Тяло и душа
Преди да започна да разглеждам тази възвишена тема, считам за важно да отбележа, че макар на всеки изследовател да му се струва, че такава тема е невъзможно да бъде разяснена и приближена до човешкия разум, без да се опира на абстрактни философски постулати и изследвания, както е обичайно в обясненията от този род, въпреки това, от деня, в който открих вкус към науката кабала и се посветих на нея, аз се отдалечих от абстрактната философия и всичките ѝ характеристики, колкото е далеч изтокът от запада. И всичко, написано от мен тук, е изложено от гледна точка на чистата наука, с максимална точност, в съответствие с простото осъзнаване на конкретни практически неща.
И въпреки че в по-нататъшното изложение ще споменавам философски понятия, това е направено единствено с цел да се покаже разликата между това, което може да породи любознателният човешки ум и онова, което може да се разбере, основавайки се на разума на Тора и пророчествата, опиращи се на практически основи (както показах във втората брошура, озаглавена „Същността на кабала“).
И тук искам да изясня както трябва понятията „тяло“ и „душа“, какви са те в действителност, тъй като истината и здравият разум са едно и също нещо, защото истината е достъпна за всеки, само че тя се опира на духа на Светата Тора, и да премахна всички погрешни представи, вкоренени сред хората, които са взети главно от абстрактни подходи, напълно чужди на духа на нашата Света Тора.
3 подхода към понятията за тялото и душата
Установяваме, че като цяло всички подходи към понятията за тялото и душата, съществуващи в света, могат да бъдат обединени в следните три подхода.
1. Подходът на вярата
Подходът на вярата твърди, че съществува само душа (нефеш или руах). Неговите привърженици считат, че духовните обекти се отличават един от друг чрез свойства, които се наричат човешки души, и че те имат самостоятелно съществуване, преди да влязат и да се облекат в човешкото тяло. И след това, когато тялото умре, смъртта изобщо не я засяга [т.е. душата], тъй като духовният обект е проста същност. А понятието за смъртта, според тях, е само разлагане на елементите, от които се състои обектът и това е възможно по отношение на материалното тяло, състоящо се от определени елементи, които смъртта отново разделя.
По-различно е с духовната душа, която изцяло представлява прост обект без никаква множественост и затова не може да се случи с нея каквато и да е разпад, който би унищожил нейната структура. И затова душата е вечна и съществува винаги.
А тялото, както те го разбират, е подобно на своеобразно облекло на този духовен обект, в което духовната душа се облича, разкривайки с негова помощ всичките си сили, представляващи добри качества и различни знания. Освен това тя дава на тялото живот и движение и го предпазва от всякаква вреда, така че само по себе си тялото няма нито живот, нито движение, нито нещо друго, освен мъртва материя, както го наблюдаваме, след като се е разделило с душата в часа на смъртта и всички признаци на живот, които наблюдаваме в човешкото тяло, са само проявления на силите на душата.
2. Подходът на дуалистите
Подходът на дуалистите е подход на онези, които вярват в двойствеността. Според тях съществува тяло, което е съвършено творение, съществуващо, живеещо, хранещо се и поддържащо своето съществуване във всичко необходимо, и напълно независимо от помощта на каквато и да е духовна същност.
Това тяло обаче изобщо не се счита за същността на човека, а основната същност на човека е душата, която се възприема като духовен обект, което съвпада с мнението на привържениците на първия подход.
Разликата между тези два подхода се отнася единствено до понятието за тялото. Защото след като науката за тялото [т.е. физиологията] и науката за душата [т.е. психологията] се развиха значително, се установи и стана ясно, че висшето управление е подготвило в самото устройство на тялото всичко необходимо за живота и затова, според тях, за функционирането на душата в тялото са останали само познанията и добрите качества от духовен характер – така че те вярват в дуализма, тоест в два подхода едновременно, но твърдят, че душата е причина за тялото, с други думи, че тялото е порождение на душата, произтичащо от нея.
