Какво означава в духовната работа, че стълбата стои наклонено

Статия 10, 1989

В Писанието е казано (Берешит, 28:12): «И му се присъни: и ето, стълба е поставена на земята, а върхът ѝ достига небесата; и ето, ангелите на Твореца се изкачват и слизат по нея». И трябва да разберем какво ни показва това, че стълбата трябва да стои наклонена, защото така виждаме при нас [тоест в нашия свят] – че ако стълбата стои права, по нея е невъзможно да се изкачиш. И както Раши цитира обяснението на нашите мъдреци: «Каза раби Елиазар от името на раби Йоси бен Зимра: „Тази стълба стои в Беер Шева, а средата на нейния наклон се пада срещу Храма…"» Тоест стълбата трябва да стои наклонена. Какво ни показва това в духовната работа? И освен това трябва да разберем въпроса, задаван от коментаторите: защо за ангелите на Твореца е казано «изкачват се», а след това «слизат»? Та нали би трябвало да се каже обратното.

И за да разберем всичко това, трябва най-напред да разберем какво изобщо е работата, която ни е дадена в изпълненяването на Тора и заповедите. Та нали целта на Творението е била да наслади Своите създания – в такъв случай за какво ни е нужна тази работа? Както е казано: «Трудих се и намерих – вярвай; не се трудих, а намерих – не вярвай» – защо са ми нужни тези усилия? И какво ни добавя това по отношение на целта на Творението – «да наслади Своите създания»?

Обаче, както е писано в «Дървото на живота» (в началото), «за да се прояви в света съвършенството на Неговите действия», е направена поправката на съкращаването, тоест станало е скриване и изчезване на мястото на малхут, която се нарича получаваща заради получаване. И на мястото на желанието за получаване, наричано «овиют» (грубост, дебелина), е станала поправката на екрана, което означава – да не получаваш повече, отколкото можеш да изградиш намерение за отдаване. Това стана причина за нашата работа, и затова мъдреците са казали именно така: «Трудих се и намерих – вярвай»2.

А какво са «усилията»? Та нали по природа човек е създаден с желание за получаване заради себе си, а щом върху това кли (съсъд) е станало съкращаване и скриване и човек трябва да работи за отдаване, и щом това е против [нашата] природа, то е усилие, защото е тежка работа. Затова, ако някой казва, че работи за Твореца и не изпитва никакви усилия, това със сигурност е защото работи заради собствена изгода, а не заради Твореца. Та нали ако някой работи заради Твореца, признак за това е, че тялото, наричано желание за получаване, се съпротивлява. Затова е толкова тежко да се работи за отдаване със собствени сили – до такава степен, че се нуждаят от помощта на Твореца и за това е казано: «Злото начало на човека го надвива всеки ден… И ако Твореца не му помогне, той не би издържал». Оказва се, че работа се нарича това, че трябва да се работи в полза на Твореца.

А това, че трябва да се работи в полза на Твореца, не е наистина, страшно е дори да се помисли, в полза на Твореца, поради това че Твореца [уж] се нуждае от работата на човека, а, както е казано по-горе, това влиза в определението «съвършенство на Неговите действия». С други думи, благодарение на това, че човек работи заради Твореца, а не заради собствена изгода, той става способен да получи благото и наслаждението без никакъв срам, който се нарича «безплатен хляб» – та нали получава с намерение «заради отдаване», а не заради получаване за себе си.

Обаче редът на работата, в [резултат на] която човек трябва да стигне до свойството сливане, както е казано: «И да се слее с Него», е такъв, че човек не може да се изкачва на един крак, а са му нужни два крака, десен и ляв. Както казаха нашите мъдреци: «Винаги лявата да отблъсква, а дясната да приближава». И това трябва да се разбира така, че от една страна човек трябва да вижда, че го отблъскват и отдалечават от Твореца, тоест да вижда колко е далече от сливането с Твореца, наричано отдаване и е потопен в себелюбие.

И колкото повече желае да се укрепи в работата за отдаване, [толкова повече] вижда, че върви назад, тоест [вижда,] че злото се усилва в него всеки ден все повече, докато не стигне до заключението, че няма никаква възможност някога да настъпи състояние, в което да може да се освободи от себелюбието. И казва, че ако Твореца не му помогне, той е загубен. И казва, че сега не бива да вярва, че Твореца му помага, но когато се удостои със сливане с Твореца, ще каже, че вижда вътре в знанието си, че Твореца му е помагал.

