Барух Шалом а-Леви Ашлаг (РАБАШ)

Да отидем при Фараона – 1

Статия 19, 1985 г.

„Да отидем при Фараона." Това е озадачаващо, тъй като е трябвало да се каже: „Иди при Фараона." Книгата Зоар обяснява (Бо, стр. 11; и в Сулам, т. 36): „Но Той е въвел него, тоест Моше, в покои вътре в покоите, при едно висше могъщо чудовище." „Когато Твореца е видял, че Моше се страхува, Твореца е казал: „Ето Ме срещу теб, Фараоне, египетски царю, голямото чудовище, лежащо сред реките му." Тоест Твореца е трябвало да води война срещу него, а не някой друг, както е казано: „Аз, Твореца", и мъдреците са обяснили: „Аз, а не пратеник."" Следователно „да отидем" означава „двамата заедно".

А за да обясним това в работата на Твореца, преди всичко трябва да знаем какво е нашето изискване в замяна на занятията ни с Тора и заповедитете (мицвот). С други думи, каква компенсация изискваме за това. И компенсацията трябва да е ясна, за да разберем, че си струва да се откажем от удоволствията на тялото, ако разбираме, че именно те ни пречат да достигнем целта, която е нашата компенсация, и че чрез занятията ни с Тора и заповедите ще постигнем тази възвишена цел, тоест целта е компенсация за отказа от материалните наслаждения.

Затова трябва да знаем, че главната награда, която желаем за изпълнението на Тора и заповедите, е сливане (двекут) с Твореца, което означава уподобяване по форма, тоест свойството „и да се слееш с Него". Както са казали мъдреците (Баба Батра, 16): „Твореца е създал злото начало и е създал Тора като подправка срещу него", защото това е кли (съсъд), в което може да се получи целта на творението, наречена „да дава добро на Своите творения", която се нарича „разкриване на Неговата божественост пред Неговите творения в този свят", както е написано в статията „Даряването на Тора" (стр. 64).
И е известно, че основната работа се състои в създаването на кли. Докато изпълнението, тоест благото, предавано в кли, идва от страна на висшия, което е свойството на Неговото желание да дава добро на Своите творения. И разбира се, от Негова страна няма никаква пречка да ни дава. А всеки недостиг, които усещаме, произтича от това, че нямаме келим (съсъди) за получаване на благото, тъй като нашите келим произлизат от разбиването. Защото поради разбиването на келим, станало в света Некудим, са се породили клипот (обвивки), които са свойството на получаване заради получаване; „разбиване" в духовното е подобно на разбиване на съсъд в материалното — подобно на материален съсъд, ако е счупен и наливате в него някаква течност, течността ще се излее навън. По същия начин и в духовното, ако в кли влезе мисъл, породена от желанието да получава за себе си, благото отива при външните, тоест извън светостта (кдуша).
 

Светост се нарича „заради небесата", а извън „заради небесата" се нарича Ситра Ахра (другата страна), което е обратната страна на светостта. Затова казват, че светостта се нарича отдаване, а нечистотата (тума) се нарича получаване. А тъй като сме се родили след разбиването и, разбира се, нашето желание е единствено да получаваме, затова не могат да ни дадат благо, защото несъмнено всичко ще отиде на страната на Ситра Ахра.
 

И в това е цялата причина, поради която сме далече от получаването на благото и наслаждението, които Твореца е приготвил за нас. Защото всичко, което Той ще ни даде, няма да остане при нас, а ще пропадне, както са казали мъдреците: „Кой е глупецът? Онзи, който губи каквото му дават." Оттук следва, че коренът на причината, поради която губи, е в това, че е глупец. А защо глупецът неизбежно губи, докато при мъдреца остава онова, което му дават, и той не го губи?

Следва да обясним, че глупец се нарича онзи, който остава със своята природа, тоест със себелюбието и не прилага хитрости, които биха му позволили да излезе от желанието да получава. И въпреки че има множество способи и хитрости да излезе от природата си, той остава гол, както в деня на раждането си, без друго обличане, което се нарича обличане на желанието за отдаване, а с обличането на отдаването той може да облече благото и наслаждението, които трябва да получи.

