Барух Шалом а-Леви Ашлаг (Рабаш)

Да отидем при Фараона – 2

Статия 13, 1986

Книгата Зоар пита: „«Да отидем при Фараона.» Но нали е трябвало да се каже: «Иди при Фараона» и т.н." „Когато Твореца е видял, че Моше се страхува, а други назначени висши пратеници не могат да се приближат до него, Твореца е казал: «Ето, Аз съм против теб, Фараоне, царю египетски, голямото чудовище, лежащо сред реките му.» Тоест Твореца е трябвало да води война с него, а не друг, както е казано: «Аз, Твореца», което мъдреците тълкуват: «Аз, а не пратеник.»" Край на цитата (в началото на раздела Бо).

А разликата между „да отидем" и „иди" е, че „да отидем" означава, че ще вървим заедно, подобно на това, когато човек казва на другаря си: „Ела."

И трябва да разберем това, защото книгата Зоар казва: защо е трябвало Твореца да върви с Моше? Тъй като Моше сам не е могъл да води война с него, а е трябвало самият Творец и никой друг. В такъв случай, защо е бил нужен Моше, за да върви с Твореца? Нали Писанието казва: „Аз, а не пратеник." В такъв случай, каква полза има от това, че Твореца е отишъл при Фараона, наречен „чудовище", заедно с Моше? Той нали може да отиде при Фараона и без Моше.

И освен това, трябва да разберем онова, което мъдреците са казали (Кидушин, 30б): „Казал е Реш Лакиш: Злото начало на човека го надвива всеки ден и търси да го умъртви, както е казано: «Грешникът дебне праведника.» И ако Твореца не му помагаше, не би го надвил, както е казано: «Твореца няма да го остави [човека] в ръката му [на злото начало].»"

И тук също възниква въпросът: ако самият човек не е в състояние да надвие, а Твореца трябва да помогне, защо е нужно това удвояване? Тоест или Твореца да даде сили на човека, за да го надвие сам, или Твореца да извърши всичко. Защо тук са нужни сякаш две сили: едната – на човека, а после силата на Твореца? И сякаш само чрез двете може да се надвие злото, а една сила не е достатъчна.

Известно е, че съвършенството на човека се състои в това, че той трябва да достигне целта на Творението. Тоест да постигне целта, заради която е бил създаден светът, наречена „да дава добро на Своите творения". Тоест творенията трябва да стигнат до получаването на благото и наслаждението, с които Той е замислил да ги наслади.

А преди това Творението все още не се нарича Творение, подобаващо на Твореца, тъй като е известно, че от съвършения Творец трябва да произлизат съвършени действия, тоест всички да усетят красотата, намираща се в Творението и всеки да има способността да превъзнася и възхвалява Творението, и всички да могат да възхваляват и благодарят на Твореца за Творението, което Той е създал, и всички да могат да кажат: „Благословен е Онзи, който е казал и светът е възникнал." Тоест всички благославят Твореца за това, че Той е създал добър свят, изпълнен с наслади и всички са весели и радостни от задоволството, което изпитват от изобилието на наслади, получавани в света.

Обаче когато човек започне да размишлява дали наистина е доволен от живота си и колко задоволство получава от себе си и от обкръжението, в което се намира, тогава вижда обратното – всички страдат от мъки и болки, и всеки страда по различен начин. А човекът трябва да каже „Благословен е Онзи, който е казал и светът е възникнал", и тогава вижда, че казва това само с устни.

Но е известно, че благото и наслаждението не могат да се разкрият в света, преди светът да притежава келим за отдаване, тъй като нашите, получаващи келим все още са замърсени от получаването за себе си, което е много ограничено по своите размери, а също и ни отделя от Твореца (тоест върху получаващите келим е било извършено Първото съкращаване, за да не свети там изобилието. Виж Предисловието към книгата Зоар, стр. 138 по Сулам).

А за да се придобият келим за отдаване, тук започват разприте и войните, тъй като това противоречи на нашата природа. И за тази цел са ни дадени Тора и заповедите, за да достигнем степента на отдаване, както са казали мъдреците ни: „Създал съм злото начало и създал съм Тора като подправка към него" (Кидушин, 30).

