Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)

40. Двама свидетели

Сам[аел] моли за съд над Исраел, и тогава Твореца му казва да доведе свидетели. И той води със себе си слънцето и отива да доведе луната, а той – след нея, и се издига на мястото, за което е казано: „Не изисквай нищо странно за теб”¹. Слънцето означава Тора, а луната – свойството на заповедта, което е свойство на вярата над знанието.

А Малхут има две времена: 1) време на катнут, когато тя има само точка кетер и светлина малхут. И когато тя се намира в катнут, се издига в кетер, и тогава Ситра Ахра няма никаква връзка с малхут, защото „над знанието” външните нямат никаква връзка.

Оказва се, че когато тя иска да се оплаче на Исраел и води със себе си слънцето, тоест свойството на Тора, тя няма свидетели, защото свидетелите трябва да са двама, и това е свойството на Тора и свойството на заповедта.

Тогава, ако те са свързани със свойството на заповедта, която е свойство на вярата над знанието, което се нарича авиют на кетер, Ситра Ахра няма за какво да се хване в Исраел.

1. Трактат Хагига, 13:1.↩