Какво означава "жена, заченала първа, ражда момче" в духовната работа
Статия 27, 1991
Мъдреците са казали (Брахот, 60): "Жена, заченала първа, ражда момче — захар. А ако мъжът зачева първи — жената ражда момиче — некева, както е казано: 'жена зачена и роди момче — захар'." Край на цитата.
И трябва да разберем какво ни сочи това в духовната работа, за да знаем как да се държим.
Известно е, че работата, която ни е дадена — да изпълняваме Тора и заповедите — е дадена, за да удостои Исраел, както е казано в книгата "Въведение в науката кабала" (Птиха): "И известно е, че думата зхут (заслуга) произлиза от думата издакхут (пречистване). И това съответства на казаното от мъдреците, че 'заповедите са дадени само за да се пречисти чрез тях Исраел'."
Тъй като творенията са създадени с природата на желанието да получават за себе си, понеже целта на Творението е да дава добро на Своите творения, затова Той е създал в творенията желание и стремеж да получават благо и наслаждение. И тъй като това е в различие по форма с Твореца, който е Даващ, затова ни е дадена работа — да достигнем подобие по форма с Твореца. Тоест и ние трябва да поправим себе си така, че всичко, което правим, да бъде заради отдаването.
И виждаме, че у нас има действия, които вършим за отдаване, а има и действия, които вършим за получаване. Например, занимаваме се със заповедите между човека и Твореца и между човека и ближния, и по правило те се наричат "действия на отдаване". И също така извършваме действия на получаване, тоест ядем, пием и тъй нататък. И ни е дадена работата за подобие по форма, тоест трябва да правим заради отдаване, както действията на отдаване, така и действията на получаване.
Известно е, че между келим и светлините има обратно съотношение. Тоест има светлини, които се наричат зхарим (мъжки) и има светлини, които се наричат некевот (женски). И захар означава съвършенство, а некева означава хисарон (недостиг) — тоест че стъпалото все още не се намира в съвършенство със светлината, която е получило. Тъй като има два вида светлини:
1. Светлина на целта на Творението, която се нарича "съвършена светлина".
2. Светлина на поправяне на Творението, която е само обличане за светлината на целта на Творението и тя е свойството некева. Тоест това не е съвършенство, а само средство да се стигне до съвършенство. И първата светлина се нарича светлина хохма или светлина на живота — хаим, а втората светлина се нарича светлина де-хасадим, която обикновено се нарича ВАК (тоест шест края). Тоест на нея все още ѝ липсват първите три сфирот.
Затова, ако човек си служи с келим де-некева, тоест с келим де-кабала (получаващи келим), тоест човек се пробужда да си служи с получаващи келим заради отдаване, тогава "ражда момче — захар". Тоест от тази работа се ражда светлината хохма, която е съвършената светлина и светлина на живота, и тя се нарича захар, защото тази светлина принадлежи на целта на Творението: понеже Твореца е създал кли на получаването, наречено "желание за получаване" на светлината на целта на Творението.
И за това е казано: "жена, заченала първа, ражда момче — захар". Не така е, ако човек работи с келим де-ашпаа (отдаващи келим) — тоест ако само в действията на отдаване той може да работи заради отдаване, а келим де-ашпаа се наричат захар — тогава от това се ражда само светлина некева. Защото светлината де-хасадим, която се разкрива върху келим де-ашпаа, може да породи само светлина де-хасадим, която се нарича ВАК без ГАР и това сочи липсата на ГАР. А светлината де-хасадим се нарича само "обличаща светлина". Тоест в светлината де-хасадим после идва и се облича светлината хохма. И за това е казано: "ако мъжът зачева първи, жената ражда момиче — некева".
Книгата Зоар (Тазриа, стр. 20, т. 60) казва така: "Ела и виж, когато Твореца се намира заедно с Кнесет Исраел, която е Малхут и тя първа пробужда желание към Него, и Го привлича с голяма любов и стремеж, тогава Малхут се напълва от дясната страна, тоест с хасадим за свойството захар. А когато Твореца първи пробужда любов и желание, а Малхут се пробужда след това, тогава всичко пребивава в свойството некева, която е Малхут."