Също така ни е дадена заповедта „Обичай ближния си като себе си". И раби Акива казва: „Това е великото правило в Тора" (Берешит Раба, глава 24). С други думи, чрез това, че човек работи върху любовта към другарите, той приучава себе си да излезе от себелюбието и да достигне любовта към ближния.

Но трябва да разберем онова, което виждаме с очите си – че има хора, които влагат сили в любовта към другарите и въпреки това не са се приближили дори на косъм до любовта към Твореца, за да могат да работят в Тора и заповедите от любов към Твореца. Тоест в любовта към другарите те казват, че донякъде напредват, но в любовта към Твореца не виждат никакъв напредък. Но трябва да се знае, че и в любовта към другарите има степени, тоест трябва да се мисли за задължителността на любовта към другарите.

Защото това може да се оприличи на сграда, в която има два етажа, а също и партерен етаж. И царят се намира на втория етаж. И на онзи, който иска да влезе при царя, тоест цялата му цел е единствено да поговори с царя лице в лице, му казват, че трябва първо да се качи на първия етаж, защото е невъзможно да се качиш на втория етаж, без да си се качил на първия.

И тук несъмнено всеки разбира, че това е вярно. Но има причина, поради която трябва да се качи на първия етаж, и тя се нарича „поправяне", тоест благодарение на това, че човек ще се качи на първия етаж, там той ще може да научи как да говори с царя лице в лице. И ще бъде в състояние да поиска от царя всичко, което сърцето му желае. Онзи човек, който е чул, че трябва първо да се качи на първия етаж и след това може да се качи на втория, е разбрал това много добре. Но тъй като цялото му желание е да се срещне с царя и не се грижи за нищо друго, излиза, че онова, което са му казали – че трябва да се качи на първия етаж – е било за него бреме и товар.

Но избор няма. Тогава той се качва на първия етаж и не го интересува да гледа какво има там, макар и да е чул, че на първия етаж човек се учи как да разговаря с царя. Но той не обръща внимание на това, защото това не е неговата цел – целта му е царят, а не онова, което може да научи на първия етаж. Защото целта му не е ученето, а целта му е да види лицето на царя. И защо да губи време за нищожни неща, след като пред самия цар всичко е нищо и суета? Тогава защо да се интересува какво се учи на първия етаж?

И затова, когато се качва на първия етаж, той няма желание да се задържа там, а иска незабавно да се качи на втория етаж, където се намира самият цар. Защото в това е цялото му стремление. Но му казват: „Преди да научиш законите, които действат на първия етаж, ти без съмнение ще оскърбиш достойнството на царя. И затова няма какво да се надяваш, че ще можеш да се качиш на втория етаж, преди да научиш всичко, което трябва да се научи на първия етаж."

По същия начин и в любовта към другарите – чухме, че е невъзможно да се удостоиш с любов към Твореца, преди човек да се е удостоил с любов към другарите, както е казал раби Акива, че „обичай ближния си като себе си" е великото правило в Тора. Следователно, когато човек се занимава с любовта към другарите, той не гледа на любовта към другарите като на нещо ценно и значимо, а като на нещо излишно.

И той е готов да я изпълнява, защото няма избор, и всеки миг поглежда: „Кога ще се удостоя с любовта към Твореца и ще мога да се отърва от любовта към другарите, защото тази работа е за мен бреме и товар. Защото ми е много трудно да понасям другарите си, тъй като виждам, че всеки от тях притежава качества, различни от моите, и нямам нищо общо с тях. А единствено по принуда, поради това, че нямам избор – защото без любов към другарите не мога да достигна любовта към Твореца – принуден съм да седя с тях.

Но мога да кажа на себе си: какво печеля от тези другари? Само едно – а именно, че поправям себе си чрез лишения от това, че седя заедно с тях и понасям приказките на другарите, които не ми допадат и не отговарят на моите качества. Но какво да се прави? Казват ми, че трябва да страдам в този свят, затова страдам и седя и чакам кога ще дойде времето да мога да избягам от тях и да не гледам нищожеството, което виждам в тях."

