За уважението към бащата

В книгата „Зоар“ („Вайера“, стр. 45, а в „Сулам“ — там) е казано:

„Раби Шимон започнал и казал: „Син почита баща си, а слуга — господаря си.“ „Син почита баща си“ — това е Ицхак по отношение на Авраам. И пита: кога го е почел? В мига, когато Авраам го вързал върху жертвеника, а той не му се противопоставил и изпълнил волята на баща си. „А слуга — господаря си“ — това е Елиезер по отношение на Авраам. Когато Авраам изпратил Елиезер в Харан, той изпълнил напълно волята му и му отдал почит, както е казано: „И Творецаблагослови господаря ми.“ Казано е също: „Аз съм слуга на Авраам“ — за да отдаде почит на Авраам.

Макар да донесъл сребро, злато, скъпоценни камъни и камили, а самият той да бил достоен и красив човек, Елиезер не казал, че е възлюбен приятел или роднина на Авраам, а заявил: „Аз съм слуга на Авраам“ — за да възвеличи славата на Авраам и да му спечели почит в техните очи.“ По-нататък (пункт 145) е казано: „Затова Писанието казва: „Син почита баща си, а слуга — господаря си.“ А вие, Исраел, Мои синове, се срамувате да кажете, че Аз съм ваш Баща или че сте Мои слуги. „Ако Аз съм Баща, къде е почитта към Мен? И ако Аз съм Господар, къде е страхът пред Мен?““

Следва да разберем думите на „Зоар“: „А вие, Исраел, Мои синове, се срамувате да кажете, че Аз съм ваш Баща.“ Оттук излиза, че трябва да кажем пред някого, че Творецае наш Баща, но не можем да го направим, защото се срамуваме. Тогава трябва да разберем пред кого трябва да кажем, че Той е наш Баща. Също така трябва да разберем какъв е този срам, поради който не можем да го кажем, както е написано: „Вие се срамувате.“

Като цяло това е неясно. Нали всеки ден казваме: „Баща наш, Цар наш.“ Също така в молитвата „Шмоне есре“ казваме: „Върни ни, Баща наш, към Твоята Тора.“ В такъв случай пред кого още трябва да кажем, че Творецае наш Баща, но се срамуваме да го направим? И защо заради това Творецасе гневи и казва: „Ако Аз съм Баща, къде е почитта към Мен?“ Следва да обясним, че думите „Творецае наш Баща“ трябва да бъдат казани пред самия Творец. Ние винаги казваме: „Баща наш, Цар наш“, и именно заради това Творецасе гневи, сякаш казва: „Как не се срамувате да казвате пред Мен, че Аз съм ваш Баща, когато не изпитвате никаква почит към Мен?“

Затова Той казва: „Ако Аз съм Баща, къде е почитта към Мен?“ Тоест Творецаказва: „Трябва да се срамувате да Ме наричате „Баща наш“, когато Аз виждам, че почитта към Мен е захвърлена на земята, което се нарича „Шхина̀ в праха“. Как тогава не се срамувате да Ме наричате свой Баща? „И ако Аз съм Господар, къде е страхът пред Мен?“ Нали казвате, че всички сте служители на Твореца, а Аз не виждам у вас страх — тоест страх от Небесата, който трябва да приемете върху себе си. Защото „роб“ означава, че човек няма никаква собствена власт, както са казали нашите мъдреци: „Каквото придобие робът, придобива неговият господар.“ Робът се отменя пред господаря си и всичко, което получава от него, е предназначено да му служи, а не да удовлетворява собствените му потребности.

