Поръчителство

(продължение на статията „Даряването на Тора“)

„Защото целият Исраел са поръчители един за друг“

(трактат „Санедрин“, 27:2, трактат „Швуот“, 39:1)

И в това се състои същността на поръчителството – когато целият Исраел са станали поръчители един за друг.

Защото Торa не им била дадена, докато не бил попитан всеки от Исраел дали е съгласен да приеме върху себе си заповедта за любов към ближния в степента на думите „Обичай ближния си като себе си“ в пълния им обем, както става ясно в статията „Даряването на Торa“, точки 2 и 3, вижте там внимателно, дума по дума.

С други думи, всеки човек от Исраел трябва да поеме грижата и работата за всеки човек от народа, за да задоволява всичките му нужди не по-малко, отколкото е заложено в човека да се грижи за собствените си нужди.

И след като целият народ единодушно се съгласил, казвайки: „Ще направим и ще чуем“, всеки човек от Исраел станал поръчител за това, никой от народа да не страда от липса на каквото и да било, и тогава те станали достойни да получат Торa, но не и преди това.

Защото чрез това общо поръчителство всеки човек от народа се освобождава от всички грижи за нуждите на собственото си тяло и може да изпълнява заповедта „Обичай ближния си като себе си“ в пълна степен и да дава всичко, което има, на всеки нуждаещ се, тъй като вече не се страхува за съществуването на собственото си тяло. Защото той знае и е уверен, че около него има 600 000 любящи и верни хора, готови да се погрижат за него, както става ясно в статията „Даряването на Тора“, т. 16; вижте я внимателно.

И поради тази причина те изобщо не били готови да получат Тора още по времето на Авраам, Ицхак и Яаков, докато не излезли от Египет и не станали цял самостоятелен народ. Защото тогава възникнала реалност, в която на всеки било гарантирано [обеспечаване] на всичките му нужди напълно без всякаква грижа или съмнение. Не е било така, когато те все още са били смесени с египтяните и определена част от задоволяването на техните нужди неизбежно е била оставена в ръцете на тези езичници, изпълнени с егоистична любов.

Оказва се, че тази част, която е оставена в ръцете на тези езичници, няма да бъде гарантирана на всички хора от Исраел в никаква степен. Защото събратята му няма да могат да напълнят тези липси, тъй като те не са в тяхната власт. И вече стана ясно, че докато човек е дори в някаква степен загрижен за собствените си грижи, той е напълно неспособен дори да започне да изпълнява заповедта „Обичай ближния си като себе си“.

И ето, ясно виждаш, че даряването на Тора е трябвало да бъде отложено до момента, когато те са излезли от Египет и са станали самостоятелен народ. С други думи, до такава степен, че всичките им нужди са били предадени в техните собствени ръце и не са зависели от другите. Защото тогава те са станали способни да приемат споменатото поръчителство. И тогава им е била дадена Тора.

Следователно се оказва, че и след получаването на Торa, ако част от Исраел ги предаде и се върне към нечистотата на егоистичната любов, без да се съобразява с ближните, то онази част от нуждите, която е предадена в ръцете на тези малцина, ще причинява безпокойство на всеки човек от Исраел с грижи за себе си, защото тези малцина по никакъв начин няма да го пощадят. И във всеки случай ще стане невъзможно изпълнението на заповедта за любов към ближния за целия Исраел, като цяло, както е казано по-горе.

Така че тези, които се освобождават от игото [на Торa], ще принудят спазващите Торa да останат в блатото на своята егоистична любов, защото те няма да могат да се занимават с заповедта „Обичай ближния си като себе си“ и да постигнат съвършенство в любовта към ближния без тяхната помощ, както е казано по-горе.

По този начин виждаш, че целият Исраел са поръчители един за друг, както по отношение на спазването, така и по отношение на неспазването.

Защото що се отнася до спазването, тоест ако те спазват поръчителството до такава степен, че всеки се грижи и задоволява всички нужди на събратята си, се оказва, че благодарение на това те могат да изпълняват Торa и заповедите в съвършенство, тоест да доставят наслада на своя Създател, както е споменато в статията „Даряването на Торa“, т. 13.

И също така в плана на неспазването – тоест ако част от народа не желае да спазва поръчителството, желаейки да остане потънала в егоистичната любов, тя принуждава и останалата част от народа да остане потънала в своята мерзост и низост, без да намира никакъв изход, за да излезе от своето нечисто състояние, както стана ясно по-горе.

