Какво означава, че благодарение на Тора човек се удостоява с праведност и мир

Статия 3, 1986

В книгата „Зоар“ („Лех Леха“, 1, а в коментара „Сулам“ — пункт 1) Раби Аба изяснява защо именно Авраам, повече от всички останали в своето поколение, се е удостоил Твореца да му каже: „Тръгни си от земята си.“ Там е написано: „Раби Аба започнал и казал: „Чуйте Ме, коравосърдечни, далечни от праведността!“ „Чуйте Ме, коравосърдечни“ означава: колко закоравели са сърцата на грешниците, които виждат пътищата и пътеките на Тора, но не се вглеждат в тях. Сърцата им са закоравели, защото те не се завръщат чрез покаяние към своя Господар. Затова се наричат „коравосърдечни“. „Далечни от праведността“ означава, че те се отдалечават от Тора и затова са далеч от праведността.“

„Раби Хизкия казал, че те се отдалечават от Твореца и поради това се наричат „коравосърдечни“. Това е смисълът на думите „далечни от праведността“. Защо? Защото не желаят да се приближат до Твореца, понеже са коравосърдечни и затова са далеч от праведността. А тъй като са далеч от праведността, те са далеч и от мира, защото за тях няма мир, както е казано: „Няма мир за грешниците, казва Твореца.“ Защо? Защото са далеч от праведността и затова за тях няма мир.“

Следва да разберем защо според Раби Аба думите „далечни от праведността“ означават, че те се отдалечават от Тора и затова са далеч от праведността. От една страна, той казва, че Тора се нарича „праведност“, а след това казва, че понеже се отдалечават от Тора, те са далеч от праведността. В такъв случай излиза, че Тора е причината за праведността. Но ние не виждаме никаква връзка между Тора и цдака̀ — праведност и милостиня.

Нали виждаме, че народите на света нямат Тора, както са казали нашите мъдреци: „Възвестява словото Си на Яков“, но въпреки това те дават милостиня — цдака̀. Нима, за да дава милостиня, човек трябва да вярва в Твореца, да се занимава с Тора и да изпълнява заповедите, и едва тогава ще може да дава милостиня? А той казва: „Понеже са далеч от Тора, те са далеч от праведността — цдака̀.“

Нещо повече, от думите му следва, че понеже са далеч от Тора, те са далеч от цдака̀. Оказва се, че Тора сякаш е средството, чрез което човек може да достигне до цдака̀, тоест че най-важното за нас е да достигнем до цдака̀. Но как може човек да достигне до толкова висока степен? Само посредством Тора.

В такъв случай трябва да разберем в какво се състоят величието и важността на милостинята — цдака̀, защото се получава, че Тора е по-ниска степен от милостинята, тъй като чрез Тора може да се достигне до милостинята (праведността) — цдака̀. Това трябва да бъде разбрано.

Още по-трудно е да разберем думите на Раби Хизкия, който добавя към казаното от Раби Аба: „Какво означава „коравосърдечни“? Това са онези, които не желаят да се приближат до Твореца. Понеже не желаят да се приближат до Него, те са далеч от праведността.“ Как трябва да разбираме това? Излиза, че чрез приближаването до Твореца те ще се удостоят с по-висока степен, наречена „праведност“.

Трябва да разберем и думите на Раби Хизкия: „А тъй като са далеч от праведността, те са далеч и от мира.“ Това е още по-трудно за разбиране. След като ни е обяснил важността на праведността — според Раби Аба тя е по-висока от Тора, а според Раби Хизкия е по-висока от приближаването до Твореца — сега той казва, че ако не притежават степента „праведност“, не могат да достигнат до степента „мир“.

В такъв случай трябва да разберем какво представлява степента „мир“, защото се получава, че след цялата духовна работа човек ще достигне именно до нея. Тоест първата степен е Тора или приближаване до Твореца, втората е праведност, а третата — мир. Това трябва да бъде изяснено.

Откриваме, че праведността се нарича „вяра“, както е казано за Авраам: „И повярва в Твореца, и Той му го зачете за праведност.“ След като вярата се нарича „праведност“, вече можем да разберем, че значението на цдака̀ не се ограничава до нейния буквален смисъл — милостиня, а сочи към вярата.

