И тръгна Моше

Статия 1, 1986 г.

В книгата Зоар (страница 1, а в "Сулам" — точки 1, 2, 3) е казано: "«И тръгна Моше». Раби Хизкия започна: «Той водеше десницата на Моше, ръката на славата му, разсичаше водите пред тях»… Трима свети братя и сестра вървяха сред тях. И кои са те? Моше, Аарон и Мирям… Установили сме, че Аарон е дясната ръка на Исраел, както е казано: «И чу ханаанецът, царят на Арад… че Исраел идва по пътя на Атарим». «По пътя на Атарим» означава, че Исраел бяха като човек, който върви без ръка и се опира на всяко място, защото Атарим означава "места". И тогава: «И влезе в сражение с Исраел, и плени някои от тях», и това беше, защото те бяха без дясна ръка. Ела и виж: Аарон беше дясната ръка на тялото, което е Тиферет (слава). И затова е казано: «Той водеше десницата на Моше, ръката на славата му»."

И следва да разберем алегорията, която Зоар привежда във връзка със стиха: «И чу ханаанецът». А Раши обяснява: "Той чул, че е починал Аарон и че облаците на славата са се отдалечили, подобно на човек, който върви без ръка". Какво означава, че Аарон е бил дясната ръка? Освен това следва да разберем алегорията, че онзи, който няма ръка, когато върви, се опира на всяко място. И трябва да знаем, че всичко, което искаме да направим, трябва да има причина, която ни задължава да го извършим. И съответно на важността на тази причина е и способността да полагаме усилия, за да постигнем желаното.

Затова, когато човек започва да се придвижва в работата на Твореца и иска да работи в свойството вяра и отдаване, той несъмнено иска да знае каква е причината, задължаваща го да върви именно по този път. И всеки разбира с разума си, че ако работата беше изградена на основата на получаване и знание, тази работа би била по-добра и по-успешна. Тоест тялото, наречено "себелюбие", не би се съпротивлявало толкова силно на тази работа. Защото, макар тялото да желае покой и изобщо да не иска да работи, ако работата беше на основата на получаване и знание, без съмнение би било по-лесно и със сигурност би имало повече хора, които се занимават с Тора и заповедите.

А моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, казваше, че Твореца пожелал да има съпротива от страна на тялото, за да бъде човек принуден да отиде за помощ при Твореца. А без помощта на Твореца не би имало възможност да се достигне целта. И това е било, за да има човек възможност всеки път да се издига на по-висше стъпало, както са казали нашите мъдреци: "На идващия да се пречисти му помагат". А светият Зоар казва: "С какво му помагат? — Със свята душа. Когато се ражда [човек], му дават душа — нефеш; удостоил се е повече..." Затова на човека се дава работа, за да има той възможност да се изкачва по стъпалата на светостта.

Но в реда на работата, тоест за да може човек да поиска помощ от Твореца, там трябва да бъдем предпазливи, защото когато човек идва към работата, тогава тялото му казва: "Какво ти е, че толкова страдаш, нали във всеки случай не си способен да преодолееш природата, която имаш, наречена «себелюбие». И ти не си способен да излезеш от това — само Твореца трябва да помогне в това. Тогава защо се напрягаш и полагаш такива големи усилия да излезеш от себелюбието, нали работата ти е напразна. Тогава защо са ми тези усилия?"

И за това е казал моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, че преди всяка работа, която човек иска да извърши, той трябва да каже, че целият избор зависи от самия него. И не бива тогава да казва, че Твореца ще му помогне. А колкото сили е способен да вложи от собствените си сили, толкова трябва да вложи. И само за да завърши действието, има нужда Твореца да го довърши. И не е в неговите сили да завърши работата, по причината, която приведохме по-горе.

И това е, както са казали нашите мъдреци (Авот, глава 5, мишна 21): "Той казваше: Не ти си длъжен да завършиш работата". В такъв случай може да се каже: "А защо трябва да работя? Та нали не мога да я завърша. Тогава каква е ползата от моята работа?" И затова мишна продължава: "Но и не си свободен да се освободиш от нея".

Така виждаме тук две неща, сякаш противоречащи си. От една страна, на човека се казва, че трябва да работи "като вол под ярем и като магаре под товар". Излиза, че святата работа зависи от човека и е в неговите ръце, тоест той може да я завърши. А от друга страна, казваме, както е писано: "Твореца ще завърши вместо мен".

А работата е там, че са нужни и двете. От една страна, човек трябва да направи избор, тоест да има желание да работи в името на небесата. И ако можеше да завърши своята работа, той би останал така в сегашното си състояние, защото вече чувства, че е съвършен човек. Та нали вижда, че всички негови действия са в името на небесата, и какво още му липсва? Затова той няма никаква потребност да привлича светлината на Тора.

Но все пак, за да има потребност да напредва в Тора — та нали Тора означава "имената на Твореца", които Твореца е искал да разкрие на творенията, а съгласно правилото "няма светлина без кли" — как ще бъде способен да получи светлината на Тора, когато няма кли, наречено "потребност и липса"? И затова, когато човек започва да работи и вижда, че не може да завърши работата, тогава получава потребност и липса към светлината на Тора.

