, а цялата му мисъл и желание ще бъдат насочени единствено към това да достави наслаждение на своя Създател. И тогава той получава келим, способни да приемат висшето благо. То е общото название на благото и наслаждението, които Твореца е намислил да даде на създанията. И като цяло, висшето благо се дели на 5 категории, наречени НаРаНХаЙ, а понякога се наричат с името НаРаН. Или висшето благо се нарича просто с думата „душа". А онзи, който получава тази душа, се нарича „тяло". Обаче това не са постоянни имена, а всичко зависи от конкретния случай.

И от казаното следва кой е този, който пречи на получаването на благото и наслаждението, както бе казано по-горе. Това е единствено желанието за получаване, което пречи, като не позволява да се излезе изпод неговата власт, наречена „получаване заради получаване". И върху това свойство е настъпило съкращаване, за да се поправят получаващите келим, така че да станат заради отдаване, и тогава човек е подобен на даващия. И тук има подобие по форма, наречено „сливане". И тогава, благодарение на сливането с Твореца, човек се нарича „жив", защото е свързан с източника на живота. А поради получаването в него, той се отделя от източника на живота. И затова нашите мъдреци са казали: „Грешниците приживе се наричат мъртви".

Така неизбежно става ясно кой пречи да ни бъде даден живот. Това е единствено желанието за получаване в нас. И това трябва да се установи чрез описаната по-горе преценка. Получава се, че всички беди и нещастия, които преживяваме, ги причинява именно то. От само себе си е ясно, че названието „зло начало" му подхожда, защото то ни причинява всичкото зло.

Да си представим болен човек, който иска да живее. И за да се спаси животът му, съществува само едно лекарство, благодарение на което ще се удостои с живот, иначе трябва да умре. И има някакъв човек, който му пречи да получи това лекарство. Ясно е, че този човек се нарича „злодей". Същото е и при нас: когато човек стига до знанието, че само благодарение на желанието за отдаване може да се удостои с духовен живот, в който се намират истинските благо и наслаждение, а това желание за получаване му пречи да получава — как трябва да гледаме на него? Ясно е, че трябва да виждаме в него ангел на смъртта. С други думи, то е за нас причината, поради която няма да се удостоим с живот.

И когато човек стига до осъзнаването, че нашето желание за получаване е нашето зло, той иска да бъде „Исраел". Тоест не иска да се покланя на идол, тоест на злото начало, намиращо се в тялото на човека. И иска да се разкае за това, че през цялото време се е занимавал с идолопоклонство, и иска да бъде работник на Твореца.

И в това състояние, когато иска да излезе изпод властта на злото начало, какво трябва да прави? На това се дава отговор, както са казали нашите мъдреци: „Така Твореца каза на Исраел: Синове Мои! Създадох злото начало и създадох Тора като подправка към него, и ако се занимавате с Тора, няма да бъдете предадени в неговите ръце, както е казано: 'Нали, ако правиш добро'. А ако не се занимавате с Тора, ще бъдете предадени в неговите ръце, както е казано: 'При входа грях лежи'". Тоест единствено благодарение на заниманията с Тора [се избавяме от него, защото] в нея има особено свойство, което позволява да се излезе изпод властта на злото начало и да се влезе в светостта.

И от казаното излиза, че този, който се занимава с Тора, когато говорим за пътищата на работата, на този човек трябва да му е ясна целта на изучаването на Тора. С други думи, каква е причината, която го кара да се занимава с Тора. Защото в Тора има две противоположни неща. Както са казали нашите мъдреци: „Каза раби Йешуа бен Леви: какъв е смисълът на думите: 'Ето Тора, която постави /сам/ Моше [на синовете на Исраел]'? Удостоил се е – тя става за него еликсир /сам/ на живота. Не се е удостоил – тя става за него еликсир /сам/ на смъртта". Затова, когато човек се занимава с Тора, трябва да се внимава Тора да не го доведе до смърт.

Но е трудно да се разбере как е възможно такова разстояние между „удостоил се е" и „не се е удостоил". До такава степен, че са казали: ако не се е удостоил с това, че се е занимавал с Тора, тя става за него еликсир на смъртта. Та нали би било достатъчно, че не е получил възнаграждение. Но защо тогава той е още по-лош от този, който изобщо не се е занимавал с Тора? С други думи, човекът, който не се е занимавал с Тора, не получава еликсир на смъртта, а онзи, който се е занимавал с Тора, е придобил срещу своята работа свойството смърт. Нима е възможно такова нещо?

