За спора между Яаков и Лаван

Статия 11, 1985

Виждаме, че спорът на Яаков с Лаван се различава от спора му с Есав. За Яаков и Лаван е казано (Берешит, 31): „И отговори Лаван, и каза на Яаков: «Дъщерите са мои дъщери, децата са мои деца, стадото е мое стадо и всичко, което виждаш, е мое»“. А за Яаков и Есав е казано (Берешит, 33): „И каза Есав: «Имам много, братко мой; нека твоето си остане твое»“.

Трябва да разберем защо Лаван твърдял, че всичко е негово, докато Есав постъпил обратно и казал: „Нека твоето си остане твое“.

Моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, обяснява, че както е известно, има състояние на вкопчване на клипот и състояние на подхранване на клипот. Той казва, че „вкопчване“ се нарича състоянието, при което клипа държи човека и не му позволява да извърши нищо в светостта.

Например, когато човек трябва да стане рано сутрин, да отиде в синагогата и да се занимава с Тора, тогава идва клипа и му казва: „Защо се измъчваш? Нали си уморен, а навън е студено“ — и му привежда други подобни доводи на злото начало, че не си струва да става и да се занимава с духовната работа. А той ѝ отговаря: „Всичко е така, както казваш, но си струва да се трудя в този свят, за да се удостоя с бъдещия свят“. Тогава злото начало му отвръща: „Това, което мислиш — че в замяна на усилията си в този свят ще получиш бъдещия свят — е възможно само ако човек се занимава с Тора и заповедите заради Небесата. Но аз зная, че всичко, което правиш, не е заради Небесата. В такъв случай за кого работиш? Само за мен!“. Чрез този пример можем да разберем думите му. Ето как клипа държи човека и не му позволява да се занимава с Тора и заповедите.

Такива били доводите на Лаван: „Дъщерите са мои дъщери… и всичко, което виждаш, е мое“. Тоест ти работиш за мен, а не за Твореца. В такъв случай не бива да се надяваш, че ще имаш бъдещ свят. А щом е така, защо да се трудиш напразно? Чрез тази сила клипа задържа човека и той не може да излезе изпод властта ѝ и да извърши нещо против волята ѝ. Такива били доводите на Лаван, защото той мислел, че чрез тях ще придобие силата да се вкопчи в Яаков и той няма да бъде способен да се занимава с Тора и заповедите.

Но след като човек преодолее доводите на Лаван, той казва: „Не е вярно! Аз наистина работя заради Небесата, но съм длъжен да вярвам, че ти си ми изпратен с всички тези основателни доводи, само за да ме отблъснеш от светостта. А аз желая да служа на Твореца в простота. Ти нямаш никакво отношение към Тора и заповедите, които изпълнявам. Затова те преодолявам и отивам да се занимавам с Тора и заповедите. И ти нямаш никакъв достъп до мен“.

Тогава клипа идва под друг облик и му заявява: „Виж дали има и други хора като теб, които са способни да надвият злото начало. Виж колко низши са останалите хора, които нямат никаква сила за преодоляване. А ти — щастлив си, защото си герой сред героите и несъмнено не си струва да се свързваш с тях“. Тогава всичките му занимания с Тора и заповедите преминават към клипа, тъй като тя го въвежда в гордост и т.н.

Тогава човек трябва да я преодолее и да каже на клипа: „Не е вярно! Аз не съм по-добър от останалите хора и всичките ми занимания с Тора и заповедите не са били заради Небесата, а всичко е било за теб. В такъв случай сега се намирам в състоянието, за което мъдреците са казали: «Който учи Тора ло лишма — не заради Нея, по-добре плацентата му да се беше обърнала върху лицето му [тоест по-добре да беше умрял при раждането]». Излиза, че сега съм по-лош от останалите хора“. Именно това бил доводът на Яаков, когато казал на Есав: „Вземи дара ми“, а аз желая да започна отначало да се занимавам с Тора и заповедите. Защото до този момент сякаш не съм извършил нищо заради Небесата“.