Та нали, както са казали нашите мъдреци: "Светлината в нея го връща към източника". И тогава всеки път, когато иска да бъде по-чист, той е длъжен да получи свише по-голяма помощ. Затова са ни нужни и двете, и няма никакво противоречие между едното и другото, защото всяко от тях има своя особена роля.

И подобно виждаме в материалното, защото несъмнено всичко, което става в духовното, същото поведение се разпростира и в материалното. И виждаме, че редът е такъв: когато човек стои на улицата и има чувал с тежък товар, и моли хората, които минават край него, да му помогнат да вдигне този чувал на раменете си, тогава всеки от тях му отговаря, че няма време, и нека помоли някой друг: "Та нали тук не липсват хора, които могат да ти помогнат и ти не се нуждаеш чак толкова от моята помощ". Докато ако човек носи на раменете си чувал с тежък товар и чувалът е започнал малко да се изплъзва от раменете му, и ей сега ще падне съвсем на земята, и хората минават край него, и тогава той моли за помощ, за да му помогнат да нагласи чувала на раменете си така, че да не падне — виждаме, че в такъв момент, когато товарът всеки миг ще падне от раменете му, никой няма да каже: "Нямам време, помоли някой друг да ти помогне", а първият, който се окаже край него, веднага му помага.

И трябва да се разбере разликата между това, когато чувалът с товара стои на земята и той моли за помощ — и тогава всеки има своето извинение, за да не му помогне, и това, когато чувалът лежи на раменете му, но всеки миг ще падне — тогава начаса първият, който се окаже край него, му помага. И тук трябва да се разбере, че има разлика: този, който се намира в средата на работата, тоест вече е започнал да работи, и се вижда, че моли за помощ, за да може да продължи работата си, тоест товарът, който лежи на раменете му, всеки миг ще падне — тогава му помагат.

Докато ако сега иска да започне работа, тогава му казват: "Това не гори у теб. Смятай, че желанието да започнеш работа е дошло по-късно, след още някакво време. Това не е чак толкова страшно". И затова всеки вижда, че не се нуждае чак толкова от помощ веднага на място, а има време да почака, докато намери някого, който има излишно време, и тогава той ще му помогне.

А изводът е, че когато човек чака Твореца да му помогне, и тогава казва: "Сега мога да работя. Докато преди Твореца да ми даде желание и стремеж, нямам сила да надделея над желанията на тялото си. А седя и чакам кога Твореца ще ми помогне, за да мога да вляза в работата на Твореца" — това прилича на човек, който стои и чака всеки, който мине край него, да метне пълния и тежък чувал на раменете му.

Така и този човек стои и очаква кога Твореца ще му даде сили и ще му помогне, и ще сложи бремето на висшето малхут на раменете му, както е писано: "Като вол под ярем и като магаре под товар". С това иго и с този товар той иска Твореца да му помогне и тогава ще започне работа. Тогава му казват: "Чакай възможност, а междувременно остани си с чувала на приемането на бремето на висшето малхут долу, на земята".

В същото време онзи, който вече е започнал работа и не казва, че ще почака, докато Твореца му даде желание да извършва святата работа, и тогава ще започне да работи, а не желае да чака, защото стремежът към работа и постигане на истината го тласка да върви напред, макар и да не вижда, че ще има способност самостоятелно да върви напред, подобно на Нахшон.

Но той вижда, че не е способен да продължи тази работа и се бои, че бремето на висшата малхут, което сега носи, започва да пада от него. Тогава започва да вика, за да получи помощ, защото всеки път вижда, че целият този товар, който е приел върху себе си, започва да пада. И това прилича на човек, на чиито рамене е чувалът, и той вижда, че чувалът започва да пада. Така виждаме, че редът в материалното е такъв: от всеки, когото той среща и моли за помощ, я получава веднага на място. И никой не я отлага за по-късно.

Така е и в духовното: този, който започва да вижда как товарът и бремето започват да падат от него — тоест това, което е приел върху себе си по-рано, работата във вид на "вол под ярем и магаре под товар", започва да се смъква от раменете му, и той вижда, че съвсем скоро ще се окаже в период на падение, и тогава вика към Твореца — тогава получава помощ, както са казали нашите мъдреци: "На идващия да се пречисти му помагат", както беше казано по-горе в думите на книгата Зоар.

В същото време за онзи, който чака Твореца първо да му помогне и казва, че после ще има сила да работи – за това моят баща и учител, светла му памет, е казал, както е писано (Кохелет, 11): „Който пази вятъра, няма да сее, и гледащият към облаците [няма да жъне]“. Това означава, че той стои и очаква Твореца да изпрати вятър на покаяние. Такъв човек никога няма да стигне до истината.

А сега да се върнем на въпроса, който зададохме: в какво се състои алегорията, че онзи, който върви без ръка, се опира на всяко място, а когато Аарон е умрял, ръката е изчезнала и тогава при ханаанеца се е появила възможност да воюва с Исраел. Трябва да се знае, че „дясна ръка“ се нарича свойството хесед, което е отдаващо кли. Тоест той желае само да оказва милост (хесед) и да отдава, а Аарон със своята сила е привличал тази сила към народа на Исраел.

