Какво е истина и лъжа в духовната работа

Статия 40, 1991 г.

Трябва да разберем как истината и лъжата могат да се отнасят към работата за Твореца. От това следва, че човек може да бъде работник на Твореца, макар работата му да е лъжа. Как е възможно да се каже такова нещо?

В книгата „Зоар“ („Предговор към книгата Зоар“, точка 172, а в коментара „Сулам“, точка 175) е казано следното: „Делът на Твореца е да радва бедните. Защото в тези дни, по време на празниците, Твореца идва да види Своите разбити келим. И вижда, че те нямат с какво да се радват, и плаче за тях.“ А в коментара „Сулам“ това се обяснява по следния начин:

Най-напред трябва да разберем казаното от мъдреците (Мидраш Раба, глава 8), че по време на сътворяването на света, когато Твореца казал на ангелите: „Да сътворим човека по Наш образ“, Хесед казал: „Нека бъде създаден, защото върши милосърдие.“ Истината казала: „Нека не бъде създаден, защото целият е изпълнен с лъжи.“ Праведността казала: „Нека бъде създаден, защото върши праведни дела.“ Мирът казал: „Нека не бъде създаден, защото целият е изпълнен с разпри.“ Какво направил Твореца? Взел истината и я хвърлил на земята.

Обяснението е, че са известни думите на мъдреците: „Човек винаги трябва да се занимава с Тора и заповедите дори в ло лишма, защото от ло лишма се стига до лишма.“ Поради низостта си човек не може още от самото начало да изпълнява Неговите заповеди, за да доставя наслаждение на своя Създател. По своята природа той не може да извърши никакво движение, ако то не е заради собствената му полза. Затова в началото е принуден да изпълнява заповедите в ло лишма, тоест заради собствената си изгода. Но въпреки това чрез изпълнението на заповедите той привлича изобилие от светостта. Посредством изобилието, което привлича, накрая ще достигне до изпълнение на заповедите в лишма.

Именно поради това истината възразила срещу сътворяването на човека, казвайки, че целият е изпълнен с лъжи. Как е възможно още отначало да бъде създаден такъв човек, който ще се занимава с Тора и заповедите в пълна лъжа, тоест в ло лишма? Но Хесед казал: „Нека бъде създаден, защото върши милосърдие.“ Посредством милосърдието човек постепенно се поправя, докато стане способен да изпълнява всички заповеди с намерение заради отдаване. Също така Мирът възразил, че човекът е изпълнен с разпри. Но Праведността казала: „Нека бъде създаден.“ Защото посредством заповедта за милосърдие към бедните човек постепенно се приближава до свойството отдаване, докато достигне до работа в лишма. След като били изслушани всички техни доводи, Твореца се съгласил с ангелите на Хесед и Праведността и хвърлил истината на земята. Тоест Той позволил още отначало заповедите да бъдат изпълнявани в ло лишма, макар това да е лъжа, защото накрая човек ще достигне до лишма. И тогава истината ще израсне от земята. Дотук са думите му.

Рамбам казва („Закони за покаянието“, глава 5): „Затова, когато обучават малолетните, жените и цялата неука маса, ги учат да работят само от страх и за да получат възнаграждение. А когато разумът им се увеличи и придобият по-голяма мъдрост, разкриват им тази тайна малко по малко.“

От думите на Рамбам виждаме, че работата за Твореца трябва да започне в ло лишма. В началото дори не бива да им се разкрива, че съществува такова понятие като лишма. Те трябва да знаят, че изпълняването на Тора и заповедите с цел получаване на възнаграждение е истинското съвършенство и че към него няма какво да се добави освен по количество. Тоест трябва да отделят повече време и да влагат повече усилия в изпълнението на Тора и заповедите. И трябва да се радват, че изпълняват Тора и заповедите и че ще получат голямо възнаграждение за това.

