Каква е разликата между поле и човек на полето в работата

Статия 6, 1988

Казано е в книгата „Зоар“ (глава „Толдот“, стр. 33): „И Ицхак обикнал Есав, защото ловът беше в устата му“. Както е казано в Тора: „Ето, човек, вещ в лова, човек на полето“ (Берешит, 25:27), а там е казано: „Той беше могъщ ловец“. Какво означава казаното там? Че ловял умовете на хората и ги подвеждал, за да въстанат срещу Твореца. Така и тук „човек на полето“ означава, че се намирал там, за да ограбва хората и да ги убива. „Човек на полето“ означава, че делът на неговото наследство не е на населено място, а на място на разрушение, в пустинята, в полето. И затова той се нарича „човек на полето“.

Но и за Ицхак е написано „поле“, както е казано в Тора: „И излезе Ицхак да се моли в полето“ (Берешит, 24:63). А за Яаков е казано: „И рече: «Виж, мирисът на моя син е като мириса на поле, което Твореца е благословил»“ (Берешит, 27:27).

И трябва да разберем по какво се различава полето, когато се говори за Есав, наричан „човек на полето“, за когото „Зоар“ обяснява, че се намирал там, „за да ограбва хората и да ги убива“. Докато за Ицхак е казано: „да се моли в полето“, което, както обясняват мъдреците, е велико дело, защото с това Ицхак е установил следобедната молитва (Минха), както е казано: „И излезе Ицхак да се моли в полето“. Също така трябва да разберем какво означава написаното за Яаков, когато Ицхак казва за него: „Мирисът на моя син е като мириса на поле, което Твореца е благословил“. Следователно трябва да разберем разликите между значенията на думата „поле“ в изразите „човек на полето“, „да се моли в полето“ и „мирис на поле“.

Известно е, че Малхут се нарича „поле“. И тъй като вследствие на съкращаването в Малхут настъпват множество изменения, Малхут има много названия. Едно от тях е „поле“. Съществува правило, че когато казваме „Малхут“, става дума за Малхут на пряката светлина, когато тя е използвала желанието за получаване заради себе си. И в това отношение в нея няма изменения, в съответствие с желанието за получаване, създадено от Твореца, за да получава благото и наслаждението, които Той е замислил да даде на творенията. Това се нарича „Малхут на пряката светлина“.

И затова тази Малхут се нарича „Безкрайност“, тъй като все още не е поставила ограничение върху получаването на висшата светлина, тоест още не е казала „дотук“. С други думи, тя още не е казала, че не желае да получава в своето свойство, наричано „получаване заради получаване“, а е получавала в това свое свойство. Затова в нея не е имало никакви изменения и това състояние се нарича „всичко е било една светлина“.

Но след това Малхут пожелала да достигне подобие по свойства с Твореца, което се нарича „украшение“ в точката на желанието. Тоест тя вече не иска да получава заради получаване, а само заради отдаване. И в това отношение можем да наречем Малхут „поле“. То е подобно на поле, което трябва да бъде изорано – да бъде преобърнато така, че онова, което е било долу, да се издигне горе, а онова, което е било горе, да слезе долу. Така е и в Малхут, наричана „поле“: в желанието за получаване заради себе си получаването е важно и неговата важност се намира горе, а важността на отдаването се намира долу. В светостта съществува „оран“ – работа в полето, тоест преобръщане, при което желанието за получаване, намиращо се горе, трябва да слезе долу, а желанието за отдаване да се издигне горе. Защото само благодарение на това може да се получи реколта, която ще служи за храна. Иначе няма никаква възможност да вкусим от ястията на светостта. Както е казано: „Изобилието на реколтата е в силата на бика“ (Мишлей, 14:4), тоест изобилието на реколтата зависи от силата на бика.

„Бик“ означава, както са казали мъдреците, че Властта на Небесата трябва да се приеме „като бик в ярема и като магаре под товара“. И Баал Сулам обяснява, че „бик в ярема“ означава бремето на вярата да се приеме безусловно, както бикът се впряга в ярема, за да оре полето, без да се съобразяват с неговото желание и без да го питат дали е съгласен. Просто го впрягат в ярема против волята му. Така и човек трябва да приеме върху себе си бремето на Властта на Небесата. Защото „бик“ означава знание, както е казано: „Бикът познава стопанина си“. Затова вярата е бреме за онзи, който се нуждае от знание.

И от казаното следва, че „поле“ е Малхут, намираща се в получаване заради себе си, която трябва да бъде „изорана“. Това е поправянето на „полето“: кли на получаването трябва да се преобърне така, че неговата важност, която се е намирала горе, да слезе долу, а отдаващите келим, чиято важност се е намирала долу, да се издигнат горе и да станат най-важни.

Желанието за получаване, както е известно, се намира и се нуждае от поправяне както в разума, така и в сърцето. В разума то се поправя чрез вяра над знанието, а в сърцето поправянето се състои в това всяко получавано наслаждение да бъде заради отдаване. По-точно, всяко извършвано действие трябва да бъде заради отдаване, а иначе не трябва да се извършва.

