Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)

67. Какво е истина

Обикновено красотата се определя от решението на мнозинството – това е красиво, а това не е красиво в облеклото и домашното обзавеждане. Виждаме, че всяко поколение отменя представата за красота, приета от предишното поколение. Например, в миналото поколение се знаеше, че домашните мебели трябва да бъдат дървени, а върху дървото трябва да има дърворезба.

А днес шкафовете, които се правят в домовете, са стенни шкафове, които са се използвали преди няколко поколения в Йерусалим и които виждаме в старите апартаменти, където има стенни шкафове. Само че днес стенните шкафове се правят по-красиви, отколкото тогава.

Но кой може да каже какво е наистина красиво? На този въпрос не може да се даде отговор и определение, но онова, с което мнозинството е съгласно, че е красиво, всички следват неговата тенденция. Затова всеки път възниква нова мода, тоест нови тенденции.

Излиза, че всичко, което мнозинството цени, се нарича красота и всички следват този път, и това се нарича почетни одежди. А заради онова, което хората уважават, може да се положат усилия, за да бъде постигнато.

Затова в духовното, което се нарича „заради отдаване” и което хората не уважават, тъй като мнозинството не цени духовното, е трудно да се работи и да се полагат усилия, за да се получат духовни постижения. И тук също възниква въпросът какво е истина, важно ли е това или не.

Отговорът на този въпрос е, че макар духовното да е много важно, за да не бъде опорочено, е направено поправяне, което се състои в това, че ние не виждаме онези, които го ценят. И единствено самият човек трябва да вярва, че е от огромно значение да бъде сред онези, които виждат лика на Царя.

Излиза, че всъщност това е много важно и уважавано, но ни се дава под формата на поправяне, за да не виждат творенията неговата важност. Затова тук няма съгласие на мнозинството. Ето защо се смята, че духовното се намира в прах, което означава, че няма нищо по-презряно от праха. Затова се оказва, че във вътрешната част то наистина е важно и уважавано, но отвън изглежда, че е подобно на прах.

Което не е така в материалния свят: външно се придава друга форма, така наречената „красота“, и всеки път се възхваляват различни неща. А вътрешно, тоест според истината, всичко е лъжа, просто хората са решили, че това е красота.

И всеки път те променят мнението си и казват, че нещо друго е красиво, а предишната форма не е красива. И всъщност във вътрешната част няма никаква красота, а всичко е лъжа; само че според мнението на мнозинството те казват, че това е важно, а другото не е важно. Но в основата си всичко е лъжа, което не е така в духовното.