Каква е причината, поради която Исраел е удостоен да наследи земята, в работата

Тшна"а – статия 44, 1991 г. 

Писанието казва (Екев, 9:5): „Не заради твоята праведност и правотата на сърцето ти отиваш да наследиш земята им, а заради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги прогонва от теб, и за да изпълни словото, с което Господ се закле на бащите ти.“

И това трябва да се разбере, защото оттук следва, че причината, поради която Твореца е дал наследството на земята на народа Исраел, е както е казано: „Заради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги прогонва от теб.“ Тоест, ако причината „нечестието на народите“ не съществуваше, не би имало основание да се даде наследството на земята. И още трябва да се разбере, каква е втората причина. Казва се, че е заради това, че „Господ се закле на бащите ти“. И ако нямаше клетва, Твореца не би трябвало да даде земята на народа Исраел.

Това е трудно за разбиране. Нима нашите мъдреци не са казали: „Светът е сътворен само заради Исраел“? От това следва, че всички блага, които съществуват в света, са заради Исраел. А оттук излиза, че по други причини се дава на народа Исраел драгоценна, благодатна и просторна земя, земя, в която текат мляко и мед. Писанието посочва две причини:

1. заради нечестието на народите;
2. заради клетвата, с която се е заклел на бащите ти.

Но Писанието идва да ни каже, за да не се заблуждаваме, че причината, поради която ни дава наследството на земята, е „заради твоята праведност и правотата на сърцето ти отиваш да наследиш земята им“, а напротив – заради двете гореспоменати причини.

Моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, попита върху написаното (Лех Леха 15:7 - 14): „И му каза: за да ти дам тази земя в наследство. И каза: по какво ще узная, че ще я наследя? И каза на Авраам: знай със сигурност, че твоето потомство ще бъдат пришълци в земя, която не е тяхна, и ще ги поробват четиристотин години, и след това ще излязат с голямо имущество.“

И попита: какъв е отговорът, който Твореца даде на това, което Авраам попита: „По какво ще узная, че ще я наследя?“ – че Твореца му каза: „Знай със сигурност, че твоето потомство ще бъдат пришълци в земя, която не е тяхна, и след това ще излязат с голямо имущество.“ Тоест отговорът беше на въпроса „по какво ще узная“. Тоест Авраам казва, че иска гаранции относно наследството. И тогава Светия, благословен да е, му даде отговор, чрез който той вече ще бъде сигурен в наследството на земята. И така, трябва да се разбере отговорът, в който вече се съдържа обещанието за наследството.

И каза, че тълкуването е, че когато Твореца му каза: „за да ти дам тази земя в наследство“, тогава Авраам видя величието и важността на тази земя. Защото под понятието „наследство на земята“ се има предвид свойството Малхут, която получава всички светлини отгоре и ги предава на душите. Защото Малхут се нарича „Кнесет Исраел“ (събрание на Исраел).

И Авраам видя, съгласно правилото „няма светлина без кли“, тоест „няма напълване без хисарон (недостиг)“, че ако Твореца даде на Исраел малко сияние и пробуждане отгоре, те ще се задоволят с малкото и няма да имат никакъв недостиг към по-високи стъпала. И така, Авраам видя, че няма никаква възможност народът на Исраел да получи наследството на земята, поради това че те нямат нужда от него.

И това беше въпросът „по какво ще узная“. Не дай Боже, не че той не вярваше на това, което Твореца му каза. А въпросът му беше, че каза, че не вижда те да имат нужда от това. Както когато на човек дават нещо ценно, но ако той няма нужда от него, не може да се наслаждава на това нещо. Излиза, че дори да им дадат наследството на земята, ако те нямат нужда, не ще могат да се насладят на това. И макар че от страна на Даващия всичко е наред, но ако низшият няма нужда, какво може да направи Даващия. И това е, което попита Авраам.