И този въпрос се разглежда в Предисловието към ТЕС: „Обаче тези техни думи се нуждаят от разяснение, за да се разбере как и в какво Тора става за него еликсир на смъртта. Малко ли е, че се труди напразно и нахалост и няма за него, страшно е да се каже, никаква полза от неговите грижи и старания – но и самата Тора и работа се превръщат за него в еликсир на смъртта, което е твърде странно".

И в Предисловието към ТЕС е казано: „[Защото] Твореца скрива Себе Си в Тора. Защото страданията и мъките, които получава човекът по време на скриването на лика, се различават при човека, който извършва нарушения и малко учи Тора, от човека, който е умножавал Тора и добрите дела. Защото първият във висша степен е готов да съди своя Създател на блюдото на заслугите, тоест да мисли, че тези страдания са му дадени заради прегрешенията и недостатъчното изучаване на Тора. В същото време на втория му е изключително трудно да съди своя Създател на блюдото на заслугите".

Така е и при нас: защото, когато поставя целта пред погледа си, тоест от страна на Висшия желанието Му е да дарява добро на Своите творения, обаче, за да няма състояние на срам, нужни са ни отдаващи келим. А тъй като се раждаме с желание за получаване, тоест със свойството „чужд бог" и му служим, дори над знанието, и то ни поробва, и нямаме сили да излезем изпод неговата власт, ние обаче вярваме на мъдреците, които са казали: „Каза Твореца: Създадох злото начало и създадох Тора като подправка към него".

И това е причината, която кара човека да се занимава с Тора. Тогава Тора му носи живот. С други думи, благодарение на Тора той ще излезе изпод властта на злото начало и ще бъде работник на Твореца. Тоест цялото му намерение ще бъде да достави наслаждение на своя Създател и той ще се удостои със сливане с Твореца. Тоест тогава той ще бъде свързан с Източника на живота. И само в такова състояние, когато човек учи с тази цел, Тора се нарича за него „еликсир на живота", защото благодарение на Тора той ще се удостои с живот

Ако обаче той не се занимава с Тора с тази цел, резултатът е, че заради неговата Тора, която учи, желанието за получаване укрепва и получава повече сили, за да го държи под своята власт. Защото желанието за получаване му дава да разбере, че той не прилича на останалите хора, защото, слава на Твореца, той е човек, който има достояние в Тора и в добрите дела, и няма съмнение, че Твореца трябва да се отнася с него не както с обикновените хора, а Твореца трябва да знае кой е той.

А ако той работи скромно, без съмнение има претенции към Твореца. Защото ако, не дай Боже, страда от нещо, казва на Твореца: „Това ли е Тора и това ли е наградата за нея?". И затова той винаги има недоволство срещу Твореца, наречено „съмняващ се в Шхина". И с това те се отделят от Източника на живота, тоест вместо да се стремят да се отменят пред Твореца и всичко, което правят, [да бъде насочено] само към това да служат на Твореца.

В същото време тези, които работят заради желанието за получаване, искат Твореца да им служи във всичко, от което се нуждае тяхното желание за получаване, т.е. Твореца трябва да го напълва. Излиза, че те извършват действие, обратно на онези, които искат да се удостоят с живот посредством своите занимания с Тора.

И от казаното ще разберем това, което попитахме — защо раби Ами казва: „Не бива да се преподава Тора на идолопоклонници". Ако се говори по отношение на работата, тоест, както е казано по-горе, в самия човек, и той се намира в състояние на идолопоклонник, причината, поради която не бива да се учат, излиза, че е защото от това няма полза. Защото по отношение на работата учим, че трябва да се учи Тора, за да се излезе изпод властта на злото начало. А ако той не иска да излезе на свобода от робството, в което го държи злото начало, тогава защо му е Тора? Получава се, че ако му се преподава Тора, това е безполезно нещо. В такъв случай жалко за труда, който ще положи онзи, който ще го учи.

Обаче раби Йоханан добавя към раби Ами и казва: малко е, че това е безполезно нещо, но това, че идолопоклонникът ще се занимава с Тора, ще му навреди. И той рискува живота си, защото при идолопоклонника, тоест при този, който учи Тора, без да има за цел да излезе изпод властта на злото начало, а за да остане под неговата власт и да му служи със сърце и душа, това се нарича „авода зара (чужда работа)".

