Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)
66. Горко на вас, жадуващи деня на Твореца
„Горко на вас, жадуващи деня на Твореца! … Това е тъмнина, а не светлина!“1. Като притчата за петела и прилепа, които чакали деня. Петелът казал на прилепа: „Може да се разбере, че аз чакам [светлината], защото това е моята светлина”2.
Това означава, че прилепът няма очи, за да вижда. В такъв случай, какво печели той от слънчевата светлина?
И трябва да се разбере [следното]:
- Каква е връзката между очите и гледането на светлината на Твореца? За слънчевата светлина е ясно, че са необходими очи, но как това се свързва със светлината на Твореца, дотолкова, че този стих говори за „деня на Твореца”, което означава, че този, който няма очи, остава в тъмнина без светлината на Твореца.
- Какво е „ден на Твореца” и какво е „нощ на Твореца”? Каква е разликата между тях? Може да се разбере, че човешкото око различава изгрева на слънцето, но как може да се различи деня на Твореца?
Въпросът е, че по отношение на Твореца ние различаваме деня и нощта като разкриване и скриване. Денят на Твореца се нарича разкриване на лика, тоест за него това е ясно „като ден”.
И както нашите учители са обяснили стиха: „Със светлината става убиецът – погубва бедния и нуждаещия се, а нощем е като крадец”3, Гмара казва: „От това, което [този стих] казва: „А нощем той е като крадец“, следва, че „светлината“ е денят. Ето какво казва [този стих]: ако ти е ясно като ден, че той е дошъл да отнеме живот, то той е убиец и можеш да го спасиш [т.е. жертвата, като отнемеш] живота му [т.е. на убиеца]. Но ако се съмняваш, като през нощта, трябва да го считаш само за крадец, а не за убиец, и не можеш да го спасиш, [отнемайки] живота му»4.
Оказва се, че ден е, когато той е в състояние на разкриване на Лика, тоест Ликът на Твореца е разкрит, тоест Твореца му разкрива Лика в качеството си на „добър и творящ добро“. Например, когато се моли, той веднага получава отговор на молитвата си и има благосъстояние, синове и покой. И където и да се обърне, успехът го съпътства.
А нощ се нарича скриването на Лика, когато, страшно е да се каже, той има съмнения и странични мисли относно Управлението, когато скриването го кара да се съмнява и т.н. Това се нарича състояние на нощ.
А този, който чака светлината на Твореца, тоест има усещане и твърдо знание в качеството на вяра над знанието, че Твореца управлява света с името „Добър и Творящ Добро”, а това, че не вижда с очите си явното управление, е за негово добро, тъй като той се намира на пътя на поправянето, за да не навреди на светлината на Твореца с тези келим, които има, и които водят до разделение.
Затова той трябва да свърши много работа, докато не промени желанието си да получава на „заради отдаване”. И благодарение на постоянството у човека възниква втора природа.
Както преди това той е имал природата да получава за себе си – дори когато прави нещо в действията за отдаване, то се дължи на това, че благодарение на отдаването, той ще получи някаква награда. С други думи, невъзможно е да направи нещо, без да получи някаква награда за собствена полза и с всяко удоволствие, което получава, той се отделя от сливането с Твореца, тъй като сливането се измерва с подобието по форма.
И трябва да кажем, че това, че Твореца иска да твори добро, тоест да дава, не се дължи на хисарон, а се счита за „игра”, а играта не се счита за потребност. Както са казали нашите мъдреци: една знатна римлянка попитала какво прави Твореца, след като е създал света5. И окончателният отговор е даден в Гмара – че „Твореца седи и си играе с левиатан (кит)”6.
„Левиатан” означава обединение (от думите: „Според свободното място на човека в неговите връзки „лойот““7), тоест крайната цел на връзката на Твореца с творенията е само състояние на игра, а не желание, съдържащо се в хисарона.