Излез от твоята земя

ТаШМА"Е – статия 5, 1985

„Излез от твоята земя, от родината си и от бащиния си дом в земята, която ще ти покажа".

За това питат: но нали то не съответства на реда, съществуващ в действителността, защото  човек първо излиза от бащиния си дом, след това от родината си и едва тогава от земята си. Така питат коментаторите.

Ето, по отношение на работата следва да се обясни, че „твоята земя" (арцеха) произлиза от думата „желание" (рацон), както нашите мъдреци са тълкували стиха „Да произведе земята зеленина" – „Тя се е зарадвала да изпълни желанието на своя Творец". Според това изразът „Излез от твоята земя" означава: излез от твоето желание – желанието, с което човек е бил сътворен, наречено желание да получава наслада и удоволствие, което е свойство на себелюбието. Затова му е било казано да излезе от себелюбието.

„И от родината си" – следва да се обясни, че значението на баща и потомство е свойство на причина и следствие, на подбуда и резултат. Защото потомството идва от капката, намираща се в ума на бащата. И чрез това впоследствие се появява потомство, както сме говорили в предишните статии. Тоест усилието, което човек полага, когато отива да работи, е с цел за получаване на възнаграждение. Оказва се, че усилието му ражда възнаграждението. И ако нямаше възнаграждение, той не би положил никакво усилие. Излиза според това, че когато човек изпълнява Тора и заповедите, то е за да му се роди потомство, чието име е възнаграждение.

А по отношение на възнаграждението вече сме говорили, че има два вида възнаграждение:

1. наречено възнаграждение в този свят;

       2. наречено възнаграждение в бъдещия свят.

Както е приведено в книгата Зоар (Предговор към книгата Зоар и в „Сулам", страница 184, точка 190): „А тези две, казва святата книга Зоар, не са основа /на страха/". И е обяснено там в „Сулам", че причината за това е, че те са изградени върху основата на себелюбието, наричано желание за получаване с намерение да получава.

От това следва, че ако човек полага усилия в Тора и заповедите с намерение да получи възнаграждение за своето желание за получаване, излиза, че както бащата, тоест усилието, така и потомството, което му се ражда от усилието и се нарича възнаграждение, всичко това е било на основата на себелюбието. Тоест капката в ума на бащата, наречена усилие, още от самото начало на работата – мисълта му е била само за любовта към себе си. И неизбежна потомството, което се ражда, тоест възнаграждението, което той очаква да получи, също е възнаграждение за себелюбието.

И му било казано: „Излез от твоята земя", тоест от твоето желание за получаване. „И от родината си", тоест от потомството, което се е родило. „От бащиния си дом", тоест от възнаграждението, което се е родило от бащиния ти дом, а това е усилието, което ражда възнаграждение за себелюбието – от всичко това той трябва да се отдалечи.

„В земята, която ще ти покажа". А тази земя означава желание за отдаване. И на тази земя, тоест на желанието за отдаване, на тази земя той ще се удостои Твореца да му се разкрие.

„Която ще ти покажа" означава, че Твореца ще му покаже Себе Си. А върху желанието за получаване се извършва съкращаване (цимцум) и скриване и там настъпват мрак и отделяне от Източника на Живота, което причинява тъмнина.

Поради това върху твоето желание не мога да ти се разкрия, ако това не е желание да отдаваш, което се нарича подобие по форма. Тогава се преминава отвъд съкращаването и скриването и Твореца му се разкрива.

„И ще направя от теб велик народ". В Мидраш Раба (глава 39) е казано: „Казал раби Леви: Когато нашият праотец Авраам вървял в Арам Наараим и ги видял как безразсъдно се държат, ядат и пият, казал: „Не бих искал да имам дял в тази земя". Когато стигнал до Сулама на Цор и ги видял как се занимават с плевене в часа за плевене и как орат почвата в часа за оран, казал: „Бих искал да имам дял в тази земя". И Твореца, благословен да е, му казал: „На твоето потомство дадох тази земя"".

А за да разберем думите му по отношение на работата, следва да се обясни, както беше казано по-горе, че значението на „земя" (ерец) е желание (рацон). „Бе-Арам" (в Арам) са същите букви като „Аврам". Когато Авраам вървял в Наараим – „Наараим" произлиза от думата „светъл" (нахор) – тогава видял, че има хора, на които цялото желание е насочено към светлините. И това се нарича „ядат и пият", където се има предвид възнаграждението. Затова казал: „Не бих искал да имам дял в тази земя". Което означава: не бих искал да имам дял в това желание, тоест цялото намерение да е за възнаграждението, а духовната работа не ги интересува, а се цени само възнаграждението. Затова казал: „Не бих искал да имам дял в това желание".