Излиза, че той не взима от любовта към другарите лекарството, наречено „любов към ближния", а я изпълнява само защото са му казали, че няма избор, защото иначе не може да достигне любовта към Твореца. И затова се занимава с любовта към другарите и изпълнява всички задължения, които другарите му налагат. Но онова, на което трябва да се научи от тях – от това той е далеч. Тоест от себелюбието не излиза и до любовта към ближния не достига. И изпълнява любовта към другарите не от любов, а от страх, тъй като не позволяват да влезеш в любовта към Твореца, преди да си влязъл в любовта към другарите. Затова той се страхува да не изпълнява любовта към другарите, защото няма да му позволят да влезе в любовта към Твореца.

И това прилича на притчата – тъй като не му позволяват да влезе на втория етаж, където се намира царят, без първо да се е качил на първия етаж. И намерението е той да научи законите как да пази достойнството на царя. Следователно логиката подсказва, че когато влезе на първия етаж, той трябва да бъде в радост, защото сега се учи как да пази достойнството на царя и ще спечели от това, тъй като после, когато влезе в двореца на царя, няма да оскърби, не дай Боже, достойнството на царя. И от тук следва, че когато се намира на първия етаж, той обръща внимание как действат всичките закони и се приучава към тях, защото иска да влезе при царя, за да отдава на царя, а не, не дай Боже, да пренебрегва достойнството на царя.

И това се отнася само за онзи, който иска да влезе при царя, за да достави наслаждение на царя. За разлика от онзи, който иска да влезе при царя заради получаване за себе си – той гледа на всичко, което се намира на първия етаж, като на излишно, което не го интересува. А това, че трябва да се качи на първия етаж, е единствено от страх, защото знае, че няма да му позволят да се качи на втория етаж, преди да се е качил на първия. Но той не изпитва никаква нужда да учи законите, които се изучават там – как да не оскърбиш достойнството на царя. Защото всичко, заради което иска да влезе при царя, е единствено заради себелюбието.

Затова трябва да знаем, че любовта към другарите ни е дадена, за да се научим от нея как да не оскърбяваме достойнството на царя. Тоест ако човек няма желание единствено да доставя наслаждение на царя, той несъмнено ще оскърби достойнството на царя, което се нарича „предаване на светостта на външните". И затова не бива да се пренебрегва важността на работата в любовта към другарите, защото от нея човек ще се научи как да излезе от себелюбието и да встъпи по пътя на любовта към ближния. А когато завърши работата в любовта към другарите, ще може да се удостои с любовта към Твореца.

И трябва да се знае, че любовта към другарите има такова предимство, че човек не може да заблуждава себе си, казвайки, че обича другарите, ако в действителност не ги обича. Защото тук може да си направи проверка дали наистина изпитва любов към другарите, или не. За разлика от любовта към Твореца – там човек не може да провери себе си дали намерението му е любов към Твореца, тоест дали желанието му е да отдава на Твореца, или желанието му е да получава, за да получава.

Но трябва да се знае, че след всички поправяния, които са дадени на човек да извърши, без помощта на Твореца той няма да се удостои с никакъв напредък в работата за отдаване. И ние питаме: щом е така, защо е необходимо човек да извършва действия, за да се удостои после с помощта на Твореца? Нали Твореца може да помогне и без действията на низшите, тъй като така или иначе работата на човека не води до никакъв напредък в работата.

Работата е там, че ако човек не започне работата, тогава няма да узнае, че не може да победи в войните със злото начало. Докато ако човек започне да върви в работата на Твореца и прави онова, което е по силите му, тогава може да издигне истинска молитва, за да му помогне Твореца.

Но защо Твореца иска човек да издигне истинска молитва? За смъртен може да се каже, че иска другият да отправи към него истинска молба. Защото при истинска молба, с която човек се обръща към другаря си, тогава му отдава истинска благодарност. А смъртният, който преследва почести – благодарността, която онзи му отдава, е все едно се унижава пред него, и от това той изпитва наслада. Но що се отнася до Твореца – нима Той се нуждае от уважението на хората, което те трябва да Му оказват? Тогава защо Твореца иска човек да Му издигне истинска молитва от дълбините на сърцето?