И трябва да разберем какво ни сочи това в духовната работа. Известно е, че творенията произлизат от Малхут. Затова Малхут се нарича Кнесет Исраел, понеже народът Исраел произлиза от Малхут. Затова казва книгата Зоар, че какъвто е редът свише, по този начин се спуска и към материалните клони. Според това следва да обясним, че когато човек се пробужда към Твореца — когато човек желае Твореца да го приближи към Себе си, тоест желае да се слее с Него, което се нарича "подобие по форма" — когато човек иска да върши делата си заради небесата, но не може, и затова моли Твореца да му даде сила, която се нарича "желание да отдава".
И тъй като човек се стреми към тази сила поради това, че у него има хисарон (недостиг), тоест в ръцете му няма сила да прави всичко заради небесата. Тогава благодарение на тази работа, когато той се пробужда да моли Твореца да му даде тази сила — му дават свише силата на желанието да отдава, която е втора природа. И това се нарича "ражда момче", тоест желанието да отдава се нарича захар и това се нарича, че висшият е дал на низшия светлината де-хасадим, защото хесед се нарича отдаващ.
Тоест работата в стремежа, когато низшият усеща своя недостиг, се нарича молитва. Тоест той моли Твореца да напълни неговия недостиг, както беше казано по-горе, и тогава напълването на хисарона се нарича захар. И за това е казано: "и тя първа пробужда желание към Него". Което означава, че нейното желание, тоест на Малхут, която се нарича "желание за получаване", е насочено към Него.
Тоест желанието ѝ е към Него — да се слее с Него, което се нарича "подобие по форма", тоест човек моли за желанието да отдава, а това се нарича двекут (сливане). И за това е казано: "тогава Малхут се напълва от дясната страна, тоест хасадим, за свойството захар". И с това следва да се обясни "жена, заченала първа, ражда момче — захар". Тоест пробуждането идва от страна на човека.
Това обаче може да бъде именно когато преди това у човека е имало желание да се приближи към Твореца, тоест той е получил пробуждане свише, т.е. желание да получи духовното, тоест че може да усети вкуса на наслаждението в изпълнението на Тора и заповедите. И вече говорихме в предишните статии, че в това наслаждение от получаването на награда трябва да се различават три аспекта:
1. Да има награда в този свят и да има награда в бъдещия свят. Тоест той изпълнява Тора и заповедите, защото ще получи отплата, награда. Тоест в действията, които извършва, той няма вкус, а изпълнява Тора и заповедите, понеже след това ще получи награда. И сега се наслаждава от това.
2. Че усеща вкус в момента на изпълнението на заповедите, защото му свети. И се наслаждава от това, че служи на Царя, и това е неговата награда. Защото вярва на онова, което е чул от книги и мъдреците, че има наслаждение в Тора и заповедите. И също е получил малко пробуждане свише, така че е започнал да усеща, че може да се усети вкус в изпълнението на Тора и заповедите повече, отколкото в насладите на този свят.
3. Че вижда онова, което са казали мъдреците относно сливането: "и да се прилепиш към Него — прилепи се към Неговите свойства. Както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден".
Затова той се пробужда да работи в свойството отдаващ и тогава вижда, че това не е по силите на човека. Тогава той започва да се стреми към Твореца, та Той да му даде сила, че да бъде по силите му да върши всичко заради отдаване. И това се нарича, че човек, когато усеща, че е в свойството "жена", тоест некева — тоест че е потънал в себелюбие — тогава получава свише свойството захар. И тогава се удостоява с втора природа, която се нарича "желание да отдава". И за това е казано: "жена, заченала първа, ражда момче — захар". Тоест свише му дават свойството хесед, което е свойство захар.
Не така е при "ако мъжът зачева първи, ражда се некева (момиче)". И за това е казано: "а когато Твореца първи пробужда любов и желание, а Малхут се пробужда след това, тогава всичко пребивава в свойството некева, която е Малхут". Подобно на това е казано: "жена, заченала първа — каква е причината? Научихме, че това е така, понеже низшият свят съществува подобно на висшия свят, и едното е подобно на другото".
