Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)

32. Величието на човека зависи от неговата работа

И ето: „Раби Йоси казва: Не мястото прославя човека, а човекът прославя мястото.” Защото ние виждаме при планината Синай, че докато Шхина пребивава над нея, Тора казва: „И дребният и едър добитък да не пасе срещу тази планина“¹. Когато Шхина се отдалечила от нея, Тора казва: „А при продължително тръбене на рога могат да се изкачат на планината“².

Също така откриваме за Шатрата на Събранието в пустинята, че докато тя е разпъната, Тора казва: „Да се изгонят от лагера всички прокажени“³. "А когато завесите се свиваха (събираха), на тези, които имат течение и на прокажените им беше позволено да влизат там.“ ⁴

За да разберем това по отношение на морала, трябва да обясним какво е „място”, тоест Твореца, както е казано: „Благословено е Мястото”⁵. „ Дребения добитък “ - „цон“ от думата „изход“ - „йеция“. „Едрия добитък“ - „бакар“ от думата „критикува“ - „мевакер“. „Изкачване“ означава издигане по ниво.

А обяснението се състои в това, че е известно, че „спрямо страданието е отплатата”⁶, където се има предвид, че човек не може да получи даровете на Твореца, преди да насочи действията си, така че те да бъдат заради небесата.

И е известно, че по време на разкриването на светлината на Твореца, тоест когато Твореца свети на човека и му дава пробуждане в Тора и работата, той няма възможност за избор, тъй като наслаждението кара човека да се занимава с онова, от което изпитва удоволствие. Ето защо по този начин няма възможност за избор.

Независимо от всичко, той не е длъжен да вярва в Твореца и да казва, че без вяра няма да го направи, тъй като вече го задължава нещо друго, а именно удоволствието. И това се нарича „ло лишма”, защото не вярата е причината за това действие, а за него определящо е удоволствието и го кара да действа, умножавайки добрите дела.

Затова, макар (когато) Твореца да му дава голямо пробуждане към Тора и работата, той не може да се издигне до нивото на истината. Защото „купи истината”⁷, тоест трябва да се купи стъпалото на истината. И само благодарение на усилията в приемането на бремето на висшата малхут чрез избор, се удостояват да се издигнат на стъпалото на истината, и всеки път на по-високо стъпало. И в това е смисълът на думите: „Всичко се определя от множеството дела”⁸.

И оттук следва да се разбере [изказването] „Не мястото прославя човека”⁴. Което означава: не затова човекът е удостоен с определено пробуждане. Оказва се, че Твореца (Мястото) го е прославил и благодарение на това човекът е бил прославен. Защото пробуждането, което идва отгоре, в края на краищата ще го напусне, тъй като човекът все още не е подготвен да получава заради небесата, а не заради самото наслаждение.

„А човекът прославя мястото“⁴ – тоест именно благодарение на това, когато човек полага усилия по време на избора и иска да прослави своето Място, тоест Твореца, едва тогава човекът се прославя. И смисълът на това е, че човек благодарение на своята работа става опора - „меркава” за Престола на Славата. Но не когато към него идва пробуждането отгоре, което се счита, сякаш Твореца прославя човека, както е казано по-горе.

И той дава доказателство от [случилото се на] планината Синай: че докато Шхина е пребивавала над нея, „също и дребният и едър добитък да не пасе срещу тази планина”¹.

Това означава изходи – когато човек напуска работата си заради критика, която има по отношение на Управлението. И тогава трябва да се направи избор въз основа на тези състояния. А по време на пробуждането няма никакво издигане, тъй като тогава той не прилага сила от своя страна, защото сега той се намира в пробуждане отгоре. И човекът не полага никакви усилия, водещи до издигане в състояния, въз основа на които човекът трябва да направи избор.

И оттук става ясно доказателството, което той посочва от [ситуацията] с Шатрата на събранието: „А когато завесите се събираха, на тези, които имат течение и прокажените, беше позволено да влизат там“⁴. И Раши обяснява: „Завесите се събираха – тоест, те се събираха по време на придвижване“⁹. Където „прокажен” „мецора́“ – е този, който е нарушил забраната за злословие „лашон ра“. А в морален план „злословие” се нарича този, който злослови за Управлението.

Също така и „имащите течение” – в морален план това е, както е казано: „Покрита с вар подземна яма, която не губи ни капка”¹⁰, където се има предвид, че докато не изчерпи всички усилия, които трябва да положи, колкото и да поема върху себе си бремето на Тора, той веднага забравя и се връща към предходното.

Установяваме, че всяка капка трепет пред небесата, която той поема върху себе си, изтича от него. А след като той е удостоен с постоянна вяра, той се нарича „покрит с вар подземна яма - „бор суд”, която не губи нито капка”.

Сърцето на човека се нарича „яма” - „бор”, „варов” - „суд” - това е свойството „есод”, от думите: „Така заповяда „исад” царят”¹¹ (и Раши обяснява: „исад” - както установи, така и заповяда). Защото когато сърцето на човека е поправено заедно с основата „есод“ на вярата. Защото всичко, което той иска, се основава на причината: „Защото така е заповядал царят“, Владетелят на Света. Тогава сърцето се нарича: „Покрита с вар подземна яма, която не губи нито капка“¹⁰ трепет пред небесата.

И това се нарича капка, понеже от тази капка е бил създаден човекът, защото под свойството „вие се наричате човек”¹² се има предвид този, „в когото има трепет пред небесата, ... както е казано: „Страхувай се от Твореца и спазвай заповедите Му”¹³”¹⁴.

Именно „когато завесите се събираха, на имащите течение и прокажените беше позволено да влизат там“⁴. Има се предвид, че тогава им е било дадено време за подготовка, защото именно по време на скриването има възможност за работа, когато човек може да направи избор и да поеме бремето на висшата малхут завинаги, за да заслужи свойството „покрита с вар подземна яма, която не губи нито капка“¹⁰.

От всичко казано по-горе следва, че човек трябва да работи само със собствени сили, за да направи избор. А след това Твореца му дава всичко, което е било заложено в целта на творението, а именно да наслади Своите създания.

1. Шмот, 34:3.↩
2. Шмот, 19:13.↩
3. Бемидбар, 5:2.↩
4. Трактат Таанит, 21:2.↩
5. Пасхална Агада.↩
6. Трактат Авот, гл. 5, мишна 23.↩
7. Притчи, 23:23/↩
8. Трактат Авот, 3:15.↩
9. Трактат Таанит, 21:2. Ком. Раши.↩
10. Трактат Авот, 2:9.↩
11. Естер, 1:8.↩
12. Трактат Евамот, 61:1.↩
13. Коелет, 12:13.↩
14. Трактат Брахот, 6:2.↩