И затова никой не можеше да воюва с народа на Исраел. Защото обикновено тялото идва при човека и го кара да разбере, че ако се вслуша в него, то ще му достави много наслаждения. Докато ако тялото чуе, че цялото му желание е единствено да отдава, то вижда, че няма сили да разговаря с него.

А силата на отдаването те получават от Аарон-свещеника, който е свойството хесед, и са прилепени към него. Затова се намират под неговата власт. Затова, когато Аарон умря, силата на отдаването се изгуби и тогава започна войната на получаването за себе си, защото тялото вече намери в него възможност да спори с него. И затова той привежда алегорията за човек, който върви без ръка и трябва да се опира на всяко място, където намери опора.

А тук изводът е, че им липсва силата на над знанието, наречена свойство моха (разум), а също и силата на отдаването, наречена свойство либа (сърце), им липсва. Затова за всяко усилие, което човек полага, тялото изисква опора. Тоест то пита: „На какво основание изискваш от мен да ти давам сили за работа?“ А тъй като опора в свойството хесед у него няма, за да може да каже: „Аз вървя над знанието“ – това липсва, защото това е свойството на Аарон, тоест свойството хесед, наречено „свойство на отдаването и над знанието“.

И това се нарича „окачи земята върху нищо“. А моят баща и учител, светла му памет, обясняваше, че вяра над знанието се нарича, когато човек няма никаква опора, а всичко виси във въздуха. И е казано „окачи земята“, където земя се нарича „малхут на небесата“. „Върху нищо“ (бли-ма) – без (бли) никаква подкрепа.

Затова, когато Аарон умря, те нямаха никого, който да привлича тази сила. И вървяха вътре в знанието и, естествено, се опираха на всяко място. Тоест на всяко място, където виждаха, че могат да получат подкрепа, за да поиска тялото да работи в Тора и заповедите, те я получаваха. И това се нарича „по пътя на Атарим (места)“ – като човек, който върви без ръка, както беше казано по-горе. И по естествен начин ханаанецът дойде, за да воюва с Исраел, защото вътре в знанието те имат власт да воюват. Докато над знанието те нямат никаква възможност да спорят с този път, защото той не се нуждае от никаква опора.

От това излиза, че цялото основно усилие започва тогава, когато човек иска да върви над знанието, и тази сила трябва да получи свише. Тя идвала при тях благодарение на свойството на Аарон. А сега той самият трябва да привлича тази сила, тоест да моли Твореца да му помогне. И тогава се появяват два вида и трябва да се различава между:

а. онзи, който чака Твореца да му помогне да получи тази сила, и стои, и очаква това;

б. и онзи, който няма търпение да чака Твореца да му помогне, а започва да работи, и после вика и моли Твореца, и казва: „Защото водите стигнаха до душата ми“. И тъй като той вече е стигнал до ясното знание, че само Твореца може да му помогне, тогава получава помощта.

И редът на молитвата трябва да бъде не само външен (от устните навън). А когато човек стои пред опасността да се подчини на властта на злото, което идва при него със силни доводи, желаещи да го объркат и да го отвлекат от работата, в която той иска да приеме върху себе си бремето на малхут на небесата. И те полагат всички усилия, за да му попречат с всичко, което е по силите им.

И това виждаме – как поетът ни рисува ясна картина на злото, което стои срещу нас. И е приведено в Слихот (Слихот за четвъртия ден от десетте дни на покаянието): „Към Теб, Творец, зова, страшни и грозни. Не скривай лика Си в деня на бедствието, когато се надигат срещу нас проклинащите и т.н., които казват, че не следва да се приема Бог, да се прекланят пред Него, да Му служат, и да не се освещава многократно прощаващият, както и да не се страхуват от страшния мой Бог. Когато чуя това, затрепери сърцето ми. Такъв отговор ще дам на противниците си: не ми е позволено да забравя и да изоставя избраника на Бога на моя баща и т.н.“

От това излиза, че когато човек иска да приеме върху себе си бремето на малхут на небесата – а понятието „бреме“ означава „като вол под ярем и магаре под товар“, тоест както магарето, така и волът, и двете се съпротивляват да приемат върху себе си работа, а я вършат по принуда. А защо се съпротивляват? Когато усещат, че работят. Докато когато се наслаждават от работата, тоест когато ядат, макар и това също да е работа, но когато се наслаждават по време на действието, това не се нарича „работа“.

Затова, когато човек няма дясна ръка, наречена свойство „хафец хесед“ (желаещ милост), когато той се наслаждава от работата, тогава Ситра Ахра няма никакво отношение към тази работа, което да ѝ позволи да воюва. Докато „когато умря Аарон“, когато той още не е удостоен със свойството хесед на Аарон, към него идват външните и му казват всевъзможни думи на отрицание. И тогава това е работа в два вида, както беше казано по-горе.