Барух Шалом а-Леви Ашлаг (РАБАШ)
96. Страданието предшества милосърдието
„И когато той поставя Тора преди заповедта или мъдростта преди трепета… такова ще бъде и избавлението. Ако са достойни, ще излязат с милосърдие… Но ако не постави милосърдието на първо място, тогава ще излязат чрез страдания. И добре е, че той е поставил страданието и съда на първо място, за да привлече милосърдието… „Според страданието е наградата“.“[1][2]
И трябва да разберем:
- Защо, за да се привлече милосърдието, първо трябва да има страдание и съд?
- Какво означава „Според страданието е наградата“? Нима не трябва да се работи без възнаграждение?
За да разберем казаното по-горе, трябва да знаем какво представляват страданието, усилието и съдът и какво е наградата, както са обещали мъдреците: „Според страданието е наградата“.
Известно е, че няма светлина без кли. С други думи, не може да има напълване, ако няма място на недостиг. А за да могат творенията да получават благо и наслаждение без срам, било извършено поправяне, наречено Второ съкращение и скриване, което се състои в това, че Твореца не се усеща.
А за да можем да познаем Твореца, трябва да придобием отдаващи келим. Това изисква огромна работа, страдания и усилия, тъй като по природа сме родени с получаващи келим. А това келим, тоест хисароните, да бъдат единствено за отдаване, а не за собствена изгода, не можем да разберем с външния си разум.
Затова, когато искаме да вървим по пътя на отдаването, това се нарича „над знанието“, защото знанието не може да го разбере. А желанието на човека да се пречисти от получаващите келим се нарича очистване.
Възниква въпросът: кой дава на човека мисълта и желанието да се пречисти от получаващите келим? Това идва при него благодарение на книгите и мъдреците, когато чува и вижда, че те му казват: животът, към който се стреми според желанието на своето тяло, се нарича смърт, а не живот.
- Трактат „Авот“, 5:23.
- „Зоар“, „Ки Теце“, п. 54.