Защо Тора се нарича «средна линия» в работата — 1

1990 г. — статия 12

В Зоар, глава „Микец“ (стр. 64, а в Сулам – т. 238), е казано следното: „Ела и виж: всеки ден, когато изгрява светлината, една птица се събужда на дървото в Едемската градина и призовава три пъти. И глашатаят призовава с цялата си сила: „Кои от вас виждат и не виждат; пребивават в света и не знаят защо пребивават; не гледат към величието на своя Господар. Тора стои пред тях, но те не се стараят в нея – по-добре да не бяха сътворени, отколкото да са сътворени.“

И [Баал Сулам] обяснява там в Сулам следното: „Виждането е свойството хохма (мъдрост). А съединените с лявата линия, а не с дясната, гледат и не виждат, защото хохма, която е в лявата линия, не свети без обличане в светлината хасадим (милосърдие), която е в дясната. И затова, въпреки че там има хохма, която е свойството „виждат“, все пак те не получават хохма поради липсата на одеяние от хасадим. И затова те „не виждат“.

И това е казаното: „дкайма беалма вело йедеи ал ма кайми“ [пребивават в света и не знаят защо пребивават]. Това се отнася за съединените с дясната линия, а не с лявата, които имат съществуване в света чрез светлината хасадим. Но те не знаят защо пребивават, тоест липсва им свойството ГАР, защото светенето на дясната линия без лявата е ВАК без рош (глава).

И „не гледат към величието на своя Господар. Тора стои пред тях, но те не се стараят в нея“. Орайта (Тора) означава средната линия, тоест Зеир Анпин, наричан Тора, който съединява тези две линии една с друга.“

И трябва да се разбере: защо, ако те вървят в дясната линия, която е свойството хасадим, когато работят с намерение за отдаване, това се нарича, че те „не гледат към величието на своя Господар“? Нали те се занимават само с отдаване на Твореца, защото Той е велик и владее над всичко, а не за да получат възнаграждение. И цялата им жизненост е в това, че умножават славата на Небесата, и затова извършват всичките си действия с намерение за отдаване.

Също така трябва да се разбере: защо тези хора, които вече са се удостоили със свойството хохма, което е свойството на целта на творението, се наричат такива, които „не гледат към величието на своя Господар“? А само когато приемат върху себе си свойството Тора, тъй като Тора се нарича „средна линия“, едва тогава те се наричат такива, които „гледат към величието на своя Господар“, защото само чрез Тора достигат до прославянето на своя Господар.

Ето, вече много пъти сме говорили за двете понятия, които стоят пред нас:

1. Целта на творението – нисшите да получат благо и наслаждение. Тоест всички творения да усещат как Твореца се отнася към тях, постигайки Го като Добрия и Творящ добро, както са обяснили нашите мъдреци: „Добър“ – защото е добър ле-дидей [към него]. Тоест човек усеща, че получава от Твореца само добро. И „Творящ добро“ – ле-ахарина [към другия], тоест той вижда, че Твореца прави добро и на другите.

2. Поправянето на творението – за да няма свойството нахама де-кисуфа (хляб на срама), тоест творенията да не изпитват срам, когато получават благо и наслаждение, е направено поправяне, така че благото и наслаждението да не светят в желанието за получаване за собствена изгода, а само когато творенията могат да насочват с намерение за отдаване. Тогава на творенията се отдават благото и наслаждението.

Но за да може светът да съществува, преди творенията да достигнат до поправянето, когато вече могат да насочват с намерение за отдаване, те трябва да имат възможност да съществуват. Защото, ако нямат благо и наслаждение, те нямат право на съществуване в света, тъй като необходимостта от благо и наслаждение произтича от самата цел на творението – да дава добро на творенията Си.

Затова светият АРИ казва, че това благо и наслаждение идва по силата на разбиването на келим (съсъдите), което е станало в света Некудим, когато те са паднали надолу в клипот (обвивките). Това се нарича в Зоар „нахиру дакик“ (тънко светене) – много тънка светлина в сравнение с благото и наслаждението, които се отдават на онези, които се намират в кдуша (святост).

Тоест това е в сравнение с благото и наслаждението, които се разкриват в Тора и мицвот (заповедите). Както е написано в Зоар, има 613 мицвот срещу 613-те органа на душата. Докато в клипот са паднали искри на кдуша само за да поддържат тяхното съществуване.