Според това излиза, че за да бъдат съвършени работници на Твореца, те не бива да знаят, че съществува лишма, защото все още не са достойни да встъпят в работата лишма. Затова, ако им кажат, че главната работа е лишма, те ще попитат: „Как можем да изпълняваме Тора и заповедите в ло лишма, ако това не е истинска работа?“ А тъй като все още не са способни да работят в лишма, ще останат и без едното, и без другото.

Тоест ло лишма няма да бъде важно за тях, а виждат, че не са способни да работят в лишма. Затова не бива да им се разкрива, че е необходимо да се работи с намерение заради отдаване. А когато не знаят това, те смятат, че действително са работници на Твореца и че са праведници. Това им дава сили за работа, защото се радват, че са работници на Твореца. А на останалите хора, които не изпълняват Тора и заповедите като тях, гледат като на добитък и зверове, които не притежават повече разум от добитъка и зверовете.

Относно изясняванията в „Дървото на живота“ е написано (приведено в „Бейт Шаар а-Каванот“, точка 107): „Твореца е дал Тора и заповедите на Исраел единствено за да изяснят, пречистят и отстранят примесите от среброто, което е облеклото на душата. Посредством намерението на човека в Тора и заповедите се завършва облеклото на нешама. Посредством Тора се пречиства Нога де-Ецира и става облекло на руах. А посредством практическите заповеди се пречиства Нога де-Асия и става облекло на нефеш.“

Това означава, че не бива да се казва, не дай Бог, че изпълняването на заповедите и заниманията с Тора без намерение не са истина. От думите на светия Ари следва, че чрез всички действия, които човек извършва, се осъществяват изяснявания на светостта от клипот, в които искрите са паднали при разбиването на келим. Но трябва да се прави разлика между заповедите без намерение, Тора без намерение и Тора и заповедите с намерение. Както бе казано по-горе: „Посредством практическите заповеди се пречиства Нога де-Асия и става облекло на нефеш.“

Относно ло лишма, наречено „лъжа“, трябва да се обясни следното. Тъй като целта на творението е да наслади Своите творения, за да постигне човек това на практика, тоест да види как благото и наслаждението се разкриват в света, това не може да бъде видяно от творенията, преди да придобият истински келим, посредством които могат да видят благото и наслаждението, разкрити в света.

Затова пред творенията все още не е разкрито, че целта на творението действително е да наслади Своите творения, защото те виждат, че в света има страдания, всеки според своето състояние. Следователно, докато творенията изпълняват Тора и заповедите без намерение заради отдаване, те все още не са способни да видят истината, съдържаща се в целта на творението, която е да наслади Своите творения.

Затова трябва да се обясни, че онези, които изпълняват Тора и заповедите, но все още не са се удостоили да насочват намерението си заради отдаване, макар в действителност чрез изпълнението на Тора и заповедите дори без намерение да извършват изяснявания за светостта, тоест чрез действията им да се прибавя към светостта, това е само по отношение на действителността на светостта. Самите творения все още не са способни да видят какво се извършва посредством действията им, тоест какви поправяния се извършват чрез тяхната работа дори в ло лишма.

Излиза, че както бе казано по-горе, когато се твърди, че „ло лишма се нарича лъжа“, това е само по отношение на творенията. Тоест те все още не могат да видят истината, която се осъществява чрез изпълняването на Тора и заповедите без намерение. Но в действителност посредством това се извършват поправяния и изяснявания в светостта.

До такава степен трябва да вярваме в думите на светия Ари, че чрез всяко отделно действие в Тора и заповедите се извършват поправяния. Защото възниква въпрос относно закона, според който, ако човек може да повлияе на своя ближен да не нарушава Шабат, например ако ближният се нуждае от него и заради това ще започне да спазва Шабат, тогава човек е длъжен да направи необходимото, за да не нарушава ближният Шабат. 

И трябва да попитаме: нали тук човек няма никакво намерение да спазва светия Шабат, а изпълнява повелята само защото другарят му го принуждава. В такъв случай каква полза може да произлезе от подобна работа? Но както бе казано по-горе, всяко извършено действие, дори без намерение, изпълнява своето предназначение. Тоест посредством него се извършват изяснявания за светостта. Само че творенията все още не са способни да видят поправянията, защото могат да им навредят, тъй като все още се намират под властта на желанието за получаване.

