Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)

73. Вкусовете на Тора

Ядат, за да имат сили за работа, а работят — за да има какво да ядат. Ядат, за да имат сили да работят. И така в кръг.

Трябва да се разбере кое е главното и кое — второстепенното. Това е просто, ако попитаме човека: „От кое от двете би се отказал? Тоест ако ти дадат [само]  едно от двете, а не както обикновено ги свързваш едно с друго.”

Няма съмнение, че той ще каже, че се отказва от работата, а не от храната, защото в храната той намира приятен вкус, докато в работата усеща горчив вкус. Затова, ако можеше да се откаже от едното, той би се отказал от работата и би избрал храната.

Понякога обаче има хора, които не усещат вкус в храната и всичко, което ядат, има за тях вкус на необходимост, защото иначе тялото им не би могло да съществува и те не биха могли да работят.

А защо им е нужно да работят? Защото изпитват удовлетворение от работата, тъй като в нея усещат вкус — виждат, че вършат нещо. Докато храната за тях е без вкус. И това е вследствие на болест или старост, както са казали мъдреците: „Старците нямат вкус“¹.

Същото е и в работата на Твореца — „храната“ се нарича Тора. И има такива, които „ядат“, за да имат сили да работят, и работят — за да могат да „ядат“, тоест да усещат вкус в Тора. А ако виждат, че все още нямат разбиране на Тора, тогава трябва да учат Тора като сгула /чудодейно средство/. Тоест чрез силата на Тора ще имат сили за работа, защото „светлината в нея връща към Източника“².

Излиза, че той „яде“ от Тора, за да има сили за работа. Съгласно това после той работи, за да се удостои с „храна“, тоест да разбира Тора във вкусовете на Тора. А ако все още не намира вкус в нея, той учи Тора, за да има възможност да работи. Получава се, че Тора е само средство, което му позволява да работи, а главното е работата. А понякога Тора е самата същност — а именно, когато той се удостои с вкусовете на Тора.

¹ Талмуд, трактат Шабат 89:2
² Мидраш Раба, Ейха, Предисловие, т. 2