Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)

Животът на Сара

Статия 7, 1985

В книгата Зоар, глава Хаей Сара (страница 7, точка 17 и в Сулам), е казано: „Друго тълкуване: царят е жена, която се бои от Твореца, както е казано: «Жена, която се бои от Твореца, тя ще бъде възхвалена». Тоест Шхина. «При обработеното поле» е чужд огън, тоест Ситра Ахра, както е казано: «За да те опази от чужда жена». Защото има поле и има поле. Има поле, в което пребивават всички благословии и святости, както е казано: «Като аромат на поле, което Твореца е благословил», тоест Шхина. И има поле, в което пребивават всяко разрушение и нечистота, и унищожение, и убийства, и войни, тоест Ситра Ахра". Край на цитата.

И според нашия път това означава, че имаме два пътя: или да вървим по пътя на онези, които идват към Твореца, чийто път е път на отдаване, или пътя, който води към хората, тоест получаване. Защото това, че създанията се наричат създания, е само от гледна точка на получаването и себелюбието, което идва при нас от централната точка на Творението.

И върху това свойство е станало съкращаване и скриване, защото на това място не се усеща, че «пълна е цялата земя с Неговата слава», понеже само когато човек излезе от мястото на получаване, може да се постигне, че «пълна е цялата земя с Неговата слава»; но преди да излязат от свойството получаване, могат само да вярват, че е така.

А за да можем да усетим това, на човек се дава съвет: да излезе от мястото на получаване, тоест мястото на тъмнина и смърт – иначе казано, светлината на живота не може да се разкрие [там], въпреки че присъства, но за човека е скрита. И който идва на това място, се отделя от Източника на Живота.

Ето защо това място се нарича «тъмнина и смърт» и там се намират най-различни беди, и това се нарича Ситра Ахра (другата страна), защото е против светостта. Защото в мястото на светостта, наречено място на отдаване, се намира мястото на подобие по форма, затова там се разкрива цялото благо и наслаждение, понеже това е място на благословия и святост. И се нарича «жена, която се бои от Твореца». И цялата ни работа е само да достигнем до свойството трепет пред Твореца, наречено приемане на бремето на небесната Малхут.

И оттук ще разберем казаното от нашите мъдреци за стиха «Черни като гарван» (Ерувин, 22): «В кого ги намираш [словата на Тора]? … Рава казва: в този, който е жесток към синовете си и към другите членове на дома си, като гарван». А някои четат: в кого намираш редовете на Тора. И Раши обяснява: «Гарванът е жесток към синовете си, както е казано: «На децата на гарвана, които викат»».

Думата «гарван» (орев) произлиза от думата «сладък» (арев), както е казано: «Защото гласът ти е сладък». И това е противоположно на гълъба, защото мъдреците казват за стиха: «И долетя при него гълъбът…, и ето, маслинов лист откъсна с клюна си» (Ерувин, 18): «И каза раби Ирмия бен Елиазар: защо е казано: «И ето, маслинов лист откъсна с клюна си»? Каза гълъбът пред Твореца, благословен да е: «Владетелю на света! Нека храната ми бъде горчива като маслина, но да бъде предадена в Твоите ръце, и да не бъде сладка като мед в ръцете на смъртните»».

Защото е известно, че когато човек работи заради получаване и целият му стремеж е насочен само към себелюбие, тази работа се нарича сладка работа. И затова гълъбът каза: «По-добре храната ми да е горчива като маслина в ръцете на Твореца», което означава, че неговото препитание, тоест онова, с което се изхранва и от това препитание живее, т.е. се има предвид, че работата му е насочена към Твореца, тоест в името на небесата – и въпреки че е горчиво, понеже тялото не е съгласно с неговата храна, то ще зависи от мярката, в която той може да изгради намерение за отдаване, защото това е против природата, с която тялото е родено.

Защото тялото се ражда с желание за получаване и то желае само онова, което може да изхранва себелюбието, и това се нарича «препитание в ръцете на смъртните». И от това препитание тялото изпитва наслаждение, и това му е сладко. И това е свойството гарван (орев), когато само от «препитанието на смъртните» му е сладко (арев). А храната, която зависи от небесата, тоест само от това, доколко може да върши действия заради небесата – от нея той бяга, защото от действията по отдаване усеща вкус на горчивина.

Според това излиза, че гарван се нарича работата в себелюбието. А понеже върху желанието за получаване е станало съкращаване, тоест скриване и изчезване, и там висшата светлина не се разкрива, работата на гарвана е «чернота», и затова е казано: «Черни като гарван»5. Иначе казано, в кого пребивава Тора? Тоест у кого светлината на Тора може да свети? Само у този, който е стигнал до осъзнаване, че гарванът, тоест работата в получаването, води само до чернота, тоест че може да получи само тъмнина, а не светлина. И за това нашите мъдреци обясняват: Тора пребивава само «в този, който е жесток към синовете си и към другите членове на дома си, като гарван»6.