Затова, преди човек да види поправянията, извършвани посредством него, той все още не може да получи от изобилието, което се разкрива чрез неговите действия. А когато творенията не виждат разкриващото се изобилие, те не могат да му навредят, защото не виждат, че има какво да получат. Човек трябва само да вярва, че всяко отделно действие в Тора и духовната работа е нещо важно. И така трябва да вярва.

Едва след като се удостои да придобие втората природа, наречена „желание за отдаване“, човек ще се удостои да види истината, че целта на творението е „да наслади Своите творения“. Излиза, както бе казано по-горе, че когато се твърди „ло лишма се нарича лъжа“, това е само по отношение на възприятието на човека. Защото човек все още не вижда, че целта на творението е да наслади Своите творения.

От казаното ще разберем защо лишма се нарича „истина“. След като човек се удостои със свойството лишма, той трябва да достигне степента на любов към Твореца, като види как Твореца се отнася лично към него. Тоест човек получава от Твореца цялото благо и тогава вижда истината, че целта на творението е да наслади Своите творения. Нещо повече, човек трябва да се удостои да види как висшето управление се отнася към всички творения като Добър и Творящ добро.

Това е висока степен. Човек вижда как Твореца се отнася лично към него като Добър и Творящ добро, но трябва да види, че Твореца се отнася така към всички творения. Затова лишма се нарича „истина“, защото посредством работата в лишма човек се удостоява да види истината, че Твореца се отнася към всички творения като Добър и Творящ добро.

И това е, както е написано в „Предисловие към Учението за десетте сфирот“ (стр. 29, точка 97): „Затова мъдреците са ни предупредили за задължителното условие при занимаването с Тора, а именно то да бъде в лишма. Тоест посредством нея човек да се удостои с живот, защото тя е Тора на живота, и да насочи ума и сърцето си към това да намери в нея светлината на лика на Царя на живота, тоест постигането на явното управление, наречено „светлината на лика“.“

Тоест докато човек не се удостои със свойството лишма, той се намира в скриване на лика. Това означава, че все още не вижда как Твореца управлява света като Добър и Творящ добро. Излиза, че човек се намира в състояние на лъжа. Тоест той повтаря казаното, че целта на творението е да наслади Своите творения, но за него това е лъжа, защото вижда обратното.

Докато онзи, който изучава Тора в лишма, се удостоява да види истината, защото самият той се удостоява да види благото и наслаждението, които получава от Твореца. Нещо повече, той трябва да достигне до състояние на съвършенство и да види как Твореца се отнася към целия свят с целта да наслади Своите творения. Излиза, че истината и лъжата са само по отношение на постижението на самия човек. Според казаното изучаващият Тора в ло лишма, което се определя като лъжа, се намира в това състояние само защото все още не е способен да види истината за това как Твореца управлява света като Добър и Творящ добро.

И това е, както бе казано по-горе от светия Ари, че чрез всички действия, които човек извършва в светостта, се осъществяват поправяния. Но човек все още не може да види какво се извършва посредством Тора и заповедите, които творенията изпълняват дори без намерение, тоест в ло лишма, заради собствената си полза. Затова Рамбам казва, че редът на духовната работа трябва да започне при малолетните и жените с намерение за получаване на възнаграждение, защото самото изпълняване на заповедите извършва поправяния, както бе казано по-горе.

Това съответства на обяснението на моя баща и учител, благословена да е паметта му, относно думите на мъдреците (Авот, глава 3, мишна 18): „Обичан е Исраел, защото са наречени „синове на Твореца“. Особена любов им е била известена, защото са наречени „синове на Твореца“, както е казано: „Вие сте синове на Твореца, вашия Бог“.“ Той казваше, че това, че са наречени „синове на Твореца“, се отнася до общото. А особената любов се отнася до частното. И попита: какво означава „особена любов“? Той обясни, че особената любов се състои в това, че им е известена, тоест че те знаят и усещат, че са наречени „синове на Твореца“.