18) И затова мъдрецът¹ обяснил² същността на поръчителството с притча за двама души, плуващи в лодка. Единият от тях започнал да пробива под себе си, правейки дупка в лодката. Приятелят му запитал: „Защо пробиваш?“ А той отговорил: „Какво те интересува? Нали пробивам под себе си, а не под теб!“ Тогава той му казал: „Глупако! Нали и двамата ще загинем в тази лодка, заедно!“

Тоест, както са казали нашите мъдреци, тъй като онези, които се освобождават от ярема [на Торa], са потънали в егоистична любов, с действията си те издигат желязна завеса, която не позволява на спазващите Торa дори да започнат да изпълняват Торa и заповедите по правилен начин, тоест в духа на думите „Обичай ближния си като себе си“, което е стълба, водеща към сливане с Твореца, както е казано по-горе. И колко верни са думите на тази притча, когато той му казва: „Глупако! Нали и двамата ще загинем в тази лодка, заедно!“

19) А раби Елазар, син на раби Шимон, отива още по-далеч по въпроса за поръчителството. И не му е достатъчно, че целият Исраел са поръчител един за друг, а целият свят влиза в поръчителството. Въпреки това тук няма разногласие, защото всички признават, че в началото един народ е напълно достатъчен за изпълнението на Торa, тоест само за началото на поправянето на света, тъй като не е било възможно да се започне едновременно с всички народи на света.

Както са казали нашите мъдреци³, че Твореца е отишъл с Торa при всеки народ и племе, а те не са искали да я приемат. С други думи, те са били потънали до шия в калта на егоистичната любов — едни, в прелюбодеяние, други — в грабежи, убийства и т.н. Така че в онези времена е било невъзможно дори да си представим как би могло да се говори с тях за това дали са съгласни да се освободят от егоистичната любов.

И затова Твореца не намерил нито един народ и племе, готови да приемат Торa, освен потомците на Авраам, Ицхак и Яаков, на чиято страна стояли заслугите на техните праотци. И както са казали нашите мъдреци⁴: „Праотците спазвали цялата Торa още преди тя да бъде дадена“. Това означава, че благодарение на възвишеността на душите им те са притежавали способността да проумеят и да извървят всички пътища на Твореца в смисъла на духовността на Торa, произтичаща от сливането с Твореца, без предварителна стълба от практически действия в Торa, които те не са имали никаква възможност да изпълнят. Както е казано по-горе в статията „Даряването на Торa“, т. 16.

И без съмнение, както пречистването на тялото, така и възвишеността на душата на нашите свети праотци са оказали силно влияние върху синовете им и синовете на тези синове. И тези техни заслуги били взети предвид за онова поколение, в което всеки от народа поел върху себе си тази висока задача и всеки казал с пълен глас: „Ще направим и ще чуем!“. И поради тази причина ние по неволя сме били избрани за особен народ сред всички народи.

И се оказва, че само синовете на народа на Исраел са поели изискваното поръчителство, а не синовете на другите народи по света, защото те не са участвали в това. И това е разбираемо, защото такава е реалността.

Как тогава раби Елазар може да не се съгласи с това?

20) Обаче окончателното поправяне на света може да се случи едва когато всички, които живеят по света, бъдат доведени до служене на Твореца. Както е казано: „И Твореца ще бъде цар над цялата земя; в онзи ден Твореца ще бъде един, и Името Му – единно“⁵. В Писанието се казва точно:

„В онзи ден“, а не по-рано. И същото се съдържа в още няколко стиха: „Защото земята е пълна с познание за Твореца“⁶, „И всички народи ще се устремят към нея [тоест към планината на дома на Твореца]“⁷.Въпреки това ролята на Исраел по отношение на целия свят е подобна на ролята на нашите свети праотци по отношение на народа на Исраел.

С други думи, както заслугите на бащите ни бяха зачетени в нашето развитие и пречистване до такава степен, че станахме достойни да получим Тора – защото, ако не бяха нашите праотци, които са спазвали цялата Тора още преди тя да бъде дадена, ние, без съмнение, не бихме били по-добри от останалите народи по света, както е казано в п. 19 – така и народът на Исраел е длъжен чрез изучаването на Торa и заповедите „лишма“ да подготви себе си и всички жители на света за такова развитие, когато те ще могат да поемат тази възвишена задача на любов към ближния, която е стъпало към целта на творението, представляваща, както се поясни, сливане с Твореца.