Работата е там, че, както е известно, няма светлина без кли, тоест не е възможно да се даде на човек нещо, което да бъде много важно. И ако няма желание за нещо, ще го пренебрегне и няма да го пази, и то ще се загуби, защото нуждата от нещо се определя от това доколко то му липсва, и именно това определя важността. И каквато е важността, в такава степен той умее да пази този дар, за да не се загуби, защото иначе всичко ще отиде в клипот.

И това се нарича „захранване на клипот", тоест всичко отива в получаващите келим, които взимат в свое разпореждане всичко, което човек пренебрегва от нещата на светостта. И от тук знаем защо е необходимо човек да започне работата. Но защо Твореца не е дал на човек силата, с която да може да завърши работата сам, без помощта на Твореца?

Работата е там, че е известно как книгата Зоар тълкува думите на мъдреците: „На дошлия да се пречисти му помагат." И пита: „С какво?" И отговаря: „Със свята душа (нешмата кдиша)", тоест той получава озарение свише, наречено „душа" (нешама), наречено „постигане на Божественото", и това е включено в замисъла на Творението – да дава добро на Своите творения.

Излиза, че благодарение на това, че притежава кли и желание за  отдаване, после получава светлината, наречена „душа" (нешама). Следователно и двете са необходими. Тоест човек трябва да започне – и чрез това получава кли. А поради това, че сам не може да завърши, тогава зове към Твореца да му помогне и тогава получава светлината.

И от тук ще разберем написаното: „Влез при Фараона, защото Аз вкоравих сърцето му и сърцето на слугите му, за да поставя тези Мои знамения (отот) сред него." И мнозина питат: защо Твореца е вкоравил сърцето му? Писанието обяснява: „За да поставя тези Мои знамения (отот) сред него." А тълкуването е: защото Твореца е вкоравил сърцето на човек и той не може да победи в битката със злото начало сам?

А отговорът е, че се има предвид: за да призове човек Твореца. И чрез това ще има кли. И тогава Твореца може да постави в това кли буквите (отийот) на Тора вътре в него, а това е свойството на душата, която Твореца му дава като помощ. И това е свойството „Тора и Твореца са едно", като под „знаменията Ми" (отот) се имат предвид буквите на Тора (отийот) в смисъла на имената на Твореца. И това е аспектът „да дава добро на Своите творения", което представлява замисъла на Сътворението – да дава добро на Своите творения. И това идва при човека именно когато притежава кли. А това кли се появява чрез закоравяването на сърцето, защото тогава има място да зове към Твореца за помощ. И Той помага със свята душа, както е казано по-горе.

И от тук ще разберем какво означава „влез при Фараона" – тоест ти и Аз заедно; с други думи, човек трябва да започне. И тогава вижда, че не е способен да го победи. И на това намеква фактът, че Моше се е страхувал да се доближи до него. И тогава Твореца е казал: „Ето, Аз съм против теб, Фараоне", и тогава е дошла помощта от Твореца. А с какво? Със свята душа, както е казано в думите на книгата Зоар.

Излиза, че закоравяването на сърцето, за което е писано „защото Аз закоравих сърцето му", е станало, за да има място за молитва. А тази молитва не е подобна на молитвата на смъртен, който търси почести – да го помолят, за да бъде почетен. Тук целта на молитвата е човек да има кли, тоест да има нужда от помощта на Твореца. Защото няма светлина без кли. А когато човек вижда, че по никакъв начин не е способен да помогне на себе си, тогава изпитва нужда Твореца да му помогне.

И това е смисълът на казаното от мъдреците: „Твореца копнее за молитвата на праведниците." И тук също се поражда въпросът: нима Твореца се нуждае от смирението на човек, който Го моли? Но както е казано по-горе, тъй като желанието Му е да дава добро на Своите творения, но няма светлина без кли, затова Той копнее за молитвата на праведниците, защото чрез нея те разкриват келим, в които Той може да влива. От тук следва, че когато човек вижда, че не е в състояние да надделее над злото в себе си, това е истинското време да поиска помощ от Твореца.

