Какво е това, че човекът трябва да роди син и дъщеря, в духовната работа

Тшна"а – статия 24, 1991 

Ето, Зоар казва (Ваикра 4:31 и в а-Сулам, точка 94), и това са неговите думи: „И затова Той го е създал мъжко и женско, за да бъде той цялостен, по подобие на висшия. И излезли от него и от жена му син и дъщеря, и тогава той е цялостен човек, по подобие на висшия, и допълва долу подобно на висшето Свято Име, защото йуд-хей (י-ה) е аба ве-има (אבא ואמא – баща и майка), а вав-хей (ו-ה) - синът и дъщерята. И тогава той се нарича с висшето Свято Име. А човек, който не желае да допълни Святото Име долу, тоест да роди син и дъщеря, по-добре да не е бил сътворен, защото той няма никакъв дял в Святото Име.“ Дотук неговите думи.

И следва да разберем какво ни намеква това в духовната работа, тоест че ако той няма син и дъщеря, „по-добре да не е бил сътворен“.

Известно е, че трябва да различаваме в света две неща:

1. Целта на творението, която е „да наслади Своите създания“, тоест създанията да получат благо и наслаждение, и затова Той е създал в създанията такава природа, при която те имат желание и стремеж да получат удоволствие и наслаждение. И ако създанията получават от Него благото и наслаждението, от това има удовлетворение за Твореца, защото те изпълняват Неговото желание и се наслаждават от Него.
2. Поправяне на творението, тоест за да не изпитват създанията усещане на „срам“ при получаването на наслажденията, затова създанията трябва да получават наслажденията само от подбуда да наслаждават Твореца, а не за собствена изгода. Тоест това, че искат да се наслаждават от живота, е защото Твореца желае това, а самите те са готови да се откажат от наслажденията, понеже искат да са в сливане с Твореца, което се нарича „подобие по форма“.

Затова различаваме у нас два вида келим (כלים – съсъди):

1. „Келим на отдаване“ и светлината, която се привлича в тях, се нарича „светлина хасадим (חסדים – милости)“. И тази светлина се нарича „мъжка светлина“, защото кли-то (כלי – съсъд), в което е облечена светлината, е кли на отдаване, а мъжкото се нарича „отдаващо“.

А светлината, която се облича в келим на получаване, се нарича „светлина Хохма (חכמה – мъдрост)“ или „светлина на живота“ и кли-то за получаване на светлината Хохма се нарича свойството „нуква“ (נקבה – женско), тоест свойство, което получава. Това означава, че тъй като тази светлина се нарича „светлината на целта на творението“, която е „да наслади Своите създания“, тоест Твореца е Даващият и желае нисшите да получават, затова кли-то за получаване се нарича „нуква“, която получава от Твореца, а Твореца е Отдаващият.

В келим на отдаване обаче е обратното – нисшият отдава на висшия. Затова нисшият се нарича по тази причина свойство „захар“ (זכר – мъжко), понеже той е отдаващият, а висшият е получаващият, по подобие на това, което нашите мъдреци са казали (Зоар, Ваикра, лист 33, точка 98): „Исраел изхранват своя Баща в небесата.“

И от казаното следва, че редът на работата е такъв: тъй като човекът е сътворен с природа на желание за получаване за собствена изгода, затова началото на работата на човека е, че човекът трябва да се стреми да достигне състояние, в което всичко, което прави, да бъде в името на Твореца. И тук човекът започва да работи и да прави всичко, което е по силите му, тоест изпълнява Тора и мицвот (מצוות – заповеди), за да достигне чрез това до свойството „осъзнаване на злото“, тоест зради Тора и мицвот, които изпълнява – той иска отплата, а отплатата е да получи „осъзнаване на злото“. Тоест да чувства и знае, че желанието да получава за себе си е нещо лошо и вреди на живота му, тоест че по тази причина той не може да се удостои с духовен живот. И това е неговата отплата, която се нарича „осъзнаване на злото“ – т.е. той осъзнава, че желанието да получава за себе си е вредителят и неговият ангел на смъртта.