Но е казано: „И каза Есав: «Имам много, братко мой; нека твоето си остане твое»“. И той не пожелал да приеме дара от него, докато не били извършени няколко действия и не били положени големи усилия. И тогава: „И взе от него“, както е казано: „И настоя пред него, и той взе“.

Излиза, че тук, тоест след извършеното, всичко се преобръща. Довода на Лаван: „И всичко, което виждаш, е мое“ — тоест че всичко принадлежи на клипа — сега привежда Яаков, защото изпраща всичко на Есав като дар, тоест казва, че то е собственост на клипа. А онова, което Яаков твърдял пред Лаван — тоест преди гореописаното действие — че всичко принадлежи на светостта, а не на клипа, сега твърди Есав, както е казано: „И каза… нека твоето си остане твое“.

Относно стиха „И останалият стан ще се спаси“ Раши обяснява: „Той се подготвил за три неща: за дар, за молитва и за война“. С други думи, две от тях се отнасят към Есав — дарът и войната, а едно — към Твореца, тоест молитвата.

А в духовната работа следва да се обясни, че и при трите гореспоменати неща намерението е насочено към Твореца. Това е, както моят баща и учител обясняваше стиха: „Ето място при Мен; застани на скалата“ (Шмот, 33). Моше казал на Твореца: „Покажи ми величието Си“, а в отговор е казано: „И каза Твореца: «Ето място при Мен»“. Той обясняваше, че „при Мен“ — ити, е акроним на думите „вяра“ — емуна, „молитва“ — тфила, и „усилие“ — егия.

Той казва, че за да се удостои с величието на Твореца, човек трябва да вярва в Твореца. След това трябва да се моли на Твореца да го приближи към Себе Си. А после трябва да положи усилия, за да подчини злото си начало, така че то да пожелае да се отмени пред Твореца. След тези три действия човек се удостоява с величието на Твореца. Това е отговорът, който Твореца дал на Моше, след като Моше Му казал: „Покажи ми величието Си“.

Ето как следва да обясним казаното от Раши — че Яаков се подготвил за дар, молитва и война. Войната е войната със злото начало; молитвата е Твореца да го приближи, за да достигне съвършенството, което трябва да постигне на своето стъпало; а дарът е вярата. Защото, когато човек се доверява на някого, това се нарича „отдаване“, както е казано за Аврам: „И повярва в Твореца, и Той му го зачете за праведност“ (Берешит, 15). Раши обяснява, че Твореца зачел това на Аврам за заслуга и праведност поради вярата, с която повярвал в Него.

Според това излиза, че и трите неща — дарът, молитвата и войната — означават, че чрез тях човек ще победи свойството Есав. И трите гореспоменати неща са между човека и Твореца. Не бива да се казва, че само молитвата изразява намерение между човека и Твореца, докато дарът и войната се отнасят към Есав. Човек отнася всичко към Твореца.

Но главното, което трябва да знаем, е какво представлява свойството Есав, което трябва да бъде поправено. Известно е, че срещу светостта стои клипа. В общ смисъл тя се нарича клипа Есав. Но в тази клипа има много степени и всяка степен има свое собствено име. Светостта също има много степени и всяка от тях има свое собствено име.

В общ смисъл степените на светостта се наричат сфирот, парцуфим и светове. А като цяло светостта се нарича свойството „заради отдаване“, докато нечистотата се нарича „заради получаване“, което е свойството себелюбие.

Когато човек изпълнява Тора и заповедите, за да получи в замяна този свят или бъдещия свят, тези две степени се наричат ло лишма. Само когато човек изпълнява Тора и заповедите, „защото Той е велик и властва над всичко“, тоест заради величието и важността на Твореца, това се нарича лишма (виж „Зоар“ и „Сулам“, стр. 184, т. 190). Това се нарича „заради отдаване“, без човек да очаква каквато и да е отплата за своя труд. И това се нарича „чиста работа“.