И въз основа на това трябва да разберем написаното за Есав, че той е „човек на полето“. Това означава човек, който се намира в състояние, наричано „поле“, когато трябва да приеме върху себе си бремето на Властта на Небесата „като бик в ярема“, но мисли, че вече е съвършен и не се нуждае от никакви поправяния. И това се нарича „лов в устата му“, както бе казано по-горе в книгата „Зоар“: „Есав казвал, че се намира в полето, за да се моли, и с тази хитрост улавял Ицхак чрез думите на устата си“.

В духовната работа „лов в устата му“ означава, че сърцето и устата говорят различно. „Уста“ се наричат външните действия, според които човек изглежда праведник, защото към самото действие няма какво да се добави. Но в сърцето, тоест в намерението, той не е такъв, какъвто изглежда в действието. Защото според действието, което се вижда с очите, изглежда, че той желае да изпълни заповедта на Твореца, за да Му достави наслаждение, като изпълнява Неговото желание чрез спазването на заповедта. Но в сърцето се съобразява единствено със собствената си изгода, а не с ползата на Твореца. Получава се, че устата и сърцето му не са еднакви.

Затова според действието Есав изглежда съвършен и безупречен човек. И затова той се нарича „Есав, човек на полето“, който повече не трябва да работи в полето. Защото работата в полето, която започва с оране и се състои в преобръщане на желанието за получаване, не е за него. За него е достатъчно да изпълнява всичко външно, наричано „уста“, тоест устата и сърцето му не са едно. И затова той се нарича „човек на полето“, както бе казано по-горе. „Поле“ означава получаване заради себе си и в това отношение той смята себе си за съвършен и че няма какво повече да добави.

Докато при Яаков и Ицхак работата в полето се състои в усилие и молитва, както е казано за Ицхак: „И излезе Ицхак да се моли в полето“. И както са обяснили мъдреците, с това Ицхак установил молитвата Минха. Той се молел, за да „издигне Шхина от прахта“, така че отдаващото кли, което трябва да бъде под властта на Небесата в разума и в сърцето, да бъде с намерение заради отдаване.

А Есав, който бил човек на полето, не поправял нищо така, че да бъде заради отдаване, а всичко у него било единствено заради собствената му изгода. И затова книгата „Зоар“ обяснява, че „човек на полето“ означава, че се намирал там, за да ограбва хората и да ги убива. И още „Зоар“ обяснява, че той е „човек на полето“, защото делът на неговото наследство не е на населено място, а на място на разрушение, в пустинята, в полето. И затова той се нарича „човек на полето“.

Защото, когато човек работи само заради собствената си изгода, това състояние ограбва свойството „човек“, което се намира в него. За това свойство е казано: „Вие сте наричани «човек», а народите на света не са наричани «човек»“. Това свойство му се отнема, когато работи заради собствената си изгода. И още по-лошо: тъй като едно прегрешение води до друго прегрешение, той убива човека в себе си. И затова „Зоар“ казва: „И да ги убива“.

А казаното, че „делът на наследството му не е на населено място“, означава, че той не съответства на „населеното място“, където живеят онези, които според своите свойства се наричат „човек“. Неговото място е мястото на разрушението, където е станало разбиването на келим, разкрило желанието за получаване заради себе си и предизвикало разрушаването на света.

А за Яаков е казано: „И рече: «Виж, мирисът на моя син е като мириса на поле, което Твореца е благословил»“. Защото Яаков установил молитвата Маарив, както е казано в Тора: „И стигна до мястото“ (Берешит, 28:11), тоест установил вечерната молитва. И още е казано за Яаков: „И ето, кладенец в полето и три стада дребен добитък край него“ (Берешит, 29:2). И „Зоар“ обяснява (глава „ВаЕце“, стр. 45, в коментара „Сулам“, пункт 92): „И видя кладенец в полето“ означава, че видял „висшия кладенец“, Нуква, един срещу друг, тоест долният кладенец бил насочен към горния кладенец.

И това трябва да се разбира така: Яаков поправил „долния кладенец“, тоест променил посоката на намерението на своя „кладенец“, желанието за получаване, наричано „поле“, и го поправил така, че да съответства на горния кладенец. Тоест да стане като Малхут на светостта, която има екран върху желанието за получаване заради себе си и издига отразена светлина, така че всичко, което желае да получи, е единствено заради отдаване. Така и Яаков поправил себе си, така че всичките му действия да бъдат единствено с намерение заради отдаване.

Затова, когато Яаков дошъл при Ицхак, а Яаков представлява средната линия, която разкрива цялото съвършенство, е написано, че Ицхак казал: „Виж, мирисът на моя син е като мириса на поле, което Твореца е благословил“. Тоест когато висшата Малхут, наричана „поле“, е поправена в средната линия, това се нарича „поле, което Твореца е благословил“, където се разкриват благото и наслаждението, които Твореца е приготвил за творенията. Такава е разликата между понятията „човек на полето“, „да се моли в полето“ и „мирис на поле“.