Обаче в реда на работата започват от дясната линия. Но „дясно“ има много тълкувания и всичко се разбира според контекста. Тоест съвършенството винаги се нарича „дясно“ спрямо несъвършеното. Но какво е съвършено и какво е несъвършено – това зависи от онова, за което се говори в момента. Тоест онова, което е необходимо според даденото състояние, се нарича „дясно“.

Затова, когато човек се намира далеч от Тора и мицвот, той се нарича „намиращ се от лявата страна“. Тоест кдуша се нарича „дясно“, защото това е съвършенството на човека – когато той изпълнява Тора и мицвот. Но когато започваме да говорим за кдуша, не говорим за онези хора, които са далеч от изпълнението на Тора и мицвот, защото за хората, които са далеч от религията, за светските хора, тук изобщо не става дума.

И така, състоянието, за което започваме да говорим, е когато хората изпълняват Тора и мицвот все още само в плана на практическото действие. Те се считат за свойството „една линия“. Както е известно, не можем да говорим за „дясно“, ако срещу него няма „ляво“, или обратното. Затова в този аспект онези, които започват работата в плана на действието, се наричат „една линия“, тъй като това е началото.

Но в сравнение със светските хора, които нямат връзка със знанието, те се наричат свойството „дясно“, защото притежават съвършенство. А светските се наричат „леви“.

Обаче когато започваме да говорим за онези хора, които искат да работят с намерение за отдаване, тогава трябва да кажем, че хората, които работят само в плана на действието, са несъвършени. Тогава трябва да ги наречем „леви“, тоест такива, които нямат съвършенство. А онези, които искат да работят заради отдаване, трябва да наречем „десни“.

Обаче, ако говорим от гледна точка на усещането на самия работещ, а не от гледна точка на истинския ред на степените, тогава трябва да кажем, че човекът, който работи само на нивото на действието, усеща състоянието си в изпълнението на Тора и заповедите като съвършено. Затова за него това състояние се счита за вървене по дясната линия, тоест за съвършенство.

А когато преминава към работата в намерението, той усеща себе си в състояние на недостатък, тъй като вижда, че не може да излезе изпод властта на желанието за получаване заради себе си, и така разкрива своя недостатък. Затова трябва да кажем, че това състояние се счита за свойството „ляво“. Тоест обикновено казваме, че „нещо, което се нуждае от поправяне, се нарича ляво“. Както са казали нашите мъдреци, че тфилин се поставят на лявата ръка, както е написано ядха („твоята ръка“) — яд кеа („слаба ръка“), защото силата ѝ е отслабнала и тя се нуждае от помощ.

Затова онези, които искат да извършват святата работа така, че в нея да има съвършенство — да правят всичко заради отдаване — когато проверят своята работа и видят, че все още не са в това състояние, то се нарича „ляво“ в сравнение с работата на нивото на действието без намерение. Тоест човек трябва да използва и нивото на действието.

Той трябва да каже, че макар да не може да направи нищо заради отдаване, въпреки това усеща себе си в съвършенство на нивото на действието, като казва, че има голяма привилегия в това, че може поне да извършва действия на святостта, дори без намерение. Това е голяма чест, с която Твореца го е удостоил, като му е дал мисъл и желание да се занимава с Тора и заповедите поне на нивото на действието, без намерение. И това се нарича „дясно“, както беше казано по-горе, защото той усеща себе си в съвършенство, за което си струва да отдаде голяма благодарност на Твореца.

А след това, когато премине към намерението и види, че се намира в недостатък, не му остава нищо друго, освен да отправи молитва към Твореца да му помогне и да му даде сила, за да може да извършва действия с намерение заради отдаване. И това се нарича „ляво“ спрямо предишното състояние.

Но когато вече се е удостоил Твореца да му помогне и вече може да извършва действия заради отдаване — макар и само действия на отдаване, тъй като при тях е по-лесно да се насочи намерението заради отдаване, докато при действията на получаване на наслаждение той все още не е способен да насочи намерението заради отдаване — това състояние се нарича „дясно“. И то се нарича „дясно“ спрямо предишното състояние.

А състоянието, в което е искал да работи заради отдаване, но не е успявал, се нарича „ляво“, защото там е имал място за молитва Твореца да му помогне, за да може да насочи намерението заради отдаване. Но сега, когато Твореца вече му е помогнал и той може да насочва намерението заради отдаване в действията на отдаването, трябва да благодари за съвършенството, което има сега. Това се нарича „дясно“. А тази светлина се нарича „светлина на хасадим“, която е свойството на поправянето на творението, защото той вече има силата да извършва действия заради отдаване.

