Науката на Исраел в сравнение с "външните" науки
Критерии за оценка на науката
Всяка наука в света се оценява според целта, към която води и към която са насочени всички стрели на нейното изследване. Затова е невъзможно да си представим наука, която няма никаква цел — освен може би „науката на игрите“ за малки деца, понеже тя им е дадена за прекарване на времето, и именно в това се състои нейната цел, напълно съответстваща на тях. Поради това науката се оценява не според остротата на мисълта или професионализма, а според достойнството и полезността на целта, към която тя води.
Виждаме, че целта на всяка "външна" наука е материалната полза, която без всякакво съмнение ще изчезне днес или утре и затова е достатъчно субектът да бъде като обект. И въпреки че самата наука има много предимства пред тези обекти, защото където и да е тя, във всеки случай е духовна същност, но както вече казахме, тя се оценява според целта, която я увековечава и ако целта е преходна и безполезна, тя ще изчезне заедно с нея.
И сега имаме истински критерий/1/, за да оценим значението на науката на Израел в сравнение с външните науки, защото целият й предмет се състои само в това да разберем пътищата на управление на Твореца на Неговите творения и да се слеем с Него. И излиза, че цялата същност на тази наука се опира на Твореца. И тъй като е невъзможно да се надцени величието на Твореца в сравнение с Неговите творения, така е невъзможно да се надцени и превъзходството на науката на Исраел над външните науки.
И тъй като основният обект на нашата наука живее винаги и е вечен, цялата ни наука също ще остане завинаги. И тъй като нейната цел е да намери милост в приближаването до Твореца, което е най-възвишената цел, която може да си представим, който се занимава с нея и още повече, който се е удостоил, е най-възвишеният в целия човешки род.
Няма благоволение към глупаците
Но „няма благоволение към глупците“/2/. Затова и домът на Исраел е малочислен, както е казано: „Хиляда души влизат [в изучаването на] Писанието… сто – в Мишна… десет – в Талмуд, а от тях излиза един (за да преподава) [хиляда влизат в стаята, но един излиза да преподава]“/3/и още: „Видях издигащите се, и малцина са те“/4/. За това е имало много причини, а главната от тях е, че онзи, който започва [да изучава кабала], иска да я вкуси в пълнота. А най-малката от всички мерки за тези глупци е на всяка цена да узнаят справедливостта на управлението на Твореца.
И той сякаш е длъжен да узнае това, и може [веднага] да му се разкаже за него – и това ще бъде по сърце на глупеца. Но „какво ще направим за нашата сестра в деня, когато ще искат да я сгодят?“/5/ Защото нашата наука може да бъде обяснена на всички седемдесет езика, освен на „езика на корема“, понеже издигнатите от тази наука не се нуждаят от „езика на корема“. И това е, което искахме да изясним. А ще го разясним в отделна статия, тъй като то е и началото на объркването, и неговият край.
И живей ограничен живот
Излез и се поучи, и ще откриеш, че има едно задължително условие, на което се опира всяка наука и дори външните науки, а именно: "и живот ограничен живей"/6/, защото е известно, че всеки, удостоен да се нарича мъдрец, пренебрегва всички телесни удоволствия. И точно в степента на мъчение, която душата му е избрала да търпи страдания от труда да овладее науката, той я открива.
Затова трябва да се зададе един въпрос, касаещ всички мъдреци на света взети заедно: нали цялото свойство на любовта произлиза от самата му точка и от плътта му, и се връща в самата му точка и плътта му, в такъв случай, как не са преуспели всички мъдреци в любовта към науката, след като и нейното начало, и нейният край са само усилията на плътта?
Но всеки, който има опит в това, знае, че в света има едно нещо, най-възвишеното от всички възможни удоволствия, а именно: да се спечели любовта на хората и си струва да се отдадат всички сили и телесни удоволствия, за да се постигне този желан предмет в значителна степен. И това е магнитът, към който са привлечени погледите на най-успешните хора от всички поколения и заради който целият телесен живот избледнява.
Всяка наука има свой собствен език, установен от първите й носители, които с негова помощ обясняват обектите на своето изследване. И езикът се определя като посредник, близък както до предмета на науката, така и до тези, които я изучават, защото той притежава уникално свойство – способността да съкращава формулировката, разширявайки обяснението.
Носители на истинската наука и носители на "външната" наука
В съответствие с важността на науката за истината на всеки е ясно, че условието, валидно за всяка наука, действа и за нея. Това означава да се пренебрегва целият материален живот и в допълнение към него трябва да се пренебрегва и общият магнит, тоест придобиването на любовта на хората.