Затова, ако човек казва, че още не усеща, че желанието за получаване е ангелът на смъртта, той трябва да знае, че това произтича от факта, че му липсва светлина, за да види истината, защото в тъмнината не се вижда. А светлината се нарича „Тора“, както е казано: „И Тора е светлина.“ Затова той трябва да умножава Тора с намерението да получи светлина от Тора, която да му свети, за да види истината – кой е неговият враг и неговият ангел на смъртта, който не му позволява да живее истински живот, т.е.  духовен живот.

Затова когато човекът понякога идва в състояния, наречени „дни, в които няма желание“, тоест когато няма сила да направи нищо, нито в мисъл, нито в думи, нито в действие, и причината е, че Твореца е създал човека за действие, както е казано: „Които Всесилният сътвори, за да правят“, затова, когато човекът вижда, че няма напредък в работата, тогава човекът губи инструмента за работа, тоест липсва му гориво. И тогава въпросът е, какво трябва да прави човекът, когато е в това състояние.

И отговорът е, че тогава човек трябва да вярва над разума, че и това състояние – когато не усеща никакъв недостиг, който да го пробуди и да бъде напълнен, а иска да се примири със състоянието, в което се намира – идва от Твореца и му е изпратено целенасочено. Това е съгласно принципа: „Предимството на светлината идва от тъмнината.“

Тоест когато човекът вижда, че се намира в състояние на падение, а след това, когато се удостои да излезе от това състояние, тогава той ще съумее да оцени важността на състоянието на изкачване. Тоест тогава той може да различи между светлина и тъмнина. И ще има възможност да благодари на Твореца за това, че го е приближил към духовното. И тогава, когато оценява важността на нещата, тогава ще има сила да привлече светлината на Тора, защото тогава „благословеният се прилепва към Благословения“. Тоест в каквато степен човекът оценява своята цялостност, доколко е „благословен“ в своя дял, че Твореца го е приближил, в тази степен той може да привлече благословение, както е казано: „Благословеният се прилепва към Благословения.“

Затова, ако човек не е изпитал тъмнината, той няма силата да оцени светлината. В такъв случай той не изпитва такава радост от приближаването към Твореца, каквато би могъл да изпита, ако умееше да оцени състоянието на изкачване. Затова едното съответства на другото. И доколкото благодари и възхвалява Твореца за това, че го е приближил до Себе Си, и усеща себе си като „благословен от Твореца“, дотолкова може да привлече изобилие свише. Излиза, че мярката на изобилието, което човек може да привлече, зависи от степента, в която се намира в свойството „благословен“, както бе казано по-горе.

И когато човек преодолява себе си и моли Твореца за помощ, след като вече е стигнал до заключението, че в сърцето му има вредител, наречен „желание за получаване“, и че не е в състояние сам да се освободи от него, тоест след многото изкачвания и слизания, през които е преминал, и накрая вижда, че е останал гол и лишен от всичко, тогава молитвата му идва от дълбините на сърцето. Тоест той вижда, че „ако Светият, благословен да е Той, не му помогне, няма да може да го надвие“.

И макар че човек може да каже, че вярва „над разума“, че само Светия, благословен е Той, му помага, в самия разум той няма такова усещане, защото човек знае, че самият той е положил сили и труд, за да постигне нещо в духовното. Но когато след всичките си усилия вижда, че не е способен да излезе от властта на желанието да получава за себе си, тогава той вижда в разума, че само Твореца може да му помогне.

Излиза, че казаното от нашите мъдреци: „Злото начало на човека го побеждава всеки ден и ако Светият, благословен да е Той, не му помогне, няма да може да го надвие“ – в това той няма нужда да вярва „над разума“ като обикновените служители на Твореца, които изпълняват Тора и мицвот и които вярват „над разума“, че това е така, че Твореца им помага. Но при онези хора, които искат да работят с намерение да отдават, при тях това е в разума, до такава степен, че те трябва да вярват над разума, че Твореца наистина може да им помогне да излязат от властта на желанието за получаване.

И това е както е написано в Зоар за съгледвачите, които казали, че стопанинът не може да спаси своите съсъди. И за това моят баща и учител е казал, благословена да е паметта му, че тълкуването е, че съгледвачите, които злословили за земята на Исраел, имали предвид земята, която е свойството „малхут“, защото съгледвачите казали, че и Твореца не може да помогне да спаси Своите съсъди, тоест „келим на светостта“, тоест „килим на отдаване“. Излиза, че всички знаели, че не е във властта на човека да излезе от управлението на егоистичното получаване, но трябва да се вярва, че Твореца наистина може да помогне.

