Известно е, че общото постижение се осъществява в материята и формата, чието начало е съществуващото, както и понятието, което поддържа това „съществуващо“, абстрахирано от материята и формата и представляващо свойство на „четирите свята“, които се постигат във всичко, което съществува („свят“ означава даващ и получаващ). И цялото ни изучаване на материята и формата се отнася към [световете] Ецира и Асия, на които се пада работата, тъй като Бриа е тяхната общност и не се простира толкова в възприятието на разума, а най-важното е формата, чрез която тя разделя [света] Асия, с други думи, материята, на многобройни елементи. А всеки елемент, разбира се, има своя форма, и разумът се прилепва към него, разпростирайки се широко с негова помощ, за да изследва едното чрез другото, което и е крайната цел на работата – да се познае превъзходството на светлината от тъмнината във всички съществуващи детайли. И както е казано: „Всичко се изяснява чрез мисълта“.
Четири форми: точка, линия, равнина, куб
Всички форми в света като цяло са: точка, линия, равнина, както и куб, който представлява равнина, умножена многократно от всички страни. И тези четири форми обхващат най-разнообразните форми в света. И всичко, което се намира на сушата, пребивава в морето на мъдростта, тоест във висшите светове, докато този свят е не повече от отпечатък, произтичащ от висшите духовни светове, които ще трябва да постигнем в бъдещия свят.
Въпреки това по време на работата, тоест по време на пребиваването ни в този свят, нямаме никакви други постижения, освен онези, които идват облечени в материални одежди. И това са материалните форми, без които, разбира се, нямаме никаква възможност да разберем и постигнем каквото и да било.
Ето защо същността на всички явления се постига от нас в името „Авая“, което включва различни, отделни [една от друга] форми, съществуващи в света. А именно: точка и линия – „юд“, „вав“, и две „хей“ – равнина и куб, където последната „хей“ е разгръщане на първата „хей“, но в по-голяма материализация, тоест форма, която заема място. Докато трите предшестващи форми абсолютно не заемат място. И разбери това.
А всъщност се постига и началото на точката, към което сочи началото на буквата йуд, и затова това име е източникът на всички имена. С други думи, всяко име е свойство на даване и получаване, защото никоя мисъл не може да улови самата същност на Твореца (Ацмуто), освен чрез въздействията, които идват към нас от Него, което се нарича „земята е пълна с Твоите творения“1, и затова цялото това творение е имената на Твореца. А човекът, който наблюдава явлението и го свързва с неговия корен, посвещава името на небесата, което означава, че името е същото като този, който го наблюдава и познава даващия го, и именно това той получава, и това име е „шем“ от „небето“ „шамаим“2, йуд–мем от „небето“ „шамаим“, и това се нарича „който - „ми“ ги е създал - „еле““3. И разбери това както трябва.
И в това е смисълът … … тоест една част от създаденото в този свят пребивава в мрак без име, което означава, че хората няма да могат да го видят, тъй като то произхожда от Него, защото изглежда, че това е в противоречие с волята на Твореца, обаче е общоизвестно, че „Неговото царство властва над всичко“ /4/, и когато работникът стигне до същото, застане срещу него и го наблюдава – което също се дължи на благото на Твореца, това освещава името на Небесата и издига святата искра от клипата, наречена „роптаещият отхвърля Господаря“/5/. И в зависимост от степента на изясняване и осъзнаване в мислите на работника – „името“ расте и се освещава. И цялата общност на Исраел като цяло вярва и обединява Името Му по два пъти всеки ден, но това единство трябва да се случва в мислите на работника изцяло … и в пълно осъзнаване, и това се нарича издигане на Мейн Нуквин (МаН, женски води) и спускане на Мейн Дхурин (МаД, мъжки води), тъй като усилието … … … тоест МаД се издига отново и отново няколко пъти, като всеки път добавя осъзнаване, докато … … … и този работник не стане партньор на Твореца в акта на началото на сътворението. И както Твореца създава светове, така и той създава светове, и това също се нарича „пълен свят“ – даващ и получаващ, което се нарича „свят“, тоест небе и земя, както е казано, че праведниците постоянно създават ново небе и нова земя, както е споменато по-горе.
Изпълнението на заповедите
И макар в деиствителност „всичко се определя чрез мисълта“, при всички случаи е необходимо също така „да се пробуди действие долу “ /6/ по най-практичен начин, защото всичко трябва да се разпространи до самия свят на Асия, който е истинското разкритие, когато светостта и разкритието на Неговото царство се разпространят чак до света Асия, „и всички ще познаят“ и т.н. И затова крайната цел на това средство е - да се пробуди единството на името върху всичко, върху всяко практическо действие. И това е смисълът на всяко практическо изпълнение на заповедите.
Три съюза
И оттук разбери какво представляват трите съюза: съюзът на очите, съюзът на езика, съюзът на обрязването. С други думи, [макар че] основното единение и възвисяване на Мейн Нуквин се случва в мисълта [на човека], все пак това познание все още не завършва там, докато това вътрешно познание не се разкрие навън – в неговите практически органи. И на три места [в човека] е желано и видимо лицето на Твореца: 1 – в съюза на езика, 2 – на очите, 3 – на обрязването, в зависимост от неговите свойства: има неща, които завършват със сливането на погледа, а има и такива, които завършват с реч или с реално действие.