И от казаното ще разберем защо Твореца е казал: „И ще ви взема за Свой народ и ще бъда ваш Всесилен, и ще узнаете, че Аз съм Твореца, вашият Всесилен, който ви извежда изпод игото на Египет" (Ваера).

А нашите мъдреци в трактат Брахот (38а) са тълкували това, казвайки: „«Който ви извежда изпод игото на Египет.» И мъдреците казали, така е рекъл Твореца на Израел: «Когато ви изведа, ще направя за вас нещо, за да знаете, че Аз съм Онзи, който ви е извел от Египет.» Както е писано: «Защото Аз съм Твореца, вашият Всесилен, който ви извежда.»" Край на цитата.

От тук следва, че не е достатъчно, че Твореца е извел народа на Израел от Египет, когато те са се освободили от мъченията и страданията, които са изпитвали там. А когато говорим за работата на Твореца, се поражда въпросът: нима не е било достатъчно? Сега те са станали свободни от робството на изгнанието, където не са могли да служат на Твореца поради властта на Фараона, и всичко, което са строили за себе си – някакво постижение в работата – всичко е било погълнато от земята, както обясниха мъдреците ни (Сота, 11а): „«Питом и Рамсес.» Рав и Шмуел – единият казал: «Наричал се е Питом. А защо го наричали Рамсес? Защото сградите се разрушавали (митросес) една по една.»" И Раши обяснил: „Когато построявали малко, то се разпадало и рухвало. И отново строяли, и то рухвало." „А другият казал: «Наричал се е Рамсес. А защо го наричали Питом? Защото сградите се погълщали една по една от устата на бездната (пи теом).»"

Виждаме, че Рав и Шмуел не се разминават в действителността, а в тълкуването. А действителността е била такава, че всичко, което строели, рухвало. Под което се има предвид, че всеки път, когато строели за себе си някакво здание в работата, идвали египтяните, тоест чуждите мисли на египтяните, и разрушавали цялата им работа. С други думи, цялата им работа, когато са работели с всичките си сили да преодоляват и да вършат свещената работа – всичко е било погълнато от земята. И всеки ден е трябвало да започват отначало. И им се е струвало, все едно никога не са се занимавали със свещена работа. И нещо повече – всеки път, когато смятали, че трябва да вървят напред, виждали, че не само не напредват, а и отстъпват назад, защото непрекъснато им се пораждали нови въпроси от типа „кой" и „какво".

И от тук следва да разберем този изход от Египет, тоест че вече са имали способността да служат на Твореца без чуждите мисли на египтяните. Тогава онова познание, за което е писано „и ще узнаете" – какво идва да ни съобщи, че трябва да знаем, че Твореца е Онзи, който ги извежда от египетската земя? И още по-голямо е недоумението, когато започнем да разглеждаме египетското робство – те са работели непосилна работа и са се освободили от това, та какво повече им е липсвало?

А какво е непосилната работа (авода́т па́рех)? Ето какво обясниха мъдреците ни (Сота, 11б): „«Всяка работа, с която жестоко (ба-па́рех) ги принуждавали.» Казал раби Шмуел бар Нахмани, казал раби Йонатан: «Подменяли мъжката работа с женска и женската – с мъжка.»" „«И поробили египтяните синовете на Израел с непосилна работа (ба-па́рех).» Раби Елазар казва: «С ласкави уста» (бе-пе рах)."

И трябва да разберем какво е „непосилна работа" (ба-па́рех) – какво означава тя по отношение на свещената работа. И тук трябва да се разграничат два аспекта:

1. Действието, наречено откритата част – онова, което е разкрито пред човека и не може да се каже, че той се заблуждава или измамва себе си, тъй като за видимото за очите не може да се каже, че в него има грешка. Защото действията по изпълнение на заповедите и изучаването на Тора той вижда, а и другите могат да видят дали извършва действия на Тора и заповедите, или не.

2. Намерението. И то се нарича скритата част, тъй като по отношение на намерението в действието, което човек извършва, другите не могат да видят какво е намерението му в тези действия. А и самият той също не може да види намерението на своите действия, защото в намеренията има място за самозаблуда и самоизмама. Защото само в нещата, видими за окото, наречени откритата част, всички могат да видят истината. Докато в онова, което зависи от намерението на сърцето и мисълта на ума, човек не може да разчита на себе си. Излиза, че то е скрито от него и от другите.