И отговорът беше: „Знай със сигурност, че твоето потомство ще бъдат пришълци.“ Тоест, че те ще бъдат в изгнание при египтяните, което се нарича „в земя, която не е тяхна“. Което означава народът на Исраел, който иска да работи в името на небесата, и египтяните, които ще властват над тях. И всеки път, когато народът Исраел поиска да излезе от изгнанието, както е казано (Шмот): „И застенаха синовете на Исраел от работата, и викът им се възнесе към Бога от работата.“ В общ план се наричат „народите на света“ – желание да получават за себе си. Само че в желанието за получаване има много желания и всяко желание само по себе си се отнася към определен „народ“. Затова в общ план се наричат „седемдесетте народа на света“, съответстващи срещу седемдесет свойства на желанието. И в това е тайната на „едно срещу друго“, тоест срещу седемте сфирот на кдуша (святост), които са ХаГаТ НЕХИМ, и всяка от тях включва десет сфирот, заедно те са седемдесет народа.

А съществува и свойството „Исраел“, което се нарича с името „Яшар-Ел“ (право към Твореца), което е противоположно на желанието да получава за себе си, а напротив – те са в свойството желание да отдават на Твореца, тоест той иска да достави наслада на своя Създател.

Затова, тъй като египтяните властваха над тях, бяха принудени да вършат цялата си работа в полза на египтяните, а не в полза на Твореца. И това е казаното: „И застенаха синовете на Исраел от работата.“ Означава, че синовете на Исраел искаха да работят в полза на Твореца, а египтяните властваха над тях, затова „застенаха“. Тоест видяха, че не само не напредват, а вървят назад. И това е казаното: „И викът им се възнесе към Бога от работата.“

И тогава, когато те виждат, че не могат със собствени сили да излязат от изгнанието, молят Твореца, както е казано: „И викът им се възнесе към Бога“ – което означава, че Твореца им помогна да излязат от изгнанието на Египет. И това е както казва книгата Зоар за казаното: „На дошлия да се пречисти му помагат.“ И пита: с какво. И отговаря: „Със свята душа.“

Излиза, че именно в момента, когато те се намират под властта на злото, тогава виждат всеки път все повече властта на злото и тогава човекът идва до усещането на две неща:

1. Че желанието за получаване, което е властта на египтяните, е толкова лошо, че го отдалечава от Твореца. Тоест преди да започне работата с цел да отдава, той още не знае колко зло му причинява желанието за получаване. И това е по известната причина, че не показват на човека пълната сила на злото наведнъж. А  му я показват малко по малко, защото иначе той веднага ще избяга от работата, ще каже, че това не е за него.

И според казаното може да се изтълкуват думите на Рамбам, който казва, че „понятието лишма (заради Нея) не разкриват на човека в началото на работата, а когато се умножи знанието им и се изпълнят с по-голяма мъдрост, тогава им разкриват тази тайна малко по малко“. И трябва да се разбере какво означава „разкриват им тази тайна малко по малко“. Трябва да се разбере как е възможно това – „малко по малко“. Нали когато на човека му се казва, че трябва да върши всичко лишма, при него вече всичко е разкрито, та какво още има да се разкрива.

Но трябва да се изтълкува, че казаното „разкриват им“ – кой е този, който им разкрива тази тайна на понятието лишма. И също трябва да се разбере казаното: „докато не се умножи знанието им и не се изпълнят с по-голяма мъдрост“. Кой знае, че вече е удостоен със свойството „докато не се умножи знанието им и не се изпълнят с по-голяма мъдрост“.

Това може да се разбере по същия начин, както книгата Зоар дава просто тълкуване на казаното: „Или му стане известно за греха, който е извършил.“ И пита: на кого е станало известно. И отговаря: на Светия, благословен да е. И трябва да се разбере казаното, че „Светия, благословен да е, му е известил, че е съгрешил“. По какъв начин му е известил. И това може да се изтълкува по начина, по който е написано в Сулам (Берешит, част 3, страница 64) и ето думите му: „Ако човек се занимава с Тора и заповедите дори за свое собствено наслаждение, при все това чрез светлината, заложена в нея, той ще усети ужасната низост и порочност, заложени в природата на получаването за себе си. И тогава ще насочи сърцето си да отдели себе си от тази природа на получаване и напълно ще се отдаде на това да доставя наслада на своя Създател. И тогава Твореца ще отвори очите му, и ще види пред себе си свят, изпълнен с пълно съвършенство, в който няма ни най-малък недостатък.“

И от казаното ще разберем как Светия, благословен да е, известява на човека, „че е съгрешил“. Това може да се изтълкува така: че когато човек учи дори ло лишма (не заради Нея), светлината, заложена в нея, му известява, че желанието за получаване е причината за всяко зло, защото то е пречката човекът да може да получи това добро и наслада, които е във волята Му да даде на творенията. И светлината, заложена в Тора, се нарича, че Светия, благословен да е, известява на човека, че е съгрешил.

