Барух Шалом а-Леви Ашлаг (Рабаш)
И му се яви Твореца в Елоней-Мамре
Статия 6, 1985
„И му се яви Твореца в Елоней Мамре“. Раши обяснява: „Той [Мамре] му дал [на Авраам] съвет относно обрязването — мила, затова Твореца му се разкрил [на Авраам] в неговия [на Мамре] дял“.
А в книгата „Зоар“ е казано („Ваера“, стр. 6, а в „Сулам“ — т. 17): „«И му се яви Твореца в Елоней Мамре». И пита: защо в Елоней Мамре, а не на друго място? И отговаря: защото Мамре му дал съвет относно обрязването — брит мила. Когато Твореца казал на Авраам да се обреже, Авраам отишъл да се посъветва със своите другари. Анер му казал: «Ти си вече на повече от деветдесет години — и ще си причиниш такова страдание?!»“.
„Мамре му казал: «Спомни си деня, когато халдейците те хвърлиха в огнената пещ, и онзи глад, който настъпи в света, както е написано: „И настана глад по земята, и слезе Аврам в Египет“. Спомни си и онези царе, които твоите хора преследваха и които ти порази. Твореца те спаси от всички тях и никой не може да ти причини зло. Стани и изпълни заповедта на своя Владетел». Твореца казал на Мамре: «Мамре, ти му даде съвет относно обрязването. Кълна се в живота ти, че ще му се разкрия единствено в твоя чертог — ейхал»“.
Възниква известният въпрос: „Как може да се каже, че след като Твореца му заповядал да се обреже, Авраам отишъл да иска съвет от своите другари дали си струва да послуша гласа на Твореца? Нима е възможно да се каже такова нещо?“.
От гледна точка на духовната работа това следва да се обясни така: когато Твореца му казал да се обреже, „Авраам отишъл да се посъветва със своите другари“ — тоест със своето тяло, тъй като тялото трябва да извърши това действие. Затова той попитал тялото си дали е съгласно, или смята, че не трябва да се изпълнява заповедта на Твореца. Защото именно в тялото се намират другарите на човека — това са желанията, които се намират заедно в състава на тялото. Тях той трябва да попита, понеже те трябва да изпълнят указанието, което е получил от Твореца. И когато узнае мнението им, ще знае какво трябва да направи.
Трябва да знаем, че в тялото има три души, както е написано в книгата „Зоар“ („Ваера“, стр. 93, а в „Сулам“ — т. 315): „Раби Йехуда казва: «Три вида управление действат в човека. Управлението на разума и мъдростта — това е силата на святата душа. Управлението на страстта, която се стреми към всички лоши въжделения — това е силата на страстта. И управлението, което ръководи човека и поддържа тялото — то се нарича душа на тялото, нефеш а-гуф»“.
Тези три вида управление се наричат „другарите на Авраам“, тоест Авраам ги включва в себе си. Затова той отишъл да ги попита какво мислят и пожелал да узнае мнението на всеки един от своите другари.
Анер му казал: „Ти си вече на повече от деветдесет години — и ще си причиниш такова страдание?!“. Името „Анер“ има числова стойност — гематрия, 320 — ШАХ, което намеква за 320-те искри — ницоцин. В тези искри има и примес от Малхут, наречена „каменно сърце“ — лев а-евен, която е желанието за получаване заради получаване и чиято същност е себелюбието. Затова Анер му казал: „Ти си вече на повече от деветдесет години — и ще си причиниш такова страдание?!“. Защото каменното сърце — лев а-евен, което е свойството на душата на страстта, му казало: „Трябва винаги да се стремиш да получаваш наслаждение и удоволствие, а не да си причиняваш страдание“. Според това Анер му казал, че не си струва да послуша заповедта на Твореца.