3. Подходът на материалистите
Това е подходът на онези, които отричат духовната реалност, признавайки само материалното. Привържениците на този подход напълно отричат съществуването на каквато и да е абстрактна духовна същност в устройството на тялото. Те доказват с цялата очевидност, че и човешкият интелект е само проявление на тялото. Те описват тялото като нещо подобно на електрическа машина, снабдена с проводници, простиращи се от тялото към мозъка [центростремителни нерви], които се задействат при контакт с външни по отношение на тялото обекти и изпращат към мозъка своите усещания, възприемани от него като болка или удоволствие. А мозъкът дава указания на този орган какво да прави. И всичко това се осъществява посредством проводници и сухожилия, предназначени за тази цел [центробежни нерви], които отдалечават този орган от обекта, причиняващ му болка, и го приближават към обекта, доставящ му удоволствие. И по този начин те обясняват всички реакции на човека по отношение на събитията в живота му [като просто реакции, предизвикани от тези нервни влакна и основани на заложената в организма природа].
А това, което възприемаме в мозъка си като познание и логически връзки, е само изображение на всичко, което физически се случва в организма. А предимството на човека пред останалите животни се състои в това, че мозъкът му се е развил до такава степен, че всички събития в тялото му се отразяват в мозъка като изображение, което човекът възприема като интелект и логика. Така че целият интелект с всичките му реакции е само постепенно разкриващ се резултат от събитията, протичащи в организма.
А някои привърженици на втория подход [тоест дуализма] са напълно съгласни с този подход и само добавят към него вечна духовна същност, наречена душа, която се облича във вътрешната част на машината на тялото. И тази душа е същността на човека, а машината на тялото – само нейното облекло.
И ето, аз изложих тук, в общи линии, всичко, до което е стигнала човешката наука по отношение на понятията за тялото и душата до наши дни.
Тялото и душата в научното разбиране според нашата свята Тора
Сега ще започна да разяснявам тази възвишена тема според нашата свята Тора, така както я тълкуват нашите мъдреци. В редица статии вече съм писал, че няма нито една дума, изречена от нашите мъдреци, дори и в пророческата кабала, която да се основава на теория.
Очевиден е фактът, че по своята природа човек е склонен към съмнения и всеки извод, който човешкият разум определя като непоклатим, след известно време се подлага на съмнение. И затова той удвоява усилията си в изследването и прави за себе си друг извод, който отново определя като непоклатим.
И ако той е истински учен, се оказва, че той върви по този кръг през всички дни на живота си. И вчерашната увереност се превръща в днешни съмнения. А днешната увереност ще се превърне в съмнения утре. Оказва се, че никое заключение не можем да определим като абсолютно достоверно.
Явното и скритото
Съвременната наука вече е достатъчно развита, за да разбере напълно това явление, и те [тоест учените] са стигнали до заключението, че в света няма абсолютна достоверност.
Обаче нашите мъдреци са разбрали и осъзнали това още преди няколко хиляди години преди тях. Ето защо, що се отнася до религиозните въпроси, те ни дадоха указания и ни забраниха не само да правим каквито и да било изводи на теоретична основа, но и да се възползваме от подобни изследвания, дори само като аргументи.
Мъдреците са разделили за нас науката на две части: явна и скрита. Явната част включва всичко, което разбираме, изхождайки от простото осъзнаване, както и изследвания, основаващи се на практическа основа без каквато и да е помощ или съдействие от теорията, както са казали нашите мъдреци: „Съдията няма нищо друго, освен това, което виждат очите му“1.
А скритата част включва всички онези знания, които сме чули от надеждни хора, или които ние самите осъзнаваме, или имаме общо възприятие за тях, но не сме в състояние да се доближим до тях в степен, достатъчна за анализ с трезво мислене под формата на просто осъзнаване.
И затова тя се нарича скрита, защото [мъдреците] ни съветват да приемем тези неща под формата на проста вяра и ни забраняват строго и категорично във всичко, което се отнася до религията, дори да поглеждаме към нещо, което би могло да доведе до пробуждане на изследването и изучаването им.
Обаче тези наименования: явно и скрито – не са постоянни термини, отнасящи се към определени видове знания, както мислят обикновените хора, а се отнасят единствено към съзнанието на човека.
С други думи, всички онези знания, които той вече е успял да разкрие и опознае въз основа на практическия си опит, се наричат за този човек „явни“, а всички онези знания, в които той все още не е стигнал до такова осъзнаване, се наричат за него „скрити“.
По този начин няма човек във всички поколения и епохи, за когото да не съществуват тези две части и в частта, която за него е явна, той може да изучава и изследва, тъй като разполага с реална основа, а в частта, която е скрита от него, му е забранено каквото и да било изследване, тъй като няма никаква реална основа.