И с това също може да се изтълкува защо Рамбам казва, че трябва да започнат да приучават човека към работата в ло лишма, а не в лишма. И това е поради това, че понятието лишма се разкрива на човека чрез това, че получава светлината на Тора. Следователно излиза, че ако той не се занимава с Тора дори в ло лишма, откъде ще вземе светлината на Тора. Затова казва Рамбам, че трябва да се започне с ло лишма.

И с това ще разберем онова, което попитахме: кой знае дали вече са удостоени с по-голяма мъдрост, та вече е позволено да им се разкрие понятието лишма. Отговорът е: светлината, заложена в Тора, знае колко са впечатлени от светлината на Тора, и в тази мяра има възможност да им се разкрие понятието лишма.

И с това ще разберем казаното от Рамбам: „Разкриват им малко по малко“, тълкуването на което е, че тъй като понятието „в името на небесата“ означава „не за собствена изгода“, и човекът трябва да усети какво е „не за собствена нужда“. И това му разкрива светлината на Тора. Затова всеки път светлината му разкрива мярата на злото, което е в желанието за получаване, защото чрез светлината, която човекът получава от Тора, той вижда всеки път малко зло, което има в желанието за получаване. И това е казаното: „Разкриват му малко по малко.“

И понятието „зло“ се тълкува по два начина:

1. Каква е ползата от злото, тоест колко човекът губи от получаването в полза на самия себе си.
2. Колко тялото се противи на работата на отдаване.

И тези две неща човек получава от светлината, заложена в Тора, малко по малко. И това е казаното: „Разкриват им тази тайна малко по малко.“ Тоест чрез светлината, която получава от страна на Тора в ло лишма, той идва до разкриването на двете неща, споменати по-горе. Тоест мярата на злото, намиращо се в желанието за получаване, мярата на съпротивата на тялото – всеки път в по-голяма мяра, така че човек да види, че е в неговите сили да я преодолее. И това е казаното: „малко по малко“. Тоест всеки път светлината му разкрива, което се нарича, че е невъзможно да му се разкрие наведнъж, както е казано по-горе.

И от казаното ще разберем това, което попитахме: защо Писанието казва, че именно чрез нечестието на народите са били удостоени с наследството на земята. И причината е, както по-горе, както Твореца е обещал на Авраам, че по този начин, тоест че народът Исраел ще страда в изгнание от страна на египтяните, тоест всички народи на света с всички лоши качества, които има в тях, искат да властват над народа Исраел. А народът Исраел иска именно да върши всичко в полза на Твореца, а не в полза на седемдесетте народа, както по-горе беше казано, тогава усеща необходимост /хисарон/. И ще види, че не е в силите му да ги преодолее.

И тогава ще бъде, както е казано: „И застенаха синовете на Исраел от работата, и викът им се възнесе към Бога от работата.“ Тогава Твореца ще им даде нужната за това помощ. И това е, както по-горе, че всеки път те ще се удостояват със свойството нишмета кадиша (свята душа), и това ще бъде причината, поради която синовете на Исраел ще трябва да получат наследството на земята, поради това че ще получат това по необходимост, тоест за да спасят себе си от властта на народите на света.

И това е казаното: „Заради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги прогонва от теб.“ Тоест именно чрез нечестието на народите има възможност Твореца да им даде в наследство земята на Исраел, както е казано по-горе. Защото усещането на злото /се случва/ в момента, когато разкриват, че това зло е пречката да се достигне приближаване към Твореца. Защото само това не ни достига. Защото понятието „приближаване и отдалечаване“ в духовното е въпрос на подобие по свойства. И в момента, когато има подобие на свойствата между светлината и кли, тогава светлината се облича в кли.