Както е казано, че това е „чужд бог в тялото на човека". Така той приема еликсир на смъртта. Затова раби Йоханан казва: „Идолопоклонник, занимаващ се с Тора, подлежи на смърт". Това означава, че той рискува живота си, защото Тора ще бъде за него еликсир на смъртта. Но раби Меир казва: „Откъде следва, че дори кланящият се на идоли, но занимаващ се с Тора, е като Първосвещеник, както е казано: '[Спазвайте моите закони], които ще изпълнява човек, и благодарение на тях ще е жив'". И ние попитахме за това:

а) Защо казва, че той е като Първосвещеник? А обикновеният свещеник коен не се ли смята за висока степен? И това е толкова далеч от думите на раби Йоханан, който смята, че той подлежи на смърт. Но това преувеличение — че е като Първосвещеник — какъв е смисълът му?

б) Коментаторите питат: но нали доказателството, което привежда раби Меир — че е написано а-адам — раби Шимон казва, че а-адам означава именно Исраел, а не идолопоклонници.

Следва да се обясни, че това, което раби Меир казва „идолопоклонник, занимаващ се с Тора" — има се предвид това, което обяснихме по-горе: че раби Меир има предвид човек, който е стигнал до осъзнаването, че се покланя на идоли. Тоест той вижда, че от деня на своето раждане до днес се покланя на идоли, тоест на чужд бог, както е казано по-горе, че се има предвид злото начало, намиращо се в тялото на човека. И той вижда колко е поробен и се намира под неговата власт, и няма никаква сила да му се противопостави. И дори често да разбира със своя разум и знание, че не бива да му служи, а напротив, че злото начало трябва да служи на светостта, въпреки това той потиска своето знание и му служи, сякаш е разбрал, че си струва да му служи.

И когато човек стига до това осъзнаване и вижда, че няма за него никаква сила в света, която да може да му помогне, и вижда, че е загубен и ще бъде отрязан от живота завинаги, и за да се спаси от смърт, в която се намира в състояние „грешниците приживе се наричат мъртви", и в това състояние идва до вяра в думите на мъдреците, които казват: „Така Твореца каза на Исраел: Синове Мои! Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка към него, и ако се занимавате с Тора, няма да бъдете предадени в неговите ръце".

За такъв идолопоклонник раби Меир казва, че е като Първосвещеник. И той привежда като доказателство, че е казано: „Които ще изпълнява човек, и благодарение на тях ще е жив". И той обяснява, че ако този, който започва да се занимава с Тора заради „благодарение на тях ще е жив", тоест причината за неговите занимания с Тора е в това, че иска да се удостои със състоянието „живот", а не да бъде в състояние на грешник, поклоняващ се на идоли, тоест на чуждия бог в тялото на човека, а цялото му намерение е да се удостои с живот, както е казано: „Които ще изпълнява човек, и благодарение на тях ще е жив" — него има предвид Писанието, че ако се занимава с Тора, ще бъде като Първосвещеник коен гадол. Не просто свещеник, а ще бъде свещеник, тоест ще се удостои със свойството хесед, наречено „свещеник" коен, с други думи, ще се удостои с отдаващи келим. А също ще се удостои със свойството гадлут. И затова е казано, че е като Първосвещеник.

И според това следва да се попита за израза, който използва раби Меир: „дори поклоняващият се на идоли". Както обяснихме, напротив, такъв идолопоклонник е достоен да бъде като Първосвещеник. Може да се обясни, като се каже, че думата „дори" има предвид, че дори човек, стигнал до такава низост, че вижда, че действително служи на идоли наистина, с други думи, че вижда, че досега не е имал никаква изгода в живота си, освен в това, че е служил на злото начало.

С други думи, всичките му мисли и желания са били само за благото на желанието за получаване и той не се е докосвал до пътя на истината. Тоест да има способност да вярва в Твореца над знанието. А само доколкото знанието на желанието за получаване му е позволявало и му е давало да разбере, че именно благодарение на това, че ще работи за него, то ще му даде гориво, позволяващо му да се занимава с Тора и заповедите.

Раби Меир идва при този човек [и му казва]: „Не съжалявай за тази низост. А трябва да вярваш, че дори когато си стигнал до такова падение и Твореца може да ти помогне да излезеш от изгнанието, в което през цялото време си бил под неговата власт". И смисълът тук е: напротив. И според това обяснението ще бъде: онова „дори" е казано според мнението на света.