И тогава у човека идват съмненията: ако това е вярно, че Твореца наистина може да помогне, тогава защо той казва, че вече няколко пъти е молил Твореца да му помогне, да му даде желанието да отдава и да се удостои с любовта на Твореца, и не получава никакъв отговор на молитвите си. В такъв случай му е трудно да повярва, че Твореца наистина ще му помогне. И при все това, след всички усилия, които е преминал без да бяга от бойното поле, и се удостоява да постигне желанието да отдава, тогава той вижда в разума си, че „ако Светия, благословен е Той, не му помагаше, той не би се справил“.

Излиза сега, след като Светия, благословен е Той, му е помогнал и е приел молитвите му, в които е молел Твореца да му помогне, както се казва: „Той ще отвори сърцето ни със Своята Тора и ще вложи в сърцето ни любов към Него и страхопочитание към Него, за да изпълняваме волята Му и да Му служим с цялостно сърце“ – как той сега хвали Твореца за това, че му е помогнал заради молитвите му, и колко високо цени мярката на благословението, което е получил от Твореца. Излиза, че сега човекът се нарича истински „благословен“. И според тази степен се казва: „Благословеният се прилепва към Благословения“, тогава той може да получи най-голямото озарение, защото свойството „благословен“ у него е в голяма мяра, както бе казано по-горе.

Обаче след като човек се удостои с келим за отдаване, се казва, че е родил син, тоест „захар“ (мъжко начало). Това означава, както бе казано, че е постигнал келим за отдаване, което се нарича, че вече се е удостоил със свойството „поправяне на творението“, тоест със свойството хесед (חסד – милост) – да служи на Твореца с келим за отдаване. Тези келим се привличат свише, от свойството Зеир Анпин (זעיר אנפין), откъдето идват хасадим, защото Зеир Анпин се нарича „захар“ (мъжко начало), тъй като отдава хасадим.

Излиза, че подготовката се нарича „баща“, защото подготовката за дадено нещо е неговата причина, а следствието се нарича „рожба“. Затова се казва, че човек е родил син – мъжко начало, защото вече е получил желанието за отдаване, което е свойството на поправянето на творението и чрез което впоследствие може да получи благото и наслаждението.

Излиза, че след като вече има син, наречен свойството „поправяне на творението“, сега идва времето, когато човекът трябва да се стреми да постигне и целта на сътворението, която е „Неговото желание да наслади Своите създания“. Тогава се счита, че изобилието идва отгоре надолу, тоест нисшият е получаващият и това се нарича, че сега „се е родило свойството дъщеря“, тоест получаващата светлината на целта на творението, която е свойството нуква, получаваща от Отдаващия, и това се нарича свойството малхут (מלכות – царство), последното хей от името АВАЯ (הוי"ה).

Тоест сега след като вече има син и дъщеря, които намекват за вав-хей от името АВАЯ (защото името АВАЯ са буквите йуд-хей-вав-хей, където йуд е Хохма, първото хей е Бина (בינה – разум), от които се привлича свойството З"А, наречено хесед, който получава хасадим. И също малхут се привлича от йуд-хей, тъй като тя получава Хохма, наречена „дъщеря“). Затова, когато човекът се удостои да роди чрез работата си свойствата „син“ и „дъщеря“, такъв човек се нарича „допълнил Святото Име“.

Но ако чрез своята работа той не е родил син и дъщеря, както бе казано по-горе, излиза, че още не е допълнил Святото Име. Затова Зоар казва: „По-добре би било да не е бил сътворен“, защото човекът е сътворен в този свят, за да извърши поправянията и да допълни Святото Име. Както са казали нашите мъдреци относно стиха (в края на глава Бешалах): „Защото ръка е върху престола на Я; война има Творецът с Амалек от поколение в поколение.“ Те казват: „Светият, благословен да е Той, се е заклел, че Неговото Име не е цялостно и Неговият престол не е цялостен, докато не бъде заличено името на Амалек.“

Което следва да се обясни, както беше казано по-горе: Името י-  ה (йуд-хей), наречено ХУ"Б (Хохма и Бина), трябва да осветява ו - ה (вав-хей). Това се постига чрез работата на човека, който поражда категориите „син“ и „дъщеря“. Тоест категорията „мъжко“, която представлява съдовете на отдаване, в които свети светлината на хасадим, както и привличането към категорията Малхут, наречена „дъщеря“ — това са съдовете на получаване, в които свети светлината на Хохма. Тогава човекът чрез своята работа допълва Святото Име, наречен י-  ה - ו - ה (йуд-хей-вав-хей). И това се извършва чрез „изтриването на Амалек“, тоест чрез това, че човек се занимава с Тора и заповедите с намерение да допълни Святото Име. Тогава ще се разкрие пълнотата, наречена: „Той и името Му са едно“.