Както е казано: «Ако Твореца не построи дом, напразно са се трудили строителите му» (Псалми, 127). И няма какво да направи, освен да моли Твореца да му помогне да излезе изпод властта на желанието за получаване. А понякога няма сили дори да моли Твореца да му помогне и това се нарича «ляв крак» – когато върви по път, на който вижда себе си пълен с повреди и недостатъци. А, както е известно, ляво в духовната работа се нарича това, което се нуждае от поправяне и се нарича: «Винаги да отблъсква лявата»7.

А вторият крак се нарича десен, тъй като това, което не се нуждае от поправяне в духовната работа, се нарича дясно. С други думи, човек трябва да знае каква голяма чест му се е паднала, че се е удостоил да бъде сред онези, които служат на Царя. Тоест той трябва да вярва, че това, че може да отдели известно време от работата си по [задоволяване на] собствените нужди за занимания с Тора и заповедите – което се нарича работа за Твореца – не означава, че е постигнал това сам, защото иска да изпълнява святата работа, а Твореца му е дал мисъл и желание, за да има поне някаква връзка с Тора и заповедите. И той се радва, че се е удостоил поне в малка степен да служи на Царя.

И той благодари на Твореца за това. Защото вижда, че в света има огромно множество хора, които не са се удостоили с такова нещо, а той усеща колко близо е до Твореца, както е казано: «А дясната да приближава»7. С други думи, десният крак е това, че се чувства приближен до Твореца.

Защото именно благодарение на двата крака може да се изкачваме все по-високо и по-високо и да стигнем до царския чертог. И така може да обясним думите: «И ето стълба, поставена на земята, а върхът ѝ достига небесата»1. Това означава, че стълбата, по която се изкачваме нагоре към царския чертог, има два края.

1. «Стълба, поставена на земята»1 – това е лявата линия, «на земята», защото човек трябва да види колко е потънал в земното, тоест затънал е в себелюбието, както бе казано по-горе, което е свойството «лявата отблъсква». Тогава има място за молитва от дълбините на сърцето, защото тогава човек вижда вътре в знанието си колко не може да направи нищо за полза на Твореца. И само Твореца може да го измъкне изпод властта на собствения му егоизъм. И за това е казано: «И ако Твореца не му помагаше, той не би устоял»5.

2. Както е казано: «А върхът ѝ достига небесата»1 – а вторият край на стълбата е в небесата, сякаш е стигнал до абсолютно съвършенство, благодарение на това, че е доволен от своя дял дотолкова, че има поне някаква връзка с работата за Твореца, и благодарение на това се чувства щастлив. Защото голяма чест е да се удостоиш да служиш на Царя, а да разговаря с Него дори един миг на ден вече е достатъчно, за да създаде приповдигнато настроение. И за това благодари и възхвалява Царя.

Според това излиза, че тази стълба, по която се изкачваме в царския чертог, стои наклонено. Тоест долната част на стълбата – стълбата, която е «поставена на земята» – не е истински долу, както при стълба, която стои право, така че по нея е невъзможно да се изкачваме. Това и наблюдаваме в материалното, и то показва, че дори в материалното стълбата е длъжна да стои под наклон. (А наклонът показва, че «горе» не е истински горе.)

А наклонът показва, че „горе" не е истинското горе, и „долу" също не е истинското долу. А, както беше казано по-горе. С други думи, когато върхът ѝ достига небесата – тоест когато човек върви в дясната линия, което означава свойството на съвършенството – това още не е всичко, а освен това той трябва да работи и в свойството „на земята", тоест да вижда, че все още се намира на земята. А когато работи в свойството „на земята", което е лявата линия, освен това той трябва да знае, че трябва да върви в дясната линия, и това се нарича: „А върхът ѝ достига небесата". С други думи, макар тези две неща да са противоположни и обратни едно на друго, въпреки това те не са толкова далеч едно от друго, че от единия край до другия да трябва да се изминава съществено разстояние. Това значи, че трябва да се върви в две линии, и това се нарича „наклон". Тоест, както беше казано по-горе, това показва, че трябва да се върви в две линии.

И това произтича от поправянето, наречено Второ Съкращаване, което е свързано със съчетаването на свойството на милосърдието със свойството на съда. Както са казали нашите мъдреци, в началото Той е създал света със свойството на съда, наречено дясна линия, в която има горе и долу. [„Горе"] се нарича „по-горе по важност", което означава „най-чистото", наречено „сфира кетер", която е най-чистата и няма недостатъци. А „долу" се нарича „по-долу по важност", което е най-грубото и се нарича „сфира малхут", тоест желанието за получаване. И Той е видял, че светът не може да съществува, взел го е [тоест свойството на съда] и го е съединил със свойството на милосърдието9. Защото малхут на свойството на съда, която се нарича желание за получаване и е коренът на творенията, трудно е било да се промени на отдаване – и това се нарича: „светът не може да съществува".