Но в действителност едва сега има потребност от Тора. „Едва сега имаш истински келим, тоест истинска потребност Твореца да ти помогне, заради това че си стигнал до точката на истината, както казаха нашите мъдреци: 'Злото начало на човека го надвива всеки ден и търси как да го умъртви, и ако Твореца не му помагаше, той не би издържал'. И сега той вижда истината — че действително се нуждае от помощта на Твореца".

И от казаното ще можем да обясним горепосочените думи на книгата Зоар, където е казано, че в простото разбиране на езика изглежда, че в реда на работата могат да се различат три степени:

а) степента на идолопоклонниците;

б) степента на Яаков;

в) степента на Исраел.

И разликата между тях е в това, че на идолопоклонник не бива да се преподава дори Тора в простото разбиране. И учим това от думите: „Не направи Той такова с никой народ". А когато въобще е позволено да му се преподава простият смисъл, то е именно в явните неща. И учим това от казаното: „Изрича Той словото Си на Яаков", което е низша степен, а когато той се намира на висша степен, може да бъде обучаван в тайните на Тора. И това учим от думите: „Своите закони и Своите постановления — на Исраел".

А в книгата Зоар, гл. Итро, е казано: „'Така кажи на дома Яаков' — тоест на онова място, което подобава на тяхната степен. 'И възгласи на синовете на Исраел'. Защото Яаков и Исраел са две степени, защото Яаков е степента Вак, а Исраел е степента Гар. Но Исраел се нарича пълнота на всичко, което означава: да се покаже мъдростта хохма и да се говори в духа на мъдростта".

А в Зоар, глава Итро (т. 260), е казано: „„Така кажи на дома Яаков“ — тоест на жените, некевот. „И възгласи на синовете на Исраел“ — тоест на мъжете, зхарим“. А в Зоар, глава Итро (т. 261), е казано: „„Така кажи на дома Яаков“ — тоест в речение, и това е от страната на съда. „И възгласи на синовете на Исраел“ — това е, както е казано: „И възгласи Той на тях Своя съюз“, защото възгласяването е милосърдие за синовете на Исраел, тоест за мъжете, които идват от страната на милосърдието. Затова за тях се говори като за възгласяване“.

И следва да се разбере разликата в изразите на книгата Зоар, която казва в глава Ахарей, че Яаков и Исраел са две степени:

1. Яаков е долу — с него учат прякото тълкуване пшат;
2. Исраел е висша степен — с него учат тайните на Тора.

А в Зоар, глава Итро (т. 260), е казано: „Яаков е свойството на жените, Исраел — на мъжете“. А в т. 261 е казано: „Яаков е от страната на съда, затова е писано „речение“. А Исраел е милосърдие, защото възгласяването е милосърдие“. А в т. 265 е казано: „Яаков е свойството ВАК, а Исраел е степента ГАР. И затова е писано: „И възгласи на синовете на Исраел“, което означава да се яви хохма и да се говори в духа на хохма, защото възгласяването указва на хохма“.

И ще изясним най-напред това, което книгата Зоар обяснява за свойството на Яаков, казвайки:

1. свойството ВАК;
2. жени;
3. съд;
4. явна степен, която е низша степен, тоест свойството на прякото тълкуване пшат.

И ето, редът на работата, който човек трябва да започне, за да достигне целта, е да знае в какво състояние се намира в работата за Твореца и до каква цел трябва да стигне. Тоест в какво се състои онова съвършенство, до което човек е длъжен да стигне.

Първото състояние на човека е, когато знае, че се покланя на чужди богове, наречено „свойство на идолопоклонник“ (акум), което е злото начало, намиращо се в тялото на човека и наречено „чужд бог“ (ел зар) или „чуждоземен бог“ (ел нехар). И това е, за да му бъде ясно състоянието, в което действително пребивава, тоест че се намира в свойството на идолопоклонник.

Но човек трябва да положи големи усилия, за да види истината, защото до истината може да се стигне само чрез Тора и работа. Както са казали мъдреците: „Чрез ло лишма се стига до лишма“. А в състоянието ло лишма, когато човек влага сили в Тора и работа, природата на човека е такава, че гледа към другите хора от обкръжението, в което се намира. И вижда, че няма такива като него, които да отделят толкова часове за работата за Твореца.