А сега можем да обясним какво е „непосилната работа" (авода́т па́рех), за която мъдреците казват, че „подменяли мъжката работа с женска". Защото „мъжка работа" се нарича, когато той вече е мъж (ге́вер), тоест вече може да преодолява (леитгабе́р) злото в себе си и да се занимава с Тора и заповедите в плана на действието. И затова какво трябва да прави, когато вече се нарича мъж (иш), което означава „воин" [буквално „мъж на война"], способен да воюва със злото в себе си в плана на действието? Затова е настъпило времето да започне работата си във втория аспект, както е казано по-горе, тоест в аспекта на скритото, тоест в намерението. С други думи, да се стреми отсега нататък да насочва всичките си действия да бъдат заради отдаване наслаждение на Твореца, а не за собствена изгода.

А какво направили египтяните, когато видели, че той е мъж, способен да излезе изпод тяхната власт и да влезе в светостта? Тогава подменили работата им и им дали „женска работа", което означава, че цялата им работа е в женска работа, тоест египтяните ги накарали да разберат: „Кому са нужни тези намерения – нали основното са действията! А тук, в действията, ти ще успееш, както виждаш, че си мъж, че можеш да преодоляваш злото в себе си и да се занимаваш с Тора и заповедите във всички подробности и тънкости, и трябва да вложиш цялата си енергия в това да бъдеш още по-прецизен в Тора и заповедите.

Но да не се занимаваш с намерения, защото тази работа не е за теб, а за избраниците. А ако навлезеш в работата по отдаване, тоест ако обръщаш внимание, че във всяко нещо трябва да насочваш намерението да бъде заради Небесата, вече няма да имаш сили да бъдеш толкова прецизен в откритото действие, където не можеш да заблудиш себе си. Защото виждаш какво вършиш. Затова там имаш възможност да растеш, за да бъдат всичките ти действия правилни във всички подробности и тънкости.

Докато в намеренията нямаш истинска проверка. Затова те съветваме за твое добро и не мисли, че ние, не дай Боже, искаме да те отклоним от свещената работа. А напротив, искаме ти да се издигаш по стъпалата на светостта."

И това се нарича „подменяли мъжката работа с женска". Вместо да вършат работата, отнасяща се до мъжете, те обяснявали на народа на Израел, че е по-добре за тях да вършат женска работа, тоест онова, което се отнася до жените.

„А женската работа – с мъжка" означава, че онези хора нямат сила за преодоляване, а „ослабнали силите им като на жена", тоест били слаби в изпълнението на Тора и заповедите, нямало е у тях сили да съблюдават и изпълняват заповедите дори в откритата част, наречена единствено действие. И цялата работа по преодоляването е била само в действието, не и в намерението.

Дошли при тях египтяните и ги накарали да разберат: „Ние не искаме да ви пречим в свещената работа, а напротив, искаме да бъдете истински работници на Твореца. Тоест ние виждаме, че искате да вършите свещената работа. Затова ви съветваме основната работа да не бъде в действието, а основното е намерението. Затова вместо да се занимавате с преодоляване в аспекта на действието, тоест да привиквате да преодолявате тялото си, за да учите още един час или да се молите още половин час, и вие искате да се стараете да отговаряте „Благословен Той!" и „Благословено да е Неговото Име!" и „Амен!", и да не разговаряте по време на повторението на молитвата. А кому е нужно това?

Основното е намерението заради Небесата. Там трябва да влагате цялата сила на усилието си. И защо да пилеете силите си за нищожни неща, макар от гледна точка на закона да сте длъжни да съблюдавате всички тези дребни неща – но това не е работа за вас. Това е подходящо за женска работа. А вие трябва да вършите мъжка работа. А това, че искате да работите само в действието, не е добре за вас. Нали трябва да се занимавате главно с намерението, тоест цялата сила, която имате да правите нещо, използвайте я, за да насочвате намерението, за да бъде всичко заради Небесата. Но не мислете, че ние искаме, не дай Боже, да ви пречим в работата на Твореца, защото ние искаме напротив – да се издигнете по стъпалата на светостта и да достигнете съвършенството, наречено състояние, когато всичките ви действия ще бъдат насочени единствено към отдаване наслаждение на своя Творец."