Както казва [Баал Сулам] в Птиха: „И Той е видял, че светът не може да съществува … защото по този начин не е имало никаква възможност за Адам, който е трябвало да бъде създаден от тази бхина далет, за да може да стигне до действия за отдаване … затова Той е поставил най-напред свойството на милосърдието и го е съединил със свойството на съда … и Твореца е въздигнал свойството на съда, явяващо се сила на завършването 'сиюм', което е станало в сфира малхут и го е издигнал в бина, тоест в свойството на милосърдието, съединявайки ги едно с друго заедно … и така е било подготвено тялото на Адам, изхождащо от бхина далет, така че да включва в себе си също и свойството на отдаването".

Излиза, че именно благодарение на издигането на малхут в бина светът получава възможност да съществува, а издигането на малхут в бина Ари нарича наклонена линия. И той [тоест Ари] е казал, че това се нарича [така]: „И ето, след като Той се е съкратил, Той е поставил парса [тоест граница] … И това се нарича: „Да бъде свод посред водите и да отделя той води от води!"".

И това се нарича „алеф" (א), тъй като линията на алеф е наклонена, както е казано в ТЕС: „Защото това, което съединява двете точки на съкращаването, е линията на алеф, която върви така:  А висшето свойство на всяка степен е йуд (י) на тази линия отгоре, включващ в себе си кетер и хохма на тази степен, които се наричат висши води, и това е йуд (י)”. Защото съчетаването на свойствата на милосърдието и съда се нарича наклонена линия. И това е коренът на това, че и в материалния клон стълбата, тоест онова свойство, с помощта на което се изкачват, е стълба само ако стои наклонено, представлявайки свойството на Второто Съкращаване. В същото време стълбата, която стои право, представлявайки свойството на съда, не е стълба.

Обаче трябва да се знае, че тези две крайности се отнасят към принципа „две изказвания, които се отричат едно друго, докато не се появи трето изказване и не разреши разпрата им". Това означава, че са нужни две линии, защото благодарение на двете може да се стигне до средната, понеже не може да има средна линия, ако преди това няма две линии. Затова, когато има разпра, може да се каже, че възниква трета линия, която разрешава спора им и установява мир. В същото време, ако няма разпра, няма нужда от установяване на мир. Тоест, ако се нуждаем от мир, трябва най-напред да стигнем до разпра, иначе няма място за мир.

Обаче въпросът е защо ни е нужен мир, нали, както разбираме, би било по-добре, ако нямаше разпра и не беше нужен мир. Защото така подсказва разумът.

А отговорът е: тъй като тези две противоположности са заложени в нашата природа, според това излиза, че разпрата е реалност, дадена ни от природата. Това означава, че по отношение на целта на Творението в нас е заложена природа, дадена ни от Твореца, която е желанието за получаване на наслаждение и удоволствие. А по отношение на поправянето на Творението ние трябва да се движим в противоположна посока, тоест към отдаване, подобно на Твореца – „Както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден".

По този начин и двете крайности присъстват в нас. И това, че казваме, че трябва да се предизвика разпра, е както са казали мъдреците: „Винаги човек да гневи доброто начало срещу злото начало". И както обяснява Раши: „За да воюва с него" – има се предвид, за да разкрие злото в него, а не че разпрата създава злото, от което възниква разпрата. Защото в действителност злото в човека се намира в скриване, и ако там влезе светлината на светостта, веднага ще се пробуди заложеното в него желание за получаване, което ще получи всичко в получаване заради себе си, и това незабавно ще премине на страната на нечистотата и клипот.

Затова трябва да се води война, благодарение на която злото ще излезе от скривалището си и ще започне да воюва с доброто начало.

Излиза, че то се разкрива именно благодарение на войната, тъй като желае да воюва с доброто начало. А когато покаже истинското си лице, човек вижда каква висока планина е това и стига до осъзнаването, че няма друг изход, освен да моли Твореца да му помогне да победи злото, за да има способността да работи само с намерение за отдаване.

И от тук ще разберем какво означава „две изказвания, които се отричат едно друго, докато не се появи трето изказване и не разреши разпрата им"15. Това са двата края на стълбата, което показва, че те са противоположни едно на друго. Защото, от една страна, тя е „поставена на земята", и това показва низостта, която той вижда вътре в знанието – колко е далеч от Твореца, тъй като е затънал в себелюбие, а това е разлика по форма.