И тогава той усеща, че се е въздигнал над народа. Това го кара да забрави целта, тоест че главното е да се стигне до лишма, защото външните хора са го накарали да усети съвършенство. И това съвършенство е причината да не може да почувства, че му липсва главната цел — да стигне до лишма.

И особено ако го уважават заради това, че работи за Твореца, всички хора, които го уважават, без съмнение внасят своите мнения, за да повярва той на това, което те мислят за него — че е човек, пълен с достойнства и нищо не му липсва. В такъв случай как е възможно човек да каже за себе си, че се намира в състояние на идолопоклонник и все още не е „обрязан“. Излиза, че сливането му с мнозинството, тоест това, че те са свързани с неговата Тора и работа, му създава [усещане за] съвършенство. И това на езика на работата се нарича, че има захващане за външните [сили].

А какво губи той от това, че те имат захващане? Отговорът е: това захващане е причината, поради която той не може да види истинското си състояние — че все още е в свойството на идолопоклонник — за да търси начини как да излезе изпод властта на злото.

Второто състояние на човека е, когато се обрязва. А „обрязване“ означава, че отрязва крайната плът орла. А тази крайна плът се нарича трите нечисти клипот, които носят имената „бурен вятър“ (руах сеара), „голям облак“ (анан гадол) и „разгарящ се огън“ (еш митлакахат), откъдето идва желанието за получаване.

Но не е по силите на човека да отсече тази крайна плът. И за това каза моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, че Твореца трябва да помогне, за да може човек да отсече крайната плът. И това е писаното: „И сключи с него съюз“. А смисълът на „с него“ е, че Твореца му е помогнал, но човек е длъжен да започне.

Но ако се казва, че не е по силите му да се обреже сам, какъв е тогава смисълът човек да започва, щом казваме, че не може да завърши? Тогава работата му изглежда напразна. Но работата е там, че както е известно, „няма светлина без кли“. А кли се нарича недостиг. Защото на място, където няма недостиг, не може да има напълване.

И според това обяснението на думите: „човек трябва да започне“, се отнася до недостига. И не означава, че човек трябва да започне напълването. А това, което наричаме „начало“, е, че трябва да има потребност и недостиг. А след това идва Твореца и дава напълването, отнасящо се до този недостиг. И това се нарича „и сключи с него“, тоест Твореца му помага.

И това също се счита за дясната линия, което означава, че „бащата дава бялото“, както се обяснява в ТЕС. А смисълът е, че висшата светлина, тоест светлината на хохма, наречена „баща“ (аба), когато свети, тогава се вижда истината, че крайната плът, тоест желанието за получаване, е нещо лошо. И едва тогава той стига до осъзнаване, че си струва да отхвърли себелюбието. И това е помощта, която човек получава от Твореца — че стига до осъзнаване на злото.

Тоест, преди човек да стигне до решението, че не си струва да се ползва от получаващото [кли], не е по силите му да си служи с отдаващо кли. Защото едното противоречи на другото. И затова човек трябва да се обреже, а след това може да приеме върху себе си желанието за отдаване.

Излиза, че отстраняването на крайната плът, наречено „обрязване“, се извършва благодарение на помощ свише. Тоест именно когато свети висшата светлина, той вижда своята низост — че не може да получи нищо поради различието по форма. И това се нарича в световете: „бащата дава бялото“.

А след като е стигнал до осъзнаване на злото, идва второто поправяне, тоест започва да работи заради отдаване. И за това също е нужна помощ свише. И това се нарича: „майката дава червеното“. А в ТЕС се обяснява, че се има предвид желанието за отдаване. От това излиза, че както силата за отмяна на желанието за получаване, така и силата, позволяваща да се извършат действия на отдаване, дава Висшият. Тоест помощта идва свише. Тогава възниква въпросът: а какво дава низшият? Защото казват, че низшият трябва да започне. С какво започва, за да може след това Твореца да му даде нужната помощ.

И според казаното низшият не може да даде на Твореца нищо друго, освен недостиг, за да има Твореца място, което да напълни. Тоест човек, който иска да бъде работник на Твореца, а не да служи на чужди богове, е длъжен да усети своята низост. И според мярата на това усещане у него постепенно се заражда болка от това, че е толкова потънал в себелюбието, досущ като животно, и няма никаква връзка със свойството човек (адам).

