И се блъскаха децата в утробата ѝ
Статия 9, 1985 г.
„И се блъскаха децата (ва-йитроцецу) в утробата ѝ.“
И Раши тълкува това, казвайки: „Нашите мъдреци са извели тази дума от думата рица — „тичане“, „бързо движение“. Когато тя [тоест Ривка] минавала покрай входовете на домовете за изучаване на Тора на Шем и Евер, Яаков правел рязко движение и се стремял да излезе. А когато минавала покрай входовете на идолопоклонството (буквално: „чужда работа“), Есав се стремял да излезе.“ Край на цитата.
А моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, е казал, че такъв е редът на работата, защото началото на работата се нарича ибур (зародиш), когато човек започва да работи по пътя на истината. Когато минава покрай вратите на Тора, свойството Яаков в човека се пробужда и иска да върви по пътя на Тора. А когато минава покрай вратите на идолопоклонството, свойството Есав в човека се пробужда, за да излезе.
И трябва да обясним думите му така: понеже човек по природа включва в себе си получаващи келим, наречени себелюбие, и това е злото начало, а също включва в себе си точката в сърцето, която е неговото добро начало, то когато влиза в духовната работа за отдаване — това е състоянието ибур, от думата евра́ (гняв), затова има подеми и падения и няма устойчивост, и е под въздействието на обкръжението, и няма сила да преодолее това.
И поради това, когато преминава в обкръжение, което се занимава с чужда за нас работа, тоест със себелюбие, тогава свойството себелюбие в него се пробужда, опитвайки се да излезе от скриване в разкритие и да получи власт над тялото. И тогава няма сила да прави нищо освен онова, което се отнася до неговото желание за получаване.
А когато преминава през обкръжение, занимаващо се с действия за отдаване, тогава свойството Яаков в него се пробужда, желаейки да излезе от скриване в разкритие и тогава действията за отдаване управляват тялото. Тоест тогава, когато поглежда назад и вижда как преди това състояние, в което се намира [сега], е бил толкова потънал в себелюбие — той не е в състояние да разбере как е възможно човек да бъде дотолкова в низост и да получава удовлетворение от толкова низки неща, защото не подобава на зрял човек да гради дома си сред низки и презрени мисли и желания, тъй като е обиден от онези желания и мисли, сред които е поставил дома си.
Работата е там, че след това, когато минава покрай вратите на „идолопоклонството" (чуждата работа), тоест когато попада в обкръжение, в което се занимават със себелюбие, отново се пробужда Есав в него и той се опитва да излезе. И така в кръг. И това продължава у работещия в [духовната] работа ден след ден. А у този, който работи с по-голяма интензивност, тези състояния могат да се сменят всеки час — състоянията му се променят.
„И каза тя: „Ако е така, защо съм аз [да се моля]?" И отиде да попита Твореца." И Раши тълкува: „„И отиде да попита" лидрош — в дома на учението бейт мидраш на Шем. „Да попита Твореца" — за да ѝ каже какъв ще бъде краят ѝ." А какъв е бил отговорът? Писанието казва: „И Твореца ѝ е казал: „Две племена са в утробата ти и два народа ще се разделят от лоното ти, и единият народ ще бъде по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия"". И Раши тълкува: „„И единият народ ще бъде по-силен от другия" — няма да бъдат равни по величие; когато единият се издига, другият пада". А също казва: „„Ще се напълня от опустошението му" — Цор се напълва само от разрушението на Йерусалим".
За да разберем отговора, даден ѝ от Твореца, както е казано: „И Твореца ѝ каза", трябва да обясним казаното, че тези две сили задължително трябва да съществуват. Както е известно, основното в свойството на творението е получаващото кли и то се нарича свойството Есав. Но след това идва втората сила, наречена свойството Яаков и това е желанието за отдаване. И всяка от тях иска да властва самостоятелно. И това е борбата, която се води между Есав и Яаков.
И това Раши тълкува: „Когато единият се издига, другият пада… Цор се напълва само от разрушението на Йерусалим". Тоест било ѝ е казано, че трябва ясно да се знае дали властва желанието за получаване, или властва желанието за отдаване, но двете заедно не могат да съществуват. Затова трябва да се реши веднъж завинаги, че не си струва да се пребивава сред позорни и низки мисли и желания.
И тогава, когато вижда, че не е по силите му да преодолее своето желание за получаване, това се нарича, че вижда, че е нищо и нула, че не струва нищо. И тогава вижда, че макар вече да е стигнал до осъзнаването, че желанието за получаване е вредното, все пак не може да го преодолее и точно тогава вижда, че се нуждае от милостта на небесата, защото без Неговата помощ е невъзможно да излезе от властта на желанието за получаване.
И това са казали нашите мъдреци (Кидушин 30): „Злото начало на човека го побеждава всеки ден… и ако Твореца не му помагаше, той не би издържал". И това е именно ако е започнал работата и е направил всичко, което е по силите му да направи — тогава той не трябва да вярва, че само Твореца може да му помогне, защото сега вижда, че няма никакъв способ и съвет, който да не е изпробвал, и нищо не му е помогнало. А само Твореца му е помогнал.
И едва тогава той може да разбере, че само Твореца му помага. Ако е така, каква е разликата между него и неговия другар? И както Твореца е помогнал на него, така може да помогне и на другите. Затова няма никакво място за превъзнасяне над другите, защото това не е негова собствена сила. А онези, които все още не са започнали да работят в святата работа, чийто смисъл е единствено да отдават, а не да получават, не виждат, че всичко идва само от помощта на Твореца. Вместо това те казват: „Моята сила и мощта на ръката ми ми придобиха това богатство“. И разбира се, те имат основание да се гордеят пред останалите хора, които не са работници като тях.