Ето защо усещането на злото, наричано „нечестие на народите“, поражда нужда да се освободи от злото. И тогава човек започва да пречиства себе си от свойството получаване за себе си. И тогава вижда, че това не е в неговите сили. И тогава започва да се моли на Твореца да му помогне, както са казали нашите мъдреци: „На дошлия да се пречисти му помагат.“ Както по-горе е казано в думите на книгата Зоар, че му дават нишмета кадиша (свята душа). Тоест всеки път, когато получава помощ отгоре, това е чрез това, че му дават свойството душа. Излиза, че възходите и паденията са причината, която поражда нужда и желание да се получи наследството на земята.

А това, че се казва, че причината е заради това „с което Господ се закле на бащите ти“, не означава, че причината е заради това, че се е заклел на бащите ти и поради тази причина им дава наследството на земята. И попитахме, нали нашите мъдреци казаха върху написаното „В началото“ – „Няма друго начало освен Исраел.“ Излиза, че всичко е било заради Исраел, а не заради клетвата, с която се е заклел на бащите.

Но трябва да поясним, че когато синовете на Исраел станат подготвени да получат наследството на земята, тоест когато имат нужда от наследството на земята, по причината, както е казано: „Заради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги прогонва от теб“ – това е причината, поради която синовете на Исраел ще наследят земята. Известно е, че „земята“ се нарича степен на малхут, а малхут се нарича „събранието на Исраел“ (кнесет Исраел), защото тя събира в себе си всичко, което се намира в З"А, наричан „Исраел“, и това се нарича „обединение на Светия, благословен е Той, и Неговата Шхина“, чрез което обединение се излива изобилие към душите.

Всичко това произтича от началото на замисъла на Сътворението, както тълкуват нашите мъдреци: „Няма друго начало освен Исраел.“ Тоест целта на Сътворението, която е Неговото желание да дари с благо творенията Си, се отнася до синовете на Исраел. Въпросът е само по какъв начин те ще получат благото и насладата. За това идва написаното, за да ни извести, че главната причина, чрез която те ще станат подготвени да получат, е степента на „нечестието на народите“, както казахме по-горе. И също така: „и за да изпълни словото, с което Господ се закле на бащите ти.“ Защото въпросът за „наследството на земята“ е такъв, какъвто Твореца извести на Авраам, когато Авраам попита: „По какво ще позная, че ще я наследя?“, и отговорът на Светия, благословен е Той, беше, че синовете на Исраел ще бъдат в изгнание, което означава „нечестието на народите“, както казахме по-горе.

И от казаното следва, че човек не може да се изкачи по степените на светостта, ако не усеща недостиг в състоянието, в което се намира. Тоест недостигът и страданията, които човек усеща, предизвикват нужда да търси съвети, за да напълни своите хисронот. Не е така обаче, ако не усеща в себе си недостиг – тоест дори да знае, че има много неща, които не му достигат в работата, но не страда от това – тогава този недостиг не е способен да получи напълване, защото човек не търси съвети за него, а без итарута де-летата (пробуждане отдолу), тоест без човек да моли Твореца от цялото си сърце, няма място за отговор на молитвата, защото ако не страда от недостига, той вече не може да моли с цялото си сърце.

И това е, както е казано в Мидраш Шохер Тов (Псалми 23), и ето думите му: „Защото Господ, твоят Бог, те благославя във всички дела на ръцете ти“ – може ли дори когато седи бездеен? Затова казва: „във всички дела на ръцете ти“ – ако е действал, той е благословен, а ако не – не е благословен.“

Виждаме, че без итарута де-летата, тоест без действие от страна на низшия, благословията не може да дойде. И се поставя въпросът: защо? А отговорът е, че когато човек започне да действа, чрез тази работа той получава недостиг към определеното нещо, тоест има разлика в нуждата към това нещо. Тоест трябва да се разбере до каква степен е необходимо на човека това, което иска да постигне. Защото работата и съветите, които човек влага, за да постигне желаното, разширяват у него недостига към това нещо. И поради това, когато го постигне, ще може да се радва на него.

