Кой е основният хисарон, за който трябва да се молим

Статия 12, 1986 г.

Известно е, че творението се нарича хисарон. Затова то се нарича „съществуващо от нищото“. А човекът, който е бил създаден, е изпълнен с хисарони (потребности). Затова, за да постигне успех в работата по напълването на своите хисарони, той най-напред трябва да знае кой е главният хисарон, който трябва да постави пред всички останали хисарони. И тъй като съществуват духовни и материални хисарони, човек трябва преди всичко да изясни какво се нарича духовен хисарон и какво наричаме материален хисарон.

А във „Въведение в науката кабала“ е казано: „И заедно с това разбери истинското определение, което позволява да се направи разлика между духовното и материалното. Защото всичко, в което има желание за получаване, достигнало своето окончателно развитие във всички отношения, тоест бхина далет, се нарича материално и присъства във всички елементи на действителността, която се разкрива пред очите ни в този свят. А всичко, което се намира над тази голяма степен на желанието за получаване, се определя с думата „духовност““.1

Според това излиза, че материално се нарича онова, което е свързано с напълването на нашето желание за получаване. Тоест всичко, което човек прави заради собствената си изгода, се нарича материално. А онова, което извършва заради Твореца, се нарича духовно.

И от казаното от само себе си става ясно, че по отношение на кли за материалното, тоест потребността да напълним собствената си изгода, не трябва да се грижим да създадем в себе си кли на желанието за получаване заради получаване. Защото тези келим Твореца ни е дал веднага след разкриването на творението. Както е известно, замисълът на Творението, наричан „Неговото желание да наслади Своите творения“, е създал като съществуващо от нищото желанието за получаване, за да се стреми то да получи благото и наслаждението. А Твореца несъмнено напълва това кли съгласно Своето желание. Излиза, че за получаващи келим не е необходимо да молим.

Затова молитвата за материалното е единствено молитва за напълване, тоест Твореца да напълни всичко, чиято липса усещаме. Защото именно усещането за хисарон ни причинява страдания. А страданията, които усещаме, ни подтикват да правим всичко, което е по силите ни, за да напълним своите хисарони.

Друго е, когато трябва да молим за духовното, тоест Твореца да напълни нашите хисарони. Защото хисаронът към духовното би трябвало да стане причина да молим Твореца да напълни онова, което желаем, тъй като страдаме от това, че този хисарон все още не е получил напълване. Но този хисарон още не се е родил в нас. Тоест на нас все още не ни липсва напълването на кли, наричано „отдаващо кли“. Както бе казано по-горе, именно в това се състои разликата между духовното и материалното. Защото материално кли се нарича получаващото кли, което желае да напълни собствената си изгода. А духовно кли се нарича кли, което желае именно да напълни „ползата на Твореца“ и се намира в противоречие със собствената изгода.

И такова кли не съществува в природата на творението. Защото по природа човек се ражда единствено с кли за собствена изгода. А когато казваме на тялото, че трябва да работи заради „ползата на Твореца“, то дори не разбира за какво му говорим. Защото никога не му е идвало наум, че е възможно човек да не се съобразява със собствената си изгода, а по цял ден да мисли за ползата на Твореца. И особено когато чуе, че си струва да се откаже от наслажденията, свързани със себелюбието, заради ползата на Твореца.

Това е толкова непонятно за тялото, че когато чуе, че трябва да се работи единствено заради отдаване, то веднага започва да мъдрува и пита: „Искам да знам виждаш ли хора, които се придържат към този път, та и ти желаеш да постъпваш като тях? Вярно е, бих се съгласило с теб, но кажи сам: колко хора виждаш, чиито мисли през целия им живот са насочени единствено към грижата за ползата на Твореца, а не към собствената им изгода? И ако допуснем, че познаваш хора, които се придържат към този път, колко усилия и време са вложили, докато са придобили способността да насочват всичките си действия заради отдаване? И най-важното, колко време трябва да отнеме това? Един месец? Два? Една година? Две години?“. А след това тялото започва да мъдрува още повече и пита: „Нима всички, които са вложили време и усилия, са успели да придобият тази степен, на която могат да изграждат намерение заради отдаване във всичките си действия?“. И тези думи притежават сила, способна да отдалечи човека от работата, свързана с пътя на отдаването.