Обаче това състояние, макар от гледна точка на поправянето да се счита за съвършенство, спрямо целта на творението все още не е съвършено, тъй като човек трябва да достигне целта на творението. Затова то се счита за „дясно“ от гледна точка на съвършенството, защото човек трябва да благодари на Твореца за това, че вече се е удостоил с келим на отдаване и може да насочва намерението заради отдаване.

Но от гледна точка на това, че все още му липсва достигането на целта на творението, това състояние се счита за недостатък. Затова, ако вече се е удостоил да получи свойството на целта на творението, наречено „светлина на хохма“, то със сигурност се счита за пълно съвършенство в сравнение със състоянието, в което се е удостоил само със светлината на хасадим, наречена „светлина на поправянето на творението“, и би трябвало да се нарече „дясно“.

Въпреки това и това състояние се счита за несъвършено. Затова то се нарича „ляво, нуждаещо се от поправяне“. Защото дори когато човек е привлякъл светлината на хохма заради отдаване, той все още се нуждае от опазване, понеже самото действие на получаване на наслаждение противоречи на намерението, което трябва да бъде заради отдаване.

Затова трябва да се привлече свойството на средната линия, тоест светлината на хасадим, която сега включва в себе си и двете свойства — хохма и хасадим. Защото има две неща:

а. поправяне на творението;

б. цел на творението.

И това се нарича свойството „Тора“ или „средна линия“, която включва дясното и лявото. Тогава вече можем да използваме светлината на целта на творението — благото и наслаждението, които Твореца желае да даде на Своите творения, което е целта на творението. Тоест, докато няма включване на хасадим, светлината на целта на творението не може да свети, защото там трябва да присъстват заедно тези две свойства. И това се нарича свойството „Тора“.

От казаното ще разберем това, за което попитахме: защо за хората, които вървят в свойството „дясна линия“, чиито действия са само заради отдаване и които вече са се удостоили с висшето изобилие, наречено „светлина на хасадим“, се казва, че те „не гледат към величието на своя Господар“? И също така, защо за онези, които вече са излезли от свойството на дясната линия и са се удостоили със светлината хохма, наречена „лява“, все пак се казва, че „не гледат към величието на своя Господар“ и че „Тора стои пред тях, но те не се стараят в нея“? Наистина е трудно да се разбере как за хора, които вече са се удостоили със свойството хасадим, както и за хора, които вече са се удостоили със свойството хохма, може да се каже, че не се стараят в Тора.

Но според обясненото по-горе, същността на дясната линия, която е свойството на светлината хасадим, е само поправяне на творението. Излиза, че докато те не се занимават с привличането на светлината на целта на творението — тоест с това Твореца да даде на творенията благото и наслаждението, в които се разкрива Неговото величие, наречено „разкриване на Божествеността на Твореца пред Неговите творения“, когато славата Му се разкрива пред творенията — те „не гледат към величието на своя Господар“, което трябва да се разкрие пред творенията.

И именно това е главното, заради което — за да се разкрие Божествеността на Твореца в света, което е целта на творението, тоест да има разкриване на Божествеността на Твореца пред творенията и те да получат тази цел — са извършени всички съкращения и поправяния. Излиза, че при онези, които вървят само в дясната линия, която е поправянето на творението, действително има голямо достижение. Те са направили всичко, но им липсва главното — целта. Затова за тях се казва, че „не гледат към величието на своя Господар“.

Същото се отнася и за онези, които вече са се удостоили със светлината хохма, която е целта на творението. Попитахме: какво още им липсва? Отговорът е, че съществува правило: „Светлината хохма не може да свети на нисшите без обличане в светлината хасадим“. Причината е, че светлината хохма идва в келим на получаване. И макар човек да е привлякъл светлината заради отдаване, той все още се нуждае от опазване, за да не бъде увлечен след действието, тъй като използва келим на получаване.

Затова той трябва да привлече обличане — светлината на хасадим, която се облича в келим на отдаване и е свойството на поправянето на творението. Следователно, макар вече да е привлякъл светлината на целта на творението, той не може да я използва, защото тя не свети без обличане в хасадим. Затова и той „не гледа“, тоест в него не се разкрива целта на творението, за да види разкриването на Божествеността на Твореца. И това е смисълът на казаното, че и онези, които вървят в лявата линия, „не гледат към величието на своя Господар“.