Така че всяка заповед, която изпълнява всеки отделен човек от Исраел, за да достави наслада на своя Създател, а не за някаква компенсация или егоистична любов, в определена степен допринася за развитието на всички живеещи в света. Защото това не става изведнъж, а чрез постепенно, стъпаловидно развитие, докато [промените] не се умножат до такава степен, че да могат да наклонят везните на всички живеещи в света към желаното пречистване. И това е онова, което на алегоричния език на мъдреците се нарича „превес на везната на заслугите“. С други думи, тежестта на желаното пречистване е достигнала своя край. Защото те сравняват това с човек, който претегля на везни, където превесът на везната е достигане на теглото, към което претеглящият иска да достигне.

21) Такива са думите на раби Елазар, син на раби Шимон, който казва⁸: „Светът се съди според мнозинството...“ Той има предвид ролята на народа на Исраел в подготовката на целия свят за определена степен на пречистване, докато не станат достойни да поемат служенето на Твореца, не по-малко, отколкото е бил достоен самият Исраел по време на получаването на Торa, което на езика на мъдреците се нарича, че те вече са постигнали по-голямата част от заслугите, така че е натежала над везната на дълга, тоест над нечистата егоистична любов.

И е ясно, че ако везната на заслугите, тоест високото разбиране за същността на любовта към ближния, е голяма и надвишава нечистата везна на дълга, те стават способни да надделеят и да се съгласят, като кажат: „Ще направим и ще чуем!“, както е казал Исраел, докато преди това, тоест преди да се удостоят с превеса на заслугите, егоистичната любов без съмнение ги кара да откажат да приемат ярема на Твореца.

И той [тоест раби Елазар] казва: „ Щастлив е този, който е изпълнил една заповед, защото е наклонил себе си и целия свят към везната на заслугите»⁹. С други думи, личният дял на отделния човек от Исраел най-накрая се присъединява към мярката на окончателното претегляне. Както този, който претегля сусамови семенца, който постоянно добавя по едно семенце към везната, докато не събере цялото тегло. Защото няма съмнение, че всяко едно от тях дава своя принос към тази тежест, а без него тежестта не би била пълна.

И по същия начин той говори за действието на отделния човек от Исраел, който накланя целия свят към везната на заслугите. Защото когато това приключи и везната на заслугите на целия свят надделее, всеки отделен човек има своя принос в това превес. Защото, ако не бяха неговите дела, весът нямаше да е достатъчен.

И така се оказва, че раби Елазар, син на раби Шимон, не оспорва изречението на мъдреците, че „целият Исраел са поручители един за друг“, просто раби Елазар, син на раби Шимон, говори за поправянето на целия свят, което ще настъпи в бъдещето, а мъдреците говорят за настоящето, когато единствено Исраел е приел върху себе си Торá.

22) И затова раби Елазар, син на раби Шимон, се позовава на Писанието: „И един грешник ще погуби много добро“¹⁰. Защото вече стана ясно по-горе в т. 20, че чувството на вдъхновение, което възниква у човека по време на изучаването на заповедите между човека и Твореца, е абсолютно равно на чувството на вдъхновение, което възниква у него по време на изучаването на заповедите между човека и другаря.

Защото той е длъжен да изпълнява всички заповеди „лишма“ – без никаква надежда, произтичаща от егоистичната любов. Тоест никакво светене и надежда не се връщат към него в резултат на тези негови усилия под формата на компенсация, уважение и т.н. Защото тук, в тази висока точка, любовта към Твореца и любовта към ближния се съединяват в едно истинско цяло, както е казано в статията „Даряването на Тора“, т. 15. Получава се, че с това той предизвиква определена степен на напредък по стълбата на любовта към ближния във всички жители на света като цяло.

Защото онова стъпало, което този човек е предизвикал със своите дела, независимо дали е голямо или малко, в крайна сметка в бъдеще ще се присъедини към превеса на света на везната на заслугите, тъй като и неговият принос е бил внесен и се присъединява там към този превес. Както е казано по-горе в т. 20, вижте там както трябва в алегорията за този, който претегля семена от сусам, където се говори за човек, който извършва един грях, което означава, че той не може да преодолее и да подчини нечистата егоистична любов, и затова се впуска в кражба и т.н.