Позволено и забранено в прилагането на "човешката" наука
Ето защо ние, следващи стъпките на мъдреците, живели преди нас, нямаме право да се възползваме от „човешката“ наука, освен от онези знания, които са доказани въз основа на действителен опит и в чиято реалност нямаме никакво съмнение.
И затова не можем да извлечем от тези три описани по-горе подхода никакъв религиозен принцип – още по-малко по отношение на понятията за тялото и душата, които представляват основополагащи принципи на религията като цяло – освен физиологичните знания, получени експериментално, в истинността на които никой не може да се усъмни.
И, разбира се, подобни доказателства е невъзможно да се приведат по каквито и да било духовни въпроси, а те могат да се приведат само по материални въпроси, които се възприемат чрез сетивните органи. Ето защо ни е позволено до известна степен да използваме само третия [материалистичен] подход, който се занимава единствено с въпросите на тялото, и то само в онези заключения, които са доказани експериментално и които не могат да бъдат оспорени от никого.
А останалите логически положения, общи както за този подход, така и за другите подходи, са неподходящи за нас и са ни забранени, а този, който ги използва, нарушава забранителната заповед „не се обръщайте към идоли“2, както е обяснено [по-горе].
Въпреки това този трети [материалистичен] подход е много чужд и против човешкия дух, и на практика е невъзможно да се намери истински просветен човек, който би могъл да го приеме. Защото при тях [т.е. при материалистите] се получава така, че човешката форма е изчезнала напълно, тъй като те го представят като някаква машина, действаща постоянно под въздействието на други сили, защото според тях човекът няма никаква свобода на избор по собствена воля, а постоянно е подтикван от силите на природата, и всичките му постъпки са принудителни. И в такъв случай за човека няма никакво възнаграждение и наказание, защото законите за възнаграждението и наказанието не се отнасят за този, който няма никаква свобода на волята.
И това е безкрайно далеч от разума – и не само на религиозните хора, вярващи във възнаграждението и наказанието, защото щом те вярват в управлението на Твореца и в това, че всички сили на природата се управляват от Него, те все пак имат известна увереност, че във всичко това има добра и желана цел.
Този подход обаче е още по-чужд на нерелигиозните хора, според които всеки от нас е в ръцете на сляпата природа, която няма нито мисъл, нито цел. И се оказва, че ние, притежаващите разум и интелект, сме играчка в ръцете ѝ, а тя ни води по погрешен път, кой знае накъде. Именно затова този подход предизвиква отвращение и е напълно неприемлив за света.
И знай, че целият дуалистичен подход е възникнал единствено с цел да поправи това изкривяване. И затова те [т.е. дуалистите] са приели, че това тяло, което според третия [материалистичен] подход е само машина, изобщо не е истинският човек, а същността на човека е нещо съвсем друго, което е невидимо и не се възприема от [петте] сетива, тъй като е духовна същност, скрита вътре в тялото. И това е човешкото „аз“, което те наричат „его“, а тялото с всичко, отнасящо се към него, се счита като че ли за собственост на това вечно духовно его, както подробно са описали.
Обаче не само че целият този подход от самото начало е несъвършен,
– както сами признават, те не знаят по какъв начин да обяснят как духовната същност, тоест душата или егото, може да привежда тялото в движение или по някакъв начин да го управлява, тъй като според точния извод на самата философия, духовното няма никакъв контакт с материалното и по никакъв начин не въздейства върху него, както самите те са написали…
Обвиненията срещу Рамбам
Но дори и без този проблем техният подход все пак би бил забранен за употреба от народа на Израел, както вече обяснихме по-горе. И е важно да знаеш, че всички тежки обвинения, които мъдреците на Израел са имали срещу Рамбам, както и суровото решение за изгарянето на книгите му, както е известно, са свързани не с това, че някой дори за миг се е усъмнил в чистотата и праведността на самия Рамбам, а единствено поради факта, че в своите книги той е прибегнал до помощта на философията и метафизиката, които по онова време са били на върха на своята слава. А Рамбам е искал да ги спаси [тоест своите заблудени съвременници от техните мрежи]. И въпреки това мъдреците били недоволни от него.
Какво да кажем за днешните времена, когато нашето поколение вече се е развило и е осъзнало, че метафизичната философия няма никакво истинско съдържание, за което си струва да се губи време и затова на никого не е позволено да взема от техните разсъждения дори и най-малката частица.