„Когато стигнал до Сулам на Цор" – Цор произлиза от думата „тесен" (цар), тоест те усещали свойството беди (царот) в работата. И видял, че те се намират на Сулам, което е свойството „Стълба, изправена на земята, а върхът ѝ достига небесата", и видял, че те „се занимават с плевене в часа за плевене и обработват почвата в часа за обработка", тоест всичките им мисли са за работата на човека, и главното им намерение те насочват към това работата им да бъде наред. Тоест келим, в които трябва да дойде изобилието, да бъдат поправени. А на плодовете, които са възнаграждението, не обръщат внимание. Те спазват реда на работата, както се казва: „занимават се с плевене в часа за плевене и обработват почвата в часа за обработка".

Тогава казал: „Бих искал да имам дял в тази земя", тоест в това желание, в което главното е да се насочи намерението работата да бъде наред. А възнаграждението, което са плодовете, не е тяхна работа. И за това е казано: „Скритото е за Господа, нашия Бог", тоест възнаграждението е работа на Твореца, и не бива да гледаме към възнаграждението, а във всяко състояние, в което се намира, той е доволен от това, че се е удостоил да докосне поне малко, с каквото и да е докосване, работата. И това е за него голяма чест. „А откритото е за нас", което е свойство на действието.

И с това следва да се обясни „И ще направя от теб велик народ", защото свойството на величието (гадлут) е именно свойство на действието. Както беше казано по-горе, при работещите величие се наричат само действията, които са над знанието. И само в това те усещат своята важност. Но светлините, които получават чрез своята работа, те не вземат предвид, защото светлините принадлежат към свойството „скритото е за Господа, нашия Бог", което е дело на ръцете на Твореца, благословен да е – каквото Той желае, това прави.

И те не са Го молили да им даде светлина, защото това не е тяхната цел. Защото те имат само една цел – да доставят наслада на Твореца без каквато и да е компенсация, понеже цялото им възнаграждение е в това, че имат привилегията да служат на Царя. И не е важно за тях в каква длъжност служат на Царя, дали това е важна длъжност или маловажна. Защото те мислят само за това с какво могат да зарадват Царя.

Тоест, например, за маловажните длъжности няма много желаещи да се заемат с тях, а те веднага се втурват към тях, защото тук ще имат място, където ще могат да наслаждават Царя, тъй като малцина са желаещите за тях.

А поуката е, че тъй като за работата над знанието няма много хора, които биха искали да вървят в тази посока, защото всички мислят, че това се нарича нискостояща работа и такава работа се смята от тях за състояние на изгнание, то онези хора, които искат да видят с какво могат да наслаждават Царя, искат да получат именно тази длъжност. И тази тяхна работа се нарича „леакма Шхина меафра" (да се издигне Шхина от праха). И също така тази работа се нарича „Шхина бе-галута" (Шхина в изгнание). И само тази работа искат те. Докато за работата с намерение да се получат светлини и изобилие отгоре – за нея има много желаещи.

И с това следва да се обясни казаното от нашите мъдреци (Шабат 127): „Казал рав Йеуда от името на Рав: „По-велико е приемането на гости, отколкото посрещането на лика на Шхина, както е казано: „И казал [Авраам]: „Господарю мой, ако съм намерил милост в очите ти, не подминавай" и т.н."". И обяснява Раши: „„Не подминавай" – и Го оставил, и отишъл да приеме гостите". И за това може да се каже, че той го е научил от онова, което Твореца му е казал: „И ще направя от теб велик народ", тоест че главно е действието, а не светлините. Тоест че главната им работа е в любовта към ближния и той не бива да се съобразява със себе си. Затова, макар че при посрещането на лика на Шхина, разбира се, тялото получава повече наслада, отколкото при работата в любовта към ближния…

Затова тук, след като Твореца му е казал „И ще направя от теб велик народ", тоест основното величие (гадлут) ще бъде за теб в това – тоест в делата – тук той е имал възможност да покаже себе си. Тоест самият той да бъде уверен, че не иска да гледа към печалбата. Защото това е голяма печалба – този, който се е удостоил с посрещане на лика на Шхина. И въпреки това той е избрал за себе си свойството на действието, тоест да не насочва намерението си към каквото и да е възнаграждение за своята работа, а главното е работата. И тук е намерил място за изяснение, защото несъмнено е велико нещо да се откажеш от възнаграждението и да получиш в замяна на възнаграждението – работа.

А редът на света е обратен: полага се усилие, за да се получи възнаграждение. А той е постъпил обратно: дал е възнаграждението, за да може да получи усилие. И това е научил от онова, което Твореца му е казал: „И ще направя от теб велик народ", както беше казано по-горе, че главното величие (гадлут) е действието.