И се получава, че той накланя себе си и целия свят към везната на дълга. Защото при разкриването на нечистотата на егоистичната любов, низшата природа на творението отново се усилва. И се оказва, че той отнема определена мярка от крайното претегляне на везните на заслугите, подобно на човек, който отново е взел от везните онова единствено зърно, което неговият другар е сложил там. Получава се, че в тази мярка той отново повдига везната на дълговете малко нагоре и се оказва, че той връща [целия] свят назад.

И ето думите му [тоест Писанията]: „И един грешник ще погуби много добро“. Тоест, поради това, че не можа да се въздържи от своята дребна страст, той предизвика връщане назад на духовността на целия свят.

23) И всичко това стана ясно както следва по-горе, в т. 5, където се спряхме на факта, че Торa е била дадена именно на народа на Исраел. Защото тук, без никакво съмнение, не може да има две мнения за това, че [изпълнението] на целта на творението е възложено на целия човешки род заедно – както на черните, така и на белите, и на жълтите, без каквато и да е първоначална разлика.

Обаче, тъй като природата на творенията е паднала до най-ниското ниво, както стана ясно по-горе, тоест до егоистичната любов, която има безгранична власт над цялото човечество, не е имало никаква възможност и начин да се встъпи в преговори с тях и да им се обясни, за да се решат и съгласят да поемат, макар и само под формата на просто обещание, да излязат от тесните си рамки в широкия свят на любовта към ближния.

Освен народа на Исраел, който поради това, че преди това е бил в робство при варварското царство на Египет в продължение на четиристотин години, претърпял огромни и ужасни страдания – защото са известни думите на мъдреците, които казали: „Както солта омекотява месото, така страданията омекотяват човешките грехове“¹¹, тоест те носят на тялото голямо пречистване; а освен това им е помогнало пречистването на техните свети праотци, както е казано по-горе, в т. 16, и това е най-важното, и за това свидетелстват няколко стиха от Торá.

И благодарение на тези две предварителни условия той [тоест народът на Исраел] станал готов за това в този момент, и затова Писанието ги нарича в този момент в единствено число, както е казано: „И Исраел се изправи там срещу планината“¹². И нашите мъдреци са обяснили: „Като един човек с едно сърце“¹³. Защото всеки от народа [на Исраел] напълно се освободил от егоистичната любов, и целият му стремеж бил единствено да помага на своя другар, както доказахме по-горе в т. 16, където говорихме за смисъла на заповедта „Обичай ближния си като себе си“, виж там както следва.

И така се получава, че всички представители на народа се събрали заедно и станали едно сърце и един човек, защото едва тогава те са станали готови да получат Торa, както стана ясно по-горе.

24) И затова, поради описаната по-горе необходимост, Торa е била дадена именно на народа на Исраел, само на потомците на Авраам, Ицхак и Яаков.

Защото не е било възможно дори да си представим, че някой друг ще участва [в това] заедно с него. Заради това обаче народът на Исраел е бил избран и е станал нещо като преходно звено, благодарение на което искрите на пречистването ще потекат към целия човешки род по целия свят.

Така че тези искри на пречистването с всеки изминал ден се умножават, сякаш се събират в съкровищница, докато не достигнат желаната мярка, тоест докато [всички жители на света] не се развият и не стигнат до това, че ще могат да разберат насладата и покоя, които лежат в основата на любовта към ближния. Защото тогава те ще разберат как да наклонят везните на страната на заслугите и ще се подчинят на Твореца, а везната на дълга ще изчезне от лицето на земята.

25) Сега ни остава да допълним това, което изяснихме в предишната статия „Даряването на Тора“, т.

16, – че Торa не е била дадена на праотците поради това, че заповедта „Обичай ближния си като себе си“, която е център на цялата Торa, около който се въртят всички заповеди, изяснявайки и обяснявайки я, не може да бъде изпълнена самостоятелно, а [се изпълнява] само с предварителното съгласие на целия народ.

И затова това продължило чак до изхода от Египет, когато те станали способни да я изпълнят. И тогава в началото им бил зададен въпросът дали всеки представител на народа е съгласен да приеме тази заповед, а след това, когато те се съгласили на това, им била дадена Торa, виж там както следва.

Въпреки това все още трябва да се изясни къде в Тора намираме, че на синовете на Исраел е бил зададен този въпрос и че те са се съгласили с това преди получаването на Тора.