А Мамре му казал: „Спомни си деня, когато халдейците те хвърлиха в огнената пещ“. Тоест той му казал: „Нали виждаш, че Твореца се отнася към теб над знанието (лемаала ме а-даат), защото знанието отсъжда, че онзи, когото хвърлят в огнена пещ, изгаря. Но това, че ти си се спасил, е над онова, което знанието налага. Затова и ти се прилепи към Неговите свойства и върви над знанието. Тоест въпреки че от гледна точка на знанието Анер е прав, ти върви над знанието“.
А Ешкол е душата на тялото, както беше казано по-горе. Той поддържа тялото, а името му произлиза от думата „ще претегля“ (ешкол). Тоест той трябва да претегли с кого си струва да се съедини: с душата на желанието, която е свойството „Анер“, или със свойството „Мамре“, което е душата на разума и мъдростта. И това е силата на светата душа, както беше казано по-горе с думите на книгата „Зоар“.
А „Мамре“ произлиза от думите: „Защото той се възпротиви (имра) на думите на Анер“. И той му казал да върви над знанието. Затова е казано: „И му се явил Твореца в Елоней Мамре“.
Тоест именно там, където вървят над знанието и където няма никакъв разум — именно на това място се разкрива Твореца и човек се удостоява със знанието на светостта. Затова Мамре, който е свойството над знанието, се нарича душата на разума и мъдростта. Защото именно там, където вървят над знанието, се разкриват разумът и мъдростта.
Според това излиза, че казаното в „Зоар“ — че Авраам отишъл да се посъветва със своите другари — означава, че тези другари са самото тяло на Авраам. Тъй като тялото трябва да изпълни заповедта, той попитал тялото какво е неговото мнение, за да разбере как трябва да постъпи. Тоест дали тялото трябва да върви с него по принуда, или е съгласно с онова, което Твореца му е казал.
А думите, че той отишъл да се посъветва със своите другари, се отнасят до трите души, които се намират в неговото тяло и са неговите другари — тоест той се намира заедно с тях през цялото време.
В „Мидраш Раба“ — в края на главата „Лех леха“ и началото на главата „Ваера“ — е написано следното:
„Авраам казва: „Преди да се обрежа, при мен идваха минувачи. Кажи ми, защо, откакто се обрязах, те вече не идват при мен?“. Твореца му казва: „Преди да се обрежеш, при теб идваха необрязани хора, а сега Аз и Моята свита (памалия) ти се разкриваме“.“
И трябва да разберем: нали той не е получил отговор на своя въпрос? Той попитал защо сега минувачите не идват при него. А какъв отговор получил? Не му било обяснено защо те не идват. Вместо това получил отговор от друг вид: преди при него идвали необрязани хора, а сега Твореца идва при него. Но това като че ли не съответства на въпроса му.
Това трябва да се обясни от гледна точка на духовната работа. Авраам попитал защо, преди да се обреже, редът на неговата работа бил такъв, че при него винаги идвало свойството „минувачи“ (оврим ве-шавим). Тоест първо имал мисли на преминаващи — оврим, а след това достигал до свойството на завръщащите се — шавим.
Това означава, че преди да се обреже, той имал място за работа, защото в него възниквали мисли на прегрешаващи. А след това имал място и за свойството на завръщащите се, тоест за завръщане към Твореца. Тогава той знаел, че извършва духовна работа.
А сега вече нямал място нито за преминаващи — прегрешаващи, нито за завръщащи се. И той копнеел за свойството работа.
Тогава Твореца му казва: „Не бива да се огорчаваш за това, защото в крайна сметка твоята работа се е основавала върху работата на необрязани хора (арелим). Тоест работата ти не е била в свойството чисто отдаване, тъй като още не си се удостоил с премахването на крайната плът (орла), наречена желание за получаване.
А сега не трябва да съжаляваш, че вече нямаш предишната работа. Защото в крайна сметка тя е била човешка работа и макар да е била добра, все още е била външна, тъй като хората са били необрязани. А сега, след като си се обрязал, вече съществува подобие по форма и затова Аз и Моята свита можем да дойдем при теб. Но преди това не беше възможно.“