Удостоени - пътя на Тора, неудостоени - в свой срок

„Ако са удостоени – ахишена, Аз ще ускоря това; ако не са удостоени – беито, в своето време“ (Санедрин 98; Йерусалимски Талмуд, Таанит 81:1). Написано е: „Никой изгнаник няма да бъде отхвърлен от Него“ (2 Царе 14:14). Също така е казано: „Ако си съгрешил, какво ще Му сториш?“ (Йов 35:6), тъй като силата на Неговото единство вече е вложена в самото творение — за часа, когато то ще достигне своето съвършенство, сякаш от само себе си. Както е казано: „От всичко, което си пожелал, Ти не си забравил нищо и не си пропуснал нищо“ (Песен на единството за петък). И още: „Никое дело не е предшествало Твоето дело“, защото Той е направил всичко добро в своето време и е подредил всичко още от самото начало.

Но това, което Той е оставил на Своите служители, за да могат те сами да се издигат и да растат, се изразява в думите: „Ако са удостоени – ахишена, Аз ще ускоря това“. Това е смисълът на четиристотинте години, които били обещани на праотеца Авраам при сключването на завета между разсечените части, а изминали само 216 години, защото това било заслуга на тяхната работа.

Това е и смисълът на слизането в четиридесет и деветте порти на Тума – нечистотата, както и на страха от петдесетата порта. Затова Творецът се смилил над тях и ги спасил, защото именно там било мястото на избавлението за Исраел. Това било в отплата за тяхната работа. И това е смисълът на казаното, че Той ускорил края поради тежестта на робството.

Това означава, че в дните на Машиах и в бъдещия свят грешниците ще се превърнат в прах под нозете на праведните (виж Тосафот, Санедрин, глава 13, 41), както е казано: „Едните – за вечен живот, а другите – за позор и вечно презрение“ (Даниил 12:2). Това е и смисълът на казаното: „Той взема своя дял и дела на своя другар в Едемската градина“ (Хагига 15; Ялкут Шимони, Йеремия, глава 17, 299).

И макар в действителност „никой изгнаник да не бъде отхвърлен от Него“ (2 Царе 14:14), това се отнася за времето, когато изтече целият период от шестте хиляди години. В края на този период настъпва времето на края, когато сгула – особената сила – ще разкрие светлината на силата на единството, която поправя всичко и го връща към съвършенството на единството.

Но чрез силата на праведниците и техните дела, които ускоряват края, тази светлина, която е трябвало да се разкрие сама в своето време, се привлича по-рано чрез силата на техните дела. Поради това целият поправен свят в това време принадлежи именно на праведниците.

Нещо повече, те се удостояват и с дела на своите другари, които не са се удостоили чрез своите действия и затова нямат място в него по това време. Защото светът вече е поправен и „грешниците ще изчезнат от земята“ (Псалми 104:35). Тогава те остават само като прах и вечно презрение.

Това е смисълът на Куф-Цади /образуващо думата „край“/ и на Реиш-Далет-Вав /

ק"ץ + רד"ו = 190 + 210 =400/, което е четиристотин години, а Куф-Цади, чиято гематрия е 190, представлява заслугата на праведниците. И това е бъдещото избавление.

Това е смисълът на казаното: „Ще видиш своя свят приживе“ (Брахот 17), защото когато Ситра Ахра види, че душата преодолява чрез поправянето, тя излива върху нея целия си гняв и понякога я улавя в мрежата си. Тогава ѝ е дадено разрешение да прекара душата през четиридесет и деветата порта.

Ситра Ахра се опитва да я прекара и през петдесетата порта, но там напълно се проваля, както е казано: „Той падна в ямата, която сам изкопа“ (Псалми 7:16). И както е казано: „Той е наказан от делата на собствените си ръце“ (Псахим 28).

Защото именно тогава самият Творец, сякаш, се разкрива над нея и избавя душата.