Какво представлява вярата, която се смята за праведност? Виждаме, че онзи, който дава милостиня — цдака̀ — на бедния, не очаква бедният да му я върне или да му даде каквото и да било възнаграждение за стореното. Особено когато милостинята се дава тайно, човек несъмнено не мисли да получи никаква отплата. Следователно милостиня — цдака̀ — се нарича действие, извършено без никакво възнаграждение.

Тъй като вярата, която трябва да приемем върху себе си, също трябва да бъде без никакво възнаграждение, човек трябва да вярва във величието на Твореца, което на езика на книгата „Зоар“ се нарича: „Защото Той е велик и властва над всичко.“ Човек не трябва да мисли, че приема върху себе си ярема на висшата Малхут, за да получи чрез това някакво възнаграждение от Твореца, а трябва да бъде изцяло насочен към отдаване. Затова вярата се нарича „милостиня“ — за да ни обясни какъв трябва да бъде видът на вярата, която приемаме върху себе си.

Но трябва да разберем как се достига до такава вяра, която е насочена към отдаване. Нали нашата природа е единствено да получаваме, а не да отдаваме. Какво тогава може да направи човек, за да достигне свойството отдаване? Тук ни се казва, че това става именно посредством Тора, както са казали нашите мъдреци (Кидушин, 30): „Сътворих злото начало и сътворих Тора като подправка за него.“

Както е казано в „Предисловие към Учение за десетте сфирот“ (пункт 11): „Но в думите на мъдреците на Талмуда откриваме, че те са улеснили пътя на Тора повече от мъдреците на Мишна. Защото са казали: „Човек винаги трябва да се занимава с Тора и заповедите, дори ло лишма, защото от ло лишма се стига до лишма.“ Това е така, защото светлината в нея връща човека към Източника. По този начин те са ни предоставили ново средство вместо самоограниченията, посочени в трактата „Авот“, както беше казано по-горе. Това е светлината на Тора, в която има достатъчно сила, за да върне човека към Източника и да го доведе до занимаване с Тора и заповедите лишма.“

Оттук ще разберем думите на Раби Аба: „„Далечни от праведността“ означава, че те се отдалечават от Тора и затова са далеч от праведността.“ Попитахме: нима Тора е причината, която води до милостинята — цдака̀, и без Тора не може да се дава милостиня? Но смисълът е, както беше казано по-горе, че под „праведност“ се разбира свойството вяра. А човек не може да достигне до истинска вяра, преди да е придобил подобие по форма с Твореца, което означава всичките му действия да бъдат насочени единствено към това да доставя наслаждение на Твореца.

Както е казано в „Предисловие към книгата „Зоар“ (пункт 138, а в „Сулам“ — там): „Защото такъв е законът: творението не може да получи от Твореца зло в явен вид. Това би накърнило, не дай Бог, достойнството на Твореца, когато творението Го постига като извършващ зло... Затова, когато човек усеща зло, в същата степен над него пребивава отрицание на управлението на Твореца, не дай Бог, и Действащият се скрива от него.“

Причината за това е, че преди човек да се удостои с отдаващи келим, той не е способен да получи благото и наслаждението от Твореца. Оказва се, че усеща зло и затова не може да се удостои с истинска вяра, преди да е поправил своето зло, наречено „получаване заради получаване“.

Оказва се, че посредством Тора, която го връща към Източника — тоест му дава отдаващи келим — човек ще се удостои със свойството вяра, наречено „праведност“. Това е вяра, основана на това, че „Той е велик и властва над всичко“, а не вяра, чиято основа е желанието да се получи някакво възнаграждение.

Освен това сега ще разберем въпроса си относно думите на Раби Хизкия, който по-подробно изяснява значението на думата „коравосърдечни“. Той обяснява, че те се отдалечават от Твореца и затова са далеч от праведността — цдака̀. Попитахме: нима приближаването до Твореца дава възможност да се дава милостиня — цдака̀? Каква връзка съществува между едното и другото? В „Сулам“ е написано: „Раби Хизкия не противоречи на Раби Аба, а пояснява думите му по-подробно.“ Но ние попитахме: нима обяснението на Раби Хизкия не е още по-трудно за разбиране?