По същия начин трябва да се обясни и тук. Когато човек изпълнява действията без намерение заради отдаване, което се нарича ло лишма, макар народът на Исраел да се наричат „синове на Твореца“, защото изпълняват Тора и заповедите на нивото на действието, посредством това също се извършват големи поправяния, както казва светият Ари. Но това не им е известно. Тоест те не са способни да видят какви поправяния се извършват посредством тяхната работа.

Но след като човек се удостои със свойството лишма, му става известно какво извършва. И това е, както е написано: „Раби Меир казва: всеки, който се занимава с Тора в лишма, се удостоява с много неща. И не само това, а целият свят е достоен за него и му разкриват тайните на Тора.“

Думите „целият свят е достоен за него“ трябва да се обяснят така: той вече вижда истината за целта на творението, която е да наслади Своите творения. Доказателството за това е, че тогава вижда как „целият свят е достоен за него“, защото усеща благото и наслаждението.

Също така трябва да се обяснят думите „и му разкриват тайните на Тора“. Както бе казано по-горе, човек се удостоява да види как чрез неговата работа в Тора и заповедите се извършват поправяния горе. Но преди да се удостои да изпълнява Тора и заповедите в лишма, макар посредством работата му да се извършват поправяния, той все още не е способен да ги види, докато не се удостои с отдаващи келим.

От казаното трябва да обясним думите на мъдреците (Авот, глава 1, мишна 17): „Не учението е главното, а действието.“ Пред нас има две неща:

а. действия;

б. намерения.

От една страна, разбираме, че главното е намерението. Тоест когато човек извършва някакво действие, добро или лошо, трябва да се взема предвид намерението, а не действието. Например двама души се скарали. Единият взел нож и намушкал другия. Това без съмнение е лошо действие. Пострадалият го дал под съд и извършителят бил осъден да заплати обезщетение за постъпката си.

Тогава извършителят възразил: „Този човек, когото намушках, го нараних само по ръката и му причиних малка драскотина, а съм длъжен да му платя обезщетение. Но преди време видях как същият човек влезе в болницата, лекарят разряза тялото му, проникна в корема му и извади нещо отвътре, а той плати на лекаря много пари. А за малкия разрез, който му причиних, аз трябва да му плащам. При мен е точно обратното на онова, което се случи с лекаря.“

Съдията му отговорил просто: „Ние съдим според намерението. Ти го намушка, защото искаше да получиш наслаждение и затова трябва да заплатиш за наслаждението, което си получил. Докато хирургът разряза плътта му с нож, защото желаеше болният да се почувства добре. Затова болният трябва да плати на лекаря.“ Оттук виждаме, че главното е намерението, а не действието. В такъв случай защо мъдреците са казали: „Не учението е главното, а действието“?

Но както бе казано по-горе, в духовното, по отношение на Тора и заповедите, главното е действието. Това съответства на думите на светия Ари, че посредством действията при изпълняването на заповедите се изясняват святите искри от клипот. И макар човек все още да не е способен да види това, преди да придобие отдаващи келим, защото ако види какво се извършва посредством неговата работа, то ще влезе в получаващите му келим и той ще върне всичко към клипот, излиза, че действието е главното.

Но ако човек може да насочи и намерението си заради отдаване, тогава посредством намерението, което се облича в действието, той се издига на по-висока степен. Както бе казано по-горе: „Посредством намерението на човека в Тора и заповедите се завършва облеклото на нешама. Посредством Тора се пречиства Нога де-Ецира и става облекло на руах. А посредством практическите заповеди се пречиства Нога де-Асия и става облекло на нефеш.“

Затова главното е действието, а към действието трябва да се добави и намерение. Трябва да вярваме, че според закона за корена и клона всички материални действия, извършвани при нас, произлизат от висши корени. Тоест както материалните действия поправят тялото и без тях то не може да съществува, така и по отношение на душата без действията в Тора и заповедите тя няма храна, чрез която да може да съществува.