Случва се обаче човек да започне работата по отдаване и да обяснява на тялото, че в това се състои цялата цел на работата, тоест в придобиването на отдаващи келим. Но след всички тези спорове, които води с тялото, тялото му казва: „Не можеш да промениш природата, да я направиш различна от тази, която Твореца е създал. А тъй като творението се смята за свойство на съществуващо от нищото, което принадлежи единствено на свойството на желанието да получава, как смееш да твърдиш, че можеш да промениш природата, да я направиш различна от тази, която Твореца е създал?"

И за това е казано: „Да отидем при Фараона", тоест да отидем заедно, защото и Аз отивам с теб, за да променя природата. И Аз искам само да Ме помолиш, за да ти помогна да промениш природата, да я обърнеш от желание да получаваш към желание да отдаваш, както са казали мъдреците (Сука, 52): „Злото начало на човека го надвива всеки ден. И ако Твореца не му помагаше, той не би го преодолял."

Но и това трябва да се разбере: защо на Твореца Му е нужно да Го молят? Това подобава на смъртен, който иска уважение — да го молят, за да знае, че е помогнал. Но как може да се каже подобно нещо за Твореца? Това обаче е в съгласие с правилото: „Няма светлина без кли", тоест невъзможно е да се даде на когото и да е напълване, ако у него няма хисарон (недостиг), защото докато няма потребност от определено нещо, ако му го дадат, то няма да има вкус за него. Следователно той не умее да цени това нещо и няма да се опази от кражба. Тоест има хора, които наистина разбират важността му и ще му го отнемат.

И в това е причината човек да моли за помощ Твореца — за да може, ако му бъде дадено някакво озарение свише, да съумее да го опази, за да не му го отнемат външните, които наистина знаят каква е стойността на всяко озарение на светостта. Затова, когато човек моли Твореца да му помогне — а истинската молба започва именно когато човек вижда, че не е в състояние да помогне на себе си — тогава той знае с пълна яснота, че няма друг изход, освен да моли Твореца да му помогне, иначе ще остане отделен от светостта и няма никаква възможност да излезе от състоянието на себелюбие. Затова, когато Твореца му помогне, той вече знае, че това е скъпоценно достояние и трябва да се пази много внимателно, за да не го отнемат външните.

И това е както казва Ари (Талмуд Есер а-Сфирот, ч. 7, стр. 495): „И в това е тайната на преследването от злото начало и Ситра Ахра, за да съблазнят праведниците и да се прилепят към светостта, понеже иначе нямат живот, а при умножаването на благото и светостта ще се умножи и техният живот. И отсега нататък не се учудвай защо злото начало преследва човека, за да го съблазни. И разбери това."

Затова, за да може човек да се пази да не загуби онова, което му дават, той е длъжен преди това да положи големи усилия, защото дошлото чрез усилия го кара да се пази да не го загуби. Но по време на усилията, когато човек вижда, че работата е все още далеч от завършване, понякога той бяга от бойното поле и изпада в отчаяние. И тогава се нуждае от особено укрепване — да вярва в Твореца, че Твореца ще му помогне.

А това, че помощта все още не е дошла, се дължи на факта, че той все още не е положил необходимото усилие — както по количество, така и по качество — което е нужно за подготовката на хисарон, за да получи напълване, както е казано (Предговор към Талмуд Есер а-Сфирот, стр. 14, т. 18), и ето думите му: „А ако някой се е занимавал с Тора и не е успял да отстрани от себе си злото начало, това е или защото не се е постарал достатъчно да вложи усилията и труда, които трябва да вложи в занятията с Тора, както е казано: „Не съм положил усилие и съм намерил — не вярвай", или пък може би те са набрали необходимото количество усилия, но не са били достатъчно усърдни в качеството."

Затова трябва да съсредоточим вниманието си върху „Да отидем при Фараона" и да вярваме във всички, дори в най-лошите състояния, каквито може да има, и да не бягаме от бойното поле, а винаги да се уповаваме на Твореца, че Той може да помогне и да даде на човека, независимо дали се нуждае от малка или от голяма помощ. И в действителност, онзи, който разбира, че се нуждае Твореца да му даде голяма помощ, защото е по-лош от останалите хора, е по-достоен молитвата му да бъде приета, както е казано: „Близък е Твореца до съкрушените по сърце и смирените по дух спасява."