Но понякога се случва човек да стигне до състояние, в което може да види своята низост и не го е грижа за това, че е потънал в себелюбието, и не усеща, че се намира в такава низост — до такава степен, че да се нуждае Твореца да го изведе от низостта му.

И тогава човек трябва да си каже: „Това, че не се впечатлявам от това, че приличам на животно и извършвам само действия на животно и всичките ми грижи в това състояние са само да моля Твореца да ми даде да усетя по-голям вкус в материалните наслаждения, а освен в тях не усещам никакъв недостиг“. И в такова състояние човек трябва да си каже, че сега се намира в състояние на липса на осъзнаване. И ако няма възможност да се моли на Твореца да му помогне, остава му само един съвет — да се свърже с хора, за които смята, че имат усещане за недостиг — че се намират в своята низост — и молят Твореца да ги изведе от беда на простор и от тъмнина към светлина, макар че още не са получили спасение - за да ги приближи Твореца.

Тогава той трябва да каже: със сигурност тяхното кли на недостига, наречено „потребност да се излезе от това изгнание“, още не е напълно завършено на сто процента. Но със сигурност те са изминали по-голямата част от пътя към усещането на истинската потребност. И чрез тях той също може да получи тяхното усещане, така че и той да усети болка от това, че се намира в низост. Но не е възможно да се получи влияние от другарите, ако той не е слят с тях, тоест ако не ги цени. И в тази мяра той може да получи от тях влияние без [собствена] работа, само от сливането с другарите.

Излиза, че във второто състояние, тоест когато е обрязан, както бе казано, са преминали през него две неща:

1. отстраняване на злото, тоест отмяна на получаващото кли;
2. постигане на отдаващо кли. Това се нарича, че сега той получава степента ВАК, която се счита за половин степен. Защото за цяла степен се счита, когато може да си служи и с получаващи келим заради отдаване.

И тъй като след обрязването е постигнал само отдаващи келим, които са заради отдаване, затова това се счита само за степента ВАК. И това се нарича „степента на Яаков“. И също това се нарича „свойство на жена“ (некева), тоест „отслабнаха силите му както у жена“, което означава, че няма сила да се укрепи и да насочи [получаващите келим] заради отдаване, а само отдаващите келим, и не повече.

И също тази степен се нарича „свойство на съда“, тоест че тук все още господства мярата на съда върху получаващите келим, които не бива да се ползват, защото не може да изгради намерение заради отдаване. И също се нарича „явна степен“, за да се знае, че има още степен, скрита от него. И също се нарича „низша степен“, за да се знае, че има висша степен. А това знание ни е необходимо, за да знае, че има още какво да се работи, тоест да се стигне до по-висша степен.

И също тази степен се нарича „пшат“, защото сега, след като се е обрязал, той е станал „прост иудей“. Тоест преди обрязването е бил идолопоклонник, както бе казано по-горе. А сега е просто свойството „иудей“.

И сега се нарича „свойство на Яаков“. И това е писаното: „Така кажи на дома Яаков“ — тоест с речение, което е мек език, тъй като степента на Яаков се счита за работеща само с отдаващи келим, които са чисти келим. Затова там подхожда „речение“, което е мек език.

Различно е със свойството „Исраел“. Книгата Зоар обяснява, че Исраел се нарича:

1. степента ГАР, пълнота на всичко;
2. мъже (зхарим);

3. милосърдие;
4. скрита и висша степен, която е свойството на тайните на Тора.

И ще ги изясним един по един:

1. Ето, степента ГАР. Тъй като всяка степен има десет сфирот, които се разделят на рош и гуф, то рош се нарича ГАР, тоест кетер, хохма, бина. А гуф се нарича ЗАТ. И това са двете половини на степента. И затова низшата степен се счита за ВАК, а висшата степен — за ГАР. И е известно, че когато се говори за степента ВАК, тя се нарича „половин степен“. И това е признак, че липсва ГАР. И затова, когато се казва „степента ГАР“, се има предвид, че тук е цяла степен. Защото има правило: когато има две степени заедно, се говори от страна на висшата, и тя включва в себе си също и низшата. Затова книгата Зоар нарича свойството „Исраел“ пълнота на всичко.
2. Степента на мъжете (зхарим). На всяка степен има два вида келим:

чисти — отдаващи келим;

груби — получаващи келим.

