Относно клона и корена. Земята на Исраел е клон на сфира Малхут. Малхут се нарича кли, сътворено от Твореца, за да получава изобилието, с което Твореца е пожелал да наслади Своите творения. Това кли се нарича „Малхут“.

Редът е бил такъв, че първоначално това било кли за получаване с намерение заради получаване. След това било извършено поправяне, според което в това кли може да се получава само с намерение заради отдаване. Тогава висшето изобилие се привлича в него. Това поправяне било извършено, за да нямат творенията при получаването на висшето изобилие никакъв недостатък, наречен „хляб на срама“.

Те биха могли да получават висшето изобилие без ограничения, тъй като няма да изпитват срам при неговото получаване. Защото цялото благо и наслаждение, които получават, те насочват единствено към Твореца. Тогава по естествен начин винаги ще привличат висшето изобилие с още по-голяма сила, тъй като не може да се каже, че вече са отдали достатъчно на Твореца и повече не е необходимо да Му отдават. Затова винаги ще имат основание да привличат висшето изобилие.

Ако обаче получават висшето благо за себе си, тоест от себелюбие, те биха били принудени да ограничат получаването поради срама. Би трябвало да кажат: „Достатъчни са ни благото и наслаждението, които Той ни е дал.“ Затова било извършено поправяне, наречено съкращаване (цимцум), така че светлината да се получава в кли на Малхут само при условие, че може да бъде получена с намерение заради отдаване.

От корена на Малхут надолу, в материалния свят, се простира земя, която е клон на висшата Малхут. Тази земя се нарича „Святата земя“ (Ерец а-Кодеш). Затова в Святата земя има особени поправяния — заповедите, зависещи от земята: десятъците, приношенията и други, за разлика от останалите земи.

По същия начин има особен корен за земята отвъд Йордан, особен корен за Сирия, особен корен за Вавилон и особен корен за останалите земи (вж. „Учение за десетте сфирот“, част 16, стр. 1930).

Затова, от гледна точка на клона и корена, мястото на Храма се намира именно в Святата земя, която е земята на Исраел, и то след нейното освещаване. Преди народът на Исраел да дойде в тази земя, тя била земя на седемте народа, съответстващи на седемте свети сфирот.

Тези народи били противоположни на святостта, защото произлизали от свойството Малхут, преди тя да бъде поправена с екран — намерението заради отдаване. Затова първо дошли народите на света, тъй като редът в духовното е следният:

1. Първо възниква желанието за получаване.
2. След това се извършва поправяне, така че то да бъде с намерение заради отдаване.

Затова в Святата земя:

1. Първо трябвало да дойдат народите на света, които се отнасят към Малхут, преди тя да бъде поправена с екран, така че всичко да бъде заради отдаване.
2. След това трябвало да дойде народът на Исраел и да завладее земята.

Оттук следва, че от Малхут произлиза свойството „Свята земя“. От Малхут произлиза и свойството „желание за получаване в човека“. Затова редът бил следният:

1. Първо в тази земя били народите на света.
2. След това дошъл народът на Исраел.

Същият ред съществува и в сърцето на човека:

1. Първо идва злото начало.
2. След това идва доброто начало.

Всичко се спуска от висшите корени.

Но има разлика между сърцето на човека, което произлиза от Малхут, и земята на Исраел, която също произлиза от Малхут, защото трябва да различаваме вътрешното от външното.

Във външното е необходимо мястото на клона да съответства на корена. Но във вътрешното не е задължително човек да се намира именно на мястото на клона, съответстващо на корена.

Що се отнася до вътрешното свойство „земята на Исраел“, което съответства на сърцето на човека и произлиза от корена на Малхут, човек не е длъжен да се намира именно в земята на Исраел, за да се удостои с висшата Малхут, наречена „земята на Исраел“. Във вътрешното човек може да се удостои с пребиваването на Шхина̀ и с най-висши духовни постижения и извън земята на Исраел, както се е случило с много от нашите велики мъдреци, живели извън нея.

И обратно, хората, които живеят в земята на Исраел, могат да бъдат пълни грешници. Земята на Исраел, наречена „Свята земя“, не ги задължава да спазват Тора и заповедите, защото по отношение на вътрешното външното не ги задължава с нищо. Вътрешното е свойството на работата в сърцето и няма никаква връзка с външното.

Наред с това съществува и понятието „външно“. Има закон, според който Кадиш¹ може да се произнася само при наличието на миньян от десет души. При това не проверяваме дали тези десет души са праведници. Когато десет обикновени души се съберат, те могат да произнасят Кадиш и „Барху“², да четат свитъка на Тора и така нататък. Но ако са само девет души, дори да са велики праведници, те не могат да произнасят Кадиш и „Барху“. Защото откритият закон се основава на външното, а не на вътрешното.

Виж подобно обяснение в „Предговор към книгата „Зоар“ (пункт 65). Там е казано: „Не бива да ни затруднява въпросът защо не е позволено да се оспорва мнението на първите мъдреци в явната част на Тора. Защото по отношение на практическото изпълнение на заповедите е точно обратното — първите са постигнали в него по-голямо съвършенство от последните. Причината е, че действието произлиза от светите келим на сфирот. То се нарича „външно“, защото келим се наричат „външни“ по отношение на светлините, а светлините се наричат „вътрешни“. Тайните на Тора и смисълът на заповедите произлизат от светлините, намиращи се в сфирот. А ти вече знаеш, че съществува обратно съотношение между келим и светлините.“³

Оказва се, че явната, тоест практическата част, се отнася към външното. Затова по отношение на действието има неща, които могат да бъдат изпълнени единствено в земята на Исраел. По същия начин Храмът не може да бъде построен извън земята на Исраел и така нататък.