Затова човек не трябва да казва, че не е подходящ за това Твореца да го приближи, а причината е, че мързелува в работата си. Човек трябва винаги да върви с преодоляване и да не допуска мисли за отчаяние в главата си. И това е както са казали мъдреците (Брахот, 10): „Дори остър меч да е опрян към шията му, не бива да се отчайва от милосърдието", както е казано (Йов, 13): „Дори да ме убие — на Него се уповавам."

А състоянието „меч, опрян към шията му" следва да обясним така: въпреки че злото на човека, наречено себелюбие, е опряно към шията му и иска да го отдели от светостта по такъв начин, че му показва картина, че няма никаква възможност да излезе изпод тази власт. Тогава той трябва да каже, че тази картина, която вижда, е истина.

Но „не бива да се отчайва от милосърдието", понеже тогава трябва да вярва, че Твореца може да му дари милосърдие, което означава „свойството отдаване". С други думи, от гледна точка на собствените му сили, истината е, че човек не е в състояние да излезе изпод властта на получаването за себе си. Но от страна на Твореца, когато Твореца му помага, несъмнено Той може да го избави. Затова е казано: „Аз съм Твореца, Всесилния ваш, който ви е извел от земята египетска, за да ви бъда Всесилен."

И това произнасяме при четенето на Шма (Слушай), което е приемане на бремето на Небесното Царство, защото трябва да знаем, че Твореца е този, който извежда човека от властта на получаването, наречено състояние на разделение, и го въвежда в светостта. И тогава ще се изпълни „за да ви бъда Всесилен", и тогава той пребивава в състоянието на „народа на Исраел", а не в състоянието на невежите — „народите на земята".

И това е както са казали мъдреците (Псахим, 118): „Раби Йеошуа бен Леви е казал: когато Твореца е казал на Адам Ришон (Първия човек): „Тръни и бодили ще ти роди тя", потекли са сълзи от очите му. Той Му е казал: „Господарю на света, аз и моето магаре ли ще ядем от едни ясли?" Когато Той му е казал: „В пота на лицето си ще ядеш хляб", умът му веднага се е успокоил."

Трябва обаче да разберем претенцията на Адам Ришон, който е попитал за действието на Твореца — защо му се полага да яде заедно с магарето от едни ясли, което е справедлива претенция. И доказателство за това е, че Твореца му е дал съвет да яде хляб. А ако тази претенция не беше справедлива, Твореца не би приел претенцията му. И тази претенция — „Аз и моето магаре ли ще ядем от едни ясли?" — е трудна за разбиране. Та в какво се състои неговото превъзходство? Нали мъдреците са казали (Санхедрин, 38): „Нашите учители са учили: Адам е бил създаден в навечерието на шабат, за да може, ако се възгордее, да му кажат: „Комарът е бил преди теб в Сътворението.""

И съгласно това, ако комарът е бил преди него, каква е тогава претенцията „аз и моето магаре ще ядем от едни ясли"? Следва обаче да обясним, че след греха той е паднал в свойството на себелюбието. Оттук следва, че е станал подобен на магаре, което разбира единствено любовта към себе си. И затова „потекли са сълзи от очите му и той е казал: „Аз и моето магаре ли ще ядем от едни ясли?"", тоест от едно и също свойство, а именно себелюбието. Затова Той му е дал съвет: „В пота на лицето си ще ядеш хляб", защото хлябът се нарича храна на човека. Това означава, че чрез усилията в свойството „в пота на лицето си ще ядеш хляб", тоест храната на човека, той излиза от свойството на „невежеството" и тогава се нарича „народ на Исраел", което е свойството Яшар-Ел (право-към-Твореца).

Иначе стоят нещата със свойството на Египет, когато народът на Исраел е бил в изгнание, защото Египет се нарича „народ, подобен на магаре", като се има предвид единствено себелюбието. И затова спасението на Израел тогава се е състояло в това, че Твореца ги е извел от Египет. И това е, към което трябва да се насочим при приемането на бремето на Небесното Царство: „Аз съм Твореца, Всесилния ваш, който ви е извел от земята египетска, за да ви бъда Всесилен." Защото именно чрез силата на Твореца можем да „излезем от Египет" и да се удостоим със състоянието „да ви бъда Всесилен".