Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)

71. Относно изгнанието

„Когато Исраел е в изгнание, Шхина е заедно с тях“¹ — което означава, че ако човек е в състояние на падение, тогава духовното у него също се намира в състояние на падение. Но ако се има предвид правилото „заповедта води след себе си заповед“, защо тогава той стига до падение? Отговорът е, че свише му се дава падение, за да почувства, че се намира в изгнание, за да поиска милост да бъде изведен от изгнанието, което се нарича „изкупление“. Но не може да има изкупление, ако преди това не е имало изгнание.

А какво е изгнание? Това е, когато той се намира под властта на егоистичната любов и не може да работи заради небесата. А кога егоистичната любов се нарича изгнание? Това става само тогава, когато той иска да излезе изпод тази власт, защото страда от това, че не може да направи нищо заради небесата.

Излиза, че когато той е започнал да работи, без съмнение е трябвало да има някакво наслаждение и възнаграждение, заради които тялото се е съгласило на тази работа. А после, когато са му показали, че съществува такова нещо като „заради небесата“, поради това, че „заповедта води след себе си заповед“, и той е трябвало да моли да бъде изведен от изгнанието — тогава той бяга от изгнанието.

А как бяга от изгнанието? Като казва, че в тази работа няма да успее. И тогава какво прави? Слага край на себе си, тоест напуска работата и се връща към материалния живот, който е в свойството: „Грешниците приживе се наричат мъртви“².

Получава се, че вместо да поиска избавление от изгнанието, той бяга от него и слага край на себе си. И за това е казано: „Прави са пътищата на Твореца — праведниците ще вървят по тях, а грешниците ще се спънат“³. А трябва да се върви над знанието.

А падение в духовното не означава, че той няма вяра — а единствено, че сега се изисква повече работа и предишната вяра се счита за падение в сравнение с тази работа.

¹ Трактат Мегила 24:1
² Трактат Брахот 18:2
³ Ошеа 14:7