Барух Шалом а-Леви Ашлаг (РАБАШ)
97. Трябва да приемаме Тора с две ръце
По повод на казаното, че Тора трябва да се приема с две ръце, стихът от Писанието гласи: „Дълголетие е в дясната ѝ ръка, а в лявата — богатство и слава“[1].
Що се отнася до дълголетието, в нравствен смисъл то означава, че човек не може да прекъсва работата за Твореца, а винаги трябва да бъде в сливане с Твореца. Причината е, че дясната страна се нарича милост — хесед, а това е отмяна на собственото съществуване, когато човек иска единствено да доставя наслаждение на Твореца.
Съществуването се разглежда в два вида:
- материално;
- духовно.
Под материално съществуване се разбира просто, че човек всеотдайно служи на Твореца. А духовното съществуване означава жизнената сила и наслаждението, които той усеща по време на своята работа.
Когато намерението му е заради небесата, той желае отмяна на собственото съществуване. Тоест съгласен е да служи на Твореца без никаква жизнена сила и наслаждение — просто чрез отмяна на духовното съществуване. Тогава той несъмнено няма никакво възнаграждение за своята работа. Затова е уверен, че служи на Твореца единствено заради отдаването. И това се нарича свойството милост.
Разбира се, тогава той не може да има никакво падение в своята работа, защото всички падения произтичат от това, че човек няма наслаждение и жизнена сила и затова не може да продължи да работи. Но ако е съгласен да работи в такова състояние и нещо повече — ако се стреми към него, тогава, разбира се, не може да настъпи прекъсване в неговата работа. Това се смята за дълголетие.
Така трябва да се обяснят и думите: „И нека душата ми бъде като прах пред всички“[2]. Неговата душа, тоест свойството на жизнената сила, облечено в Тора и заповедите, ще се намира в отмяна на собственото съществуване, наречена състояние на прах, в което няма никакъв вкус.
„Пред всички“ означава както свойството Тора, така и свойството на заповедите. И човек е съгласен да достигне до състояние на такава отмяна. А онзи, който е достигнал до тази степен, не може да има прекъсване в работата за Твореца, което се нарича свойството ден. По този начин това се смята за дълголетие.
„А в лявата — богатство и слава“[1] — това е лявата линия и тя е опора за съществуването. Славата се нарича свойството на душата, както е казано в „Шаар а-Каванот“ във връзка със стиха: „И така, дай слава на Твоя народ“[3]. А богатството се нарича свойството Тора, както са казали нашите мъдреци: „Беден е само онзи, който е беден по разум“[4].
Това се нарича „с две ръце“. И тогава Тора се намира у човека в свойството на средната линия.
- „Притчи“, 3:16.
- Трактат „Брахот“, 17:1.
- От Шахарит — сутрешната молитва на Рош а-Шана.
- Трактат „Недарим“, 41:1.