Защото е известно, че бащата и синът са причина и следствие. Затова горното изказване трябва да се разбира по следния начин: този, който достига до осъзнаването, че когато работи за смъртните — тоест в себелюбието — макар тази работа да е сладка, подобно на „гарван“, все пак благодарение на нея той разбира какви ще бъдат резултатите. С други думи, от такава работа ще се роди само тъмнина, която се нарича „чернота“. И тогава той разбира, че става „жесток към синовете си“, тоест не съжалява за резултатите, които се раждат от тази работа.

Излиза, че ако знае, че е станал жесток, защото върви на нивото на «гарван», тогава променя пътя си и започва да върви по пътя на гълъба, който е съгласен да работи в името на Твореца, благословен да е, въпреки че тази храна е горчива като маслина. Но резултатите, тоест синовете, ще се наслаждават на тази работа, защото причината «заради отдаване» води до това, че това място ще бъде изпратено висше благо. И обратното е с гарвана, който става жесток към синовете си, както е казано по-горе.

И може да се обясни, че Исраел се оприличава на гълъб, заради казаното по-горе. И това е Кнесет Исраел, която е свойството «Яшар-Ел» (право към Твореца), което означава, че във всичко, което народът на Исраел прави, намерението е право към Твореца. А народите на света се отнасят към свойството чужд бог (ел-зар), защото не искат да отнесат работата си към Бога, тоест към Твореца.

И от тук следва да се изтълкува стиха: «Дава на животното неговата храна, на децата на гарвана, които викат»7. И трябва да се разбере защо «животното» е поставено до «гарвана». И е както нашите мъдреци тълкуват стиха: «Човека и животното [спасяваш Ти, Творецо]» (Хулин, 5): «Казва рав Йеуда, казва Рав: «Това са хора, които са с хитър ум и се оприличават на животно»», както обясни моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, че това е свойството вяра над знанието, чиято основа са отдаващите келим (съдове).

А децата на гарвана са, когато човек гледа и вижда своите резултати, иначе казано онова, което се ражда от себелюбието. Те започват да викат към Твореца, да им даде отдаващи келим и свойството вяра над знанието. И това е след като стигне до осъзнаване какви резултати ще му донесе себелюбието, наречено свойството гарван. И за това може да се каже, че то се нарича: «Близо е Твореца до всички, които Го призовават, до всички, които Го призовават истински».

И това е по начина, по който моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, обясни думите от съботните песнопения: «Простри милостта Си към познаващите Те, Творецо ревнив и отмъщаващ» – има се предвид, че когато човек е стигнал до осъзнаване, че ако не тръгне по пътя на отдаването, веднага ще получи възмездие, тогава вече със сигурност ще се пази да не се препъне и да не поеме по пътя, водещ към себелюбие, защото знае, че това се съдържа в душата му. Тоест ще падне на място на тъмнина и смъртен мрак. И тогава казва: «Простри милостта Си», защото Той е «Творец ревнив и отмъщаващ».

Затова те молят Твореца да им даде милост. Иначе знаят, че са изгубени. Защото само благодарение на милостта, която Твореца ще им излее, ще получат отдаващи келим. И това е свойството гълъб, както е казано по-горе. А от гарвана, тоест от сладостта, която изискват като условие за работата си, наречена гарван – от това той става жесток, тоест убива всичките си синове. Иначе казано, губи цялото си бъдеще заради това, че измерва реда на работата си с мярката на сладостта, която усеща от страната на работата, защото цялата му сметка се прави само според това, накъдето го води желанието за получаване.

И това е смисълът на думите: «Дава на животното неговата храна». Кога им дава храна, наречена свойството вяра, както е казано по-горе? В момента, когато «на децата на гарвана, които викат»8, тоест те разбират, че резултатите, наречени деца, които се раждат от гарвана, са осъдени на смърт, както е казано по-горе, защото това води до отделяне от Източника на Живота. Тогава, когато зоват Твореца да им помогне, те зоват Твореца истински. И това е, както е казано: «Близо е Твореца до всички, които Го призовават, до всички, които Го призовават истински»14.

1. Притчи, 31:30.↩
2. Еклесиаст, 5:8.↩
3. Притчи, 7:5.↩
4. Берешит, 27:26-27. И Ицхак, неговият баща, му каза: „Ела и ме целуни, сине мой.“ И той се приближи и го целуна; той помириса аромата на дрехите му, благослови го и каза: „Ето, ароматът на сина ми е като ароматът на полето, което е благословил Създателя“».↩
5. Зоар, Хаей Сара, п. 17.↩
6. Песен на песните, 5:11.↩
7. Трактат „Ерувин“, 21:2–22:1.↩
8. Псалми, 147:9.↩
9. Трактат „Ерувин“, 22:1. Коментар на Раши.↩
10. Песен на песните, 2:14.↩
11. Берешит, 8:11.↩
12. Трактат „Ерувин“, 18:2.↩
13. Псалми, 36:7.↩
14. Трактат „Хулин“, 5:2.↩
15. Псалми, 145:18.↩
16. Псалми, 36:11.↩