От всичко казано дотук следва, че по отношение на духовното, наричано „да доставя наслаждение на своя Създател“, човек няма такъв хисарон. Напротив, ако у него възникне някаква мисъл, че трябва да направи нещо, за да отдава на Твореца без никакво възнаграждение, веднага срещу него се надигат всички мисли и желания на тялото и викат: „Не бъди глупак и изключение, което върви против общоприетото в света. Та целият свят знае, че главната причина, която задължава човека да работи, е собствената изгода“.

И само с помощта на тази сила човек може да се занимава с Тора и заповедите. Макар да знае, че трябва да работи лишма, за това съществува общият отговор, че изпълнява казаното от мъдреците: „Човек винаги е длъжен да се занимава с Тора и заповедите, дори в ло лишма, защото от ло лишма ще се удостои с лишма“.2 Но няма нужда да се грижи за това, тоест да проверява себе си дали действително се приближава поне малко към свойството лишма. Той знае, че в крайна сметка всичко ще бъде наред, тоест няма съмнение, че ще достигне до свойството лишма. И разбира се, няма нужда дори да мисли какво означава лишма, защото за онова, което не е длъжен да прави, няма нужда да размишлява и да навлиза в подробности, за да узнае какво означава то. И той живее като цялото общество (клал).

Затова съществува голяма разлика между молитвата, когато човек се моли за материалното, и молитвата за духовното. Защото по отношение на духовното най-напред трябва да се моли за кли. С други думи, трябва да моли за хисарон, тоест да усеща страдания и мъки от това, че няма такова кли, наричано желание да доставя наслаждение на своя Създател.

Според това излиза, че човек не трябва да моли за напълването на този хисарон, както е в материалното, когато има хисарон и моли той да бъде напълнен. Защото все още няма никакво кли за духовното, както бе казано по-горе. Затова човек, който възнамерява да се моли за духовното, трябва да моли за кли: Твореца да му даде кли, с което да желае да отдава на Твореца. А след това, когато вече има кли, което се отнася към духовното, може да се моли висшето благо да влезе в духовното кли.

От казаното следва, че истинският хисарон, за който човек трябва да моли Твореца, трябва да бъде насочен към кли. Това съответства на правилото: „Няма светлина без кли“. И когато човек се моли за истинския хисарон, който му липсва, тогава идва отговорът на молитвата, тоест Твореца му дава ново кли. И това е, както е казано: „И ще отнема от плътта ви каменното сърце, и ще ви дам сърце от плът“.3

А за този хисарон чух от моя баща и учител, който каза от името на своя учител, адмора от Пурсов, относно стиха: „Заповядай на Аарон“.4 И Раши обяснява: „Навсякъде „заповядай“ означава единствено „подтикни към действие сега и за в бъдеще“. Раби Шимон казал: «Писанието трябва най-много да подтиква към действие там, където има материална загуба (буквално „хисарон в джоба“)»“.5 И той обясни, че „джобът“ е кли (съсъд), в което се поставят парите. А в света е прието човек да се грижи и да полага усилия, за да придобие пари. И той каза: „Човек трябва да полага най-големи грижи там, където има хисарон в джоба, което означава хисарон на кли“.

Както изяснихме, причината за това е, че в духовното човек не трябва да се моли Твореца да му даде висшето благо и светлините, а най-напред трябва да се погрижи да има кли, тоест желание и стремеж да отдава на Твореца. Защото по природа имаме единствено желание да получаваме, а не да отдаваме.

От казаното следва, че когато човек влиза в работата в светостта и желае да достигне до съвършенство, той е длъжен да вложи всичките си сили, за да придобие желание да доставя наслаждение на своя Създател. Върху това трябва да съсредоточи всичките си молитви: Твореца да му помогне и да му даде това ново кли. И той трябва да Му каже: „Владетелю на света! Както в началото на моето сътворяване в този свят Ти ми даде кли, което умее единствено да получава заради собствената изгода, така сега Те моля: дай ми ново кли, тоест да имам желание единствено да Ти доставям наслаждение“.