И това следва да се обясни в смисъл на духовната работа — че ако мъжът зачева първи, ражда се момиче. Твореца се нарича иш (мъж). А човек се нарича свойство некева, понеже произхожда от Малхут. Затова, ако пробуждането идва свише — тоест когато Твореца приближава човека — тогава човек започва да усеща величието и важността на Твореца. Тогава той усеща, че ако бъде свързан с Твореца, ще почувства наслаждение от близостта на Твореца. И тогава човек започва да се занимава с Тора и заповедите, понеже усеща там малко жизнена сила. Получава се, че цялата причина, която го кара да се занимава с Тора и заповедите, е наслаждението, което усеща сега от пробуждането на иш, тоест на Твореца.
И за това е казано: "мъжът зачева първи и ражда се некева (момиче)". Тоест от тази работа, когато човек работи, защото е получил итерута де-леила (пробуждане свише), може да се роди само свойството некева. Понеже е известно, че свойството некева в духовното се нарича "получаваща, но неотдаваща". И това следва да се обясни в смисъл на духовната работа — че тогава човек гради работата си на основата, че получава наслаждение от тази работа, и това е причината, поради която той работи.
И това се нарича свойство "некева". Тоест човек тогава работи на основа, която се нарича желание за получаване на духовното. Обаче няма сили да работи заради отдаване, понеже цялата му основа се крепи на наслаждението, което е получил свише, от страна на итерута де-леила. Тогава човек се ражда в свойството некева, тоест в желанието да получава духовното заради получаване. Обаче не може да работи заради отдаване. И за това е казано: "ако мъжът зачева първи, ражда се некева (момиче)", тоест свойството "получаваща, но неотдаваща".
Затова, ако човек е удостоен, тогава му показват свише, че трябва да работи заради отдаване, а той не може да работи заради отдаване. Затова получава падение, понеже на основата на отдаването той все още не е способен да работи. Тоест когато вижда, че следва да работи заради отдаване, а не за собствена изгода, получава падение, понеже вижда, че това не е за него.
И това падение понякога го кара да избяга от бойното поле. А ако се удостои, се възстановява и започва да вижда какво означава, че трябва да се работи заради отдаване. И вижда, че това не е по силите на човека. Тогава започва да се моли на Твореца да му помогне да излезе изпод властта на себелюбието, с което човек се ражда. И моли Твореца да му помогне.
И това се нарича, че човек трябва да моли за изгнанието на Шхина. Тоест как да работи заради малхут шамаим (царството небесно). И това е тежко нещо, което произлиза от властта на народите по света над частното свойство Исраел в човека. И също следва да се моли за цялото общество — целият Исраел като цяло да има сили да работи заради светостта, която се нарича "малхут шамаим". И това свойство, в което човек работи заради Малхут, се нарича "жена, заченала първа, ражда момче — захар". А "ако мъжът зачева първи — жената ражда момиче — некева", както бе казано по-горе.
Затова човек не трябва да седи и да чака да получи пробуждане свише, а в каквото и състояние да се намира, трябва да започне да се пробужда, та Твореца да му помогне.
И следва да се знае относно молитвата, когато човек се моли на Твореца да му помогне, че трябва да се прави разлика между молитва и молба. Защото молитва се нарича това, когато човек се моли в съответствие с реда на молитвите, установен от мъдреците. А "молба" е това, което човек моли в личен план. Така се тълкува смисъла на молитвата и молбата.
И това може да се обясни така: онова, което са установили мъдреците, човек трябва да го произнася с уста. Тоест дори ако той няма намерение Твореца да чуе онова, което произнася в текста на молитвата, това също се нарича "молитва". По причина, че ние произнасяме онова, което те са казали, а за тях това са били свети слова. Например, човек произнася след молитвата Шмоне Есре молитвата: "И нека душата ми бъде като прах пред всички". Разбира се, човек не иска Твореца да изпълни молитвата му.