И се оказва тогава, че няма толкова голяма дистанция между доброто и злото, тъй като и доброто му е изградено на основата на себелюбие. И макар да се занимава с Тора и заповедите, все пак тогава борбата между Яаков и Есав е незабележима. И, разбира се, не се нуждае от помощ свише, която да го спаси от желанието за получаване и да се смили над него, за да му даде кли на желанието за отдаване. Тъй като вижда, че по своята природа не е способен да работи заради отдаване.
И това е по причина, че той изобщо не мисли, че трябва да се работи в Тора и заповедите, за да се удостои със сливане с Твореца, защото въпросът за отдаването изобщо не го интересува. Затова не може да се каже, че „когато единият се издига, другият пада". А когато искат да вървят по пътищата на отдаването, тогава започва състоянието „и се блъскаха". И след това човек трябва да направи онова, което е по силите му. И след това стига до състояние, в което вижда истината — че не може да помогне на себе си. А след това вижда, че няма никакъв съвет, освен че се нуждае от милостта на небесата. И тогава ще се изпълни казаното от нашите мъдреци: „На този, който идва да се пречисти, му помагат"
„И по-големият ще служи на по-малкия". И трябва да разберем какво иска да ни каже това. И трябва да обясним, че още не е достатъчно това, че вече се е удостоил доброто начало да дойде на власт и злото начало да няма никаква сила да му се противопостави, което се нарича, че може да бъде работник на Твореца само с доброто начало. А трябва да стигне до стъпалото съвършенство. Както са казали нашите мъдреци: „„Обикни Твореца, Бога твой, с цялото си сърце (букв. „сърца")" — с двете си начала". Че и злото начало да се използва в служенето на Твореца. И това може да се обясни само ако предварително узнаем какво е злото начало.
Защото трябва да знаем, че основното зло у нас е желанието за получаване, от което произлизат у нас всички лоши неща, тоест лошите мисли и желания. А желанието за отдаване ни носи всички добри неща, които са добрите мисли и желания у нас. Затова, когато доброто начало господства в човека, тоест желанието за отдаване, тогава и свише ни се дава висше изобилие, тоест чрез това отгоре идва изобилие от милости хасадим.
Но трябва да знаем, че това е само поправянето на Творението, тоест за да имаме подобие по форма, трябва да насочваме всичко в името на небесата, за да имаме подобие по форма, наречено сливане с Твореца. Но целта на Творението е да дава добро на Своите създания, тоест низшите да получат от Твореца добро и наслаждение, а не те да Му доставят наслаждение, тоест сякаш Твореца се нуждае от нещо, което низшите да Му дадат.
Затова, когато творенията искат да получат нещо от Твореца, те трябва да използват получаващите келим, тоест злото начало. По друг начин кой ще получи наслаждението? Защото получателят на наслаждението е само стремежът към нещо. А стремежът към наслажденията се нарича желание за получаване. Излиза, че тогава той е принуден да използва злото начало — но само като извърши върху него поправяне, наречено „заради отдаване". Излиза тогава, че той служи на Твореца също и със злото си начало.
И ето, злото начало се нарича рав (по-голям), защото то се ражда първо. Също и когато човек се ражда — злото начало идва първо. А доброто начало идва на 13 години. Затова, когато човек работи в името на небесата с желанието за получаване, се казва, че обича Твореца с цялото си сърце, тоест с двете си начала, както е казано по-горе. И към това сочи стихът, казвайки: „И по-големият ще служи на по-малкия", което означава, че желанието за получаване, наречено рав, то ще служи на по-малкия, тоест ще служи на желанието за отдаване на Твореца.
Излиза, че желанието за отдаване ще бъде властващото. А понякога желанието за отдаване използва отдаващите келим, наречени „келим на Яаков", и тогава се казва, че той служи на Твореца с доброто начало. А понякога използва получаващите келим, и тогава се казва, че той служи на Твореца също и със злото начало. И всичко това ѝ е било казано в дома на учението на Шем, както е казано: „И Твореца ѝ каза".
И оттук ще разберем това, което казва Бен Зома (Авот де-раби Натан, глава 23): „Кой се нарича герой сред героите?… Този, който превръща своя ненавистник в обичащ". А в трактата Авот (глава четвърта) се казва: „Казва Бен Зома: „Кой се нарича герой? Този, който е овладял желанието си"".
И трябва да разберем [разликата] между обяснението, което дава за „герой", казвайки: „Кой се нарича герой? Този, който е овладял желанието си", и обяснението, което дава за „герой сред героите", казвайки: „Този, който превръща своя ненавистник в обичащ".
И според горното трябва да обясним думите на Бен Зома, че свойството герой се нарича „и единият народ ще бъде по-силен от другия", както тълкува Раши, както е казано по-горе: „Когато единият се издига, другият пада" — това се нарича герой, който е победил злото в себе си, и само доброто начало господства, тоест той служи на Твореца само с доброто начало.
А „герой сред героите" се нарича свойството „и по-големият ще служи на по-малкия", което означава: „и по-големият" — това е злото в него, „ще служи на по-малкия" — тоест ще служи на желанието за отдаване, и тогава той служи на Твореца също и със злото начало, както е казано по-горе, и тогава изпълнява стиха „с цялото си сърце", тоест с двете си начала.