И не може да се зададе въпросът как е възможно човек да моли Твореца да му даде кли, наричано желание за отдаване, след като казваме, че той не изпитва липса на такова кли. Защото не усеща, че то му липсва. А в такъв случай как може да моли за нещо, от което не изпитва потребност?

И макар да вижда, че няма кли, наричано „желание за отдаване“, нима нашите мъдреци не са казали, че не всичко, което човек няма, се смята за нещо, което му липсва? Както е казано за висшите сфирот, че сфира Бина, тоест хафец хесед, макар, както учим, да е излязла от рош на Арих Анпин, въпреки това се смята така, сякаш не е излязла. И макар да няма хохма, това не се смята дори за най-малък хисарон, защото тя не изпитва потребност от нея.

Кога виждаме, че онова, което човек няма, се смята за хисарон? Именно когато то му липсва. И нещо повече, той трябва да изпитва страдания поради това, че го няма. Тоест дори да чувства, че то му липсва, но не страда поради липсата му, това все още не се смята за хисарон. А в такъв случай как може да се моли за нещо, от което не изпитва потребност?

Затова човек трябва да размишлява върху целта на Творението, която, както е известно, се състои в това да наслади Своите творения. И когато започне да проверява благото, което се намира сред творенията, тоест доколко те се наслаждават в този свят на благото и наслаждението, които Твореца желае да им даде, и не открива това сред творенията, тогава стига до осъзнаването, че несъмнено съществува някаква причина, която възпрепятства творенията да получат благото и наслаждението. Поради тази причина висшето благо не може да се разкрие и целта на Творението не може да достигне до своето осъществяване.

А когато погледне себе си, човек казва, че причината, поради която творенията не са достигнали до получаването на благото, несъмнено е в това, че не изпълняват Тора и заповедите така, както подобава да се изпълняват заповедите на Царя. И това е, както са казали нашите мъдреци: „Твореца пожелал да удостои Исраел и затова умножил за тях Тора и заповедите“.6 Оттук излиза, че чрез Тора и заповедите може да се удостоим с благото и наслаждението.

Но възниква въпросът: защо те не изпълняват Тора и заповедите така, както подобава да се служи на Царя? И тогава човек казва, че това е, защото не ни достига усещане за важността на Тора и заповедите. Също така не ни достига усещане за важността на Онзи, Който ни е заповядал да изпълняваме Неговата Тора и заповедите Му.

И тогава човек стига до окончателното решение, че единствено Твореца може да поправи това. Тоест ако Той ни разкрие малко от светлината на Тора и заповедите, за да почувстваме наслаждението, което е заключено в тях, няма съмнение, че всеки ще бъде способен да служи на Царя с цялото си същество и с цялата си душа, както подобава на онези, които усещат величието на Царя. Затова за какво трябва да молим Твореца? Да ни даде малко от висшето благо. Тогава всички ще се занимават с Тора и заповедите както подобава, без никакво небрежение.

Но великият Ари казва, че Нуква не е била там в подобаващия вид и затова е станало разбиването. А „Ор Пними“ обяснява думите на Ари: тъй като висшето благо трябва да влезе в кли, което да го получи заради отдаване, а светлината е била по-голяма, отколкото кли е било подготвено да получи, е станало разбиването. Тоест кли трябва да получава светлината точно в степента, в която може да изгради намерение заради отдаване. Но за толкова голяма светлина то не е било способно да изгради намерение заради отдаване. Затова светлината е трябвало да влезе в келим, чието желание е насочено към получаване.

А това се нарича клипа. Излиза, че келим са се разбили. Това означава, че ако висшето благо влезе в тези келим, цялото благо ще премине към външните, тоест към клипот. Това е подобно на разбит съсъд, в който не трябва да се поставя нищо, защото всичко ще изтече навън.

Затова човек не трябва да се моли да му бъде дадено благо свише, тъй като несъмнено всичко ще премине към външните. А трябва да моли Твореца да му даде кли, тоест желание и стремеж да отдава на Твореца. И когато придобие това кли, висшето благо несъмнено ще се разкрие на човека и той ще почувства благото и наслаждението, заложени в замисъла на Творението да наслади Своите творения. Затова трябва да молим Твореца за онова, което действително не достига на човека. А това е отдаващо кли. За останалите неща той не трябва да се моли.