Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)

60. Молба за помощ

Когато човек изпитва материални страдания, той трябва да съжалява, че Твореца му е изпратил наказание, състоящо се в това, че усеща страдание. Но ако той не съжалява, то това не е наказание. Защото наказание се нарича онова, което причинява болка на човека и той не може да понесе своето състояние — било страдание от липса на препитание, било страдание от болест.

А ако той казва, че не изпитва страдания, това означава, че не е получил наказанието, което Твореца му е изпратил. Защото трябва да бъде ясно, че наказанието е поправяне на душата му. И това означава, че ако той не съжалява, тогава е пропуснал поправянето.

И той трябва да се моли на Твореца да го освободи от мъките и страданията, които изпитва, защото молитвата, произтичаща от страданията, е по-голямо поправяне, отколкото поправянето чрез наказание. И както чух от Баал Сулам, това че Твореца изпраща наказание на човека, не е подобно на отмъщението и злопаметността, сякаш Той го наказва за това, че не Го е послушал, както е прието при смъртните, а наказанието всъщност е поправяне.

И когато човек се моли на Твореца да му отнеме това наказание, се получава, че човек сякаш моли Твореца да му отнеме поправянето. И [Баал Сулам] пита как човек може да моли Твореца да му отнеме поправянето, след като поправянето действа за доброто на човека.

И той обясни, че благодарение на молитвата, в която човек моли Твореца да му помогне, той има връзка с Твореца, а това е по-голямо поправяне, отколкото поправянето, което човек получава чрез наказанието.