И това е казаното: „Тора стои пред тях, но те не се стараят в нея“. Орайта (Тора) означава средната линия, която е тайната на ЗА, наречен „Тора“, който съединява двете линии една с друга. Тоест чрез Тора, наречена „средна линия“, в която двете свойства се намират заедно — целта на творението, която е разкриването на Божествеността на Твореца пред творенията и се нарича „величието на своя Господар“, и обличането на поправянето на творението, наречено „светлина на хасадим“, което е свойството на дясната линия.

Затова, когато тези две свойства са разделени и не са заедно, целта на творението не може да свети на творенията. Това се нарича, че „те не гледат към величието на своя Господар“. Едва след като се стараят в Тора, започва да свети целта на творението. И това се нарича на езика на Зоар: „Орайта, Исраел и Кудша Брих Ху са едно“.

И с това ще разберем казаното по-рано (в статия № 11, 1990 г.), че ханукалната свещ е в лявата линия и е забранено да се използва нейната светлина. Защото лявата линия, свойството хохма, вече е привлечена към творенията, но докато не привлекат средната линия, която е свойството Тора, така че дясното и лявото да бъдат заедно, светлината не свети в такава степен, че да може да бъде използвана, поради липсата на обличане в хасадим.

За разлика от това, на Пурим са привлекли светлината на хасадим, наречена свойството на дясната линия, посредством своите пости и своя вик, както е обяснено в ТЕС (в края на 15-а част). Излиза, че макар на Ханука да са били в съвършенство от страна на дясната линия, когато са преминали към свойството на лявата линия, тоест към привличането на хохма, вече не са имали хасадим на дясната линия.

Тоест хасадим, които се привличат след привличането на хохма — а хохма се нарича „лява“, както беше казано по-горе — вече се наричат „средна линия“. Излиза, че тогава, на Ханука, е било свойството Хану-Ко. Тоест те са имали свойството на дясната линия и чудото е било в това, че дясната линия е била в съвършенство. Но свойството на лявата линия не е било у тях в съвършенство, защото им е липсвала средната линия, която е свойството Тора.

Затова в Шабат, който е свойството на средната линия, свещите могат да се използват. Това се нарича „мир в дома“, в тайната на „с хохма ще се построи дом“. Затова, когато има избор между свещ за Шабат и свещ за Ханука, свещта за Шабат е с предимство. Причината е, че Шабат сочи към съвършенството, защото в него има свойството йесод, наречено „средна линия“, което отдава на малхут, наречена „дом“. Затова свещта за Шабат идва да укаже на съвършенството. И затова Шабат се нарича „Шабат шалом“, понеже йесод, който е средната линия, установява мир между линиите, наречени „дясна“ и „лява“.

От всичко казано следва, че чудото на Ханука е било в дясната линия, наречена „поправяне на творението“ — там те са имали съвършенство. И това се нарича, че чудото е било в духовното, поради келим на отдаване, които от гледна точка на келим се наричат „духовни“, защото тези келим принадлежат към доброто начало.

Докато келим на получаване принадлежат към телесното, тоест към злото начало, както обяснихме написаното: „И възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“ — тоест с двете си начала. Това означава, че както доброто начало, което е келим на отдаване, трябва да бъде заради Твореца, така и келим на получаване, принадлежащи към злото начало, също трябва да бъдат използвани заради Твореца — тоест получаване с намерение за отдаване.

Излиза, че относно Ханука, за която светият Ари казва, че Ханука и Пурим и двете са свойството „ляво“, затова ханукалната свещ се поставя отляво. Защото, макар дясното да се нарича „съвършенство от страна на келим на отдаване“, това, че е светило свойството „ляво“ — хохма без хасадим, чиято светлина е забранено да се използва — само по себе си е велико нещо, защото те вече са привлекли свойството на целта на творението. Но все още е забранено да се използва нейната светлина.

Затова за Ханука се казва, че чудото е било в духовното, тъй като е забранено да се използва хохма без хасадим. Поради това то се счита за духовно чудо, което все още не е слязло долу до такава степен, че да можем да го използваме. От тази гледна точка Ханука се нарича „духовно чудо“ — както от страна на хасадим на дясната линия, така и от страна на хохма на лявата линия, защото все още е липсвала средната линия.