Но Аз виждам, че вие вървите по противоположния път — искате Аз да ви служа, тоест да напълвам вашето себелюбие. Всичко, за което идвате да Ме молите, е единствено как да увеличите собствената си власт. Оказва се, че вие сте господарите, а Аз съм вашият слуга. По цял ден предявявате претенции към Мен, сякаш съм ви длъжник. И ако можехте да получите от Мен насила, несъмнено бихте го направили.“ Какво е направил Творецът, за да не могат творенията да получават насила? Той е направил едно малко нещо — създал е свойството тъмнина, наречено „скриване и съкращаване“. Това означава, че ако творенията не са готови да бъдат Негови слуги и да Му служат — тоест да получават с намерение заради отдаване, за да доставят наслаждение на своя Създател — тогава действа скриването. Както са казали нашите мъдреци: „Прилепи се към Неговите свойства.“

Известно е, че докато човек се намира в получаващите келим, колкото повече получава, толкова по-лошо става неговото състояние, защото все повече се отдалечава от Твореца. Затова Творецае извършил велико поправяне: докато в човека властват получаващите келим, той не вижда в светостта нищо, от което би могъл да получи наслада.

Човек вижда единствено онези наслаждения, които са достъпни за възприемане и се наричат „наслаждения на разделението“. Както казва великият Ари, на клипот е дадено тънко светене, което поддържа всички материални наслаждения, за да могат те да съществуват. Само тази светлина, облечена в материалното, може да бъде видяна, защото именно там е облечена насладата. Над духовното обаче пребивава облак от тъмнина, който скрива всички духовни наслаждения. Следователно духовното не може да бъде получено насила, тоест когато Стопанинът не желае да даде, тъй като човек изобщо не вижда намиращите се там наслаждения. Затова всички, чийто стремеж е насочен към себелюбието, бягат от всичко истинско, в което се намират благото и насладата, защото „тъмнина ще покрие земята“.

Поради това в началото на духовната работа човек не е способен веднага да работи лишма — заради Нея, а е длъжен да започне с ло лишма — не заради Нея. Защото от лишма, което е истинският път, тялото непременно бяга. Всяко нещо се привлича към подобното на себе си. А понеже човек е създаден с келим за получаване с намерение заради получаване, когато види мисъл, реч или действие, от които неговите получаващи келим няма да придобият нищо, той веднага бяга от тях, защото те не съответстват на неговото свойство. Неговото свойство е природата, с която е роден — да получава заради получаване, без никакво отдаване.

За да не избяга от работата за отдаване човекът, който започва да служи на Твореца, тъй като тази работа не съответства на неговото свойство, трябва да се започне с ло лишма. Това означава, че човек се занимава с Тора и изпълнява заповедите, които Творецани е заповядал, за да получи от Него възнаграждение за своята работа.

В материалния живот човек работи, за да печели пари и почести и да се наслаждава на почивка. Сега той се отказва от придобиването на пари и почести и от останалите страсти, с които тялото изисква да се занимава, за да получава наслада от тях. Вместо това се занимава с Тора и изпълнява заповедите, които Творецани е заповядал.

Когато изискваме от тялото да се откаже от наслажденията, от които според своето разбиране може да получи наслада, то пита: „Какво ще спечелиш от тази нова работа, която искаш да извършваш? Ще получиш ли от нея по-големи наслаждения? Ако не, защо искаш да смениш мястото, на което работиш, след като вече си свикнал да служиш на досегашния си господар? А Творецът, при Когото сега искаш да работиш — нима Той се нуждае от твоята работа? Ще ти даде ли по-голямо възнаграждение, тоест повече наслаждения? С други думи, ще получиш ли повече наслада, отколкото от работата, с която вече си свикнал?“

Несъмнено на тялото трябва да се каже, че досега е получавало само малки печалби, тоест илюзорни наслаждения. „Сега обаче ще се удостоиш с голяма печалба, защото наслаждението ти ще бъде истинско. Творецажелае да ти даде духовно възнаграждение.“ Но ако човек получи това без работа, то ще бъде „хляб на срама“. Затова са ни дадени Тора и заповедите. Трябва да вярваме без никакво съмнение, че Творецаще ни възнагради за това, че се отказваме от потребностите, от които бихме могли да получаваме наслада, и в замяна ще ни даде истинско, тоест духовно възнаграждение.