26) И знай, че тези неща са напълно ясни за всеки, който правилно разбира поканата, която Твореца е изпратил на Израел чрез Моше, нашия учител, преди получаването на Торa, както е казано (Итро, 19:5): „И сега, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете за Мен избрани от всички народи, защото на Мен [принадлежи] цялата земя. И вие ще бъдете за Мен царство на коени [първосвещеници] и свят народ. Ето думите, с които трябва да говориш на синовете на Израел.“ " И дошъл Моше, и събрал старейшините на народа, и казал пред тях всички тези думи, които му заповядал Твореца. И отговорили те, целият народ заедно, и казали: „Всичко, което е казал Твореца, ще изпълним“. И предал Моше думите на народа на Твореца“¹⁴.

И на пръв поглед тези думи не отговарят на своята функция. Защото разумът налага да се каже, че ако някой предложи на своя другар да свърши някаква работа и иска да чуе съгласието му, той трябва да му обясни с пример какво включва тази работа, както и в какво се състои възнаграждението за нея. И тогава приемащият [работата] има възможност да я прецени: дали да откаже или да се съгласи.

А тук, в тези два стиха, сякаш не намираме никакъв пример за работа и никакво възнаграждение за нея. Защото Той казва: „Ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми“, без да ни обяснява нито гласа, нито завета – за какво се отнасят те. А след това Той казва: „Тогава ще бъдете избрани от Мен сред всички народи, защото на Мен [принадлежи] цялата земя“. И оттук не става ясно дали Той ни заповядва, тоест дали трябва да полагаме усилия, за да бъдем избрани сред всички народи, или пък това е добро обещание за нас.

Освен това трябва да се разбере как това се свързва с края на изречението: „Защото „ки“ на Мен [принадлежи] цялата земя“. И трите превода (на арамейски): Онкелос¹⁵, Йонатан бен Узиел¹⁶ и Йерусалимският [Таргум]¹⁷ са били принудени тук да поправят този текст. Същото са направили и всички коментатори: Раши, Рамбан и др.

А Ибн Езра¹⁸ цитира от името на раби Маринус¹⁹, че това „ки“ означава „въпреки че“. И той обяснява: „тогава ще бъдете избрани от Мен сред всички народи, въпреки че на Мен [принадлежи] цялата земя“. И към това се склонява и неговото собствено мнение, виж там както следва.

Въпреки това това обяснение не съвпада с мнението на нашите мъдреци, които са казали, че „ки“ има четири значения: „или“, „като че ли не“, „обаче“, „защото“. А той добавя още пето значение: „въпреки че“. И след това този стих завършва: „И вие ще бъдете за Мен царство на коени (първосвещеници) и свят народ“. И тук също от този стих не става ясно дали това е заповед и трябва да се полагат усилия за това, или пък това е добро обещание.

Също така и думите „царство на коени“ нямат обяснение и нямат аналози в целия Танах. Но най-важното е, че във всеки случай тук трябва да се определи в какво се състои разликата между „царство на коени (първосвещеници)“ и „свят народ“. Защото според обичайното значение на думата „свещеничество“ това е същото качество като „светост“. И от само себе си е ясно, че царството, в което всички са свещеници, е свят народ. А в такъв случай думите „свят народ“ са излишни.

27) Обаче, според всичко, което изяснихме от началото на статията дотук, всички думи на Писанието се изясняват по надлежен начин в отредената им роля на подобие на преговори, състоящи се от предложение и съгласие. Тоест в тези думи Той наистина им предлага цялата форма и съдържание на работата в Торa и заповедите, както и цялото възнаграждение за нея, достойно да бъде обявено.

Защото формата на работата в Торa и заповедите се изразява в стиха: „И вие ще бъдете за Мен царство от коени“. Ибо „царство от коени“ означава, че всички вие ще бъдете, от малки до големи, като коени (свещеници). Тоест, както коените нямат наследство и дял, нито каквото и да е материално имущество в земята [на Исраел], защото Твореца е техният дял, така ще бъде устроен целият народ като цяло. Така че земята с всичко, което я напълва, е всецяло посветена на Твореца.

И никой човек не трябва да се занимава с нея повече, отколкото за да изпълни заповедта на Твореца и да задоволи нуждите на ближния си, така че приятелят му да не изпитва недостиг в нищо от всичките си желания. Така че никой човек да не се налага да се грижи за собствените си нужди. По този начин дори ежедневните работи, като жътва, сеитба и т.н., се считат за напълно равностойни на жертвоприношенията, които свещениците са извършвали в Храма.