Затова, когато се говори за духовна работа, въпреки че човек има нужда да се възвиси в работата, тази нужда все още не действа в него така, че да има за него необходимост от това. И поради това, когато му дадат нещо отгоре, а той още не знае как да цени даденото му, то ще потъне в ситра ахра. И всичко това е, защото човек не е толкова мъдър, че да знае как да цени нещо в духовното.

И това е по подобие на казаното от нашите мъдреци (Хагига 4): „Кой е глупак? Този, който губи каквото му дават.“ Тоест когато човек не знае как да цени, ако му дадат малко приближаване отгоре, то незабавно се отдалечава от него и той получава падение. И това е, защото не знае как да съхрани приближаването.

Защото такъв е обичаят на света: ако някому позволят да влезе малко в двора на царя, тогава той се грижи и търси съвети как да влезе в царския дом и не се задоволява с това, че е в двора на царя. Затова, когато човек е приближен малко, тогава той е доволен от това, че са го приближили и не се грижи да търси съвети как да върви напред – затова го изхвърлят навън. И тогава, когато човек получава падение, това се нарича „пътна злополука“, тоест претърпял е злополука по пътя, по който е вървял, за да се приближи към Твореца.

Тоест друг автомобил се е блъснал в неговия автомобил – с други думи, автомобилът на материалния свят се е блъснала в автомобила на желанието да отдава. И тогава целият живот, който е имал от страна на желанието да отдава, се отдалечава от него, и той остава в безсъзнание. Тоест сега усеща, че вече няма духовен живот. И едва когато постепенно се съвзема, започва да усеща, че целият живот, с който живее сега, е само в желанието да получава за себе си. И тогава отново започва да мисли и да търси съвети как пак да навлезе в работата на отдаването.

Излиза, че за да има той недостиг и нужда да се изкачи по степените на работата на отдаване, отгоре му дават падение, за да има нужда да напредва, както казахме по-горе, защото без истинска нужда човек не е способен да получи онова, което трябва да постигне. И затова, ако човек иска да се пази, за да не претърпи пътна злополука, той трябва да се пази от сблъсък с автомобила на желанието да получава. С това ще бъде сигурен, че няма да загуби даденото му, тоест издигането, което е получил.

И според казаното може да се изтълкува написаното (Ваетханан): „И помни, че роб беше в земята египетска, и Господ, твоят Бог, те изведе оттам.“ Това трябва да се изтълкува по отношение на духовната работа: човек трябва да помни, че е имал падение, преди да дойде до издигане. Тоест Твореца му е дал да усети злото в себе си. С други думи, човек трябва да вярва, че това усещане – че е роб при египтяните, тоест че няма позволение да направи нещо за полза на Твореца, а всичко, което прави, е само за полза на египтяните в самия него – идва от страна на Твореца.

И след това трябва да помни, че сега, когато се намира в състояние на издигане, тоест усеща, че е малко приближен към светостта, трябва да помни, че трябва да върви напред. Затова сега трябва да помни, че както по-рано е бил роб, тоест в състояние на падение, така и сега трябва да намери у себе си място на недостиг, за да има нужда да върви напред, иначе ще му датат отгоре падение, защото без нужда човек не може да напредва, и трябва да остане в състоянието, в което се намира. Затова, за да няма нужда да му се дава падение, по време на издигане той трябва да намери у себе си място на недостиг. И това е, което е казано: „И помни, че роб беше в земята египетска, и Господ, твоят Бог, те изведе оттам.“

И от казаното следва, че човек трябва да започне работата си в степен на клал (общото), тоест от степен на действието и да насочи намерението, то да бъде в името на Небесата. Това означава, че човек изпълнява Тора и заповедите, защото Твореца ни е дал Тора на живота. И чрез това, че пазим заповяданото от Твореца, ще получим възнаграждение, както казаха нашите мъдреци: „И верен е твоят работодател, който ще ти заплати наградата за труда ти.“ И чрез това ще ни е добре в този свят и добре в бъдещия свят.

И трябва да вярваме, че дори когато идват у него мнения и мисли, които не му позволяват да вярва, той трябва да моли Твореца да му даде сила да вярва. И след това има още по-висока степен, която е „не с цел да получи възнаграждение“, а той се удостоява да усеща, че изпълнението на Тора и заповедите е за него като служба на велик Цар. И от това се стига до наследството на земята.