А тъй като те се намират на степента на „жени", тоест все още нямат сили да преодоляват дори и в аспекта на действието, което се нарича „ослабнали силите им като на жена", египтяните ги накарали да разберат, че основното е намерението, тоест лишма. И с това египтяните са били сигурни, че те няма да имат сили да вървят и да преодоляват в свещената работа.

И това е както е казал Рамбам, който е написал (Хилхот Тшува, глава 10): „И казали мъдреците: длъжен е човек винаги да се занимава с Тора, дори и в ло лишма, защото от ло лишма ще дойде в лишма. Затова, когато обучават малолетните и жените, и цялата неграмотна маса, ги обучават да работят единствено от страх и за получаване на награда, докато не нарасне разумът им и не придобият по-голяма мъдрост, тогава им разкриват тази тайна малко по малко и ги приучават към нея без натиск, докато я постигнат и познаят Него, и започнат да Му служат от любов."

А египтяните започнали да съветват онези, които се намират в аспекта на жени, да не следват думите на Рамбам, а напротив: въпреки че се намират на степента на жени и малолетни, те ги накарали да разберат, че трябва да започнат работата си незабавно с намерението лишма. И с това египтяните са били сигурни, че те ще останат под тяхна власт, извън светостта.

Излиза, че това се нарича „непосилна работа" (авода́т па́рех), тоест както обяснява раби Шмуел бар Нахмани: „Парех означава чупене (приха́)." А Раши обяснява: „Чупене и разбиване на тялото и кръста." А причината е, че ако подменят мъжката работа с женска и женската – с мъжка, ще излезе, както обяснихме, че тъй като мъжката работа е била в преодоляване и вървене напред с насочване на намерението лишма, а египтяните ги отслабвали в тази работа, защото са се противопоставяли на нея – затова, освен че е трябвало да работят в преодоляване, за да могат да насочват заради отдаване, те имали и допълнителна работа в това, че египтяните ги карали да разберат, че цялата тази работа е излишна, тъй като работата за отдаване не е за тях, а за избраниците. И така тази работа се нарича „двойна работа":

а. Работа с усилие, за да могат да насочат намерението заради отдаване.

б. И да се борят с тях и да казват, че това не е вярно, а те наистина ще могат да достигнат лишма, а не както казват египтяните, че трябва да вършат женска работа. И в това се е състояло цялото стремление на египтяните – да не се приближат до работата за отдаване.

А също така подменяли женската работа с мъжка, тоест, както е казано по-горе, те казвали, че женската работа нищо не струва, защото изпълняването на Тора и заповедите само в действие, тоест цялата им война със злото начало е насочена само към действието, а не както казва Рамбам, че женската работа трябва да бъде само в извършване на действия, а не да ги учат, че трябва да насочват намерението лишма.

Затова, когато дошли египтяните и им казали, че трябва да вършат мъжка работа, тоест да насочват намерението заради отдаване, тази работа е била тежка за тях:

а. Що се отнася до лишма, те изобщо не са в състояние да работят за него.

б. Да преодоляват тялото и да изпълняват практическите заповеди им е било по-трудно, отколкото преди да дойдат чуждите мисли на египтяните и да им дадат да разберат, че действията по изпълнение на заповедите без намерение нищо не струват, и понижили важността на Тора и заповедите в ло лишма. Излиза, че сега заради египтяните женската работа е станала за тях нещо презряно. И това ги довело до „непосилна работа" (авода́т па́рех), която, както е казано по-горе, представлява чупене на тялото и кръста.

Излиза съгласно казаното по-горе, че има три тълкувания на думата „парех". И няма никакво противоречие между едното и другото. Защото и трите неща са присъствали там, но всеки избира тълкуване според своя случай.

1. Ето първото тълкуване на „парех" – раби Елазар казва: „Бе-пе рах" (с ласкави уста).