В крайна сметка "външният" мъдрец пренебрегва материалния живот, за да се спаси от загубата на скъпо за него време, преследвайки материалното и това е състоянието на всички глупци, взети заедно, които заради любовта си към материалния живот губят времето си за него. А мъдрецът бяга от него като главня, спасена от огъня, благодарение на факта, че избира да пренебрегне материалния живот и вместо това в освободеното от него време да постига науката.
Същото се отнася и за мъдреците на истината: докато мъдрецът не пренебрегне общия магнит, тоест придобиването на това да се хареса в очите на хората, той е напълно неподготвен за постигането на тази наука. В края на краищата той ще прекарва време в печелене на любовта на хората, оприличавайки се на глупците, които губят времето си за материалния живот, тъй като сърцето му не е свободно да постига чистата и съвършена наука. И той няма да може да се удостои да получи милост в очите на Твореца. И това е очевидно.
И оттук разбери причината, заради която нашата наука не е спечелила любовта на човечеството и хората не я почитат, дори като по-малко съществена.
Всъщност поради различията в носителите у тях се е появила грешка. Защото носителите на "външната" наука, основнат цел на които е да се харесат в очите на хората, влагат усилия, за да измислят външно облекло за своята наука, така че дори глупците да я харесват. В крайна сметка те съставляват основната част от населението и те създават името на всяка знаменитост.
Скриване на науката за истината от глупците
В същото време мъдреците на истината не са имали интерес да разкрият някаква част от своята наука до такава степен, че да се хареса на глупците, тъй като няма "благоволение към глупците". Искам да кажа, че дори мъдреците на поколението да положат усилия, така че те [т.е. глупците] да разберат вкуса на истината и тя да започне да им харесва, все пак, не поради тази причина те ще влязат в Писанието [ще влязат в стаята]/3/.
В крайна сметка цялото желание на глупеца е да му се разкрие онова, което му е на сърце и това, което е близо до него, тоест свързано с материалните удоволствия. Както обясних, глупецът остава в своята глупост не поради пренебрежението си към мъдростта, а заради близостта си с човешките наслаждения, защото всички дни от живота му няма да са достатъчни, за да напълни и "половината от желаното"/7/. Затова той няма време за мъдрост, дори и да му беше скъпа. И дори знаменитите мъдреци на външните науки се считат за глупци и "материалисти” от гледна точка на тази наука – заради склонността им към желанието да се харесат в очите на хората. Защото по отношение на тази наука това е напълно равносилно на жажда за материални удоволствия и телесно спокойствие.
Нашите мъдреци не са дали никакъв достъп до науката за истината
Ето защо нашите мъдреци не са дали никакъв достъп до науката на истината пред погледа на глупците. Защото велик е този грях, както е казано от мъдреците: „Както е заповядано на човека да казва онова, което е чул, така е заповядано на човека да не казва онова, което не е било чуто.“/8/ И както е написано в Книгата Зоар на много места: „Горко ми, ако кажа, и горко ми, ако не кажа. Ако кажа — грешниците ще узнаят как да служат на своя Господар.“/9/
Защото почитта към тази наука изисква тя да не бъде превръщана в празни думи в устата на глупците — без смисъл и без нужда. Понеже онези, които се хранят от страстите на сърцата си, със сигурност не могат да се хранят от сиянието на Шхина. И за това ни учат нашите мъдреци: „Който проявява високомерие...“/10/
Ето защо винаги, когато царството на злото надделява над едно поколение, първото, което прави, е да осъди на изгаряне нашата свята Тора — както това се е случвало с нас много пъти, включително и в нашето поколение. Защото хората започват да пренебрегват науката за единението с Твореца — наука, която винаги боде очите на глупците. Както обясних, те не намират в нея никаква цел, която да води към удовлетворяване на техните низки страсти, и дори напротив — смятат, че тя ги ограбва, понеже не могат да се наслаждават, както преди, на публичния позор и подобните му неща. А именно това е върховната утеха за техните сърца.
_______________________________________________________________
1. Букв. "строителна мярка" - мярката, използвана от мъдреците при изграждането на Храма.↩
2. Коелет, 5: 3.↩
3. Мидраш Раба, Коелет, 7:28.↩
4. Трактат Сука, 45:2.↩
5. Песен на песните. 8:8.↩
6. Трактат Авот, Мишна, 6:4.↩
7. Вж. Коелет Раба, 1:34.↩
8. Трактат Евамот, 65:2.↩
9. Предговор към книгата Зоар, стр.192.↩
10. Вж. Трактата Сота, 5: 1. Този, който проявява високомерие - казва Твореца, – Аз и той не можем да бъдем на едно място.↩