Защото каква е разликата за мен дали изпълнявам заповедта за всеизгаряне на жертва пред Твореца, тоест изпълнителната заповед, или изпълнявам заповедта „Обичай ближния си като себе си“? Оказва се, че този, който събира реколтата от нивата си, за да нахрани ближния си, е подобен на този, който стои и принася жертва пред Твореца.

И не само това, съществува мнение, че изпълнителната заповед „Обичай ближния си като себе си“ е дори по-важна от принасянето на жертва. И това е поради причината, която доказахме по-горе в точки 14 и 15. Вижте там както трябва.

Обаче това все още не е краят, защото цялата Тора и заповедите са дадени единствено с цел да очистят Исраел, което представлява очистване на тялото, както е казано по-горе в т. 12. И след това благодарение на това той ще бъде удостоен с истинската награда, тоест ссливането с Твореца, което е целта на творението, както е казано по-горе в т. 6, виж там както трябва.

И тази награда е изразена с думите „свят народ“. Защото благодарение на сливането с Твореца ние станахме святи, както е казано: „Бъдете святи за Твореца, Всемогъщия ваш, защото Аз съм свят, Който ви освещавам“²⁰.

И ето, виждаш, че в думите „царство на коени“ е изразена цялата форма на работа, осъществявана около принципа „Обичай ближния си като себе си“. Тоест царство, състоящо се изцяло от коени, чието наследство е Твореца и които не притежават никакво свое имущество от цялата [възможна] материална собственост. И ние неволно трябва да признаем, че това е единственото определение, което може да се даде на това „царство на коени“. Защото не можеш да го обясниш с принасянето на жертви на жертвеника, тъй като е невъзможно да се каже такова нещо за целия народ, защото кой тогава ще принася жертви? По същия начин е и с получаването на даровете на свещеничеството – кой ще бъде даващият?

И по същия начин трябва да се разбират те по отношение на светостта на коените. Защото вече е казано: „И свят народ“. Обаче смисълът на това непременно се състои единствено в това, че Твореца е тяхното наследство, тъй като те са лишени от всякаква материална собственост заради самите себе си – тоест в степента на заповедта „Обичай ближния си като себе си“, която включва в себе си цялата Тора, както е казано по-горе.

А в думите „свят народ“ е изразена цялата форма на възнаграждение, представляваща сливане с Твореца.

28) И сега ни стават напълно ясни и предишните думи в цялата им пълнота. Защото Той казва: „И сега, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми“²¹, с други думи: „Сключете завет за това, което ви казвам тук“. Тоест „и вие ще бъдете за Мен избраният „сгула“ сред всички народи“²². С други думи: „Вие ще бъдете за Мен „особено средство“ – „сгула“, защото чрез вас искрите на просветлението и пречистването на тялото ще преминат към всички народи и нации по света. Защото всички народи на света все още не са абсолютно готови за това. А на Мен, във всеки случай, е нужен един народ, с който да започна сега, който ще стане избраният „сгула“ сред всички народи“.

И затова Той завършва [да говори] за това: „Защото на Мен [принадлежи] цялата земя“²³. Тоест „всички народи на света принадлежат на Мен, както и вие, и в края на краищата те ще трябва да се прилепят към Мен“, както е казано по-горе в т. 20. „Обаче сега, в този момент, когато те все още не са способни да изпълнят тази задача, на Мен Ми е нужен избран народ. И ако сте съгласни на това, тоест да бъдете избрани измежду всички народи, тогава Аз ви заповядвам: „И вие ще бъдете за Мен „царство на коени““²⁴, което е проява на любовта към ближния в крайната форма на [заповедта] „Обичай ближния си като себе си“, която е в центъра на цялата Тора и заповедите. „И свят народ“²⁵ – което е възнаграждение в крайната форма на сливане с Твореца, включващо в себе си всяко възнаграждение, за което изобщо може да се говори.

И ето какво искат да ни кажат мъдреците в тълкуването на края на този стих: „Ето думите, с които трябва да говориш на синовете на Исраел“²⁶, подчертавайки точността: „Ето думите“ – „ни повече, ни по-малко“²⁷. И не е ясно откъде е възникнало, че Моше, нашият учител, може да добави към думите на Твореца или да отнеме от тях до такава степен, че Твореца да трябва да го предупреди. Защото не намираме подобно нещо в цялата Тора. И, напротив, в Писанието за него се казва: „В целия Ми дом той е доверен“²⁸.