Според обясненото по-горе можем да разберем защо Раби Хизкия пояснява по-подробно какво означава, че те се наричат „коравосърдечни“ и затова са далеч от праведността — цдака̀. От думите на Раби Аба, че те са се отдалечили от Тора, може да се помисли, че трябва просто да изучават Тора и чрез това ще се удостоят с праведност, наречена „вяра“. Но намерението на Раби Аба е, че посредством Тора те ще достигнат до подобие по форма и ще придобият отдаващи келим, защото преди да имат отдаващи келим, не могат да достигнат до истинска вяра, както е обяснено в „Сулам“.

Затова Раби Хизкия пояснява по-подробно и казва по-просто, че „коравосърдечни“ се наричат онези, които се отдалечават от Твореца. Тъй като не желаят да се приближат до Него и са коравосърдечни, те са далеч от праведността. Както беше казано по-горе, човек не може да се удостои с вяра, която е свойството „праведност“, преди да се удостои с приближаване до Твореца, наречено „подобие по форма“, тоест с отдаващи келим.

Възможно е Раби Аба да не обяснява по същия начин като Раби Хизкия, защото желае да ни разкрие едновременно две неща — причината и съвета. Причината, поради която те нямат вяра, е, че не притежават отдаващи келим. А съветът е да се занимават с Тора, защото чрез светлината на Тора ще се удостоят с подобие по форма, което означава всичките им действия да бъдат насочени единствено към отдаване. Тогава ще се удостоят със свойството „праведност“, което е истинската вяра.

Раби Хизкия добавя, че посредством праведността те ще се удостоят с мир. А ние попитахме: ако праведността — цдака̀ — е толкова велико нещо, че означава вярата, тогава какво представлява мирът? Нали оттук излиза, че мирът е нещо още по-висше.

Следва да обясним, че „мир“ означава завършването на духовната работа. Преди човек да се удостои с отдаващи келим, в него няма място за вяра. След като вече е придобил отдаващи келим и се е удостоил с вяра, той постига целта на творението — да наслади Своите творения. Тоест тогава човек усеща благото и наслаждението, които Твореца е създал, за да наслади Своите творения, и се удостоява със свойството „мир“.

Преди човек да се удостои със свойството „праведност“, тоест с вяра, основана върху отдаващи келим, той няма келим, в които да постигне благото и наслаждението. Защото при получаването на благото все още липсва поправянето, чрез което да не съществува „хлябът на срама“. Затова било извършено поправянето, наречено „Първото съкращаване“. Едва след като творенията придобият това поправяне, наречено „отдаващи келим“, се появява възможност в тях да пребивава светлината на Твореца, предназначена да наслади Неговите творения.

Преди това човек се намира в раздор с Твореца. Както е казано в „Сулам“ („Предисловие към книгата „Зоар“, пунктове 172 и 175): „И мирът също възразил: „Целият той е раздор.““ Защото човек не може да изпълнява заповедите с намерение заради отдаване, без към това да е примесено и самонаслаждение. Поради това той постоянно се намира в раздор с Твореца, благословен да е Той, защото му се струва, че е съвършен праведник и изобщо не усеща своите недостатъци. Тоест не чувства, че цялото му занимаване с Тора и заповедите се извършва ло лишма. Затова непрестанно негодува, не дай Бог, срещу Твореца, благословен да е Той, че не се отнасят към него така, както би трябвало да се отнасят към съвършен праведник.

Така виждаме, че преди човек да се удостои със свойството „праведност“, тоест с вяра в Твореца, благословен да е Той, основана върху отдаващи келим и довеждаща човека до приближаване към Него, не е възможно да има мир.

Оказва се, че завършекът на духовната работа е достигането на целта, тоест на степента „мир“. До този мир е невъзможно да се достигне, преди да бъдат преминати предходните етапи: най-напред приближаване към Твореца, след това вяра, наречена „праведност“, и накрая достигане на целта, наречена „мир“.