Работата заради отдаване е възможна само според степента, в която човек цени Този, за Когото работи. Тогава той има „гориво“ за работата. Но ако не е способен да увеличи важността на Този, за Когото работи, той няма сили да работи. Нали виждаме, че в природата малкият се отменя пред големия като свещ пред факел. Но цялата голяма работа се състои в това да възвеличи Този, за Когото работи, тоест да признае Неговата важност. И ако няма възможност да оцени Твореца вътре в знанието, тогава работата ни е, както казваше моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, обяснявайки стиха „Ето място при Мен“ — че буквата алеф в думата ити („при Мен“) намеква за свойството вяра — емуна, над знанието.

Излиза, че главната работа на човека е да работи над знанието, за да цени Твореца. Защото общото състояние на творенията е такова, че те усещат светостта като „Шхина̀ в праха“. Затова във всички книги е казано, че преди да се занимава с Тора и заповедите, човек трябва да изгради намерение да издигне Шхина̀ от праха. За работата, при която малкият се отменя пред големия, не са необходими усилия, тъй като в природата е заложено малкият да се отменя пред големия. Цялата работа на човека се състои единствено в това да признае величието и важността на Твореца.

По отношение на всичко човек разбира, че си струва да работи над него, тоест усеща, че това му липсва, с изключение на величието и важността на Твореца. Не разбираме, че именно това е единственото, което ни липсва. Това може да се обясни чрез стиха: „Праведникът загива и никой не взема това присърце“. Твореца се нарича „Праведник“, както е казано: „Праведен е Твореца“. Неговата важност е изгубена и никой не взема това присърце. Тоест човек трябва да работи, за да постигне Неговата важност.

Когато човек усеща малък подем, той разбира, че си струва да работи единствено за духовното. Трябва да се каже, че причината за това е, че усеща важността на духовното в такава степен, че си струва да работи за него, а не за материалното. Защото тогава материалното губи своята ценност за него, докато ценността на духовното нараства.

Затова тогава той решава, че си струва да полага усилия единствено заради светостта, а не заради материалното. Според това излиза, че всички подеми и падения стават не в човека, а в светостта. Тоест понякога ценността на светостта се издига — с други думи, тя става по-важна за него — а понякога важността на светостта пада толкова ниско в очите му, че не си струва дори да мисли за нея.

Относно това, че малкият се отменя пред големия, е казано („Ялкут Хадаш“ и „Пиркей де-Раби Елиезер“), че след като Твореца възвеличил името на Авраам и всички видели неговото величие, Фараонът дал на Сарай една девойка, която била негова дъщеря, за да бъде робиня в дома на Авраам. Макар робинята да се намирала на много ниско стъпало — защото по онова време робинята и робът нямали никакви човешки права и били смятани за подобни на животните — той дал дъщеря си за робиня на Сарай и я успокоил с думите: „Дъще моя, по-добре за теб да бъдеш робиня в дома на благословения Аврам, отколкото господарка в моя дом“.

Разликата между човек, който извършва духовната работа заради възнаграждение и онзи, който желае да служи на Царя заради Неговата важност и величие, е следната: ако човек работи в материалната сфера, за да получи материално възнаграждение и има възможност да получи същото възнаграждение, без да работи толкова много часове, няма съмнение, че ако някой му осигури такава възможност, той веднага ще избере този път. Защото човек обича покоя и се отказва от наслаждението от почивката, единствено за да получи възнаграждение.

Затова, ако намери някой, който може да му осигури положение, при което няма да е необходимо да полага усилия, за него това ще бъде щастие. Но ако работи заради важността на Царя и наслаждението му произтича от това, че да служи на Царя е голяма чест, тогава не може да става дума за състояние, при което няма да работи, но въпреки това ще получава възнаграждение, защото самото служене на Царя е неговото възнаграждение. Това е ясен признак, чрез който човек може да види истината — каква е целта на неговата работа: дали тя произтича от желанието за възнаграждение или от величието на Твореца.