Получава се, че този, който не е допълнил Святото Име, както беше обяснено по-горе, тоест който не е породил категориите „син и дъщеря“ — не е поправил съдовете на отдаване, в които свети светлината на хасадим, наречена категория „мъжко“. И дори ако е породил категорията „син“, наречена „мъжко“, но все още не е завършил своята работа да породи и категорията „дъщеря“, тоест съдовете на получаване, които да влязат в святостта, и в които да свети светлината на Хохма, наречена категория „женско“ — тази светлина, която осветява творенията отгоре надолу, тъй като получаващите изобилието се наричат категория „женско“ — за него се казва, че все още не е завършил своята работа. Затова е казано: „По-добре би било за него да не се беше раждал“, защото няма никакъв дял в Святото Име.

И това е, както беше казано по-горе: той не е привлякъл  ו - ה, тъй като привличането на светлината към категорията  ו - ה зависи от действията на нисшите. Това е смисълът на стиха: „Което Бог създаде, за да направи“ — че нисшите трябва чрез силата на своите добри дела да привличат тази светлина. И това е, както казва светият АР"И: всички действия на нисшите — било то добри дела, било то, не дай Боже, лоши дела — засягат само ו - ה, които се наричат категориите З"А и Малхут.

И според казаното следва да обясним написаното: „Този месец е за вас“. Това трябва да се тълкува в духовната работа. Защото е казано: „Няма нищо ново под слънцето“. Тогава какъв е смисълът на обновлението в написаното: „Този месец е за вас“? Отговорът е: „За вас“ означава, че цялата работа по обновленията и промените се отнася именно до вас, тоест произтича от вас. Защото по отношение на Твореца е казано: „Аз, Творецът, не се променям“, което означава, че от страна на Твореца няма никакви промени. Всички различни степени и изменения съществуват само от страна на получаващите. И защо от страна на получаващите има промени, след като е известно, че в духовното няма промени? Отговорът е, че тъй като е невъзможно да се получи каквато и да е светлина, освен според големината на одеянието, именно одеянията предизвикват промените в светлината. Тоест според стойността на одеянието е и постижението на светлината.

А какво е одеянието, в което се облича светлината? Това одеяние е отразената светлина (ор хозер), което означава, че тъй като е направено поправяния, за да няма категория „срам“ при получаването на благото и насладата, е направено съкращение и скриване, така че светлината не се вижда, а само според това, колко човек е способен да получава с намерение да отдава. Тоест в мярата, в която човек е способен да насочи намерението си да отдава, в тази мяра му се разкрива светлината.

Получава се, че основният съсъд, който може да получи светлината, е според мярката, в която човек може да отдава на Твореца и не извършва нищо освен това, което е заради ползата на Твореца. И тъй като намерението за отдаване е против природата на човека, тази работа върви бавно, постепенно. И според мярката на преодоляването, с което човек се преодолява, за да действа с намерение за отдаване, в същата тази мярка той облича и постига светлината. По този начин се създават множество степени, съответстващи на стойността на работата на получаващите. Но от страна на Отдаващия няма никаква промяна. И това е смисълът на написаното: „Този месец е за вас“, тоест всички обновления са за вас. Това означава, че обновленията се отнасят към вашата работа и са заради вас, тоест заради нуждите на нисшите.

И основното в работата е, че е необходимо особено голямо превъзмогване, което е „вяра над знанието“, тоест цялото обновление в работата идва от категорията „вяра над знанието“. За разлика от онези хора, които работят в категорията „вяра в рамките на знанието“ – те нямат обновления. И това е написаното „няма нищо ново под слънцето“. Тоест именно под слънцето няма обновление, но над слънцето има обновление.