Макар все още да не знаем какво представлява духовното, вярваме, че то е нещо велико и че в сравнение с него всички материални наслаждения се смятат за тънко светене. Както обяснява Ари, вследствие на разбиването на келим и греха с Дървото на познанието искрите паднали в клипот, за да ги оживяват и те да не се обезсилят, докато все още са необходими. А в световете на светостта се намират основните благо и наслаждение. Затова си струва да работим в Тора и заповедите, тъй като чрез тази работа ще се удостоим с бъдещия свят като възнаграждение за нашия труд в Тора и заповедите.

Но след като човек вече е навлязъл в работата за Твореца и желае да узнае истинския път, му казват: „И ако Аз съм Господар, къде е страхът пред Мен?“ Това означава, че на роба подобава да извършва цялата работа за своя господар, а не за себе си.

Как тогава работите единствено за да се удостоите с бъдещия свят, тоест желаете възнаграждение за своята работа? Нали на роба подобава да работи без никакво възнаграждение. А това, че господарят му осигурява необходимото, е само за да може робът да му служи. Робът няма никаква собственост, за която да може да се каже, че му принадлежи. Тук съществува само една власт — властта на господаря.

Цялата ни работа в Тора и заповедите трябва да бъде насочена към достигане на подобие по форма, тоест към сливане с Твореца. Занимаването ни с Тора и заповедите не е, както сме мислили отначало — че Творецажелае да изпълняваме Тора и заповедите, а след това ще ни даде възнаграждение за това. Тора и заповедите са ни дадени, защото ние се нуждаем от тях. Чрез изпълнението им ще получим светлината на Тора, а посредством тази светлина ще можем да достигнем до подобие по форма, защото „светлината в нея го връща към източника“.

Оттук следва да разберем какво възнаграждение трябва да изискваме за труда на тялото, когато се отказваме от неговите потребности, за да изпълняваме Тора и заповедите. Несъмнено без възнаграждение е невъзможно да се работи, защото тялото веднага пита: „Защо се отказваш от наслажденията, които можеш да получиш? И какво ще спечелиш от това?“

Отговорът е, че цялата ни печалба се състои в това да се удостоим да служим на Твореца. Това е нещо изключително важно, защото е истинско — човек се удостоява със сливане с Царя над царете на царете.

Всички останали наслаждения се основават на това, че човек служи на себе си и получава наслада и удоволствие в обличанията на получаването. Такива наслаждения са присъщи и на животните, а не само на човека, който е избраният сред творенията. Затова не му подобава да се наслаждава на същите обличания, от които се наслаждават животните. Всички обличания, в които човек желае да получава наслаждение, трябва да бъдат обличания на отдаващите келим. Без наслаждение е невъзможно да се работи, но мерилото за неговото наслаждение е доколко може да отдава на Царя.

Ако желае да разбере колко наслаждение получава от своята работа, той не трябва да измерва колко самият той се наслаждава на това, че служи на Царя. Вместо това трябва да измерва според действията си доколко желае Царят да получи наслаждение от неговата работа. Оказва се, че всичките му мисли са насочени към това, че служи на Царя.

Оттук следва, че ако човек иска да провери дали напредва в духовната работа, може да направи това по два начина:

1. Като гледа възнаграждението, което се надява да получи от Твореца, и проверява дали с всеки изминал ден очаква все по-голямо възнаграждение. В този случай мерилото са получаващите келим.
2. Като проверява доколко се наслаждава на това, че служи на Твореца, и цялото му възнаграждение се състои в това, че отдава на Твореца. Ако например служи на най-великия човек в страната, той изпитва наслаждение. А ако служи на най-великия човек в поколението, несъмнено наслаждението му е още по-голямо.

Затова човек желае с всеки изминал ден Творецада става за него все по-велик и по-значим. Това е истинското мерило.