Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)
82. Кон за езда
„Праотците са колесницата - „меркава”, както е казано: „И издигна се Твореца над Авраам”1”2. Конят мисли, че стопанинът задоволява всичките му нужди, тъй като го обича като своите синове. Защо тогава синовете са в къщата, а той – в конюшнята? Защото ще изцапа къщата, затова стопанинът го поставя извън къщата, на мястото, определено за него.
И все пак това, че стопанинът задоволява всички нужди на коня, не се дължи на любов, а на това, че конят му служи, иначе той не би му обръщал внимание.
А моралът е, че когато човек чувства, че е господар на тялото си, той казва на тялото: „Това, че ти осигурявам всичко необходимо, не е защото те обичам, а ти давам всичко, за да можеш да служиш на Твореца. И всичко, което получаваш, [ти получаваш] само дотолкова, доколкото мога да изградя намерение, за да донесе това полза на Твореца, иначе не бих получавал нищо за теб“.
И това се нарича екран и отразена светлина, които получават всички наслаждения в степента, в която това ще донесе полза на Твореца, и това се нарича „заради отдаване“.