И следва да се разбере какво е значението на „слънце“ в духовната работа. Слънцето свети през деня, а „ден“ означава, както е писано (трактат Псахим 2), а ето как е казано: „На светлината става убиецът, убива бедния и нуждаещия се“ – ето как казва: „ако дадено нещо ти е ясно като светлината“ [тоест казва: ако нещо ти е ясно като светлината на слънцето]. Смисълът е, ако нещо ти е ясно като деня, това се нарича „слънце“, тоест знание. За разлика от това, „нощ“ се нарича съмнението. Оказва се, че „под слънцето няма обновление“, тоест ако слънцето, което е знанието, е по-високо по важност, тоест ако знанието е причината за действията, от тази гледна точка няма обновление в работата, защото работата не противоречи на знанието и там няма обновление.

За разлика от това, ако човек желае да работи над слънцето, тоест над знанието, тогава той има обновление в работата, тъй като всеки път идва при него злодеят и задава въпроса на фараона. И въпросите на злодея се наричат категорията „кой и какво“. И човекът трябва да им отговори. Тази работа принадлежи на вас. И от тези въпроси и отговори винаги се раждат обновления. И това е написаното „няма нищо ново под слънцето“, но над слънцето, тоест над знанието, има обновление.

Ето, работата над знанието трябва да бъде безусловно подчинение, тоест човекът трябва да приеме върху себе си бремето на царството небесно в категорията над знанието. Т.е. човекът трябва да каже: „Аз искам да бъда работник на Твореца, дори да нямам никакво понятие в работата и никакъв вкус в работата, и въпреки това съм готов да работя с всички свои сили, сякаш имам постижение, усещане и вкус в работата, и съм готов да работя без никакво условие.“ И тогава човекът може да върви напред и тогава няма къде да падне от своето състояние, поради това че приема върху себе си да работи дори когато е положен буквално на земята, тоест не може да бъде по-долу от земята.

И това е, както е писано (Коелет 1): „Поколение си отива и поколение идва, а земята вечно стои“. Което следва да се изтълкува, че смисълът на „поколение си отива и поколение идва“ в духовната работа е въпрос на издигания и падения. Защото това, че човекът копнее да достигне до знание, тоест че не иска да работи над знанието, а именно в рамките на знанието – тоест човекът казва, че ако тялото разбере целесъобразността да работи и да изпълнява заповедите на Царя, тогава е готов да положи усилие и да работи, но да вярва над знанието – с това тялото не е съгласно. И той стои и чака кога ще достигне състоянието, при което тялото ще разбере това, защото иначе не е способен да върши святата работа. А понякога той все пак превъзмогва тези мисли и желания. И това му причинява издиганията и паденията.

Но ако човекът реши, че иска да работи в категорията „прах“, тоест дори когато усеща вкус на прах в своята работа, той казва, че за него е от огромна важност да може да направи нещо заради благото на Твореца. А какъв вкус усеща самият той — за него това няма никакво значение. И той казва, че именно тази работа, когато усеща вкус на прах, тоест когато тялото се присмива на тази работа, се нарича категорията „повдигане на Шхина от праха“ (леакма Шхинта меафра).

Тоест, въпреки че тялото усеща в тази работа вкус на прах, човекът казва, че това е святост и не измерва колко вкус усеща в работата, а вярва, че Твореца наистина се наслаждава от тази работа, тъй като тук няма никаква примес на желанието за получаване, защото няма какво да получи, тъй като в тази работа няма никакъв вкус и аромат, защото тук има само вкус на прах. Затова той вярва, че това е святата работа, и от само себе си той се радва и весели.

И според казаното следва да се обясни „поколение си отива и поколение идва“, че това е въпрос на издигания и падения, чийто смисъл е: „поколение си отива“ – тоест състоянието на издигането се е оттеглило от него, „и поколение идва“ – означава, че при него идва друго издигане. И това е без край. Обаче „и земята вечно стои“. За разлика от това, земята, която е категория прах, когато човекът усеща, че е положен на земята, че няма по-низше състояние от това, в което той се намира там – ако човекът работи в категорията на земята, тоест дори в категорията на прах е съгласен да работи, това означава „вечно стои“, защото няма никакво падение, тъй като той вече е положен на земята, и той освещава земята.