Но човек произнася този молитвен текст, защото в него се съдържа специално чудотворно средство „сгула“ – т.е. като сгула той произнася: „Нека душата ми бъде като прах пред всички“. И това може да му помогне дори в печеленето на прехрана или в други подобни неща. А това е така, защото всички молитви, които са установили мъдреците, са свещени имена, и това е сгула за всичко, тоест помага във всичко.
А относно тълкуването на думите — онова, което човек си мисли, че е според неговото разбиране — той трябва да знае, че тези молитви са над нашия разум, а всички те са свети имена. И ние ги използваме като сгула, чрез която имаме връзка с Твореца. Затова всички молитви следва да се произнасят с уста, понеже със сърцето не ги разбираме. Затова, когато ги произнасяме с уста, имаме връзка с онова, което те са казали, понеже онова, което те са казали, е било изречено с руах а-кодеш (свети дух), и там присъства свойството на светите имена.
Както каза моя баща и учител, благословена да е паметта на праведника: обичайно е, когато искат да се молят за болен, редът да е такъв, че в молитвата „Шмона Есре“, когато се казва „изцели ни, Създателю, и ще се излекуваме“, макар че причината за това може да бъде разбрана от мнозинството само буквално, но всъщност, той (Баал Сулам) е казал, че може да се спомене името на болния, за да му дари Твореца оздравяване. И [така е] дори в благословията „ве ле-малшиним“ (и за клеветниците) . Защото всички благословии в молитвата „Шмона Есре“ са свети имена. И затова той казва, че чрез това, че изричаме тези молитви с устата си, имаме връзка с тях – както с техните молитви, така и с техните намерения.
Не така е при молбата, която е това, което човек усеща, че не му достига. Това е именно в сърцето — тоест няма значение какво произнася с уста. Защото "молба" означава, както бе казано по-горе, че онова, което недостига на човека, е това, за което той моли. А всички недостизи на човека не се намират в устата, а в сърцето. Затова няма значение какво произнася човек с уста, а Твореца знае мислите. Затова свише слушат само онова, което изисква сърцето, а не онова, което изискват устата, по горепосочената причина: защото устата не са носител на недостиг, който трябва да се напълни.
Затова човекът, който се готви да се моли, трябва да направи подготовка за молитвата. И каква е тази подготовка? Както е казано: „Приготви се да посрещнеш своя Бог, Исраел" (Шабат, 10). И там той посочва, че по отношение на подготовката всеки я е правил според своето разбиране. Трябва да се обясни така: подготовката, която всеки е правил, е била, за да знае какво да моли. Защото човек трябва да знае какво да моли, тоест трябва да знае от какво се нуждае.
Това означава, че човек има много нужди, за които може да моли, но обикновено е прието да се моли за онова, от което най-много се нуждае. Защото в света е прието, че когато човек е в затвора, цялата му грижа е само Твореца да го изведе оттам. И макар понякога да се случва човек да няма препитание и така нататък, той в такъв момент не моли Твореца да му даде и препитание, макар да се нуждае и от това. Причината е, че основното му страдание е в това, че се намира в затвора и затова човек моли именно за това, което чувства, че му е най-нужно, тоест за това, в което чувства най-много страдание – за това моли.
Ето защо, когато човек отива да се моли на Твореца да му помогне, той трябва преди всичко да направи подготовка и да изследва себе си, и да види какво има и от какво се нуждае. И тогава ще може да знае за какво да моли Твореца, за да му помогне. И за това е казано: „От дълбините зовях към Теб, Творецо". „Дълбина" означава, че човек се намира на самото дъно, което изобщо може да съществува, както е казано: „в най-дълбоката преизподня", тоест неговият хисарон (недостиг) е долу и той чувства, че се намира най-ниско от всички хора.
Тоест той чувства, че е толкова далече от светостта – повече от всички останали хора. Тоест няма никой друг, който да чувства истината – до каква степен тялото му няма никакво отношение към светостта. И затова онези хора, които не виждат истината – до каква степен са отдалечени от светостта – те съответно могат да бъдат доволни от своята работа в свещеното служение. За разлика от него, който страда от състоянието, в което се намира.