А, от друга страна, „а върхът ѝ достига небесата" – сякаш е достигнал пълно съвършенство и е доволен от своя дял, и се радва, сякаш пребивава само на небесата и няма никакво отношение към земното, и това се нарича, че стълбата стои наклонено. А думите: „Две изказвания, които се отричат едно друго, докато не се появи трето изказване и не разреши разпрата им"15 означават средна линия, тоест че тези две линии пораждат трето изказване, и това е Твореца, наричан средна линия. И това е, както са казали нашите мъдреци: „Трима участници има в човека: Твореца, баща му и майка му … баща му дава бялото, … майка му дава червеното … а Твореца му дава дух 'руах' и душа 'нешама'".

И следва да се обяснят думите „баща му дава бялото", че бащата е първата съставка на духовната работа, тоест дясната линия, или съвършенството. Втората [съставка] е лявата линия, тоест свойството недостиг, както беше казано по-горе, и това се нарича „дава червеното", което е свойството недостиг. А Твореца тогава му дава нешама и руах, тоест Твореца му оказва нужната помощ, както е казано в книгата Зоар: помагат му със „свята душа" – и това се нарича, че Твореца дава дух и душа. И по този начин следва да се обяснят думите на Раши: „Тази стълба стои в Беер Шева, а средата на нейния наклон се пада срещу Храма"2. С други думи, както беше казано по-горе, средата, тоест средната линия, съответства на Храма, който е свойството на Твореца.

И от тук следва да обясним защо е казано: «И ето, ангелите на Твореца възлизат»1, а после «слизат» – би трябвало да се напише обратно: първо слизат, а после възлизат. Това трябва да се обясни по отношение на работата. Онези хора, които искат да работят за полза на Твореца, а не заради собствена изгода, се наричат ангели на Твореца, тоест те са дошли в този свят с мисия от Твореца, с други думи – за да служат на Твореца. Както са казали нашите мъдреци (Сука, 72): «Ние сме при изпълнение на заповед». И обяснява там Раши: «Тъй като те са дошли да се срещнат с ексиларха», «защото човек е длъжен да идва на прием при своя рав». Това означава, че ние сме заети с изпълнението на заповедите – ние сме «при изпълнение на заповед» [букв.: «посланици на заповед»], което означава «посланици на Заповядващия», тоест те са дошли в света, за да бъдат посланици на Твореца, защото всички трябва да правят и да изпълняват всичко, което Твореца е заповядал да се прави. Което означава, както е казано: «Които Твореца създаде, за да правят» – както се обяснява в коментара Сулам (в Предисловието към книгата Зоар): «създаде» означава «съществуващо от нищото», където се има предвид желанието за получаване, изхождащо от Твореца, а «да правят» – се отнася за творенията, тоест че те трябва да работят за полза на Твореца. Получава се, че онези хора, които работят за полза на Твореца, се наричат ангели на Твореца, както бе казано по-горе – «посланици на Твореца».

И от тук следва да обясним думите (Моед Катан, 17а): «Ако учителят прилича на ангел на Твореца, трябва да се търси Тора от устата му, а ако не – не бива да се търси Тора от устата му». И тук възниква въпрос: нима този, който иска да учи Тора при учител, трябва най-напред да види ангел на Твореца, а после, след като вече е видял образа на ангела на Твореца, идва времето да търси учител, подобен на ангел на Твореца?

И от казаното следва да обясним, че ако учителят обучава учениците на работата, която трябва да бъде заради отдаване, тоест за какво е дошъл този човек в този свят? – да изпълни задачата на Твореца, тоест да работи за полза на Твореца, получава се, че този човек е посланик на Твореца, а не стопанин в този свят, защото той е раб на Твореца, понеже «посланик на Твореца» означава «ангел на Твореца». И това е смисълът на думите: «Ако учителят прилича на ангел на Твореца, трябва да се търси Тора от устата му»26.

И оттук ще разберем защо е казано: «И ето, ангелите на Твореца — първо — възлизат»1. Причината е, че в духовната работа, за да бъдеш ангел на Твореца, тоест да работиш за полза на Твореца, трябва най-напред да се изкачиш по стълбата, и това се счита за свойството дясно, което се нарича: «И върхът ѝ достига небесата»1, а после да слезеш надолу, което е свойството ляво, и това е: «Поставена на земята». А после още веднъж, и това се нарича «възлизат и слизат». А после те се удостояват със средната линия, тоест Твореца дава душата, и тогава те се удостояват със сливане с Твореца.