29) И от казаното става напълно ясно, че в описанието на делото в неговия окончателен вид, както става ясно от думите „царството на коени“, които представляват окончателното определение [на заповедта] „Обичай ближния си като себе си“, Моше, нашият учител, наистина е могъл да си представи, че е необходимо да се изчака и да не им се разкрива веднага формата на работата в такъв голям и възвишен вид, от страх, че синовете на Исраел няма да искат да се освободят от цялото си материално имущество и да предадат цялото си състояние и собственост на Твореца, както е посочено в думите „царство на коени“ .

Подобно на това, което е писал Рамбам, че на жените и малолетните не бива да се разкрива какво е чистата работа, която трябва да се извършва не с цел получаване на възнаграждение²⁹. Трябва само да се изчака, докато те пораснат и натрупат мъдрост, и при тях се появи смелостта да реализират това на практика, както е казано по-горе. И затова Твореца го е изпреварил в Своето описано по-горе предупреждение: „Не по-малко“ – защото трябва да им се предложи истинският образ [на работата] във всичките ѝ възвишени измерения, който се изразява в думите: „Царство на коени“.

По същия начин, по отношение на възнаграждението, което се определя с думите: „И свят народ“. Моше, нашият учител, можеше да си представи, че трябва да им обясни, като силно преувеличи за тях удоволствието и висшето наслаждение, съдържащо се в сливането с Твореца, за да ги приобщи и приближи, и те биха приели и се съгласили с този огромен мащаб, напълно освобождавайки се от всякаква собственост в този свят, както е прието при коените.

И затова му било дадено предупреждение: „И не повече“. Само да намекне, но да не обяснява в какво се състои цялото възнаграждение, съдържащо се в думите: „Свят народ“, и нищо повече. А смисълът на това е, че ако той им беше разкрил великолепния размер, скрит в същността на възнаграждението, те непременно щяха да се отклонят и да приемат работата на Твореца, за да получат за себе си това добро възнаграждение. А това би се считало за работа заради себе си и заради егоистична любов, когато цялото намерение е опорочено, както е казано по-горе в т. 13, вижте там както трябва.

И ето че се изясни, че по отношение на мярката на думите, описващи формата на работата и изразена в [думите] „царство на коени“, му е било казано: „Не по-малко“. А относно неясната мярка на възнаграждението, изразена с думите: „И свят народ“, му е било казано: „И не повече“.

1. Раби Шимон бар Йохай↩
2. Ваикра Раба, 4:6.↩
3. Трактат Авода Зара, 2:2.↩
4. Трактат Йома, 28:2.↩
5. Захария, 14:9.↩
6. Исая, 11:9.↩
7. Исая, 2:2. И ще бъде, че в края на дните планината на дома на Твореца ще се утвърди като върх [на всички] планини и ще се издигне над хълмовете, и всички народи ще се устремят към нея.↩
8. Трактат „Кидушин“, 40:2. Раби Елазар, син на раби Шимон, казва: Тъй като светът се съди по мнозинството и човекът се съди по мнозинството, този, който е изпълнил една заповед, е щастлив, защото е наклонил себе си и целия свят към чашата на заслугите.↩
9. Там същото.↩
10. Коелет, 9:18.↩
11. Трактат „Брахот“, 5:1.↩
12. Шмот, 19:2.↩
13. Шмот, 19:2, коментар на Раши.↩
14. Шмот, 19:5-8.↩
15. Онкелос (2 в.) превел целия Танах на арамейски.↩
16. Йонатан бен Узиел (1 в.) е превел на арамейски книгите на Пророците.↩
17. Йерусалимският Таргум – превод на арамейски на отделни откъси от Писанието.↩
18. Раби Авраам ибн Езра (12 в.) – известен испански учен, поет и коментатор. ↩
19. Раби Йона ибн Джанах (11 в., роден Маринус) – изтъкнат испански филолог.↩
20. Според: Ваикра, 19:2; 20:7-8.↩
21. Шмот, 19:5.↩
22. Там същото.↩
23. Там същото.↩
24. Шмот, 19:6.↩
25. Там същото.↩
26. Там същото.↩
27. Шмот, 19:5, коментар на Раши.↩
28. Бемидбар, 12:7.↩
29. Рамбам, Мишна Тора, Закони за завръщането, гл. 10, закон 5.↩