И затова този човек, който е изследвал себе си и иска да види истината, такъв човек може да каже: „От дълбините зовях към Теб, Творецо", тоест от дълбините на сърцето. И това се нарича „молитва от дълбините на сърцето" от страна на получаващия. Тоест той е изследвал себе си и вижда своя недостиг.
Но когато човек се подготвя за молитва, той трябва да насочи вниманието си към Даващия. И това е най-трудното, защото има правило, че тялото не е съгласно с нито едно нещо, което зависи от вярата. А тъй като човек се моли на Твореца, той трябва да вярва, че Твореца „чува молитвата от всяка уста". И дори когато човек не е достоен Твореца да изпълни желанията му.
И това е, както виждаме в молитвата между човек и другар. В света е прието, че този, който отива да моли някакво благо от другаря си, трябва да са спазени две условия:
1. Другарят да има това, което той иска. Така че, ако го помоли, да може да му го даде, защото другарят го има.
2. Другарят да има добро сърце. Иначе може да се случи, че другарят има това, което той моли, но другарят не желае да му го даде, защото не е милосърден.
Така е и между човека и Твореца – и тук трябва да са налице тези две условия, както са казали нашите мъдреци, благословена да е паметта им (Хулин, 7:72): „Исраел – свети са те. Има такъв, който иска, но няма; и има такъв, който има, но не иска". И това може да се обясни по пътя на духовната работа. Твореца има да даде това, което човек иска, тоест човек моли Твореца да го приближи и да го удостои да Му служи. Тоест човек иска Твореца да му даде желание за отдаване. И тогава той вярва, че Светият, благословен е Той, има силата да даде на човека желание за отдаване.
Но Светият, благословен е Той, не иска. Защото Твореца вижда, че човекът все още не е подготвен за това, понеже все още няма истинско желание за това. Тъй като човекът мисли, че вече е отправил много молитви към Твореца, та Той да изпълни неговото желание и да му даде напълването, което е желанието за отдаване.
Но поради принципа „предимството на светлината идва от тъмнината", пробуждането отдолу на човека все още не е в съвършенство, а човекът трябва още да положи усилия, за да разбере какъв огромен дар моли от Твореца, наречен „желание за отдаване". И това се нарича „има, но не иска да даде". Но човекът се нарича „свят", защото моли Твореца да го приеме като служител на Твореца.
И понякога се случва човек да моли Твореца да го приближи и Твореца да му даде вкус в Тора и вкус в молитвата. И тогава, ако усети вкус на сладост в Тора и в служението, човекът е готов да бъде служител на Твореца. Но просто така да учи, да се моли и да изпълнява всички 613 заповеди във всичките им подробности и тънкости, когато не чувства вкус в това – човекът казва, че не е в състояние.
Затова той моли Твореца да изпълни желанието му. И това при Твореца се нарича: „Исраел – свети са те. Има такъв, който иска, но няма". Това означава, че Твореца иска да даде на човека вкусовете на Тора и вкусовете на заповедите, но „няма у Него". Тоест тези неща ги няма у Твореца в келим за получаване, така че да има възможност това да се даде на човека в келим за получаване на човека.
И това е „не може Твореца да му даде". Защото Светият, благословен е Той, няма келим за получаване, а у Светия, благословен е Той, всичко е в келим за отдаване. И тъй като човек иска Твореца да му даде всичко в келим за получаване на човека – защото човек твърди, че иска да се наслаждава на Тора и заповедите, и затова моли Твореца да изпълни недостига му – това при Светия, благословен е Той, се нарича: „иска да даде на човека това, което човекът моли, и иска да даде, понеже Неговото желание е да дарява добро на Своите творения, но тъй като човек иска Твореца да му даде всичко в келим за получаване на човека, това го няма у Светия, благословен е Той". А при Твореца има само желанието за отдаване.
Затова, въпреки че човек не може да получи от Твореца, той все пак се нарича „свят", тъй като иска да се занимава с Тора и заповедите. Затова, когато човек отива да се моли, той трябва преди това да направи подготовка, за да знае за какво да се моли.