2. Раби Шмуел бар Нахмани казал: „Приха́" (което означава „чупене").

3. Раби Шмуел бар Нахмани, казал раби Йонатан: „Подменяли мъжката работа с женска и женската – с мъжка."

Но всички обясняват, че непосилната работа е „чупене" (приха́), тоест разбиване на тялото. А причината, поради която работата е била толкова тежка, че я наричат „работа, която чупи тялото и кръста", е, че подменяли мъжката работа с женска и женската – с мъжка. И това ги довело до непосилна работа, както е казано по-горе.

Но защо слушали мнението на египтяните? Причината е, че те говорели с Израел „с ласкави уста" (пе рах), тоест мислите на египтяните идвали при Израел „с ласкави уста", тоест всичко, което им казвали да правят, уж не е било призвано да ги отдалечи от работата на Твореца, не дай Боже, а напротив – те искали да ги напътстват как да вървят по пътищата на Твореца успешно и да не пилеят времето си напразно, без полза, тоест да не виждат напредък в свещената работа. И тъй като чували, че им говорят „с ласкави уста", било им трудно да преодолеят тези мисли.

От тук следва, че казвайки, че подменяли мъжката работа с женска, той обяснява защо слушали египтяните. А отговорът е: заради „парех", тоест защото говорели с Израел „с ласкави уста" (пе рах). Излиза, че поради двете горепосочени причини те стигнали до „непосилна работа" (авода́т па́рех). И това, както казва раби Шмуел бар Нахмани: „Парех" е работа с чупене (приха́), тоест работа, която чупи тялото.

И от тук следва да разберем: нима на народа на Израел не е достатъчно, че Твореца ги е извел от Египет, тоест че са излезли от робството и са могли да се занимават с Тора и заповедите, всеки според своето постижение, а египетската клипа не е имала сили да се противопоставя на тяхната работа? Колко голямо е това чудо! И кой може да оцени неговата важност? Защото когато човек дава отчет на себе си, той вижда колко страдания и мъки изпитва, когато се намира в изгнание под робството на Фараона, царя на Египет, и оценява в сърцето си степента на мрака на „Питом и Рамсес", които са строели, както е казано по-горе.

И сега, изведнъж се разтворили вратите на египетската клипа и те излезли на свобода и встъпили под своя собствена власт. Тоест сега имали свободата да се занимават с Тора и заповедите колкото душата им пожелае, без никакви пречки. Каква радост и възвишение на духа носи на човека, когато прави сравнение между времето на мрака и времето, когато свети. И това е, както се казва: „Отделящият светлината от мрака."

И от казаното трябва да разберем каква е необходимостта да се знае, че само Твореца е Онзи, който ви извежда изпод страданията на Египет, както обясниха мъдреците ни: „Когато ви изведа, ще направя за вас нещо, за да знаете, че Аз съм Онзи, който ви е извел от Египет." Защото е казано: „Аз съм Твореца, вашият Всесилен, който ви извежда изпод игото на Египет."

А работата е там, че трябва винаги да помним целта, до която трябва да достигнем. И тъй като целта на Сътворението е да дава добро на Своите творения, нашата цел е да получим благото и наслаждението, които Той е замислил за нас. Но заради поправката, наречена сливане (двекут), която означава уподобяване по формата, ни е необходимо да работим, за да придобием келим за отдаване. Но това е само поправка на Сътворението, а не съвършенство. А съвършенството се нарича „познание на Твореца" – да познаем и постигнем Тора, наречена „имената на Твореца".

И от тук следва, че не е достатъчно, че вече имаме силата да изпълняваме Тора и заповедите без никакви пречки, защото това е само поправка, а не съвършенство на целта. А съвършенството на целта е да постигнем познанието на Тора в аспекта „Тора, Израел и Твореца са едно". И затова казали мъдреците ни: „Така е казал Твореца на Израел: «И ще узнаете, че Аз съм Твореца, вашият Всесилен, който ви извежда», тоест Аз, а не пратеник", което означава, че целият народ трябва да достигне познанието на Твореца, и това се нарича „Тора" в смисъла на имената на Твореца.