И това е, както е приведено в книгата „Бейт Шаар а-Каванот“ (стр. 49, точка 83): „Знай, че в Адам Ришон били изяснени всички изяснявания на всички светове и всички души, както и всички животни. Но неживото и растителното не били докрай изяснени. Затова хората се хранели с тях, за да ги изяснят. А когато съгрешили, душите и животните отново паднали в дълбините на клипот. И само чистите животни се изясняват посредством нашето хранене. Същото се отнася до неживото и растителното.“

От казаното следва, че именно посредством физическото действие на храненето се изясняват неживото, растителното и животинското. Към него трябва само да се добави намерение. Но без действие намерението не помага. Затова не бива да се казва: „Защо трябва да поставям тфилин? Нали главното е намерението. Тогава ще насоча намерението, свързано с тфилин, и няма да е необходимо да изпълнявам действието.“ Напротив, главното е действието, а намерението е добавката.

Затова, както в материалното, ако човек насочва намерението си към храненето или пиенето, но в действителност не яде и не пие, той ще умре. По същия начин, ако човек не изпълнява Тора и заповедите на практика, неговата душа, която получава храна от действията в Тора и заповедите, също няма да има с какво да живее.

Това е смисълът на думите „Не учението е главното, а действието“, тоест действителното практическо действие. След това, като допълнение към него, е необходимо и намерение за действията, които човек извършва. Това е неживото ниво на светостта. А от неживото ниво може да се достигне до растителното, животинското и говорящото.

От казаното ще разберем приведеното по-горе, че Твореца идва да види Своите разбити келим, защото накрая човек ще достигне до лишма и тогава истината ще израсне от земята. И там е казано (точка 173): „Това е и тайната на разбиването на келим, което се случило преди сътворяването на света. Защото вследствие на разбиването на келим на светостта и падането им в БЕА де-пируда, заедно с тях в клипот паднали и искри на светостта. От тях в разпореждане на клипот преминали всевъзможните наслаждения и влечения, а клипот ги предават на човека за получаване и наслаждение. Така те предизвикват всички видове прегрешения. Но заедно с това ни били дадени Тора и заповедите. Дори ако човек започне да се занимава с тях в ло лишма, тоест заради собственото си наслаждение и за да напълни низките си страсти, накрая посредством тях ще достигне до лишма и ще се удостои с целта на творението, тоест да получи цялото благо и наслаждение, съдържащи се в замисъла на творението, за да достави наслаждение на Твореца.“

Трябва да помним правилото в реда на духовната работа, че човек не бива да гледа себе си и да проверява дали се намира в правилно състояние. Тоест ако вижда, че не се намира в правилно състояние, времето, когато трябва да се моли на Твореца да му помогне да бъде в правилно състояние, е именно когато усеща в себе си известно приближаване към Твореца. Тогава му е позволено да разглежда състоянието си критично. Но когато усеща, че се е отдалечил от духовната работа, тоест няма голямо желание за нея, тогава му е забранено да гледа себе си и да се моли. Тогава трябва да обърне внимание на малката си връзка с работата и да каже: „Доколкото имам поне малка връзка с духовната работа, аз се радвам на това и благодаря на Твореца.“ Но тогава не бива да се моли Твореца да го приближи. Молитвата Твореца да го приближи трябва да бъде именно във време на известен подем в работата.

И това е, както е написано в книгата „Зоар“ (Ваера, 33, а в коментара „Сулам“, точка 102): „Ела и виж. През деня той се занимавал с Тора, за да доведе до съвършенство присъдите, а през нощта се занимавал с песни и възхвали, докато настъпил денят. През целия ден се занимавал с довеждането до съвършенство и изясняването на съда, който е свойството лява линия. А през нощта се занимавал с възхвали, които са хасадим.“

Следователно обяснението е, както бе казано по-горе: именно „през деня“, тоест по време на подем, той се занимавал с лявата линия, за да изясни съда. Докато „през нощта“, когато не му светело, се занимавал с възхвала.