По отношение на вътрешното обаче, когато става дума за сърцето на човека, не е задължително той да се намира именно в земята на Исраел, макар че клонът на Малхут е именно земята на Исраел. Но има такива единения, при които, ако се желае единението да бъде извършено и във външното, то несъмнено трябва да бъде извършено именно в пределите на земята на Исраел.

Подобно на това откриваме, че съществува единението АШАН — съкращение от думите „свят–година–душа“ (олам–шана–нефеш)⁴. Това единение е трябвало да бъде извършено именно при наличието на тези три условия.

„Аин“ — по отношение на света (олам). Това е трябвало да бъде именно на мястото на Светая Светих.

„Шин“ — по отношение на времето. Това е трябвало да бъде именно на Йом Кипур, което се отнася към свойството „година“ (шана).

„Нун“ — по отношение на душата (нефеш). Това е трябвало да бъде извършено именно от Първосвещеника.

Ето защо, от гледна точка на вътрешното, когато се говори за сърцето на човека, където започва служенето на Твореца, става дума за работата по излизането от егоистичната любов, наречена „земята на народите“, и поставянето на нейно място на „народа на Исраел“, така че целият стремеж на човека да бъде насочен към любов към Твореца. Тогава може да се говори за свойството „ден“ и свойството „нощ“.

„Ден“ се нарича състоянието, когато човек се чувства добре и няма необходимост от никакви поправяния. Това е подобно на слънцето, което свети, без човек да трябва да извършва каквото и да било поправяне, за да го накара да свети. Той трябва само да се пази да не поставя препятствия, които пречат на слънчевата светлина да достигне до мястото, до което трябва да достигне. Например слънчевата светлина не влиза в къща, в която няма прозорци, защото това е препятствие, което ѝ пречи да свети вътре.

„Нощ“ се нарича времето, когато човек трябва да извършва поправяния, за да му свети светлината. Това е подобно на материалното: през нощта, когато в дома е тъмно, благодарение на поправянията — тоест поставянето на лампа или запалването на свещ — светлината започва да свети. Без тези поправяния, дори човек да не поставя никакви препятствия, нищо няма да му свети, ако не положи усилията, наречени „поправяния“. Където и да погледне, той е като човек, който гледа през черни очила — всичко му изглежда тъмно.

Тогава настъпва времето, когато човек трябва да погледне настоящото си състояние — колко е отдалечен от духовното и колко дълбоко е потънал в егоистична любов, без никаква възможност да излезе от това състояние със собствени сили. Именно тогава той трябва да види истинското си състояние: че по природа човек не е способен да направи нищо, защото, както са казали нашите мъдреци: „Ако Твореца не му помогне, той не би могъл да го преодолее.“⁵

Но трябва да се знае, че нощта е създадена от Твореца. Несъмнено Той я е създал с цел да наслади Своите творения. В такъв случай всеки пита: защо Той е създал тъмнината, тоест свойството „нощ“? Нали според целта на творението Той би трябвало да създаде само деня, а не нощта. В Писанието обаче е казано: „И беше вечер, и беше утро — ден един.“⁶ Това означава, че именно благодарение на тези две състояния — нощта и деня — се образува един ден.

Както беше казано по-горе, нощта, която не свети без поправяния, е създадена именно за да бъдат извършени поправяния на онова, което тя разкрива на човека. Защото от усещането за тъмнина се образуват келим, чрез които човек усеща потребност Твореца да му помогне. В противен случай той не би имал нужда от спасение от страна на Твореца, тоест не би имал нужда от Тора, която е свойството: „Светлината в нея го връща към Източника.“⁷

Затова са били дадени поправянията, наречени „Тора и заповедите“. Тора е онова, което ни се разкрива в частта, наречена „явна“ — законите, разказите за праотците и други подобни неща. Всичко това се нарича Тора и принадлежи към явната част на Тора. Тора ни учи да изпълняваме заповедите и как трябва да ги изпълняваме. Освен това тя ни разказва за праотците.

Въпреки това трябва да знаем, че в Тора има и скрита част. Тази част на Тора е скрита от нас. Трябва да знаем, че цялата Тора представлява имената на Твореца, тоест разкриването на Божествеността. Това се нарича „тайните на Тора“, които човек започва да постига едва след като е достигнал до състоянието Тора „лишма“.

В изказването на Раби Меир е казано: „Раби Меир казва (Авот, глава 6): всеки, който се занимава с Тора лишма, се удостоява с много неща, разкриват му се тайните на Тора и той става като извор, който непрестанно набира сила.“⁸ Оказва се, че явната част на Тора, благодарение на своето особено свойство — сгула̀, е предназначена да ни доведе до „лишма“. Тоест да ни даде способността да изграждаме намерение върху всяка мисъл, дума и действие, така че всичко да бъде заради отдаване.

След това, когато човек вече се е удостоил с лишма, започва занимаването със скритата част на Тора и с вкусовете на заповедите, чрез чието изпълнение той привлича висшето изобилие надолу. Вече говорихме за това, че 613-те заповеди се наричат „613 съвета“, а също и „613 залога“.

В „Предговор към книгата „Зоар“ е казано: „Заповедите на Тора на езика на „Зоар“ се наричат пкудин, но също така се наричат и 613 съвета — ейтин. Разликата между тях е, че всяко нещо има лицева страна — паним, и обратна страна — ахор. Подготовката за постигането на нещо се нарича ахор, а самото му постигане се нарича паним... От гледна точка на лицевата страна — паним — тези заповеди се наричат залози — пкудин. В този смисъл Раби Шимон обяснява посочените по-горе четиринадесет заповеди.“⁹

От казаното виждаме, че скритата част се нарича паним. А човек се удостоява с паним, след като се е удостоил да достигне свойството лишма.