Що се отнася до съюза на обрязването – този, който намалява [работата] с него, заслужава похвала. Защото що се отнася до очите – работата с тях е прекрасна, било то със себе си или с другар, но що се отнася до съюза на обрязването – не дай Боже [да извършваш работа] със себе си, защото това е голям грях, а [тази работа трябва да се върши] със собствената ти съпруга, както е казано за това – и то сякаш под принуда7. И причината за това е, че човек представлява последното ниво на святост, и затова клипа се облича върху неговите НеХИ, и разбери това. Както е казано: възпламеняват се – превръщат се в огън8. А огън – защото изчезва името [на Твореца] (буквите йуд–хей)9. И разбери това.
А може би това означава: „Прекрасна девойка, която няма очи“. Защото е известно, че всеки парцуф се облича в НеХИ на по-висшия парцуф и се получава, че, както е известно, свойството пе на нисшия съответства на есод на по-висшия. А в такъв случай трябва да се каже, че „ейнаим“ (букв.: очи) на нисшия се намират на мястото на „есод“ на висшия, и се оказва, че „ейнаим“ [тоест очи] на висшия при него изобщо липсват. И разбери това.
Оттук следва, че ние обличаме на по-висшия само свойствата на нашите ейнаим (очи) и пе (уста), и затова всичките ни единения се случват само в тези две връзки: устата и очите. И знай, че Твореца наистина е вложил сила в тези два съюза, за да предава всички форми на света от един към друг, тоест от учител към ученик, писмено или устно. Получава се, че очите притежават сила, позволяваща да се получат всички науки на света посредством писането, а също така и устата [притежават сила] да предадат всички блага на света на друг.
… … … сътворението на всички светове е станало единствено заради Тора и заради … … … така наречената скрита висша наука, за да стигне тя до Исраел, и затова е служил ... … … на трите гореспоменати съюза, което означава „писмената Тора“ и „устната Тора“, където писмената … … … предава и т.н., и всичко е едно.
Букви и точки
Предаването на тяхното въздействие става посредством букви и точки, защото окото възприема само букви и точки, въз основа на които сърцето му ще разбере. Също така и устата – нищо не се предава от нея, освен посредством букви. И затова „сърцето“ се нарича „лев“, защото то получава хохма чрез 32 (ламед–бет, лев) пътя на предаване [на благото], тоест 22 букви и 10 гласни (буквално: точки), тъй като това са основните форми на света и неговото съдържание в границите на хохма и жизнената сила на света. И изучи това.
И в това е смисълът на четирите букви от името Авая, които включват в себе си всички форми на писмеността и речта, тъй като структурата на буквите се състои от точка и линия, а всяка точка представлява съкращение, а всяка линия – разпространение.
Същността на напълването и келим
Същността [на напълването] (ацмут) и келим сочат към два вида светове: И в това се състои смисълът на мъжката и женската част (дхар и нуква), линия и решимо, душа и тяло, Царя и царството (малхут), Твореца и Неговата Шхина, милостта и съда, защото работата ще достигне съвършенство в истинското единение.
Отнасящо се към Действащия;
Отнасящо се към приведените в действие.
Ацмут господства и се разкрива в кли според пробуждането на това кли и неговата подготовка, и това се нарича състояние на ЗоН, защото цялата същност на нуква е състоянието на получаващите според тяхната подготовка в работата.
И тези два вида се различават във всички сътворени, а природата на същността [на напълването] е такава, че тя се вижда само чрез кли, в което се облича, и това кли може да бъде използвано от знанието, но почти никаква част от същността не може да бъде възприета в знанието, освен чрез кли, в което тази същност е облечена. И „от плътта си ще видя“10, а тъй като близостта на Твореца към творенията се познава чрез Торa, наричана „дар“, затова „от Дара към Потока на Твореца“11, което всъщност е свойство на Твореца, така че може категорично да се каже, че сме Го познали, въпреки че същността Му „никоя мисъл не може да обхване“12. Защото ако кажеш, че познаваш своя брат, роден заедно с теб, ти познаваш в него не повече от неговата същност, в която е облечена същността на Твореца, и разбери това и го изследвай.
И, разбира се, за всички думи на Торa и молитвите, в които окото на гледащия усеща ръката на Твореца, се казва, че това е истинско разкриване на божественото и естествено познание, както е казано по-горе. И това се нарича: „Торa, Твореца и Исраел са едно“, и разбери това.
Псалми, 104:24.
Думата за „небе“ „шамаим“ е съставена от четири букви: шин - мем, които образуват думата „име“ - „шем“ и йуд - мем.
Буквите на думите „кой“ - „ми“ и „еле“ образуват думата „Елоким“.
Псалми, 103:19.
Притчи, 16:28.
Вж. например Зоар, Емор, п. 293.
Буквално: сякаш е принуден от демон.
Виж Трактат Сота, 17:1. Обяснява Р. Акива: съпруг и съпруга - удостоили се, Шхина е между тях, не се удостоили - огън ги поглъща.
Това означава, че ако от думите „мъж“ - „иш“ (алеф-йуд-шин) и „жена“ - „иша“ (алеф-шин-хей) премахнем буквите йуд и хей, ще получим два пъти думата „огън“ - „еш“ (алеф-шин).
Йов, 19:26.
Бемидбар, 21:19. И от Дара към Потока на Твореца, и от Потока на Твореца към Възвишенията.