И с тях може да се служи само ако върху тях се поставя намерение заради отдаване. А тъй като „заради отдаване“ е против природата и е нужно преодоляване с голяма мъжественост срещу природата, затова, когато не успяват да се преодолеят други освен чистите келим, това се нарича „свойство на жена“ (некева), което сочи към това, че „отслабнаха силите му както у жена“.

В същото време, когато може да се преодолее и над получаващите келим, той се нарича „мъж“ (гевер), захар, „обладател на сила“. И тъй като Исраел се нарича свойството ГАР, пълнота на всичко, който си служи и с получаващите келим, затова Исраел се нарича свойство на мъже (зхарим).

3. Степента на милосърдието. Смисълът е, че тъй като върху получаващите келим е извършено съкращение и съд, тоест не може да бъдат използвани освен при условие, че може да се изгради намерение заради отдаване, затова, когато не може да изгради намерение заради отдаване в получаващите келим, излиза, че над тях господства свойството на съда, тоест не може да бъдат използвани. Затова жената (некева) се нарича „съд“.

Не така е с мъжа (захар), който може да се преодолее заради отдаване и в получаващите келим, и свойството на съда се отнема от тях, и той си служи с келим заради отдаване, и това се нарича „милосърдие“. И това се нарича, че предишният съд се е подсладил в мярата на милосърдието. Тоест той сега е на степента на „получаващ заради отдаване“. Затова мъжът (захар) се нарича „милосърдие“.

И от казаното следва, че мъжете се наричат „милосърдие“, а не „съд“, както бе посочено по-горе в Зоар (т. 261): „„Така кажи на дома Яаков“ — тоест в речение, което е от страната на съда. „И възгласи на синовете на Исраел“ — а възгласяването е милосърдие“.

А върху писаното „Така кажи на дома Яаков“ Раши обяснява в името на Мехилта: „Това са жените — кажи им с мек език. „И възгласи на синовете на Исраел“ — на мъжете — думи сурови като жили (гидин)“. И може да се обясни, че „на жените с мек език“ е, както бе казано по-горе, защото свойството на жените, които нямат особена сила да се преодолеят освен над чисти келим, се нарича „меко“. Тоест „меко“, защото не е толкова трудно да се преодолеят отдаващите келим.

В същото време получаващите келим е много трудно да се преодолеят. Затова на мъжете, тоест на хората, които са в свойството на мъже, които имат сила за преодоляване, е даден ред на работа с думи, сурови като жили. Където се имат предвид получаващите келим. И това, което пише книгата Зоар, че „мъжете са милосърдие“ — нали [и тя] казва „сурови като жили“, а „сурово“ се нарича „съд“, а не „милосърдие“. И така, от една страна, тя казва, че мъжете се наричат „сурови като жили“, а от друга страна, казва, че те са милосърдие.

Може да се обясни така, че мъжете имат сила за преодоляване и върху получаващите келим. А това е трудно за преодоляване и когато се преодоляват върху получаващото кли, наречено „мяра на съда“, която господства над тях, излиза, че сега над това място господства свойството на милосърдието, а не на съда. Не така е с жените, които нямат сила за преодоляване над получаващото кли — във всеки случай над тях господства мярата на съда и не бива да се ползват.

4. Скрита и висша степен, която е свойството на „тайните на Тора“. „Скрита“ се нарича, тоест дори когато човек вече се е обрязал и се е удостоил със свойството пшат, тоест да бъде прост иудей, тоест е стигнал до състояние, в което не служи на чужди богове, а служи на Твореца, при все това все още е скрита от него светлината на хохма, която се разкрива върху получаващите келим.

Не така е с този, който се е удостоил с висшето свойство, тоест е мъж, който има сила за преодоляване и върху получаващите келим — тогава върху тези келим се разкрива светлината на хохма, наречена „тайните на Тора“. И затова казва книгата Зоар (т. 265): „„И възгласи на синовете на Исраел“ — което означава да се яви хохма и да се говори в духа на хохма, защото възгласяването указва на хохма, както е писано: „И възгласи Той на вас Своя съюз““.

И от казаното излиза, че казаното „забранено е да се преподава Тора на идолопоклонник“, по отношение на работата следва да се разбира така, че не е възможно да се научи на Тора идолопоклонник, както каза моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, че когато се говори по въпросите на работата, там, където е писано „забранено“, означава „не е възможно“. Само след като се е обрязал, има две степени — висша и низша, тоест пшат и сод.